Въпроса не е за отблъскването на въртящия пумпал , а за намаляване на теглото му , прави разлика от двете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обясни защо въртенето на пумпала ще намали теглото му, аз не виждам причина.

То и аз не виждам , но нали се разисква подемна сила на летяща чиния чрез въртене ? как може да се получи намаляване на маса от въртене .
Подемна сила чрез въртене на перка да, но подемна сила чрез каквото е въртенето на купола на летяща чиния ? не ми е ясно и затова ако съществува и някой знае , да обясни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами какво ще кажеш за`Лифтъра (йонолета)` и Biefeld–Brown effect няма ли да е по-добре там да се насочат усилията?На мен лично ми се вижда по-удачния вариант

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте г-н st_jordan,
не ми стана ясна вашата идея с чертажа и нишката. Връзката със здрава нишка предполага, че центробежната сила е по-голяма от центростремителната сила и след прекъсване на нишката, тялото трябва да се отдалечава от центъра. Не ми стана ясно също какво разбирате под "хоризонтална центробежна сила". В действителност центробежната сила произтича от централното тяло и действува външно радиално върху сателита.
В противен случай не може да се обясни действието на 3-ти закон на Кеплер.
Нишката представлява центростремителна сила и би имала смисъл само ако центробежната сила е по-голяма от центростремителната. Защото ако прекъснем нишката, притеглянето между телата няма да изчезне.
Гравитацията се дължи на механично налягане на етерни частици върху телата. За Земята това са свободни електрони. Те падат от космоса и се отразяват обратно. Когато имаме бързо въртящо се тяло с вертикална ос, както падащи, така и отразени електрони се увличат от въртящото се тяло. Налягането вътре в диска се увеличава, електроните се изхвърлят в радиална посока и теглото започва да намалява. Когато скоростта на въртене стане достатъчно голяма, дискът се превръща в пълен екран за падащи и отразени частици. Тогава теглото на диска напълно изчезва и всички закони на Нютон спират да действуват. Получава се антигравитационен ефект. Има и други методи за въздействие върху електроните, чрез електрично и магнитно поле, но там нещата са доста по-сложни.

А ти кога го пробва това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм го пробвал, това е отдавна известно и описано като жироскопичен ефект. Аз се опитвам да го обясня теоретично.

„Правилно ли разбирам, че имаш предвид явлението, което наричаме окултация (покриване) на звезда от Луната и твърдиш, че когато при видимото си движение сред звездите Луната покрие една звезда (звездата се скрива зад левия ръб на Луната) тя, звездата, се появява "почти мигновено" иззад десния ръб и няма дълъг (секунди, минути) интервал от време, през който звездата да е трайно скрита зад Луната? „ (bobbo)

Отговарям:
Да, правилно сте разбрали, макар че „мигновено” е малко пресилено – може би части от секундата, за което съдя по следните факти.

Наблюдавах явлението при пълнолуние, цялата Луна осветена, намираше се малко преди зенита, не помня датата, нито сезона.

Движението на Луната на изток беше съвсем очебийно, тъй като атакуващият (ляв) полукръг „сгъстяваше”, набираше звездите в непосредствената близост до ръба, след което се забелязваше как рязко се скриват зад диска, и почти в същият момент изскачат от задната полусфера.

В последното нямам съмнения, тъй като някои по-характерни, тоест по-ярки звезди лесно се разпознаваха и сами се набиваха в очите.

Този факт се потвърждава и от следната интересна особеност. В горния сектор на лунния кръг, на около 1/3 от дължината на радиуса, звездите не пресичаха фронтално кръга, а се плъзгаха допирателно по периферията и се появяваха в задната част.

Действието протичаше почти мълниеносно, но забележимо, тъй като присветваше краткотрайна огнена диря по контура. В долния сектор е възможен същия процес, но не си спомням.

Аз разбирам вашето недоумение, тъй като и по моите сметки, затъмнените звезди би трябвало да останат зад Луната няколко минути, преди да се покажат от западната страна на контура.

Може би по тази причина – убеждението, че затъмнението протича за повече време – астрономите наблюдават звездите или само в момента на скриването, или само на появата им от задната страна на Луната, което обяснява защо явлението не е официално открито.

Който се заеме с опита, със сигурност ще има повод да почерпи, в момента съм на финландска водка.

Редактирано от st_jordan на 23.01.11 23:28.

st_jordan, преди да дочета последното ви мнение докрая имах намерение да напиша отговор със смисъла, че никога не сте наблюдавали окултация на звезда от Луната и пишете глупости, съзвучни с тия на търсача, но последните ви 5-6 думи ме възпряха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Обясни защо въртенето на пумпала ще намали теглото му, аз не виждам причина”. (Абсолют)
През 1974г. българското научнопопулярно списание "БТА Наука и техника" публикува статия за работата на руския астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описват аномалните явления на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос.

(Козирев, проф. д-р Николай А., 1991, “Избрани Трудове”, Издательство Ленинградского Университета, 446 стр.)

Най-важното и официално публикувано доказателство на жироскопната анти-гравитация е статията от 18 декември 1989г. на двамата японски учени от Сендайския университет - на професорите Хаясака и Такеучи – в най-престижното в света физическо списание “Физикъл ревю летърз”.
Статията е озаглавена "Аномално намаление на теглото на тяло, жироскопиращо около вертикалната ос...".
При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на неговата ъгловата скорост на въртене.

(Хаясака, Х., Такеучи, С., Hayasaka, H., Takeuchi, S., 18.XII.1989, “Anomalous Weight Reduction In a Spinning Gyroscope Along the Vertical Axis of the Earth", Physical Review Letters;
“Аномално намаляване на теглото на жироскоп, въртящ се около вертикалната ос на земята”, спис. Физикъл Ривю Летърз).
Все още няма убедително обяснение защо олекват телата при въртене, но цитираните по-горе професори, особено двамата японци, не биха си позволили, а и не биха могли да публикуват съмнителни материали в издателство от класата на Physical Review Letters.