Казват че всяко нещо има начало и край...искам да ви попитам,вселената има ли край и ако има такъв,какво има след това...и това нещо което вселената е в него къде започва и къде свършва а то в какво е...губя разсъдък

тази тема е обсъждана тук много пъти и ако се поровиш по темите назад сугурно ще намериш туй-онуй
все пак ще се опитам да ти отговоря конкретно - ти си си отговорил сам още в заглавието на темата, но все пак: няма да обсъждам въпроса има ли край вселената, защото колкото и странно да ти звучи, той не дава отговор на твоя въпрос по принцип - най-точното е, че вселената не е в нищо и дори да има край не можем да питаме какво има след или отвъд него - защото там няма нищо - идеята е, че "имането" (разбирай съществуването) е тясно свързано с вселената - само във вселената може да има нещо. Твоето питане за отвъд или след вселената е толкова невъзможно колкото и това какво е имало преди големия взрив - тези въпроси са невъзможни защото "преди" големия взрив не е имало нито "имане" нито "преди" - така е и за "след" и "отвъд" вселената. Последно уточнение, когато говорим за начало и край на вселената имаме предвид началото и края на времето и пространството взети заедно т.нар. пространство-време... а дано не съм те дообъркал...

Наистина интересна тема - казваш че идеята за съществуването е тясно свързана с вселената и че само във вселената може да има нещо.Значи вселената е навсякъде и я приемаме като цялост.Хмм нещо става неясно защото самата тази цялост като завършеност трябва да е създадена от нещо/да разбирам ли големия взрив/ Ако приемем че отвъд вселената няма нищо поради причината че вселената е всичко,тогава откъде е дошъл големият взрив за да образува вселената...или както се получава ,става от нищо нещо и това нещо създадено от нищото изведнъж става нещо. А може би приемаме че големият взрив е бил вътре в самата вселена? Ако е така просто не може да говорим за образуване на вселена от голям взрив поради причината че вселената е съществувала преди него . Което пък поставя въпроса за големия взрив взривен от горенаписаното.

Първо да не забравяме, че въпросите за големия взрив и безкрайността и безграничността на вселената са само на етап теории и никоя не е 100% сигурна. Мисля, че на големия взрив трябва да се гледа като на събитие и съответно в този му смисъл като на информация. Създавайки вселената, големия взрив създава времето и пространството, а малко по-късно като следствие се създава материята т.е. при големия взрив не е имало нещо, което да избухне в разбираемия за нас смисъл. Не можем да кажем, обаче, че вселената се е създала от нищо - то просто, най-вероятно е нищо за нас защото в никой случай не е било материя. Исках да избегна темата за крайността на вселената, но май все пак опрях до нея. Според най-широко приетата теория се смята, че вселената е крайна, но безгранична. Това означава, че във вселената има крайно количество вещество, краен брой звезди и т.н., но пространството няма граници - това е както едно същество, което възприема само две измерения ще смята всяка затворена 3-мерна повърхнина за безкрайна т.е. безгранична. Значи вселената е безкрайна в пространството - това не е трудно за възприемане, както казахме преди просто като си дадем сметка, че не вселената е в пространството, а пространството е в нея. Проблема, обаче изглежда е по-друг що се отнася до времето - тъй като то е създадено с големия взрив излиза, че вселената има граници във времето или поне в едната му посока - в миналото. Освен това условно казано времето поставя граници въобще, наречени хоризонт на събитията, но това е друга тема. Това е малко притесняващо обстоятелство. Обаче не бива да смятаме, че големият взрив е бил от нищо, опирайки се на идеята, че вселената е всичко, защото вселената е всичко, което възприемаме - това означава и че тя е всичко, което "е" т.е. съществува, но не и всичко по принцип. Искам да кажа, че както съществуването е тясно свързано с вселената, така е свързано и с хората т.е. това "всичко-което-съществува" всъщност е нещо ограничено, затова казах, че отговора на въпроса ти е в заглавието на темата.
И последно - всеки път, когато някой пита нещо по тези теми му препоръчвам да прочете поне нещо от Стивън Хокинг - човекът има определено интересни и радикални идеи.

Spored men (che i ne samo), nqmalo e takova neshto kato "Golqm vzriv", a prosto Vselenata si e syshtestvuvala vinagi, t.e. razshirenieto se obqsnqva s t.nar. nejna pulsaciq ... Tazi ideq e malko po-priemliva ot tova da mislish naprimer, che vremeto e imalo nachalo.
Naskoro mi popadna edna kniga na Steven Hocking - Teoriq na vsi4ko ... nqma da komentiram, zashtoto tezi neshta, koito prochetoh sa mi izvestni (powe4eto).
Ako ste cheli neshto na Bili Mayer - kontaktior, chijto duhovni uchiteli sa spodelili svoite prouchvaniq za Vselenata, shte razberete, che TE sa razbrali ot svoi u4iteli, 4e Vselenata ne e edinstwena po roda si, a sa prou4eni okolo 10 na stepen 780 000 drugi vseleni, koito sa razpolojeni v energijna obvivka prili4ashta na koshnica.
Sega, znam che nikoj tuk nqma da odobri, koeto napisah toku shto, no na men mi izglejda dosta pravdopodobno.
Oshte neshto, iskam da razbera zashto horata smqtat, che vyzrastta na Vselenta e m/u 10-12 mlrd. godini?

The truth is out there, so are the lies!

Да си призная,не съм чел книги като на Стивън Хокинг или Били Майер и нямам познания по астрономия различни от тези влючващи обща култура.
Във въображението си мога да приема много теории и бих казал - една теория е толкова вярна колкото и невярна и затова колкото повече толкова по добре.
Ето развивам въображението си което е продукт на разума и се питам - може ли да кажем че вселената е пространство - можем
Може ли да твърдим че вселената е празно пространство - можем защото ако твърдим че е запълнено пространство няма да има място за "всичкото" което е в нея...значи ние сме в празното пространство
Празното пространство/нищото/ е навсякъде и ние сме в него.Поради тази причина ние сме нещо в нищо. И така току що създадохме нещо от нищо. Чудно е как го докарахме до тук. Това е нещо което произлиза от нищо и остава празнота в мисленето. Нищо а пък нещо - което създадено от нищото става нещо. Странно,но все пак е нещо защото нищо не може да обясни нещо което произлиза от нищо...
Когато мислено се пренасям в безкрайността дори отвъд нея в разсъжденията си, започвам да губя разсъдък и безсилие в намирането на отговори

Май трябваше да започнеш "според еди-кого-си, а и според мен" в обратен ред е малко нескромно...
Това добре, обаче според други не е така - както казах това са теории и никой няма всички доказателства. Между другото и всеобщия ни познайник Хокинг (чието име на английски се пише Stephen Hawking, а не Steven Hocking - не че ти вързвам кусури, ама нека сме точни) поставя под съмнение теорията за т. нар. горещ голям взрив - но явно още не е открил достатъчно доказателства за да я обори...
Това за контактьора естествено ми хареса най-много - оставяме на страна как слепия видял немия да разказва на глухия за проучените вселени и се спираме на по-интересния въпрос, а именно кошницата - кошницата в общоприетия си вид е тримерна повърхнина - ето и въпроса: нима 10е780000 вселени, всяка, от които би следвало да бъде n-мерно пространство сама по себе си, са обхванати от едно тримерно пространство, в което има кошница, а и това не е краят тук идва и оригиналният въпрос на колегата, който пусна темата - а извън кошницата какво има?
Това, че нещо изглежда правдоподобно не означава, че е вярно - наистина с теориите е така, но ти препоръчвам преди да възприемеш една теория да се опиташ да я обориш и ако не успееш със собствените си знания попитай и други, и ако пак не намериш противоречие тогава я приемай, но продължавай да я проверяваш с всяко ново нещо, което научиш. Не се хващай за първата, която успееш да си обясниш - това разбира се е съвет, който можеш да не слушаш.
А за възрастта на вселената също ставаше въпрос преди време в други теми - ако искаш да разбереш защо хората смятат, че възрастта на вселената е м/у 10-12 млрд. години (както казваш) - потърси в литературата нещо по въпроса - подсказка: реликтово лъчение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проблемът с нищото и нещото ти се явява от грешното предположение, че празното пространсто е нищо - това не е така пространството макар и празно си е пространство, а нищото е абсолютно нищо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реших да приема проблемът с нищото и нещото като грешно предположение, но се замислих и се запитах - пространството макар и празно е ралично от пространството или по нагледно,празното пространство и пространството са две различни понятия - и за да не ставам досаден няма да те питам какво разбираш под празно пространство или по точно състоянието на думите "празнота" и "нищо"

Мисля , по точно обяснение ще подхожда , че празното пространство не е "нищо" а по скоро няма нищо вътре в него/празнота/.Може ли в този случай да приравним празнотата с нищото? Не разбира се,иначе нямаше да са две отделни думи по значение. А може ли да приравним двете думи в сходно значение - да разбира се!


Не искам да те обърквам - а може ли да приемем нищото за нещо? Помисли преди да отговориш, защото нищото е дума която обяснява значението само по себе си и щом едно нещо има обяснение значи е нещо макар и да се нарича нищо - форма на обяснение и подсказва състояние на нищо
Празното пространство е празно и няма нищо.
Питам се ако нищото е в празното пространство,значи ли че празното пространство е абсолютно празно и може ли да се запълни от самата абсолютност на нищото ако ги разглеждаме като два отделни случая?

Струва ми се, че сега си на доста по-прав път. Трябва само да отбележа, че нищото в астрономически аспект, не е като обикновеното, всекидневно нищо :). Това вярвам ти е ясно. Онова "нищо дето е извън вселената" (на тоя лаф му трябват и по-големи кавички) е точно такова нищо, каквото не можем да дефинираме, т.е. нямаме обяснение за него - за нас то няма абсолютно никакви измерения. Докато празното пространство в познатата ни вселена има измерения, не само защото то рядко бива абсолютно празно (дори междугалактическото) и не само заради реликтовото лъчение или гравитационните влияния, а и по простата причина, че ние можем да го запълним в общия смисъл, пък и защото все пак в пространство... нещо такова