... с размери около 50х50мм или повече, правоъгълно, кръгло или елипсовидно - без значение. Може и диагонал от Нютон да е. Реших да опитам пак един експеримент, който бях правил още през 1987 - 88г някъде, а именно, при снимане на планети, Луна и др. с големи увеличения /с големи резултантни фокуси/, вместо да водя цял тежък телескоп и да се чудя как да се оправя с люлеенето, отката на затвора/огледалото на SLR-камерата и пр. просто да въртя пред обектива огледало със скорост 1 оборот за 48 часа и толкова.

Тогава проблемът ми бе, че ползвах малко огледалце от "Зенит-Е", с което успях да накарам слънчево зайче да седи неподвижно на екран отдалечен на 4 - 5 метра от механизма почти цял ден! Мисля, че такава точност за лунни и планетни експозиции до няколко секунди ми е предостатъчна! Хубавото е, че така телескопа може да е сложен стабилно на някоя маса или на нещо друго - стълба, обикновен статив или каквото е удобно за целта. Огледалото е на вилка, чрез която то може да се насочва по деклинация, часовата ос на вилката се движи от часовников механизъм - да се въртят няколко грама или десетки грама не е проблем, но няколко килограма телескоп /комай доста над 10!/ при такова голямо увеличение...

Имам тук едно елипсовидно 55х80мм, от плоскопаралелна пластина от някаква лабораторна джаджа, рязано е в оптика, после алуминизирано. Не мога да кажа за качеството какво е, не съм го пробвал в бой, щото си намерих истинско после. Сега си го пазя за черни дни, ако искаш може да направим една кооперация докато излезе нещо по-свястно

Мислил ли си по-подробно за конструкцията? Май доста лесно може да се направи. Само че за различните части на небето не трябва ли телескопът да е в различно положение?

Да трябва, понякога е неудобно, но това е по-малкия проблем - преди наблюдението си правя сметката от коя страна трябва да курдисам телескопа и това е.
Ами за кооперацията - става, само трябва да реша кога ще идвам към Варна... и обещавам да не го повредя докато изнамеря нещо по-голямо:))

Абе целият ми проблем е в това, че за големи фокуси се налага да водя ръчно, тъй като синхронният мотор на екваториалната ми глава го запускам на преиоди около 1.5 - 2 пъти в секунда, като от продължителността на тези периоди си подбирам ъгловата скорост. За фокуси до 300мм това е достатъчно точно, но за големи увеличения е грубо - виждаш как образа "подскача" във визьора. Трябва или да правя управления за стъпков мотор или да си правя честотен преобразувател за синхронния мотор - тези преобразуватели напоследък станаха доста популярни в промишлеността, поне в Шумен на доста места ги купуват и ползват. Лошото е, че нямам време нито за едното, нито за другото, а пък в същото време един часовников механизъм, ако ще и пружинен и с баланс, ще ми гарантира по-прецизно движение на далеч по-лекото огледало /часовниковите баланси щракат 3, 5 или при хронометрите 7 пъти в секунда - в зависимост от модела/.