да се опитам да вкарам малко ред.
Прав си че всяко понятие, включително нищото, сочи към нещо. Към някакъв обект. Разликата обаче се състои в това, че обектът "нищо" не притежава никакви качества (включително и празнота). Празното пространство все пак притежава качествата празнота, както и n на брой измерения. Разбира се глупаво е да се говори за измерения в празното пространство, но все пак празното пространство е една математическа абстракция. Измеренията ще имат смисъл само ако поставим в празното пространство нещо. Празнотата като качество също има смисъл само по отношение на "непразнотата", т.е. двете качества сами за себе си са безсмислени. Нищото на свой ред не притежава никакви качества, дори абстрактни такива.

Е, и аз ще се включа, като опитам малко по-практично да погледна на нещата. Защо се смятало, че възрастта на Вселената е 12 млрд. години? Ами защото според най-разпространеното схващане, до разстояние 12 млрд. светлинни години днес можем да виждаме други обекти. На такова разстояние са днес най-отдалечените галактики. Но ако зад тази граница има още нещо, то на практика то не ни влияе /още/. Разбира се, в някакъв следващ момент ще видим светлина от по-далечни обекти. Тъй че ако "отатък" тази граница на видимата вселена има нещо, то просто не ни интересува!

Който иска, може да погледне тука:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Последно уточнение, когато говорим за начало и край на вселената имаме предвид началото и края на времето и пространството взети заедно т.нар. пространство-време... а дано не съм те дообъркал...

---

тъкмо си мислех, че сме поизчерпали темата... мислех си също и че ми е писнало да говоря по теми, които включват Твореца - явно, обаче не е, докога ли...
Малко по-горе (не ми се търси къде точно) споменах, че материята не се е зародила от нищото, а просто, че това, от което се е зародила не е материя, нито енергия, нито нещо друго, което ние можем да наречем с дума (т.е. понятие), защото то е съвършено невъзприемимо за нас и следователно в този смисъл то е еквивалентно на нищо. Можеш да си зададеш и въпроса - кое наричаш материя, защото известно време след големия взрив не са съществували елементарни частици...
Що се отнася до началния момент той не е избран случайно, защото въобще не е избиран и въобще не е момент - да избереш кога да стане нещо е възможно само ако съществува измерение-време, а "преди" този "момент" такова не е имало , не е имало и "преди" (тук също се повтарям), така че твоят въпрос въобще не може да бъде зададен.
А случайността има много голяма роля в цялата тази работа, но ти не задаваш правилния въпрос. Все пак ако държиш да разбираш нещата така то - да, възникването на вселената, такава каквато е, е случайност - със също такъв успех (макар и с друга вероятност) нашата вселена можеше да е 5-измерна, а ние да се чудим няма ли и 6-то измерение...
А Творец - няма...

В отговор на:

---

случайността има много голяма роля в цялата тази работа

---

Безсмислието, истините... я ми кажи какъв е глобалният, вселенският смисъл от съществуването на човека?

още нещо - може и да се твърди, че големия взив се е случил преди 14 млрд. год, но това все още нищо не ни говори за възрастта на Вселената. Първо всички часовници са част от нея и са зависими от нея, така че не можем да ги ползваме за да измерваме възрастта на Вселената. Второ моментът t=0 не може да бъде нито извън Вселената, нито "вътре във" Вселената. Единственият начин да се реши този парадокс, е да се заключи, че Вселената няма начало въобще. Тя няма нито начало, нито възраст. Тези понятия са безсмислени когато се прилагат към нея.
а , и още нещо - когато някой вземе да изчисли колко е възрастта на вселената (времето от Г.Взирв) той получава стойност да речем - Т. Обаче като правило той пропуска да спомене един весел факт - че грешката от изчислението, която се допуска е +-Т. Това само по себе си говори за безсмислието на величината Т. някой физик да каже дали съм прав.

тук си много прав - всичко, вкл. ние с теб е следствие на случайност, но не си прав, че случайността е безмислие - за вселената, която няма разум като теб и мен - смислено и безмислено са принципно еднакви - различава ги само вероятността да се случат...
а истини търсиш ти, аз нищо не търся - а къщата я рухе, я не - въпрос на вероятност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите