Пак си повторих сметките за разстоянието от барицентъра до центъра на Слънцето по време на т.н. "Парад на планетите" (apobac), оказа се, че съм изпуснала три нули в началните разстояния (дадени в хиляди км). След корекциите резултатът излиза 1.510 млн км, т.е. малко повече от диаметъра на Слънцето (около 1.39 млн км).

Между другото, понеже спомена неколкократно твоите предположения за огромната маса на Нибиру... Ако беше прав, тази невидима планета щеше да оказва влияние върху разстоянието между барицентъра на Слънчевата система и центъра на Слънцето в посока увеличаване, в това число и при apobac.

Ако Нибиру обикаля около барицентъра на Слънчевата система с такъв огромен период (хиляди години), какви са изчисленията за масата й по Кеплер?

Редактирано от Aтилea на 19.12.10 13:59.

Аз не твърдя, че не съществува център на тежестта на Слънчевата система, а че този център е подвижен и не подлежи на математическо описание. Затова формулата на Нютон е неприложима и фалшива.
"Законите на Кеплер важат за две гравитационно свързани небесни тела при
отсъствие на смущения от други тела – т.н. задача за двете тела."
Точно тук е грешката на Нютон - той не приема действието на трети тела, откъдето неговата формула е грешна.
"Съгласно обобщението на Нютон, Земята и Луната се движат около
барицентъра -масовия център на системата Земя-Луна. От астрономични наблюдения
разстоянието от Земята до барицентъра е 0.730 Z R , от където отношението на
разстоянието на центровете на Земята и Луната до барицентъра е 1/81.3."
Това е лъжа. Не може да се установи с астрономически наблюдения барицентъра на Земя-Луна. Трябва друга координатна система, от която да се правят наблюдения и да не е свързана със Земята.
За грешките на Нютон свидетелствуват и масите на Луна и Слънце, които са неправилно изчислени. Масата на Луната е много по-малка, а масата на Слънцето е много по-голяма от изчислената.
Траекторията на центъра на Слънцето относно барицентъра на Слънчевата система на схемата също не е точна, освен ако е правена само с отчитане влиянията на Юпитер и Сатурн.
Това, което се нарича въздействие на Слънцето върху магнитните полета на планетите, аз наричам принудително магнитно поле. То е което се отчита с компас и няма друго планетарно магнитно поле, върху което Слънцето да влияе. Другото магнитно поле е собственото, което е триполюсно и то практически не се влияе от Слънцето.
Показаните деления на маси на Земя и Слънце по закон на Нютон са грешни, защото гравитационната константа не важи за Слънцето.

На този линк http://parallel.bas.bg/~pencho/ABochev/Lectures_pdf/01.pdf, който ми посочи, е показано как Слънцето създава принудително магнитно поле на Земята и надругите планети. Това течение е от север на юг по оста на Земята. Задавала ли си въпрос по какъв начин Слънцето, което се намира в равнина на еклиптиката изток-запад създава течение север-юг?
Причината за това е тъмната звезда Немезида, която е център на Слънчевата система и която се намира в южното звездно полукълбо. Слънцето обикаля около тази звезда за 25000 години. Нибиру обикаля около двете звезди - около Немезида и Слънцето за 3600 години. Между другото астрономите вече откриха и признават Немезида. Както Слънцето, така и всички планети са се отделили от Немезида. Само че тази тъмна звезда не се намира в същата равнина и влиянието на Нибиру е също в направление север-юг. Сега Нибиру се намира близо, на около 40 милиона километра според някои писания (не знам дали това е вярно) от равнината на Слънчевата система. Обаче поради близостта направлението в което е Нибиру се изместено под голям ъгъл със земната ос. Затова сега принудителното земно магнитно поле е отслабено. Това се усеща и по климатичните промени в Европа - забавяне на течението Гълфстрийм, затваряне на озоновите дупки на полюсите.
"Нибиру влияе на цялата Слънчева система:
“...Едно от тях е рязкото повишаване на вулканичната дейност на Земята след 2001 г. Налице са редица признаци за катастрофални промени на планетата. Подобни феномени се наблюдават и другаде в Слънчевата система след 1995 г., ососбено след 2001-2002 г.
Плутон: На тази планета има глобално затопляне. Въпреки че се отдалечава от Слънцето, нейното атмосферно налягане се е увеличило три пъти през последните 14 години с нарастване на температурата.
Нептун: Голямото тъмно петно на Нептун изчезна и се появи друго, на различно място. Най-голямата луна на Нептун - Тритон се затопли значително...
Сатурн: Атмосферните процеси на тази планета са хаотични, но напоследък на нея има свирепи бури и повишаване на магнитната активност...
Марс: През юли 2001 г. огромна пясъчна буря покри цялата планета за три месеца, която увеличи температурата си с 30 градуса. Освен това шапките на полюса се топят и предизвикват парников ефект...”
Според американската “Енциклопедия на науките и изобретенията”, издадена през 1987 г. в Кънетктикът, се твърди, че Нибиру обикаля две слънца - нашето и “мъртвата звезда”, неговият изстинал двойник.
“...99.99 на сто от орбиталното време тази планета изразходва, докато заобиколи едното слънце и се насочи към второто. В средата на пътя тя стремително като камък полита към второто слънце и за кратко време изминава втората част от разстоянието.
За 1800 години Нибиру е достигнала средата между Мъртвата звезда (Немезуда б.а.) и нашето Слънце. Това е станало през 2000 г. За да измине останалата дистанция, и трябват примерно три години. С ускорението, което има Десетата планета изминава втората част от пътя за девет месеца. След като пресече орбитата на Плутон, за 90 дни ще достигне точката между Слънцето и Земята. Учените са развълнувани от това, че земното електромагнитно поле чувствително се променя, а планетата се издува в ширина и мени формата си...”
“Вече най-различни сателити като сондите “Пайниър” изследват влиянието на допълнителна планета върху Слънчевата система. Инфрачервеният сателит IRAS е изстрелян през 1983 г. със задача да търси допълнителната планета. Сичин пресъздава интервю с научния сътрудник в този проект О’Тул, което е публикувано във “Уошингтън Пост” и други вестници под заглавие “Огромен обект в края на Слънчевата система поставя загадки”:
“Телескоп, наречен IRAS, откри по посока на съзвездието Орион небесно тяло, което може би има размерите на огромния Юпитер и вероятно е толкова близо до Земята, че може би спада към нашата слънчева система.
Обектът е толкова загадъчен, че астрономите не знаят какво е - планета, гигантска комета, протозвезда...
Съобщено бе освен това, че небесното тяло е снимано на два пъти за шест месеца, и че за това време почти не се е движило. Затова не може да е комета”.
“На 7 февруари 2001 г. Планетата Х беше забелязана с координати, дадени от Зетас от Швейцарската обсерватория. На 1 април 2001 г. беше направено второ засичане от обсерваторията Lowell, които координати съвпадаха с координатите от Зетас.”
През 2003 г. НАСА изстреля нов инфрачервен телескоп, очевидно за наблюдение движението на Нибиру, но от 2001 г. насам информацията е строго засекретена.

Масата на Слънцето е приета за 7,8.1030 кг. В първи, малко вероятен вариант Нибиру се разглежда като сателит само на Слънцето. От трети закон на Кеплер може да се изчисли радиусът на кръгова орбита на Нибиру:
RНИБ3W2 =MСЛGСЛ=CСЛ.С
RНИБ=(CСЛ.СT2/4π2)1/3=(1.32.1020*1.29.1022/4π2)1/3=3.5.1013 м =234 а.е.
където RНИБ е кръгово разстояние между Нибиру и Слънце, CСЛ.С е константата на Слънчевата система, Т е период на обиколка 3600 години.
Тогава масата на Нибиру е MНиб=rНиб2R=
(28.106)2*234*150.109=2.75.1028 кг
Това прави 4600 - 5000 земни маси!
Във втори вариант Нибиру може да се разглежда като сателит само на Немезида и свързан с общ закон на движение със Слънцето около Немезида.
Mожем да напишем уравненията на Кеплер за двете звезди, като знаем периодите им на обиколка около Немезида:
RНИБ3ωНИБ2=MНЕМ*GНЕМ
RСЛ3ωСЛ2=MНЕМ*GНЕМ
От системата се изчислява орбитален радиус на Нибиру, изразен чрез орбитален раздиус на Слънцето, като и двата засега са неизвестни:
RНИБ=RСЛ(WСЛ2/WНИБ2) 1/3=RСЛ(ТСЛ2/ТНИБ2) 1/3=RСЛ/3.73
Уравненията за масите на Слънцето и Нибиру ще бъдат:
MСЛ=ρrСЛ2RСЛ (1)
MНИБ=ρrНИБ2RНИБ=ρrНИБ2RСЛ / 3.73 (2)
Поради менталната връзка на Немезида и Слънце, приемам стойност на радиуса на плътната сфера на Слънцето - 400 000 км, а връзката с газовата сфера се пренебрегва.
В тези уравнения корекционният коефициент ρ също е неизвестен, затова делим (1) на (2) и се получава
MНИБ=MСЛrНИБ 2/ 3.73 rСЛ2 ~ 3.1028 кг или за масата на Нибиру се получава еквивалент на 5000 земни маси!

Пробвай да напишеш научно-фантастичен роман!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От това, което чета в постинга ти, Нибиру трябва да е дошла и да си е заминала преди 4-5 години, но за съжаление не сме я усетили.

Опитвам се да се сетя дали съм чела за друга планета, която да обикаля около 2 слънца... май не... Едната възможна траектория е обиколка около техния общ център на тежестта, а другата - осморка около центровете им. Ти изглежда смяташ, че е първият вариант, но тогава описаното от теб ускорително движение ще е невъзможно.

Следващ въпрос - ако Нибиру обикаля около Немезида, какъв естествен процес ще я накара да напусне тази орбита и да се отправи към далечна звезда (Слънцето), която всеки път се намира на различно място (защото и тя е на нова позиция по орбитата си)?

Смятал ли си, според третия закон на Кеплер (понеже виждам, че само него признаваш), каква е масата на Немезида - би трябвало да може да се изчисли, ако се знае, че Слънцето я обикаля за 25000 години.

Нищо ново не каза за плътността на етера, тя еднаква ли е в цялата Вселена или се увеличава в близост до по-големи маси? И ако не се увеличава, защо?

За коя фигура от въпросния материал смяташ, че показва как Слънцето създава принудително магнитно поле на планетите?

А, и отдавна се каня да те питам, що за магнитно поле е това, което не влияе на магнитната стрелка на компаса? Изобщо, каква е дефиницията ти за магнитно поле? Трите вида полета, които ти наричаш магнитни, подчиняват ли се на уравненията на Максуел?

Стивън Хокинг пише фантастика. Аз се занимавам със сериозни проблеми.

Не знам от къде извади този извод за Нибиру. Тя трябваше да премине 1999 г., но събитията се отложиха и изкуствено я задържат. Няма вариант да не се усети. Тя ще се вижда като малка луна, около 1/3 от диаметъра на Луната.
Аз смятах преди в два варианта, но сега съм убеден, че Нибиру обикаля около двете слънца.
Ако Нибиру се движеше сама, без управление, тя би се сблъскала със Слънцето. Има висши същества, които я направляват. Тя трябва да премине през точно ограничен коридор, за да не се сблъска със Слънцето или да не напусне Слънчевата система. Времето, през което трябва да премине е съобразено с десетки и може би стотици фактори, като положението на Луната, на Юпитер, Сатурн и Марс, в кой час на денонощието. Всичко това не може да стане случйно. Защото е планирано кой участък от Земята трябва да се потопи в океана и кой да се издигне, къде трябва да е Луната, за да завърти земната черупка точно на 45 градуса и т.н. Тези висши ангелски същества, които управляват Слънчевата система, владеят по-добре от нас висша математика, могат да спират и ускоряват Нибиру или коя да е планета, могат да прекарат Нибиру от страната на Юпитер или от страната на Сатурн, които сега са в противостояние.
Плътността на етера не е еднаква навсякъде. Колкото едно тяло е по-масивно, толкова по-висока плътност има около него. Освен това в космоса има движение на етрни частици във всички посоки. Около едно масивно тяло има падащи и отразени частици и съответно по-висока плътност на частици. Например Земята плува в океан от електрони. Обаче, аз смятам, че извън Слънчевата система няма свободни електрони. Плътността на фотоните също е различна в Слънчевата система и извън нея. Затова и скоростта на светлината не е постоянна величина.
За масата на Слънцето зная, че е 1300 000 пъти по-голяма от земната. Ако масата на Земята е вярна, то масата на Слънцето трябва да е 7.8.1030 кг. За масата на Немезида не се знае нищо. Можем да предполагаме, че е в диапазона между 100 и 1000 слънчеви маси.
Много процеси в природата, които наричаме естествени, се управляват от някакъв разум. Въпросът ти е интересен. Ако Нибиру не се насочваше в строго определен коридор, при тази изтеглена орбита тя би напуснала може би орбитата си около Немезида, ако Слънцето не я връщаше обратно. Няма случайни неща в живота и в космоса.
Фигурата, която показва как Земята се облива с поток от слънчеви частици. Има форма на комета.
Аз пусках преди схеми на принудително магнитно поле и на собствено магнитно поле. При принудителното м. поле потокът облива Земята, както стана въпрос по-горе отвън. примерно на сто километра височина, после се получава обратно течение отвътре, плътно до земята. Тук имаме въртене на потока о север към юг и обратно от юг към север.
На земната повърхност потока е еднопосочен и може да се регистрира с компас, движи и океанското течение Гълфстрийм.
При собственото магнитно поле на едно и също място имаме падащ и отразен поток, които са с еднаква интензивност. Затова компасът не реагира, техните налягания са равни. Разликата между падащ и отразен поток е в направление движението на частиците. При падащия поток частиците идват от всички страни равномерно. При отразения поток частиците се насочват в резултат от въртенето, в екваториалната област. И всъщност магнитното поле представлява неравномено отражение на равномерно падащ поток.

В голямо самозаблуждение си изпаднал приятел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Нибиру. Тя трябваше да премине 1999 г., но събитията се отложиха и изкуствено я задържат...
Тя трябва да премине през точно ограничен коридор, за да не се сблъска със Слънцето или да не напусне Слънчевата система. Времето, през което трябва да премине е съобразено с десетки и може би стотици фактори, като положението на Луната, на Юпитер, Сатурн и Марс, в кой час на денонощието... "

Хм, че не можеха ли да го сметнат още в зората на времето? Една такава безупречна машина, каквато е една слънчева система, е предсказуема за нас хиляди години предварително, какво да говорим за ангелските сили, които владеят висша математика много по-добре от нас? Какво толкова са объркали, че им се налага да отклонят Нибиру за цели 10 години? Излиза, че сега ще чакат същото разположение на планетите и спътнижците, каквото е било през 1999 г... Има да чакат...

Не са сбъркали ангелските сили, а ние не сме готови за Апокалипсиса, затова го отлагат. Не е нужно абсолютно същото разположение, но има редица изисквания, които задължително трябва да се спазят.
Събитията през 1999 г. са предвидени и ведени от Нострадамус 500 години преди това. Развитието на обществото налага някои промени.