Здравейте!
Чета от скоро http://www.bgastronomy.com и едно нещо честно казано много ме притесни. Предавам го буквално "Да говорим за периода преди Големия взрив е безсмислено – тогава не е имало нищо." Ако човек трудно може да си представи безкрайността поради своето ограничение (материално и духовно), то как може да се твърди подобно нещо, което на практика е същото. А какво е имало? Какво е това "нищо"? Как ще си обясним времето преди BIG BANG по този начин?

Малко почти-философско (псевдо)наукоидни разсъждения ... мои.

Преди Големия Взрив не е имало нищо. Празно! Та дори и самото празно го е нямало! ... Да не говорим за такива глезотии като времето. ... Това малко майтап, де.

Да помислим логично.
Първо - след Големия Взрив има нещо, а преди него не го е имало.

Т.е.
1. Няма нищо.
2. БУУУУУМММММ!!!
3. Има нещо!

Следователно трябва да ИМА и субект, който е в състояние да твърди "Ето, станаха 1,2,3!" Т.е. да може да сравни 1. с 3. Иначе какъв смисъл има въпросът "Какво е имало преди Големия Взрив"!? Кой го задава и кой може да му отговори?

Освен това, по идеята за "безкрайност" може да възникне и въпросът "А преди точка 1.!?" След като тогава е нямало нищо, то ги е нямало и предлозите "преди" и "след" и този въпрос става ... щекотлив.

Накрая- "Ще свърши ли точка 3. и ако да, то каква ще бъде евентуалната т.4?"

Да говорим, че преди Големия взрив не е имало нищо, е тъпо, тъй като не можем да установим нито, че е имало НЕЩО, нито, че е имало НИЩО! Просто за космологията е неизвестно КАКВО е имало по-рано от 1/10000 сек след Големия взрив. Така че наистина е безсмислено да умуваме какво е имало преди този момент, тъй като по никакъв начин не можем да проверим - при такива свръхвисоки плътности и енергии не важи нито един известен физичен закон и екстремалните условия не могат да се получат чрез апроксимация на известни знания.

Смятам че тезата
1. Няма нищо.
2. БУУУУУМММММ!!!
3. Има нещо!
е малко вероятна. Защо?
Елементарна физика е, че всяко тяло се движи поради упражненото действие върху него от страна на друго тяло т.е. една чаша не мръдва, докато ние не я бутнем. Поради тази причина не е възможно от нищо да се роди голям взрив. При всички положения нещо го е предизвикало. Тогава цялата тази теза става грешна, тъй като ако нещо предизвика голям взрив, то тогава преди него определено е имало нещо.

Тук има мнение, че в моментите "около" Големия взрив, едва ли може да разсъждаваме от гледна точка на познатата ни физика. Т.е. термина "предизвикване", който ти употреби, тогава е имал друго значение. Какво значение - един Господ знае. Примерно може да е някакво просто "обръщане" на физични закони и за да стане нещо, то НЕ ТРЯБВА да го предизвикваме, а да си седим ей така и то си става, а ако ГО ПРЕДИЗВИКАМЕ по някакъв начин, то ... не пък НЕ става!

Не си мислете, че тези хипотетични стародавни физични закони са нещо много сложно и неразбираемо - ние не ги знаем, а и малко сме мислили по въпроса. По-простичко ще го кажа. Според класическата физика, сега, ако искаме една топка да литне във въздуха, то ние я ритваме. (Упражняваме сила върху нея). А според законите по време на Големия Взрив - ние нищичко не и правим ЗА ДА ЛИТНЕ, защото ако я ритнем тя ще си остане на място.

Според една от хипотезите за Големия взрив, причината за него е била нестабилността на пространството, дължаща се на критично намалялата му плътност /т. е., понеже архипространството, или както щем да го наречем, е било прекалено празно, Големият взрив е решил да го запълни/.

Predi Golemiq vzriv e nqmalo vreme. Vremeto prinadleji na materialniq svqt ili po-tochno materialniq svqt prinadleji na vremeto. Te sa nerazrivno svurzani. Dokato ima koi i s kakvo da izmerva vremeto to shte sushtestvyva. Smqta se, che amteriqta se e poqvila ot nishtoto, ot bezvremieto. Shtom ima materiq ima i vreme.

И в реда на мисли, които всички тук изказват, да кажа и аз нещо.
Тук научни термини не подхождат. Началния момент и "преди" него (условно, защото време не е имало!?) са непознаваеми. И във връзка с разбирането, че всичко е Съзнание и материята е проявление като сън в това съзнание (което аз поддържам) - за причините, защо изведнъж от "заспало" съзнание, напълно затворено в себе си подобно на дълбок сън или кома (затова това състояние е непознаваемо, съзнанието не съзнава себе си) - та защо изведнъж се пробужда и се проявява материята?
Древните и съвременни просветлени (които за щастие винаги ги е имало и благодарение на тях истинското познание стига до хората във вид на религии например..) казват, че прилича на това, как човек се събужда от дълбок сън, когато няма външна причина - няма будилник и ли външен дразнител, който да го събуди? - Всеки знае, че когато спи сред природата в тишина - кога се събужда изведнъж? - просто когато се е наспал! Причината си е вътрешна, нещо като вътрешен импулс. Същото е и със вселената.

Сещам се за един разказ на Айзък Азимов, ама съм забравил как му беше името.
В него се разказваше горе-долу за следното:

В далечното бъдеще, когато започват усилено да гаснат звездите, учените на Земята решават да построят компютър с размерите на цялата Земя, който да отговори как може да се намали ентропията и да се предотврати топлинната смърт на Вселената. Компютърът им отговаря: "Не ми достига капацитетът!".
Междувременно човечеството се разселва из целия космос. Слънцето избухва и унищожава Земята. Учените построяват компютър с размерите на цялата Галактика и отново му задават същата задача. Той отново отговаря: "Не ми достига капацитетът!"
Звездите продължават да гаснат. На планета около някаква си мъждукаща оцеляла звездичка последните живи учени продължават да мислят как да намалят ентропията. За тази цел построяват компютър с размерите на цялата Вселена. Той обаче също отговаря: "Не ми достига капацитетът. Трябва ми голямо програмно време!"
Угасва и последната звезда във Вселената. Светът се е превърнал в купчина от жалки тъмни останки във вида на черни дупки, неутронни звезди и студени планети без слънца. Човечеството умира, учените също. Остава само компютърът-вселена, който продължава да си задава въпроса как да намали ентропията. И в един момент намира решението!

И каза компютърът: "Да бъде светлина!" И стана светлина!

Плюнь тому в глаза кто говорит, что можно обнять ниобятное

Козма Прутков