ПОДЕМНАТА СИЛА НА ЛЕТЯЩИТЕ ЧИНИИ

Небето на надеждата ми даде знак;
гнетящата неправда надживял,
при астрономите се връщам пак!
– Не съм ли закъснял?

Късно или не, към този клуб имам известно задължение, и в духа на последните дебати в клуба предлагам на вашето внимание тема за физическата същност на тъй наречената анти-гравитация.

В прикачения към поста файл е представена в най-общи линии принципната постановка на анти-гравитацията - геометрична интерпретация, кинематичен и динамичен разчет - под заглавие и съдържание:

ПОДЕМНАТА СИЛА НА ЛЕТЯЩИТЕ ЧИНИИ
А) Въведение
В) Условие на задачата
С) Решение
Д) Следствия

Тъй като дългосвирещите файлове досаждат, материалът е разделен на две части – в първата от които (файл 1) са развити първите два пункта (А, В), втората част (С, Д) ще публикувам в следващ файл (2).

Така се отваря и възможност за уважаемите събеседници сами да стигнат до някакво решение и обяснение за олекването на телата, въртящи се около централната (вертикална) ос, което е безспорно потвърдено от опита.

Поздравявам всички родени от жена с Бабинден, който по новому (от 1951 г) е празник на акушер-гинеколозите, и по този случай съм избрал подходящ виц от клуба на медиците.

Акушер-гинеколог се прибира късно през нощта и безуспешно се мъчи да уцели дупката на ключалката. Накрая въздъхнал:
- Да имаше косми щях да се ориентирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен пък нещо взеха да ми омръзват тия теми, дето се напускаха напоследък и глупостите, които се изписаха... моля подемната сила на летящите чинии да разисквате в съответния клуб. Тук се говори за астрономия.

Надявам се да не се налага да заключвам темите, нека сами си потънат надолу.

Напълно сте прав. Обаче константата на Слънчевата система не ни позволява да изчислим масата на Слънцето. Но могат да се изчислят масите на планетите. Трябва да се разбере, че центробежната сила, действуваща върху сателитите е ВЪНШНА СИЛА, която уравновесява външната гравитационна сила.
Виж:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tyrsacha на 21.01.11 22:43.

Моля да обърнете внимание, че освен заглавието и въведението, същността на темата е изцяло от сферата на астрономията.
И Кеплер и Нютон са преди всичко астрономи, а именно техните уравнения са в основата на развитата от моя страна идея.

В теоретичната астрономия, където основен инструмент е висшата математика, е застъпена включително и общата теория на относителността, например при изследване въртенето перихелия на планетарните орбити.

Искам да кажа, че астрономията, освен с наблюдения на движещите се тела, се занимава и със законите на това движение, било то и неидентифицирани летателни обекти.
Прочее, ако считате, че темата уронва престижа на вашия клуб, кажете го направо и заключвайте, вместо да пускате обидни забележки.

Здравейте гн. Джордън , ние сме стари познати от БГ-наука форум ! Аз съм Любознателния от споменатия форум , надявам се на гладък и непринуден диалог със вас , вие сте доста ерудиран във сферите на научното авангардно познание пожелавам ви приятни минути във този клуб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК, да допуснем, че съм в грешка.

Зачетох се в един от другите ти файлове и срещнах това:

"1 Ъгълът на отместването може да се изчисли, вместо да се измерва, тъй като при този опит се установява, че звездните затъмнения (затъмнението на звездите от Луната) протичат почти мигновено, а именно: с приближаване на определена звезда непосредствено до Луната, същата звезда моментално се появява в противоположната страна на контура и следователно нито една звезда не остава скрита зад диска на Луната. С помощта на известното разстояние от Земята до Луната и диаметъра на Луната се изчислява максималния ъгъл на отместването (93,5 дъгови секунди) на звездите, видимият път на които пресича диаметрално контура на Луната. "

"п.п. Наблюдавал съм и поемам отговорността за истинността на описаните в забележката (1) ефекти и резултати."

***

Правилно ли разбирам, че имаш предвид явлението, което наричаме окултация (покриване) на звезда от Луната и твърдиш, че когато при видимото си движение сред звездите Луната покрие една звезда (звездата се скрива зад левия ръб на Луната) тя, звездата, се появява "почти мигновено" иззад десния ръб и няма дълъг (секунди, минути) интервал от време, през който звездата да е трайно скрита зад Луната?

Здравейте, господин tyrsacha!

Искам да поясня, че макар и непредумишлено, заглавието на темата подвежда. Изследването е чисто класическо (астрономическо) и крайните резултати разкриват все пак някаква закономерна причина за мистериозното олекване на телата, и по-точно физическата несъстоятелност на понятието анти-гравитация, както и непреодолимите на този етап технологически трудности за създаване летателни апарати на този принцип.

Доказаното от опита олекване на телата се дължи на инерционните сили, количествената и логически приемлива оценка на които се получава от законите на Кеплер и Нютон. Ето един пример, в подкрепа на горните твърдения.

Нека си представим, че двете въртящи се маси (1, 2) от приложения чертеж (фиг. 1а) са свързани със (идеализирана) свръх здрава нишка, и че периферните скорости на същите тела се равняват на първа космическа скорост.

Ако връзката (нишката) между телата се разкъса, хоризонталната центробежна сила ще „изчезне”, но никое от телата, даже и в началния момент, няма да промени разстоянието си до земния център, защото имат достатъчно скорост за преодоляване на земното притегляне и за движение по кръгови орбити около Земята (пренебрегваме въздушното съпротивление).

Логично е да се очаква, че и в първия случай – въртене около вертикалната ос с първа космическа скорост - телата няма да паднат към центъра на Земята под действието на гравитацията, тъй като във всеки момент техните периферни скорости са перпендикулярни на силовите линии на полето и създават радиална (вертикална) инерционна сила, достатъчна за преодоляване на притеглянето.
Тази сила не може да възникне мигновено от разкъсването на връзката, тя би следвало да съществува и в двата случая.

Крайното решение на задачата ще даде количествени потвърждения на горните разсъждения.
Въздържам се от коментар по вашето мнение, тъй като все още не откривам теоретическата база на издигнатите твърдения.
Благодаря на моя приятел ribarqt за оптимистичните очаквания.

В отговор на:

---

Нека си представим, че двете въртящи се маси (1, 2) от приложения чертеж (фиг. 1а) са свързани със (идеализирана) свръх здрава нишка, и че периферните скорости на същите тела се равняват на първа космическа скорост.

Ако връзката (нишката) между телата се разкъса, хоризонталната центробежна сила ще „изчезне”, но никое от телата, даже и в началния момент, няма да промени разстоянието си до земния център, защото имат достатъчно скорост за преодоляване на земното притегляне и за движение по кръгови орбити около Земята (пренебрегваме въздушното съпротивление).

Логично е да се очаква, че и в първия случай – въртене около вертикалната ос с първа космическа скорост - телата няма да паднат към центъра на Земята под действието на гравитацията, тъй като във всеки момент техните периферни скорости са перпендикулярни на силовите линии на полето и създават радиална (вертикална) инерционна сила, достатъчна за преодоляване на притеглянето.
Тази сила не може да възникне мигновено от разкъсването на връзката, тя би следвало да съществува и в двата случая.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aбcoлют на 23.01.11 12:15.

Всъщност ако завъртим един пумпал върху електронна везна , дали тя ще отчете по малка тежина на пумпала , от тази отчетена при не въртящ се пумпал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз нали това твърдя, че няма да има промяна в теглото на пумпала та дори периферната му скорост да превишава втора космическа, ако пумпала се пръсне частите му ще се разлетят във всички посоки перпендикулярни на оста на въртене, но не праволинейно а по траектории изкривени от гравитационното поле на земята като общият масов център на парчетата ще пада към земния център, това някой оспорва ли го?, ами откъде тогава ви хрумна че цял пумпала трябва да се отблъсква от Земята?!!!

Ако изстреляме от северния полюс едно тяло перпендикулярно на оста на въртене на земята тоест хоризонтално, с колкото и голяма скорост да е няма да е праволинейно, а накъде ще се изкриви траекторията, на север или на юг ааа?!!!!! Хайде стига с тая антигравитация вече.