|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
цитат:
Според мен е очевидно, че ХСВ трябва да дава по-голямо изкривяване на светлината в сравнение с ОТО (веднъж гравитационно изкривяване и отделно по-силно увличане на светлината заради по-ниската й скорост). Ако трябва да съм точна, търсим изкривяване + отместване встрани. Да обяснявам ли защо?
край на цитата.
Обясни моля те ти какво имаш впредвид.
цитат:
P.S. Припомни ми ако обичаш, каква е връзката между изкривяването на светлината около обект с голяма маса и съпътстващия този обект вакуум.
край на цитата.
Съгласно вакуумните представи за гравитацията вещественните обекти си взаимодейсъват с вакуумът в който са потопени .. това води до създаване на локални вакуумни "нанадолнища"(градиент на полето) на изкривения вакуум които взаимодействат с материалните обекти попаднали на склона на вакуумното нанадолнище тласкайки ги всъщнос към центъурът на вакуумното нанадолнище който център в класическата физика се нарича център на масите .. Разликата с класическата представа за центърът на масите е че този център не зависи от движението на масите и мигновенно ги съпътства докато при хипотезата за вакуумната природа на гравитацията вакуумното нанадолнище не се синхронизира мигновенно с подвижноста на масовите обекти а има закъсняване на потенциала.. Освен това в Нютоновите представи гравитационното взаимодействие е дистанционно между масовите обекти докато според вакуумната теория за гравитацията имаме контактно силово действие на вакуум със веществен обект(дяма дистанционно привличане на тела)
| |
|
|
|
Здрасти, Петков!
А бе, всичките са маскари, ама ... нали трябва да се живее, налага се мислене за изход от омаскаряването...
Надявам се да си наясно че ако имаше такова животно "неподвижен етер " спрямо който се движи земята то опитът на ММ би засякъл етерен вятър..
Не, не е задължително , ако вещевите обекти се правят от свойствата на тоя "етер" непрестанно (в случая - физически вакуум), с огромна честота на образуване - та нали това е началото в хипотезата ми - от полева форма се образуват вещевите и съответно откликват на измененията на структурата на тая полева форма и СЕ ПРОМЕНЯТ по форма и големина в съгласие със структурата на физвакуума, който е арена на действията (свойства се създават и се променят!!! това е най-ценното в хипотезата) - така, че когато питаш с полета (наблюдателят това прави, взаимодействайки с полетата - поглъща-излъчва фотони от тях), то отговорите са тези от направените експерименти, споменати по-рано: аберация, Физо, ММ.
В повечето случаи от разглежданията на взаимодействието се забравя, че възможното взаимодействие е с поглъщане-излъчване на фотони. Това и на теб пречи да направиш интелектуален подвиг - същественото е, че признаването на такова взаимодействие (а няма доводи в съвременната физика против него) води до ПРОМЯНА на скоростта на обекта, спрямо него си, спрямо неговото предишно състояние, т. е. - ускорява се: променя се и формата му и размерът му по посока движение.
Значи: след ускоряване, обектът вече не е същият от преди ускоряване.
И доколкото има свойството "маса", а непрестанното му образуване е пулсиращо повтаряне на една и съща форма, т.е., "тик-така" образуването - то той е и часовник в собствената си система; обединено е пространство-времето му, защото, заради огромната честота на повтаряне на себе си, не е възможно на практика да наблюдаваме отделни части от неговото образуване; за наблюдател, тези свойства са като на цялостно оформена частица - пък и от такова сме изградени!
Следователно: физически вакуум има, но възможността да достигнем до неговите частици я няма, щото сме направени от много по-големи по размер форми и образувания от неговите СПХ. Давал съм вече пример: Не може да направим дисекция на жаба с острие, чийто връх е голям колкото Земята! Следователно: от физвакуума можем да ползваме само ПОЛЕВИТЕ му характеристики - тоест, за вещевите обекти, физвакуумът е САМО ПОЛЕ. Само полева форма на материя "виждаме", когато правим експерименти - градящото поле. Фината структура на физвакуума, ставаща благодарение на съществуването на огромни вещеви струпвания определя и така наречените "тъмна" енергия и "тъмна" материя. Подредбата на тая структура ентропийно влияе на движенията на обектите - може да е съпоставима сила, еластична сила в пространството с физвакуум, която да е по-голяма от гравитационната; особено на големи разстояния между обектите.
Така че: не е само гравитационната сила действаща във вселенски мащаб (събирателно), а и силите с ентропиен произход (или привличащи или отблъскващи - зависи от структурата и дистанцията между обектите), дължаща се на структуриране на физвакуума.
Не.. не си разбрал какво е сподвижност на вакуумни параметри и какво е вълна на възмущение на вакуумни параметри .. Давам ти наглед:
Една струна може да е сподвижна със земята (Струната на вакуумните параметри) но върху струната може да има вълни които се разпространяват по струната макар че струната е увлечена.. Сега ти е нужен интелектуален подвиг да схванеш алегорията че през телескопът минават само ония вълни които са по струни разположени по оста на телескопът.. Оавен това ...
Виж по-горното: "интелектуалният подвиг" съм го направил с хипотезата (късмет, някакъв) преди 25 г.; и съм "вкарал" вълничките върху физвакуума; с параметри СПХ; няма "струни" като в струнната теория, щото те не им се образуват непрестанно, т.е. - не зависят от конкретното състояние на вещевите и непрестанното взаимодействие с околното; а то, околното, непрестанно се променя! Става важно понятието за УСТОЙЧИВОСТ на образуванието, което директно кореспондира с това, какво е време, например. Пък и с цялостното философко виждане за обединена вселена. С кръговрат на полева и вещева форма на материята в нея.
Извинявай, дълго стана! Трудно се чете. Наблягам повече на философската страна в обяснението.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
| |
|
|
|
цитат:
ПОДВИГЪТ БЕШЕ ЗА ЗОРНИК! :)
Тази аберация (от завъртането на Земята около оста й) какво общо има с онази аберация, която ти търсиш в подкрепа на ХСВ?
край на цитата.
Денонощната аберация е максимална, когато наблюдателят се намира на екватора. Там тя предизвиква изместване на видимото положение с около 0,32" на изток. На полюсите денонощна аберация не се наблюдава.
| |
|
|
|
цитат:
"Надявам се да си наясно че ако имаше такова животно "неподвижен етер " спрямо който се движи земята то опитът на ММ би засякъл етерен вятър.. "
Не, не е задължително , ако вещевите обекти се правят от свойствата на тоя "етер" непрестанно (в случая - физически вакуум), с огромна честота на образуване - та нали това е началото в хипотезата ми - от полева форма се образуват вещевите и съответно откликват на измененията на структурата на тая полева форма и СЕ ПРОМЕНЯТ по форма и големина в съгласие със структурата на физвакуума, който е арена на действията (свойства се създават и се променят!!! това е най-ценното в хипотезата) - така, че когато питаш с полета (наблюдателят това прави, взаимодействайки с полетата - поглъща-излъчва фотони от тях), то отговорите са тези от направените експерименти, споменати по-рано: аберация, Физо, ММ.
край на цитата.
Доста сложна абстракция за светът около нас е това .. Светът за мен по такъв начин е съвсем илюзорен.. Би ли дал някакъв наглед за по пълно възприемане на идеите ти..
цитат:
Виж по-горното: "интелектуалният подвиг" съм го направил с хипотезата (късмет, някакъв) преди 25 г.; и съм "вкарал" вълничките върху физвакуума; с параметри СПХ; няма "струни" като в струнната теория, щото те не им се образуват непрестанно, т.е. - не зависят от конкретното състояние на вещевите и непрестанното взаимодействие с околното; а то, околното, непрестанно се променя! Става важно понятието за УСТОЙЧИВОСТ на образуванието, което директно кореспондира с това, какво е време, например. Пък и с цялостното философко виждане за обединена вселена. С кръговрат на полева и вещева форма на материята в нея.
край на цитата.
Кажи обобщено какво е време според теб ?
| |
|
|
|
Еднакво ли ще е "вакуумното нанадолнище" на два обекта с еднаква маса, но с различна плътност?
П.С. Като цяло, твоето "вакуумно нанадолнище" ми изглежда изсмукано от пръстите, ей така, да има какво да обяснява вече известния факт за изкривяването на траекторията на светлината, преминаваща край голяма маса.
| |
|
|
|
цитат:
Еднакво ли ще е "вакуумното нанадолнище" на два обекта с еднаква маса, но с различна плътност?
край на цитата.
Не разбира се .. разпределението на полето ще е различно в близки до обекта зони , но в много отдалечени зони ще е практически едно и също.
цитат:
П.С. Като цяло, твоето "вакуумно нанадолнище" ми изглежда изсмукано от пръстите, ей така, да има какво да обяснява вече известния факт за изкривяването на траекторията на светлината, преминаваща край голяма маса.
край на цитата.
Не от пръстите а от окръжаващата действителност .. Цялата наука от там се изсмуква .. Физиката е наука която изцяло следва от реалноста .. Да би била друга Божията вселена би била друга и науката.. Само метафизиката се пинка да направи светът .. физиката се прави от съществуващия вече свят!..
Редактирано от Петко Марков Петков на 09.10.11 18:13.
| |
|
|
|
Много е лесно да обясняваш известни вече факти.
Предскажи някой ефект, който да е непознат / незабелязан досега.
В галерията от снимки на Хъбъл hubblesite.org има огромно количество снимки, пробвай да намериш някоя, която да съдържа ефект, предсказан от теб, и дето ОТО да го е пропуснала.
Като например изкривеният образ на галактики зад галактичен куп като Абел 1689 да е отместен в посока напред по посоката на движение на купа, или пък Айнщайнови пръстени изключително само от едната страна на купа, както би трябвало да бъде, ако към изкривяването на светлината от масата на галактичния куп се добави отместването, причинено от увлечения от купа вакуум.
А, също можеш да потърсиш Айнщайнов пръстен (Einstein ring) около единична сферична галактика, с център на пръстена видимо встрани от образа на галактиката.Редактирано от Aтилea на 09.10.11 13:44.
| |
|
Тема
|
 Re: Интелектуален подвиг?!
[re: 3opниk2]
|
|
| Автор |
B0081 () |
| Публикувано | 09.10.11 14:27 |
|
|
Извинявай, дълго стана! Трудно се чете. Наблягам повече на философската страна в обяснението.
Поста ти е добър!
Редактирано от B0081 на 09.10.11 14:28.
| |
|
Тема
|
Re: Дерибейчо като ме бана от физиката ми накриви
[re: geri®]
|
|
| Автор |
ribarqt_ (чудат) |
| Публикувано | 09.10.11 14:56 |
|
|
на оная ми работа това показва само ядът ти от заглявушване по извратените ти представи , радвай се интелигентно извратен трол
| |
|
|
|
Здрасти, Петков!
Доста сложна абстракция за светът около нас е това .. Светът за мен по такъв начин е съвсем илюзорен.. Би ли дал някакъв наглед за по пълно възприемане на идеите ти..
Да! Шантава работа, ама ... действителността не я опровергава.
"Здравият разум" не е силен аргумент в науката, налага се да преосмисляме; казвал съм го вече - много трудно е човек да си представи, че частиците на ... ръцете му, например, се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, докато "чатка" по клавиатурата! разни глупости (Да не съм кьорав!, ще каже читателят, но - същевременно знае, че е ограничен в бързината на наблюдаване - само в и около видимия спектър и то, на промяна: около 12 херца хваща измененията).
Представата за плътност, изградена с усещанията ни, влиза в разрез с такова мислене. Винаги се е считало, че частиците са даденост ... свише - парчета от Големия Взрив. И чак когато са се опитали в микро-света да им определят координата и импулса едновременно, са се сблъскали с честотния им характер, пулсираща реалност, вплетена по-късно в дуалистичен модел на частиците, но необяснена причина за "вълнов" характер.
(За пример: представи си пеперуда - статично положение - тяло с крилца; динамично състояние -размахва крилца, пък и се движи нагоре-надолу, наляво-надясно; при неразграничимост на отделни пеперудени части виждаме някакво "пухкаво" топче, да се рее по въздуха. Ако не знаехме, предварително, че това е пеперуда, бихме приели пухкавото топче за: това му е реалната форма на това тяло! Същевременно, ако заснемем на високоскоростна камера (висока честота на кадрите) - ще видим, при филм-бавен наглед и отделните пулсации на крилцата и ще говорим за структура на пеперуда и позиции в "танца й".
Идеята за наглед на елементарните частици не се отличава много от разказаното за пеперудата. (нали и тя е рожба на елементарните частици, просто, повтаря по форма възможните движения, придобити еволюционно - пулсиращ модел; ако се замислиш - всичко живо в движение, повтаря пулсиращ модел на движение - философски: не е проблем за природата пулсиращият модел за движение. Така - всяко движение, в подробности е УСКОРИТЕЛНО движение, ама ако не можем да следим отделните фази, го приемаме за РАВНОМЕРНО ПРАВОЛИНЕЙНО, след като не можем да измерим сили))
Кажи обобщено какво е време според теб ?
Е, казвал съм го многократно... Времето е една възможност да се подредят събитията по последователност на случванията, по причина-следствие. Това е възможно заради наблюдаемост (проявимост) на необратими (и обратими-условно) процеси.
Известното във философията подреждане на събития в хронологичен ред.
Поради зърнест модел на физическия вакуум, само условно може да се приеме, че събитието е точка от пространство-времето. Идеализирано за удобство.
Тъй като всяко вещево се образува непрестанно с огромна честота на образуване, то има някакво последователно повтаряне на една и съща конфигурация (но не една и съща частица) на обект: интервалът на повтаряне е минималното ФИЗИЧЕСКО време, което принципно може да се измерва - интервал между две повтарящи се събития от микро-света. Тъкмо това оправдава математическото за граница: делта те клони към нула (в знаменател е), но никога не я достига; в смисъл - на практика, не може да се стъпи два последователни пъти на едно и също място в едно и също време; тоест - времеви интервал нула няма; мигновеността е само наглед, без физически смисъл.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
