Според Петков черното е бяло, ама според самата хипотеза за СВ няма такова нещо. СВ според хипотезата е свързан с гравитационното поле на земята, а то няма такива свойства да се върти произволно как си иска (изобщо няма причина да се върти никак). Това са някакви екстрасенски видения на Петков, както обикновено, без никакво основание да им се вярва. Само защото на него така му се струвало, или да си нагоди поня малко виденията към действителността. Не е сериозна тая работа, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но дори и някой край на СВ да се завърта, ако краят свързан с повърхността на земята е неподвижен, денонощна аберация няма да се наблюдава (причинена от СВ). Защото сумирането на скоростите по чертежа трябва да се извършва на мястото на наблюдение, а не някъде далеко на някаква измислена граница - наклонът на сумарната скорост има ефект в мястото на телескопа..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"това че с намаление на радиусът намалява и дължината на дъгата , има ли разлика в тази дължина на дъгата със или без СВ ? има разбира се , е как тогава със или без СВ дъгите ще са еднакви ?"

Няма, това е елементарна евклидова геометрия

Е значи си съгласен с мене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ribarqt_ на 16.10.11 20:35.

"Е значи си съгласен с мене"

Трябва да си слагаш очила, че нещо буквите ти се губят и не четеш това което е написано. А то е че не съм съгласен с тебе, защото си пропуснбал уроците от шести клас и сега се мъчиш с напразни въртели да минеш.

"ето излиза че според уикито в един случай градусът е по голям от радиана , а в друг по малък , защото 1 градус е равен на 3,14 върху 180 или приблизително равно на 0,17453293 радиана , което е много по малко от градусът , а пък пак според уикито , един радиан е приблизително равен на 57,29578 градуса, което показва че радианът е по голям от градусът . Противоречие някякво"

И какво противоречие излиза? Градусът е по-малък от радиана, значи радианът е по-голям от градуса. Е, виждаш ли до каква просешка тояга те докара малоумието на Петковите идеи дето ги аплодираш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега. Класическата механика твърди, че поради сумиране на скоростите в различните инерциални системи ъгълът на наклона на телескопа ще е различен. Без никакви СВ-та, само от основните принципи на физиката и любимите на Петков ГТ стигаме до тази величина - това е основа за аберацията. И любопитното е, че този ефект количествено много добре описва експерименталните резултати.

Да но след като е навлязла в СВ на Земята светлината се движи с с=конст относно Земята и телескопа който е неподвижен на земята нали така, другите скорости вече нямат значение, телескопът се насочва към точката на пречупване или преизлъчване както го нарича Петков, това е разликата с и без СВ. Това лесно може да се провери с високочестотно трептене създаваме лъчи от вълнички в река, в движещата се вода лъчите се огъват (няма рязка граница между водните среди, скоростта на водата постепенно нараства към средата на реката) но като достигнат в спокойно тихо заливче без течение няма изкривявания, няма никакви пречупвания повече, същото ще е и със светлината. СВ на Земята е една неподвижна относно Земята среда, пречупването става при навлизане в тази среда, вероятно не е пречупване, а плавно завиване, защото вероятно няма рязка граница между СВ на слънцето и на земята, също като в реката.

Предложението ти да се наблюдават две звезди е трудно изпълнимо - ти искаш да мериш разлика в аберацията на две звезди, което е величина от по-висш порядък на приближение, съответно измерима с много по-голяма грешка.

Не аберацията между две звезди, а само ъгълът помежду им, при това той трябва да е значителен около 90 градуса, близко разположени звезди на небето ги наблюдаваме с еднаква аберация в един и същ момент, за разлика от раздалечени. Според мен само по моя начин биха могли да измерят аберацията преди 200 години, сега вече могат и по начина който описваш. Да след 6 месеца ще има двойна аберация на една звезда, но как биха могли да го измерат преди 200 г. спрямо какво всички звезди около тая ще са изместени със същото отклонение (това не е паралакс), трябва да се ориентират по по отдалечени ъглово звезди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Да но след като е навлязла в СВ на Земята светлината се движи с с=конст относно Земята и телескопа който е неподвижен на земята нали така, другите скорости вече нямат значение, телескопът се насочва към точката на пречупване или преизлъчване както го нарича Петков, това е разликата с и без СВ."

Величината на скоростта няма значение. Векторната сума е за това, да се определи посоката. И при скорост на светлината която не е константа, сумата на векторите дава величина съвпадаща с наблюдаемата аберация. Ако приемем С=конст, тогава се получава почти същото, но с правилото за наслагване на скорости според СТО. Демек СВ не допринасят с нищо.


"Не аберацията между две звезди, а само ъгълът помежду им, при това той трябва да е значителен около 90 градуса,"

Ами промяната на ъгъла между тях ще е равна на разликата между аберацията на всяка звезда поотделно. Което е величина по-малка от самата аберация.


"Да след 6 месеца ще има двойна аберация на една звезда, но как биха могли да го измерат преди 200 г. спрямо какво всички звезди около тая ще са изместени със същото отклонение (това не е паралакс), трябва да се ориентират по по отдалечени ъглово звезди."

То аберацията по дефиниция е половината от тази "двойна аберация". Точно как са го открили преди 200 г. не знам. Но по твоя начин не може да се измери самата аберация, а разликата между аберациите на две звезди. Тоест може да се определи наличието и качествено, а не количествено.

Иначе това което се наблюдава е сума от три ефекта - паралакс, аберация и собствено ъглово преместване на звездата. Паралакса се определя като се отчете аберацията (която може да се изчисли) и собственото движение на звездата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво противоречие излиза? Градусът е по-малък от радиана, значи радианът е по-голям от градуса. Е, виждаш ли до каква просешка тояга те докара малоумието на Петковите идеи дето ги аплодираш?
Ами освен да ти кажа че дебелоочието ти , до такава степен те заслепява че не виждаш нищо пред себе си !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обяснението ти по точка 2 изобщо не е разбираемо, а определено е изсмукано от пръстите. Най-добре си признай, че няма как да има рязка граница.

Най-вече, защото ако няма рязка граница, а постепенно плавно преминаване в СВ на Земята, това би значело движение на светлината по крива, според твоето собствено събиране на скорости...

И аз съм на същото мнение като теб по тая точка, по крива ще е, но все пак мисля че събирането на скорости като вектори е правилно, ъгълът ще е същият независимо дали в една точка ще се пречупи или плавно ще завие светлината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aбcoлют на 16.10.11 20:39.

Бури, урагани, с една дума турболентност, сигурен съм че знаеш какво е ламинарен поток, за среда която осигурява пренос с 300000 км/с ще признаеш ли че скорост от 30 км/с е твърде ниска за да предизвика турболентност.
Грешно тълкуваш етерът на Петков , той е неувлекаем , увлекаеми са параметрите му , и то не и от околоосно движение , а само от постъпателно.

Не съм се замисляла особено, но винаги съм смятала, че гравитационното поле не само се движи с масовия център на тялото, но и се върти, ако тялото се върти.

Аргументите ми са следните. Представи си две тела, които обикалят едно около друго. Всяко от тях си има съпровождащо гравитационно поле. Двете полета също се въртят едно около друго. Да, двойката има и общо гравитационно поле, за което в момента не ни дреме дали се върти. Да си представим още, че телата все повече се доближават едно до друго, сблъскват се и образуват общо тяло, което запазва въртящия момент на двойката. Къде изчезна въртенето на отделните им гравитационни полета? Не би ли трябвало и резултантното поле да се върти?

Освен това гравитационните аномалии би трябвало да съпровождат причиняващите ги материални "смущения" по повърхността или във вътрешността на телата, така че още една причина да разглеждаме гравитационните полета като въртящи се.

Това е моята логика. Но си признавам, че не съм търсила какво мисли науката по въпроса...

Редактирано от Aтилea на 16.10.11 22:14.