КРАЯТ НА КОСМОСЪТ......... / Наука / Природни науки / Астрономия

Вече пращах настоящето есе на някой членове от този клуб,изинявам се за нахалството,но мисля,че мястото на моето мнение е тук.Ако желаете го коментирайте,писах го когато бях в 10 клас,преди 2 години

Като наука физиката се опитва да обясни природата около нас и всички процеси свързани с опознаването на заобикалящата ни среда. Физиката търси логика,търси рационалност в света ,в който живеем.Тя се опитва да отговаря на най - фундамендалните въпроси,един от които е въпроса за Вселената,нейния размер, структура, минало,сегашно състояние и най-вече бъдеще.
Защо всъщност въпросът за Вселената е толкова значим? Много просто:понеже Вселена наричаме всичко онова което ни заобикаля, всичко което познаваме и което ни предстои да опознаем.Тази дефиниция обаче е твърде недостатъчна,за това е необходимо Вселената да бъде подробно изучена,с всички възможни налични средства.Естествено това зависи от материално-техническата база с която разполага съвременния етап на развитие на науката.Въпросът за Вселената стои в основата на космологията (дял от физиката). Затова с пълно основание можем да твърдим,че така както въпросът за смисъла на живота е основен въпрос във философията,така и въпроса за Вселената е неотложен за физиката; той трябва да получи своя отговор рано или късно.
Питаме се дали Вселената е безкрайна,или по-скоро е до толкова огромна по размер,че не можем да си я представим,и затова ни изглежда безпределна и необятна.Съвсем наскоро нюйоркскят математик доктор Джефри Уийкс хвърли в научното пространство най-новата теория относно произхода и формата на Вселената. Според тази терия изследванията от остатъчната радиация на Големият взрив (реликтово излъчване) показват,че Вселената е топчеста (тоест подобна е на бластула на зародиш).Според тази формулировка Вселената е ”краен додекадрон”,тоест “дванадесетостен”,и има форма близка до сферичната,прилича на футболна топка със слепени “петоъгълници”.С други думи като онази чернобяла топка от световното по футбол през 1974 година.Ясно,е че тази теория показва йерархичната структура на Метагалактиката,тя е в пълно съгласие с космологичния принцип (еднородността на Вселената). Но безкраиността в тази теория има друг смисъл.Наистина формата и макар и близка до сферичната, свиделства за някаква краиност. Тогава възниква въпроса : кое е безкраиното според теорията на Уийкс ? Защото,ако Вселената е сферична (тоест краина),би следвало да се запитаме какво има отвъд нея, дали някакво “нищо”или нещо наистина безкраино като пространството в което е разположена. Дали все пак е възможно да съществува абсолютно безкраина Вселена ?
Такава е статичната Вселена на Алберт Айнщаин,при постоянен краен радиус. Какво ще рече това?Знаем,че това което се случва във Вселената зависи от средната плътност на веществото в нея. Ако средната плътност е прекалено ниска, Вселената ще се разширява винаги, защото гравитационните сили на нейното вещество няма да са достатъчни за да спрат разширението.Такава Вселена се нарича “отворена”.Ако средната плътност е прекалено висока,гравитационните сили ще заменят разширението със свиване.Такава Вселена се нарича “затворена”.Но най-вероятен изглежда следния вариант: средната плътност на веществото не е нито ниска,нито висока.При такава плътност гравитационните сили ще забавят разширението на Вселената,но няма да го спрат.Ето в такъв случай Метагалактиката ще си остане безкраино непроменена.Това именно е статистичния модел на Айнщаин.Всъщност това разширяване или свиване може да бъде обяснено с третия принцип на класическата механиката.Знаем,че всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие.Следователно,ако приемем разширението на Вселената за някакво действие,то неговото противодействие ще бъдат гравитационните сили.От това пък следва,че ако силата на разширението е по-голяма от силата на гравитационните сили, Вселената ще се разширява (“отворена” Вселена) ,и обратното, ако силата на гравитационните сили е по- голяма от тази на разширението,Вселената ще се свива (“затворена”Вселена). Разбира се по същия начин може да бъде обяснена статичната Вселена на Айнщаин.Това е Метагалактика, при която силата на разширяване е равна по големина но противоположна по посока на гравитационните сили,тоест това е Вселена с едно така да се каже равновесно безкрайно положение.
Независимо дали ще приемем или ще отхвърлим идеите на Уийкс или Айнщаин,трябва да знаем, че няма точен начин да се провери формата на Вселената.Всъщност Айнщаин, който смята,че при краен радиус Вселената е безкрайна не е съвсем прав. Защо? Когато за дадено тяло споменем,че има радиус, лесно можем да се досетим какво е то по геометрична форма.Само сферата и близките до нея образувания, в това число и додекадрона, икосаедъра, октокаедъра и др. имат радиус.Това много напомня за относителната безкрайност при Уийкс.Отново имаме същото: безкрайна е повърхността на Вселената, защото при нея не може да се говори за начало или за край. Следователно истински безкрайно е пространството, в което се разширява или свива Метагалактиката.
Един от аспектите на въпроса за Вселената е нейното възникване.Според съвременните възгледи това събитие е именувано Големият взрив и се е състояло преди около 15 милиарда години.Естествено е това колосално събитие да няма аналог в сега съществуващата действителност, и за това е логично,че не можем да си го представим.Но дали е възможно да видим Големият взрив? Теоретично е възможно. Знаем,че ако напримир една звезда е отдалечена от нас на 3 светлинни години,ние я виждаме такава каквато е била преди 3 години,и можем да стигнем до нея ако в продължение на 3 години, ако се движим със скоростта на светлината-3.108m/s,което със съвременните средства не изглежда надеждно.По същата логика: ако Големия взрив е отдалечен от нас на 15 милиарда години,следователно за да го видим трябва 15 милиарда години да се движим със скоростта на светлината.Това би могло да бъде едно невероятно пътешествие както в пространството,така и във времето.Може да изглежда невъзможно,но някой ден в бъдещето един междузвезден кораб със светлинна скорост ще бъде реалност...
Един от най-важните закони в космологията е космологичният принцип,защото показва свойството
еднородност на Вселената в големи мащаби.На какво се дължи това? Можем да предположим,че при възникването си Вселената е започнала да се разширява с една и съща сила,по един и същи начин във всички възможни посоки.Възможно е това да е породило нейната изотропност (да изглежда еднакво от всички страни) и да бъде еднородна в едромащабен план.Факт е,че Вселената се разширява (разбягването на галактиките според Хъбл), и от това следва,че във всеки един момент от време Метагалактиката е еднородна,но не както в предишния.Можем да направим следния извод : Вселената се стреми да бъде еднородна във всеки следващ момент, стреми се да запази изотропността си.
Изучаването на Вселената е едно от предизвикателствата пред човешкия разум,бих казал най-голямото предизвикателсто.Но стига да се вложат необходимите усилия можем да имаме някакви надежди за успех.

”Залогът е голям;дали ще спечелим или ще загубим-играта си струва”
Ф. Хойл.

Калин Илиянов Топалски 10 “а”клас