Добре де оста ще минава ли през обема на системата или не? Незнам как е най-правилно да го формулирам, ако трябва и по друг начин ще питам. :D

Естествено че ще минава, през центъра на масите ще минава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, но не си представям как гравитацията може да е причина сама по себе си. Сигурно защото ми липсват някакви знания, иначе фантазия имам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никъде не става въпрос тук че гравитацията е причина сама за себе си. Става въпрос че гравитация + въртене струпват обектите предимно в плоскост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В коя посока трябва да се завърти вследствие на гравитацията?

В която са се движели вече, като фигурист(ка) които свиват ръцете си като правят пирует.
Огромната част от телата при свиването не са имали нужната скорост за орбитално движение и са се сгромолясали връз слънцето.

Огромната част от телата при свиването не са имали нужната скорост за орбитално движение и са се сгромолясали връз слънцето.

А тези които са имали са били в една плоскост?

Вземи един букет цветя и силно го завърти около оста му на симетрия. Ще забележиш че отделните цветя се разбягват и се опитват да се съберат в плоскостта, пресечена от оста на симетрията. А дръжките играят ролята на гравитацията, не им дават да отлетят в пространството и ги дърпат основно към плоскостта и центъра. Това става както и да ги редиш цветята, т.е. от произволен сферичен куп в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А тези които са имали са били в една плоскост?

geri ти го обясни вече.
Ще ти дам още един пример:
Сатурн е имал спътник който е бил ударен от голям астероид преди много време, при удара спътникът се е пръснал, една част от отломките паднали на Сатурн, друга отлетели в околослънчева орбита, тези останали в орбита около Сатурн разбира се не били в една плоскост. Защо си мислиш че от ударите помежду си тези тела трябва да придобият още по-разпръснати орбити, напротив при не напълно еластичен удар ъгълът м/у траекториите на раздалечаване на телата е по-малък отколкото е бил ъгълът м/у траекториите при сближаването, това значи че след всеки удар ъгълът м/у траекториите става все по-остър, докато накрая престанат да се удрят, каквото се е случило с останките на този спътник оформили такива красививи пръстени около Сатурн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Образуването на СС едва ли има нещо общо с генезиса на галактиките, нито мащабите, нито процесите, нито сложността на двете системи са съизмерими. Със сигурност са правени десетки модели на процесите, довели до образуване на СС, включително и компютърни симулации. Трудността идва от липсата на наблюдателен материал с достатъчна статистическа значимост - парадоксалното е, че за възникването на галактиките и звездите се знае много повече, отколкото за раждането на планетната система около слънцето ни. Причината е ясна - астрономите разполагат с хиляди звезди и галактики, намиращи се на различни стадии от развитието си, което им дава възможност да строят и проверяват хипотезите за галактичната еволюция, но до този момент имат на разположение само един обект за наблюдение, що се отнася до система от планети, кръжащи около звезда.
Въпросът ти е малко странен, но само на пръв поглед. Доколкото схванах, питаш защо всички планети се въртят в орбити, достатъчно близки до равнината на еклиптиката. Това според мен е много сериозна подсказка, че всички планети са се образували едновременно (доколкото тази дума е приложима за съответните времеви измерения) и имат общ произход. Ако орбитите им сключваха значително по-големи от сегашните ъгли, това почти със сигурност би означавало, че някои от планетите (или материята, от която са изградеми) са "прихванати" в последствие и произходът им е чужд за системата.
Близо до ума и много интуитивно е преминаването от триизмерна към "двуизмерна" структура на материята, въртяща се около общия гравитационен център. Прието е, че слънцето, както всяка друга звезда се е образувала от газов облак от неутрален водород, хелий и незначителна част по-тежки елементи. По време на гравитационния колапс отделни сегменти верятно са имали различни линейни скорости и въртящи моменти, но в крайна сметка сегментите с по-голяма маса увличат останалите, променят скоростите им така, че целият облак би трябвало да се стабилизира в една "уеднаквена" стойност и посоката на момента.
Масите, които се движат приблизително в плоскостта на еклиптиката се намират в равновесие - гравитационния вектор сочи към центъра на тежестта на системата, а центробежния - в точно противоположна посока.
Масите, намиращи се на значително растояние от еклиптиката се движат в плоскост, успоредна на плоскостта на еклиптиката. Тяхното състояние обаче не е равновесно - двата вектора: гравитационния и центробежния сключват ъгъл в интервала (90;180) градуса, като този ъгъл е толкова по-близо до 180, колкото масата е по-близо до еклиптиката. Резултантния вектор, който е сума от двата вектора е насочен в посока към плоскостта на еклиптиката, т.е. нормално е с течение на времето всяко тяло, което не е на еклиптичната плоскост, да се стреми да слезе на нея. Няма как да го начертая, но мисля, че си представяш картинката :) Тъй постепенно цялата маса на една въртяща се "обемна" структура рано или късно се концентрира в плоска, "двумерна". Предполагам нещо подобно се е случило и с материалът, от който са образувани планетите.

М+З=ВЛ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах предвид орбиталното движение но може и да греша.А колкото до взривяващите галактични ядра -какво представляват не знам,трябва да е бая големичко.Със сигурност по голямо от квазер.