? / Наука / Природни науки / Астрономия

Образуването на СС едва ли има нещо общо с генезиса на галактиките, нито мащабите, нито процесите, нито сложността на двете системи са съизмерими. Със сигурност са правени десетки модели на процесите, довели до образуване на СС, включително и компютърни симулации. Трудността идва от липсата на наблюдателен материал с достатъчна статистическа значимост - парадоксалното е, че за възникването на галактиките и звездите се знае много повече, отколкото за раждането на планетната система около слънцето ни. Причината е ясна - астрономите разполагат с хиляди звезди и галактики, намиращи се на различни стадии от развитието си, което им дава възможност да строят и проверяват хипотезите за галактичната еволюция, но до този момент имат на разположение само един обект за наблюдение, що се отнася до система от планети, кръжащи около звезда.
Въпросът ти е малко странен, но само на пръв поглед. Доколкото схванах, питаш защо всички планети се въртят в орбити, достатъчно близки до равнината на еклиптиката. Това според мен е много сериозна подсказка, че всички планети са се образували едновременно (доколкото тази дума е приложима за съответните времеви измерения) и имат общ произход. Ако орбитите им сключваха значително по-големи от сегашните ъгли, това почти със сигурност би означавало, че някои от планетите (или материята, от която са изградеми) са "прихванати" в последствие и произходът им е чужд за системата.
Близо до ума и много интуитивно е преминаването от триизмерна към "двуизмерна" структура на материята, въртяща се около общия гравитационен център. Прието е, че слънцето, както всяка друга звезда се е образувала от газов облак от неутрален водород, хелий и незначителна част по-тежки елементи. По време на гравитационния колапс отделни сегменти верятно са имали различни линейни скорости и въртящи моменти, но в крайна сметка сегментите с по-голяма маса увличат останалите, променят скоростите им така, че целият облак би трябвало да се стабилизира в една "уеднаквена" стойност и посоката на момента.
Масите, които се движат приблизително в плоскостта на еклиптиката се намират в равновесие - гравитационния вектор сочи към центъра на тежестта на системата, а центробежния - в точно противоположна посока.
Масите, намиращи се на значително растояние от еклиптиката се движат в плоскост, успоредна на плоскостта на еклиптиката. Тяхното състояние обаче не е равновесно - двата вектора: гравитационния и центробежния сключват ъгъл в интервала (90;180) градуса, като този ъгъл е толкова по-близо до 180, колкото масата е по-близо до еклиптиката. Резултантния вектор, който е сума от двата вектора е насочен в посока към плоскостта на еклиптиката, т.е. нормално е с течение на времето всяко тяло, което не е на еклиптичната плоскост, да се стреми да слезе на нея. Няма как да го начертая, но мисля, че си представяш картинката :) Тъй постепенно цялата маса на една въртяща се "обемна" структура рано или късно се концентрира в плоска, "двумерна". Предполагам нещо подобно се е случило и с материалът, от който са образувани планетите.

М+З=ВЛ