Казват че всяко нещо има начало и край...искам да ви попитам,вселената има ли край и ако има такъв,какво има след това...и това нещо което вселената е в него къде започва и къде свършва а то в какво е...губя разсъдък

тази тема е обсъждана тук много пъти и ако се поровиш по темите назад сугурно ще намериш туй-онуй
все пак ще се опитам да ти отговоря конкретно - ти си си отговорил сам още в заглавието на темата, но все пак: няма да обсъждам въпроса има ли край вселената, защото колкото и странно да ти звучи, той не дава отговор на твоя въпрос по принцип - най-точното е, че вселената не е в нищо и дори да има край не можем да питаме какво има след или отвъд него - защото там няма нищо - идеята е, че "имането" (разбирай съществуването) е тясно свързано с вселената - само във вселената може да има нещо. Твоето питане за отвъд или след вселената е толкова невъзможно колкото и това какво е имало преди големия взрив - тези въпроси са невъзможни защото "преди" големия взрив не е имало нито "имане" нито "преди" - така е и за "след" и "отвъд" вселената. Последно уточнение, когато говорим за начало и край на вселената имаме предвид началото и края на времето и пространството взети заедно т.нар. пространство-време... а дано не съм те дообъркал...

Наистина интересна тема - казваш че идеята за съществуването е тясно свързана с вселената и че само във вселената може да има нещо.Значи вселената е навсякъде и я приемаме като цялост.Хмм нещо става неясно защото самата тази цялост като завършеност трябва да е създадена от нещо/да разбирам ли големия взрив/ Ако приемем че отвъд вселената няма нищо поради причината че вселената е всичко,тогава откъде е дошъл големият взрив за да образува вселената...или както се получава ,става от нищо нещо и това нещо създадено от нищото изведнъж става нещо. А може би приемаме че големият взрив е бил вътре в самата вселена? Ако е така просто не може да говорим за образуване на вселена от голям взрив поради причината че вселената е съществувала преди него . Което пък поставя въпроса за големия взрив взривен от горенаписаното.

Първо да не забравяме, че въпросите за големия взрив и безкрайността и безграничността на вселената са само на етап теории и никоя не е 100% сигурна. Мисля, че на големия взрив трябва да се гледа като на събитие и съответно в този му смисъл като на информация. Създавайки вселената, големия взрив създава времето и пространството, а малко по-късно като следствие се създава материята т.е. при големия взрив не е имало нещо, което да избухне в разбираемия за нас смисъл. Не можем да кажем, обаче, че вселената се е създала от нищо - то просто, най-вероятно е нищо за нас защото в никой случай не е било материя. Исках да избегна темата за крайността на вселената, но май все пак опрях до нея. Според най-широко приетата теория се смята, че вселената е крайна, но безгранична. Това означава, че във вселената има крайно количество вещество, краен брой звезди и т.н., но пространството няма граници - това е както едно същество, което възприема само две измерения ще смята всяка затворена 3-мерна повърхнина за безкрайна т.е. безгранична. Значи вселената е безкрайна в пространството - това не е трудно за възприемане, както казахме преди просто като си дадем сметка, че не вселената е в пространството, а пространството е в нея. Проблема, обаче изглежда е по-друг що се отнася до времето - тъй като то е създадено с големия взрив излиза, че вселената има граници във времето или поне в едната му посока - в миналото. Освен това условно казано времето поставя граници въобще, наречени хоризонт на събитията, но това е друга тема. Това е малко притесняващо обстоятелство. Обаче не бива да смятаме, че големият взрив е бил от нищо, опирайки се на идеята, че вселената е всичко, защото вселената е всичко, което възприемаме - това означава и че тя е всичко, което "е" т.е. съществува, но не и всичко по принцип. Искам да кажа, че както съществуването е тясно свързано с вселената, така е свързано и с хората т.е. това "всичко-което-съществува" всъщност е нещо ограничено, затова казах, че отговора на въпроса ти е в заглавието на темата.
И последно - всеки път, когато някой пита нещо по тези теми му препоръчвам да прочете поне нещо от Стивън Хокинг - човекът има определено интересни и радикални идеи.

Spored men (che i ne samo), nqmalo e takova neshto kato "Golqm vzriv", a prosto Vselenata si e syshtestvuvala vinagi, t.e. razshirenieto se obqsnqva s t.nar. nejna pulsaciq ... Tazi ideq e malko po-priemliva ot tova da mislish naprimer, che vremeto e imalo nachalo.
Naskoro mi popadna edna kniga na Steven Hocking - Teoriq na vsi4ko ... nqma da komentiram, zashtoto tezi neshta, koito prochetoh sa mi izvestni (powe4eto).
Ako ste cheli neshto na Bili Mayer - kontaktior, chijto duhovni uchiteli sa spodelili svoite prouchvaniq za Vselenata, shte razberete, che TE sa razbrali ot svoi u4iteli, 4e Vselenata ne e edinstwena po roda si, a sa prou4eni okolo 10 na stepen 780 000 drugi vseleni, koito sa razpolojeni v energijna obvivka prili4ashta na koshnica.
Sega, znam che nikoj tuk nqma da odobri, koeto napisah toku shto, no na men mi izglejda dosta pravdopodobno.
Oshte neshto, iskam da razbera zashto horata smqtat, che vyzrastta na Vselenta e m/u 10-12 mlrd. godini?

The truth is out there, so are the lies!

Да си призная,не съм чел книги като на Стивън Хокинг или Били Майер и нямам познания по астрономия различни от тези влючващи обща култура.
Във въображението си мога да приема много теории и бих казал - една теория е толкова вярна колкото и невярна и затова колкото повече толкова по добре.
Ето развивам въображението си което е продукт на разума и се питам - може ли да кажем че вселената е пространство - можем
Може ли да твърдим че вселената е празно пространство - можем защото ако твърдим че е запълнено пространство няма да има място за "всичкото" което е в нея...значи ние сме в празното пространство
Празното пространство/нищото/ е навсякъде и ние сме в него.Поради тази причина ние сме нещо в нищо. И така току що създадохме нещо от нищо. Чудно е как го докарахме до тук. Това е нещо което произлиза от нищо и остава празнота в мисленето. Нищо а пък нещо - което създадено от нищото става нещо. Странно,но все пак е нещо защото нищо не може да обясни нещо което произлиза от нищо...
Когато мислено се пренасям в безкрайността дори отвъд нея в разсъжденията си, започвам да губя разсъдък и безсилие в намирането на отговори

Май трябваше да започнеш "според еди-кого-си, а и според мен" в обратен ред е малко нескромно...
Това добре, обаче според други не е така - както казах това са теории и никой няма всички доказателства. Между другото и всеобщия ни познайник Хокинг (чието име на английски се пише Stephen Hawking, а не Steven Hocking - не че ти вързвам кусури, ама нека сме точни) поставя под съмнение теорията за т. нар. горещ голям взрив - но явно още не е открил достатъчно доказателства за да я обори...
Това за контактьора естествено ми хареса най-много - оставяме на страна как слепия видял немия да разказва на глухия за проучените вселени и се спираме на по-интересния въпрос, а именно кошницата - кошницата в общоприетия си вид е тримерна повърхнина - ето и въпроса: нима 10е780000 вселени, всяка, от които би следвало да бъде n-мерно пространство сама по себе си, са обхванати от едно тримерно пространство, в което има кошница, а и това не е краят тук идва и оригиналният въпрос на колегата, който пусна темата - а извън кошницата какво има?
Това, че нещо изглежда правдоподобно не означава, че е вярно - наистина с теориите е така, но ти препоръчвам преди да възприемеш една теория да се опиташ да я обориш и ако не успееш със собствените си знания попитай и други, и ако пак не намериш противоречие тогава я приемай, но продължавай да я проверяваш с всяко ново нещо, което научиш. Не се хващай за първата, която успееш да си обясниш - това разбира се е съвет, който можеш да не слушаш.
А за възрастта на вселената също ставаше въпрос преди време в други теми - ако искаш да разбереш защо хората смятат, че възрастта на вселената е м/у 10-12 млрд. години (както казваш) - потърси в литературата нещо по въпроса - подсказка: реликтово лъчение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

проблемът с нищото и нещото ти се явява от грешното предположение, че празното пространсто е нищо - това не е така пространството макар и празно си е пространство, а нищото е абсолютно нищо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реших да приема проблемът с нищото и нещото като грешно предположение, но се замислих и се запитах - пространството макар и празно е ралично от пространството или по нагледно,празното пространство и пространството са две различни понятия - и за да не ставам досаден няма да те питам какво разбираш под празно пространство или по точно състоянието на думите "празнота" и "нищо"

Мисля , по точно обяснение ще подхожда , че празното пространство не е "нищо" а по скоро няма нищо вътре в него/празнота/.Може ли в този случай да приравним празнотата с нищото? Не разбира се,иначе нямаше да са две отделни думи по значение. А може ли да приравним двете думи в сходно значение - да разбира се!


Не искам да те обърквам - а може ли да приемем нищото за нещо? Помисли преди да отговориш, защото нищото е дума която обяснява значението само по себе си и щом едно нещо има обяснение значи е нещо макар и да се нарича нищо - форма на обяснение и подсказва състояние на нищо
Празното пространство е празно и няма нищо.
Питам се ако нищото е в празното пространство,значи ли че празното пространство е абсолютно празно и може ли да се запълни от самата абсолютност на нищото ако ги разглеждаме като два отделни случая?

Струва ми се, че сега си на доста по-прав път. Трябва само да отбележа, че нищото в астрономически аспект, не е като обикновеното, всекидневно нищо :). Това вярвам ти е ясно. Онова "нищо дето е извън вселената" (на тоя лаф му трябват и по-големи кавички) е точно такова нищо, каквото не можем да дефинираме, т.е. нямаме обяснение за него - за нас то няма абсолютно никакви измерения. Докато празното пространство в познатата ни вселена има измерения, не само защото то рядко бива абсолютно празно (дори междугалактическото) и не само заради реликтовото лъчение или гравитационните влияния, а и по простата причина, че ние можем да го запълним в общия смисъл, пък и защото все пак в пространство... нещо такова

да се опитам да вкарам малко ред.
Прав си че всяко понятие, включително нищото, сочи към нещо. Към някакъв обект. Разликата обаче се състои в това, че обектът "нищо" не притежава никакви качества (включително и празнота). Празното пространство все пак притежава качествата празнота, както и n на брой измерения. Разбира се глупаво е да се говори за измерения в празното пространство, но все пак празното пространство е една математическа абстракция. Измеренията ще имат смисъл само ако поставим в празното пространство нещо. Празнотата като качество също има смисъл само по отношение на "непразнотата", т.е. двете качества сами за себе си са безсмислени. Нищото на свой ред не притежава никакви качества, дори абстрактни такива.

Е, и аз ще се включа, като опитам малко по-практично да погледна на нещата. Защо се смятало, че възрастта на Вселената е 12 млрд. години? Ами защото според най-разпространеното схващане, до разстояние 12 млрд. светлинни години днес можем да виждаме други обекти. На такова разстояние са днес най-отдалечените галактики. Но ако зад тази граница има още нещо, то на практика то не ни влияе /още/. Разбира се, в някакъв следващ момент ще видим светлина от по-далечни обекти. Тъй че ако "отатък" тази граница на видимата вселена има нещо, то просто не ни интересува!

Който иска, може да погледне тука:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Последно уточнение, когато говорим за начало и край на вселената имаме предвид началото и края на времето и пространството взети заедно т.нар. пространство-време... а дано не съм те дообъркал...

---

тъкмо си мислех, че сме поизчерпали темата... мислех си също и че ми е писнало да говоря по теми, които включват Твореца - явно, обаче не е, докога ли...
Малко по-горе (не ми се търси къде точно) споменах, че материята не се е зародила от нищото, а просто, че това, от което се е зародила не е материя, нито енергия, нито нещо друго, което ние можем да наречем с дума (т.е. понятие), защото то е съвършено невъзприемимо за нас и следователно в този смисъл то е еквивалентно на нищо. Можеш да си зададеш и въпроса - кое наричаш материя, защото известно време след големия взрив не са съществували елементарни частици...
Що се отнася до началния момент той не е избран случайно, защото въобще не е избиран и въобще не е момент - да избереш кога да стане нещо е възможно само ако съществува измерение-време, а "преди" този "момент" такова не е имало , не е имало и "преди" (тук също се повтарям), така че твоят въпрос въобще не може да бъде зададен.
А случайността има много голяма роля в цялата тази работа, но ти не задаваш правилния въпрос. Все пак ако държиш да разбираш нещата така то - да, възникването на вселената, такава каквато е, е случайност - със също такъв успех (макар и с друга вероятност) нашата вселена можеше да е 5-измерна, а ние да се чудим няма ли и 6-то измерение...
А Творец - няма...

В отговор на:

---

случайността има много голяма роля в цялата тази работа

---

Безсмислието, истините... я ми кажи какъв е глобалният, вселенският смисъл от съществуването на човека?

още нещо - може и да се твърди, че големия взив се е случил преди 14 млрд. год, но това все още нищо не ни говори за възрастта на Вселената. Първо всички часовници са част от нея и са зависими от нея, така че не можем да ги ползваме за да измерваме възрастта на Вселената. Второ моментът t=0 не може да бъде нито извън Вселената, нито "вътре във" Вселената. Единственият начин да се реши този парадокс, е да се заключи, че Вселената няма начало въобще. Тя няма нито начало, нито възраст. Тези понятия са безсмислени когато се прилагат към нея.
а , и още нещо - когато някой вземе да изчисли колко е възрастта на вселената (времето от Г.Взирв) той получава стойност да речем - Т. Обаче като правило той пропуска да спомене един весел факт - че грешката от изчислението, която се допуска е +-Т. Това само по себе си говори за безсмислието на величината Т. някой физик да каже дали съм прав.

тук си много прав - всичко, вкл. ние с теб е следствие на случайност, но не си прав, че случайността е безмислие - за вселената, която няма разум като теб и мен - смислено и безмислено са принципно еднакви - различава ги само вероятността да се случат...
а истини търсиш ти, аз нищо не търся - а къщата я рухе, я не - въпрос на вероятност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо така с часовниците - по тази логика не можем да използваме линийка за мерене на разстояние защото тя (линийката) е част от пространството - това няма нищо общо...
не съм сигурен нито как точно си достигнал до второто си заключение, нито как си изчислил грешката при пресмятането на възрастта на вселената...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за де не пиша много ти предлагам да прочетеш една кратка статийка от учебник по физика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съществуването на човека?

първото, което забелязвам е, че не разбираш от ирония...
а иначе: много кофти ли ще ти стане ако ти кажа, че съществуването на човека няма никакъв смисъл... човек просто си съществува, както кравите, както камъните, както планетите, както звездите, както пространството и както времето - със същия успех можеш да попиташ какъв е смисъла на съществуването на вселената... (или ти си мислиш, че тя съществува за да може да има хора) - нима твоята себевлюбена човешка природа не може да се примири с факта, че човека не е по-значим от отделния атом, та й се налага да си измисля бог, който е по-висш от нея, но виждаш ли, я е създал по свой образ и подобие - "съдбовно" (както казва един писател)...
Учените по времето на Нютон все още не са можели да се откъснат от оковите на тогавашното мислене, затова няма да коментирам възгледите им за бог - бих могъл да ти предложа един по-съвременен поглед върху темата от учен-физик от същия калибър - за "безработния" бог, но не ми се впуска в подробности по тема, която най-малкото не е съвсем за този клуб...
за опознаването, което цитираш: ако четеш какво пише, а не каквото ти се иска да пише, забелязваш, че става въпрос за опознаването на реда, а не за опознаването на твореца, бога или както и там да го наречеш, а този ред всъщност е хаос - закономерна случайност (дано не звучи като парадокс)...
последно искам да те попитам и спирам да коментирам темата (защото както вече споменах тя не е за този клуб) - защо след като ти харесва идеята (теорията) за твореца и т.н. въобще четеш този клуб - ясно е и на малките деца, че религията и астрономията няма да се разберат - не чета в клуб религия (и др.), но ми се струва, че там не се появяват периодично астрономи, да пораждат подобни дискусии - аз лично, а и повечето хора тук не държим да убеждаваме никого в нищо, защо обаче вие мине, не мине време и се появявате - сигурно смисълът на вашия живот е да просветявате непросветените, мерси но няма нужда...

хрумна ми идея за съпоставяне на вселената с нещо обяснимо и нагледно около нас - може ли някой да посочи нещо?

mohje6 li malko da poqsni6 vuprosa.
kakvo to4no ima6 v predvid?

Разумът/човешкото мислене/ създаден и продукт от Вселената опитващ се да се пребори с обяснението и.
Вселената и човешкото мислене - две безгранични материи свързващи и преплитащи помежду си.
Вселена - видима около нас и невидима отвъд
Разум - мозък видим , мисъл невидима
Вселена - безкрайна
Разум - безграничен
Разум - създаващ теории за вселената
Вселена - вглъбена в размислите

Ne e kato da njama logika v tova za mnogoto vseleni - ako e vjarna idejata, che vsichko po-goljamo e prosto ugolemen model na po-malkoto (neutroni, elektroni i t.n. se vartjat okolo jadroto na atoma, planetite se vartjat okolo slancata (zvezdite), sazvezdijata se vartjat okolo centara na galaktikata, galaktikite saotvetno se vartjat okolo centara na vselenata (tam, kadeto shte da e bil "golemija vzriv" predi da zapochne da se razshirjava)... Malko mi se zaviva svjat ako zapochna da si mislja za vseleni vartjashti se okolo neshto, no zashto pak ne... No ako vselenite sa v tazi "energijna obvivka", za kojato govori Mayer, kakvo sledva sled neja? Drigi energijni obvivki, vartjashti se i te okolo njakakav centar?...
Ne e lesna za vazpriemane (pone za men) idejata, che vremeto ima nachalo i che vselenata svarshva i sled neja e "nishto". Samata ideja za "nishtoto" e trudna za vazpriemane ot choveshka gledna tochka... A i ponjatija kato "nachalo" i "kraj" vinagi porajdat v choveshkija mozak vaprosi ot tipa na "kakvo e bilo predi nachaloto" i "kakvo sledva sled kraja"...

"""моментът t=0 не може да бъде нито извън Вселената, нито "вътре във" Вселената. Единственият начин да се реши този парадокс, е да се заключи, че Вселената няма начало въобще. Тя няма нито начало, нито възраст. Тези понятия са безсмислени когато се прилагат към нея.
"""
Защо не, ако има Творец на всичко видимо и невидимо, в "това число" и на времето ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 14.09.08 14:55.

Много е просто.

Вселената няма начало, няма и край.

Вселената е безкрайна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е Ежко, сичко е от Бога:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво става, когато стигнеш края на безкрайното? Къде отиваш? Връщаш се в началото?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е неуместен!

Безкрайността няма край.

Ако не дай се Боже някой ден осъзнаеш що е Безкрайност, ще осъзнаеш и що е Вселена.

Ето къде се крие тънкостта на разбирането!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остава въпроса какво е имало преди Вселената ... какъв цвят е имало, примерно? Моля ви, не казвайте бог, не не, искам нещо науно. Изобщо науката знае ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безкрайността на Вселената се отнася и за времето.
Няма преди, няма след.

Някой учени вече научно доказват, че Бог (Вселенския разум) съществува.

Не е важно какво науката знае, а какво ти мислиш, че е истина!

Науката се прави от хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако вселената е безкрайна,как си го представяме това?Безкрайно голямо пространство,безкрайно много време?А защо да няма безкрайно малко пространство,безкрайно малко време,безкрайно много светове в посока макро и в посока микро?Примерно 1 метър е крайно разтояние,1 час е крайно време но можем да ги разделим по безброй начини на безкрайно много части и така до безкрайно малкото пространство и време,до безкрайно малките частици.. и т.н.

Добър въпрос!

Наистина, Вселената е безкрайна и в микро и макро посока.

Няма най-малка неделима частица.
Всяка частица е съставена от по-малки такива.
И в обратна посока - всяка видима най-голяма част от Вселената не е единствена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре.А равновесието,времето в различните измерения на материята и т.н.?

Мислиш ли, че това може да се обхване с няколко изречения?

На всеки въпрос има и отговор, просто е необходимо да намериш необходимата информация, което никак не е лесно, но си заслужава труда, ако наистина искаш да научиш отговорите на въпросите си.

Така че, дерзай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би могла да се обясни,с няколко изречения,основната идея.

Трябва да наблегна на математиката,тогава всичко ще дойде на фокус..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А защо вземате за вярно, че вселената е безкрайна?
Също толкова трудно е да си представим безкрайността, колкото и да си представим, че вселената е крайна и, че след нея няма нищо. Как можеш да твърдиш нещо което дори не можеш да си представиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото всеки разбира нещата по своему и понеже никой не е доказал каква е всеки казва това което си мисли че е.Аз например си представям по-лесно безкрайна вселена,отколкото крайна,но незнам дали това е вярно или невярно в действителност...

Аз ще ви дам най-накрая отговора, щото виждам, че разсъжденията ви се ограничават от самите вас. И точно тук се крие ключът от бараката. Всичко съществува, благодарение на вашето съзнание, което възприема това, което мисли, че вижда и чува и му придава маса и смисъл. Един типичен пример: за вас, умници, да съществува мойта маса, на която седя и пиша? Не, тя не съществува, поради простата причина, че вашето съзнание не я вижда. Отговор: всичко се крие в нашето съзнание, всичко се материализира, благодарение на него. Вселената няма край, защото всеки край е начало на нещо и докато нашето съзнание работи, за него нищото е невъзможна величина.

всеки край е начало на нещо и докато - логично, ама също толкова логично е и че всяко нещо си има край

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре намигаш, оставаше само да разбереш и това, което съм написал.