Благодаря за обяснението. Звучи логично, макар, че аз си го обяснявах по друг начин.
Ако една кола се движи по равен участък от 100 км. със 100 км/ч ще пътува 1ч. А ако колата се движи 50км по нагорнище и50км по надолнище, в първата част с 80км/ч, а във втората с 120км.ч времето ще е над 1ч, защото забавящото действие трае по дълго време от ускоряващото действие.Предполагам че това се получава и с ракетата,когато се стреми да догони една масивна планета. Ускоряването трае по дълго време от забавянето.

Възможно е да греша, траекторията за преминаване край друга планета с цел допълнително да се ускори ракетата да не е тази която аз съм описал. Възможна е и такава траектория ускоряването да трае по-дълго от забавянето както си го представяш ти, например ако ракетата изпревари от вътрешната страна и мине пред Юпитер, завива в противоположна на слънцето страна, ще се отдалечат много по-бързо отколкото време е било нужно да се приближат, но всичко това е възможно защото ракетата се движи в гравитационните полета и на Слънцето и на Юпитер. Ако имаме само две тела ракетата и Слънцето е невъзможно, колкото време ще се ускорява, точно толкова време ще се забавя.

Извинявай но примера дето си дал с колата е съвсем неуместен, там е друга причината за забавянето.
Аз ще ти дам друг пример, с две еднакви коли сме и стартираме едновременно, ти имаш да изминеш 200 метра равен път, аз първо 100 метра надолнище и после 100 метра нагорнище (общо 200), кой ще изпревари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-грубо погледнато, гравитационната прашка е на принципа на люлката. Ако си само ти и люлката, както и да се мъчиш не може да се залюлееш и да си увеличиш скоростта. Ако си опънеш ръцете да се отдалечиш от люлката, и тя ще се отдалечи от тебе и ще спре. Ако ги сгънеш, ще се доближиш до нея и тя до тебе и пак ще спре, колкото пъти да направиш това упражнение. Ако обаче люлката е закрепена за земята, упражнението има смисъл, защото постепенно можеш да си увеличиш енергията за сметка на (нищожното) разклащане на земята. В случая на прашката важната роля играе наличната връзка на планетата със слънцето. Прашката е подобен на люлката ефект, само че на еднократно залюляване - получаваш част от енергията на планетата в системата на слънцето, планетата и слънцето обаче бълха ги ухапала от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ха ха , из от алиса и страната на чудесата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различна е картинката при три тела - в случая слънцето, ракетата и някоя планета. При три тела сметката е по-сложна, тук пак сумарната енергия се запазва, но при определени условия може вътрешно да се преразпредели. Тоест, ракетата може да отмъкне импулс, съответно кинетична енергия за сметка на движението на планетата около слънцето. При това скоростта на планетата практически не се променя, промяната в скоростта е равна на импулса разделен на масата на обекта - ракетата има много малка маса и за нея това би било по-съществено, отколкото за самата планета. Нарича се гравитационна прашка този ефект.

Ракетата отмъква импулс и започва да се отдалечава от Земята с по-голяма скорост, поради което ние бихме наблюдавали "почервеняване" на идващата от нея светлина.

А ако това не е ракета, ами да речем лазерен лъч? Не може ли да се направи такава аналогия - гравитационната прашка да придаде допълнителна енергия на фотоните?

И друго - при определени обстоятелства гравитационната прашка би трябвало да оказва обратно въздействие, т.е. да отнема импулс. Например, ако ракетата се движи към Земята?

Така че въпросът ми е, ако към нас идва светлинен лъч, такава грави-прашка как би му въздействала? И ако намали енергията му, няма ли да се създаде впечатлението, че източникът на лъча се отдалечава от нас, въпреки че в действителност може и да не е така?


П.П. Не можах да обясня съвсем точно какво имам предвид. Ако не си ме разбрал ще пробвам пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбрах какво имаш пред вид :)

Гравитационната прашка работи при определен ограничен клас траектории на обектите. При други траектории не разботи, или работи като гравитационна спирачка. Тоест само нищожна част от светлината която минава край планетата ще попадне под нейно действие.

Но което е по-важното, това е величината на ефекта. Ефективността на такава прашка зависи от съотношението на масите и от скоростта на планетата и ускоряваният обект. За светлина тя хич не е ефективна - светлината се задържа за нищожно кратко време край планетата, поради което тя (светлината!) със своята маса не може да окаже дълготрайно влияние върху нея, за да и промени съществено импулса и да отмъкне част от него.

Не знам да има експериментални наблюдения над такъв ефект, а в момента ми е трудно да намеря точната формула за да ти дам количествена оценка на ефекта. При всички случаи първото положение - че само много малка част от светлината минаваща край някаква планета ще участва в ефекта, наблюдаван от дадена точка, би скрило в шум ефекта дори да има нещо видимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ефективността на такава прашка зависи от съотношението на масите и от скоростта на планетата и ускоряваният обект. За светлина тя хич не е ефективна - светлината се задържа за нищожно кратко време край планетата, поради което тя (светлината!) със своята маса не може да окаже дълготрайно влияние върху нея, за да и промени съществено импулса и да отмъкне част от него.

Не става въпрос за това светлината да промени импулса на планетата, като отмъкне част от него. Имам предвид обратното - планетата да промени - да намали - енергията на фотоните, като отмъкне част от импулса им.

Имам предвид, че планетата може да действа като "гравитационна спирачка", както си се изразил ти. А това, че светлината се задържа за нищожно кратко време край планетата едва ли означава, че не може да й бъде отнет част от импулса.

И друго - ние дори не можем да предполагаме през колко "гравитационни спирачки" преминават лъчите, които пътуват към нас милиони или милиарди години...

И друго - ние дори не можем да предполагаме през колко "гравитационни спирачки" преминават лъчите, които пътуват към нас милиони или милиарди години...
Може да се помисли върху това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако математиката е точна наука,ще изпреваря аз.

Не ми е известно да има данни,светлината да има различна скорост в една и съща среда.Забавянето може да стане единствено при изминаване на по дълъг път,когато минава край тяло което изкривява пространството.

"Не става въпрос за това светлината да промени импулса на планетата, като отмъкне част от него. Имам предвид обратното - планетата да промени - да намали - енергията на фотоните, като отмъкне част от импулса им. "

Точно това имах пред вид - преразпределяне на енергията между планетата и светлината. Кой какво ще отмъкне или даде зависи от траекторията на светлината в системата планета-централно светило. Ако мислиш че светлината минава през много ситуации в които да губи енергия - статистически погледнато почти толкова са и ситуациите в които си увеличава енергията. Така че едно на тази база имаме равновесие и практическа липса на червено отместване. Второ така манипулираната светлина е малка част от цялото количество светлина което идва до нас. Реално погледнато такива процеси, които дърпат и в двете посоки трябва не да предизвикват червено/синьо отместване, а само да разширяват всяка спектрална линия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите