|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Скорост на разширяване
|
|
| Автор |
menthor1984 (непознат
) |
| Публикувано | 18.12.09 17:46 |
|
|
Седя си аз и си мисля брей що за закон е измислил този човечец Едуин Хъбъл ... колкото по далече е една галактика от нашата толкова по бързо се отделечава (пропорционално даже)... Хм май бях чел някога по физика, че има няколко вида скорости =))) Брей наистина беше така. И така да помислим ако е пропорционално тогава възможно ли е дадена галактика да има относителна скорост по голяма от 300 000км/с спрямо нашата ??? Стига да е достатъчно далече защо не??? А ако се движи по барзо от скоростта на светлината ние ще знаем ли че съществува ???? ММММНЕ ... Тогава от къде астрономите знаят че големината на вселената е 14МЛРД години (ако не се лъжа) след като тази цифра може да е границата на относителната скорост на наи отделечените галактики спрямо нашата??? Моля някой по знаещ от мен да отговори
| |
|
|
|
Според физичните закони никога една галактика НЕ може да се движи с такава скорост.
Хъбъл греши.Според най-новите изследвания на Канадски учени разширението на Вселената Не ускорява и галактиките Не се движат по-бързо.Просто казано Големия Взрив е създал гравитационни вълни(както камък хвърлен в езеро).Ние и далечните галактики се намираме в различни гравитационни вълни и за това дори Доплеровия ефект е дефектирал.Н а всичко отгоре дори вселената вече може да е спряла разширението и да се свива обратно,но разстоянията са огромни за да разберем това веднага.
| |
|
|
|
-Toва за канадските учени не бях го чувал. Мислех, че е общоприето, че разширяването е с все по-голяма скорост, дори снощи имаше много готино филмче по Хистори по темата.
Аз всъщност друго не мога да разбера... Нали като наблюдаваме най отдалечените галактики, които са с най голямо червено отместване ние ги виждаме същевременно в най ранната им възраст, тост ако наблюдаваме някоя свръхотдалечена галактика на 12 милиарда св. г-ни от нас, то де факто ние я виждаме такава каквато е била преди тези 12 милиарда години, нали?! -Но от друга страна тогава вселената е била много по-малка /само на 2млрд св.г./ и съответно ние пък сме били много по-близо до нея! Абе обяснете ми този парадокс? Ако разбирате какво искам да кажа...Мисълта ми е, че по моята логика ние я виждаме там където е била преди 12млрд.св.г. а възрастта на Вселената е 13,7млрд.св.г. Тоест не я ли виждаме на разстоянието на което е била от нас тогава и то не може да е повече от 1.7 млрд.св.г.
-Тази работа малко не мога да я асимилирам и това е...
...Всъщност нека се коригирам, разстоянието наистина е >=1.7 млрд.св.г между тази отдалечена на 12 млрд.св.г от нас галактика, но това е разстоянието между нас тогава/преди 12 млрд.св.г/, а не сега... Оттук произллиза и, че ако ние решим/въображаемо/ да изпратим совалка към тази галактика към мястото където я виждат телескопите ни, въобще няма да я намерим защото тя 12 млрд.св.г оттогава е летяла в някаква си посока, която ние всъщност дори не знаем. Тоест реално въобще не знаем къде е тази далечна галактика сега, как изглежда и дали въобще съществува, а не се е разпаднала или сляла с друга...
Какво мислите за логиката ми?
Мисълта ми е, че реално ние с тези най мощни телескопи нищо не виждаме в крайна сметка, в едно абсолютно настоящо време! Тоест къде е и как е разположено всичко, всички галактики от най отдалечените до най близките в едно абсолютно сега.
Всичко това е поради ограничеността на светлинната скорост, тоест времето, което й трябва за да ни достигне от най отдалечената галактика. Ние реално не знаем къде са разположени към настоящия момент тези по-далечни галактики и каква е била съдбата им от тези примерно 12 млрд.св.г насам.
То е ако примерно земята беше доста по-голяма и гледаме с телескоп към Франция например да ги виждаме в ерата на Наполеон, ако погледнем по-далеч към латинска Америка да ги виждаме не както са реално днес а да съзрем как Ацтеките се бият с Кортес, ако насочим към Индия- да видим как се ражда Буда и т.н... Само поглеждайки към най близките обекти да ги виждаме сравнително по- в настоящето време, например насочвайки телескопа към Сърбия да видим тъкмо как се разпада Югославия преди 15г...
Не сте ли съгласни?
Pyrogeri=Бургари=Българи!
Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 21.12.09 17:50.
| |
|
|
|
Има логика,но със сигурност ще ти изкарат някакви аргументи срещу предположението.
| |
|
|
|
Всичко идва от ограничаващите предположения и допускания.
Учените сами си слагат спирачки.
Не искат да признаят безкрайността и безвремеето, тъй като не могат да ги обяснят.
Свещена простота.
Никога не казвай никога!
| |
|
|
|
Други мнения по горния ми пост има ли? Ще се радвам да ги чуя.
Pyrogeri=Бургари=Българи!
| |
|
|
|
от къде астрономите знаят че големината на вселената е 14МЛРД години
14млрд св.г, или по-скоро 13.7, е възрастта й, а не големината й...
Pyrogeri=Бургари=Българи!
| |
|
|
|
В отговор на:
от къде астрономите знаят че големината на вселената е 14МЛРД години
14млрд св.г, или по-скоро 13.7, е възрастта й, а не големината й...
Ми много просто, разстоянието до една галактика делим на скоростта с която се отдалечава от нас. И за всички галактики се получава приблизително едно и също число 13,7 милиарда години, оттам е дошла и идеята за големия взрив дал началото на вселената. Редактирано от Aбcoлют на 01.01.10 19:18.
| |
|
|
|
----
Гражданинът е Цар...
| |
|
|
|
Аз всъщност друго не мога да разбера... Нали като наблюдаваме най отдалечените галактики, които са с най голямо червено отместване ние ги виждаме същевременно в най ранната им възраст, тост ако наблюдаваме някоя свръхотдалечена галактика на 12 милиарда св. г-ни от нас, то де факто ние я виждаме такава каквато е била преди тези 12 милиарда години, нали?! -Но от друга страна тогава вселената е била много по-малка /само на 2млрд св.г./ и съответно ние пък сме били много по-близо до нея! Абе обяснете ми този парадокс? Ако разбирате какво искам да кажа...Мисълта ми е, че по моята логика ние я виждаме там където е била преди 12млрд.св.г. а възрастта на Вселената е 13,7млрд.св.г. Тоест не я ли виждаме на разстоянието на което е била от нас тогава и то не може да е повече от 1.7 млрд.св.г.
Отговорът е в крайната скорост на движение на фотона. В твоя пример фотонът тръгва когато разстоянието до нас (или там където ще бъдем) е 1.7 млрд св.г. През следващите 12 млрд години нашата галактика се отдалечава, фотонът я гони и в един момент ни достига. Всички останали разсъждения и аналогията със земята са верни.
Не е ли странно. При раждането си въпросният фотон е заварил една проста Вселена състояща се само от водород и хелий и не е имало дори намек, че един ден - 12 млрд години по късно - ще завърши живота си в ретината на интелигентно същество, за чието съществуване в момента на раждане на фотона във Вселената не е имало дори материала необходим за осигуряване на необходимите условия.Редактирано от lbh на 03.03.10 13:05.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
