Цитат,,,
Няма център на тежеста на слънчевата система. Това е една подвижна точка,която винаги се намира на различно място


Това как го реши че е тъй , дай доводи !


Цитат,,,
Центробежната сила излиза като магнитно поле във вид на спирала и оказва налягане върху сателитите, като ги забавя или ускорява-това при елиптична орбита


Това също как го реши че е така , ти мислиш че центробежната сила е магнитно поле , това че поставено топче върху въртящ се диск изхвърча за тебе е магнитно поле , но за мене не е. центробежната сила представлява противодействието на центростремителната сила която в случая с диска е силата на опън на материяла от който е направен дискът, със силата пораждаща въртеливото движение , тоест тангенциялната сила която действа успоредно на периферията на диска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитат,,,
/Центростремителната сила не извършва работа, тя само уравновесява нормалната съставка на спиралата/



И двете сили могат да извършват работа , зависи от приложената сила , от вънка .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начертай си едно централно тяло и постави два сателита около него. Когато двата сателита са в съвпад, центърът на тежестта е най-силно изместен от центъра на голямото тяло. Когато двата сателита са противоположни един срещу друг, разстоянието от центъра на голямото тяло и общият цетър на тежестта е най-малко, а ако двете тела са с еднаква маса, ще съвпадне с центъра на голямото тяло. Освен тези две крайни възможности съществуват безброй средни положения. Така че общият център на тежестта се мени непрекъснато и това няма как да се отрази във формулата на Нютон.

Центробежната сила е магнитно поле при космическите тела. В примера, който даваш, центробежната сила се образува от няколко фактора:
1/ Сцеплението (триенето) на топчето с диска поради теглото му, се стреми да го задвижи и изхвърли по допирателната на радиуса.
2/ Съпротивление на въздуха, което създава понижено налягане от външната страна на топчето, поради по-високата скорост на въздуха край външната част на топчето, отколкото от вътрешната част.
3/ Съпротивление на етера, което е слабо и може да се пренебрегне.
Но при всички случаи трябва да знаеш, че центробежната сила е реална външна сила, а не вътрешна фиктивна сила.

Може, ако разглеждаме примери от лаборатория като топчето например. Обаче при небесните тела центростремителната сила не може да извършва работа. Само центробежната сила може да извършва работа. В какво се състои тази работа?
Когато имаме движение на сателит по елипса, центробежната сила ускорява и отдалечава сателита, после го приближава и забавя. В резултат от това движение се извършва работа по придвижване на етера, който действува като съпротивление. В резултат с течение на времето орбитата от елиптична бавно се приближава към кръгова орбита, където центростемителна и центробежна сила не се изменят по сила и са в равновесие.

Ако има 2 тела с различна маса, които обикалят едно около друго, в действителност те обикалят около общия им център на тежестта, който от своя страна се движи по гладка крива - орбитата на тази двойка.

Същото е, ако имаме не 2, а 9 или 10 тела. Същото е и ако говорим за цяла галактика. Тя се върти около центъра си на тежестта, а той от своя страна се движи пак по гладка крива...

Аз се опитах да последвам собствения си съвет - да се направят изчисления при система от 3 тела, а после и при система от повече тела. Търсенето на център на тежестта на n тела е, така да се каже, рекурсивна задача. Тези, които се занимават с програмиране, по-лесно ще ме разберат. Ще го обясня с 3 тела. Ако намерим центъра на тежестта на две от телата и приложим общата маса М1+М2 на тези две тела в тази точка, после следва пак аналогичната задача - да се намери центъра на тежестта на тяло с маса М1+М2 и още едно с маса М3. Ако това се разшири за n тела, то стъпка по стъпка се стига до последното изчисление, което търси центъра на тежестта на едно обобщаващо тяло с маса М1+М2+...+Мn-1 и друго тяло с маса Mn, нека приемем разстоянието между тях за d. Спрямо това последно тяло този център ще се намира на разстояние R = d * (SM - Mn)/SM, където SM e сумарната маса на всичките n на брой тела.

След съответните преобразувания получих

R на трета = t на втора * ( (SM - Mn)/SM ) на трета / (4*Pi2 / G)

За две тела с маси съответно М1 и М2 и радиуси на орбитите им R1 и R2 получавам

R1 / R2 = (SM - M1)/(SM - M2) * (t1/t2) на степен 2/3

Не получих същото като Нютон, защото се опитвам да отчета масата на всички тела в системата, но пък резултатът определено може да послужи като отправна точка за някакви проверки и изчисления...

Интересното и полезното е, че под SM имам предвид цялата маса на Слънчевата система, не само планетите, ами всички в нейната хелиосфера.

Примерът ти е хубав с централното тяло и двата сателита. Объркването ти идва от това, че поставяш отправната си система върху централното тяло.
Не центърът на тежестта се върти около централното тяло, а обратното - централното тяло се върти около центъра на тежестта.

Постави отправната си система в центъра на тежестта и ще видиш как веднага всичко се опростява...

Разстоянието между центъра на тежестта и центъра на централното тяло се променя непрекъснато, за разлика от същото разстояние при две тела. По никакъв начин нямаме право да пишем подобно уравнение за маса на Слънцето и един от сателитите. Дори и за Слънцето плюс всички сателити, взети заедно. Защото Слънчевата система няма постоянен център на тежестта.

Не е същото. При две тела центърът на тежестта може да се приеме за неподвижен, а центърът на голямото тяло ще описва окръжност около него. При три и повече тела няма определен център на тежестта на системата. Той ще описва някаква крива вълнообразна линия около центъра на голямото тяло, или обратно. Както драскат малките деца с молив, когато се опитват да нарисуват кръг.
Орбиталните периоди на планетите са различни, силите са различни, получава се събиране и изваждане на проекции във времето, така че не можеш да изразиш всичко толкова просто.
И това, което си написала не е верно. И формулата на Нютон също.

Знаеш ли на какво ми прилича тази ситуация... Древните са вярвали, че Слънцето и планетите се въртят около Земята - по МНОГО СЛОЖНИ правила. В момента, в който са приели обратното - че Земята и планетите се въртят около Слънцето, нещата са се опростили много - Кеплер е допринесъл много за това.

Затрудненията, които изпитваш да си представиш гравитационния център (център на тежесттта), идват от това, че всеки път се опитваш да си го представиш спрямо центъра на Слънцето. Направи обратното!

Впрочем Юпитер е умален, но даже усложнен модел на Слънчевата система, понеже има 63 известни спътника. Но всички те и Юпитер се въртят около общия им гравитационен център, а той от своя страна около Слънцето.

Гравитационният център на Слънчевата система се нарича барицентър. Ето един материал на български:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aтилea на 19.12.10 12:24.

Цитат,,,
центробежната сила ускорява и отдалечава сателита, (после го приближава и забавя)



Това в скобите не го ли прави , центростремителната сила?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите