Значи от известно време ми се щеше да питам някои по-спец за следните неща:
Знам за метод, при който двама наблюдатели /или по-добре повече/ отдалечени на известна база един от друг - няколко десетки или стотин км. предполагам, могат с триунгулация да измерят реалната височина и посока на движение на метеор.
Знам и за друг метод, при който пред фотообектива се слага обтуратор - въртяща се перка, която "насича" траекторията на метеора, получена на негатива. Това позволява да се сметне ъгловата скорост на метеора като се знааят оборотите на обтуратора и броя на "лопатките на перките" му. Ако и чрез триунгулация /чрез отдалечени други наблюдатели/ се сметне разстоянието до метеора, може да се сметне и реалната му скорост.

Тези неща кога има смисъл да се правят и правят ли се изобщо? Питам няй-вече тия, които са ходили на организиани наблюдения към разните обсерватории. Тези въпроси бих искал да ги задам и на Велков, ако се излъже да влезе тука!

И един фотаджийски въпрос:
Как мислите, има ли логика, ако към радиана на метеорен поток се насочи дългофокусен обектив с по-голям диаметър (нарочно не казвам относителен отвор/светлосила!), ама не много дълъг - да кажем 100-130mm за лайка формат, и да се снимат "идващите" метеори?
Чудя се снощните кадри по БТВ как са правени - като че ли беше сниман радианта на потока, щото се виждаха доста метеори за няколкото секунди филмче! Ако не е монтаж разбира се!

Знам за метод, при който двама наблюдатели /или по-добре повече/ отдалечени на известна база един от друг - няколко десетки или стотин км. предполагам, могат с триунгулация да измерят реалната височина и посока на движение на метеор...

Да, има такъв метод и той се нарича базови (базисни) метеорни наблюдения, с малката поправка, че разстоянието между пунктовете не бива да бъде стотин километра. Най-доброто разстояние е 30-40км. Имай предвид, че височината на появяване на метеорите е около 100 км. Чрез този метод се определя индивидуалният радиант на конкретния метеор. Ако метеорът е заснет поне от единия пункт и с обтюратор, тогава можем да определим линейната му скорост, а имайки радиант и линейна скорост можем да определим и орбитни елементи. За да има смисъл всичко това броя на оборотите на перката трябва да бъде постоянен и точността на оборотите да е +/- 1%. Точността, която се изисква за определяне на линейната скорост е поне 0.1 км/сек. Точността на географските координати на пунктовете трябва да е с точност до не повече от 200м. Тогава вече имайки радиант и точна скорост могат да бъдат определени конкретните орбитни елементи на този метеор. Така, ако има поне няколко индивидуални наблюдения може са де състави картина на средните орбитни елементи на роя. С подобни наблюдения активно се занимават холандските наблюдатели, които отговарят и за фотографската база данни на IMO.

Как мислите, има ли логика, ако към радиана на метеорен поток се насочи дългофокусен обектив с по-голям диаметър...

Такова нещо има смисъл, защото би подобрило мащаба на изображението, а от там и точността на получения радиант, но е приложимо само при обилни метеорни дъждове. Статистическата вероятност за заснемане на стационарен метеор в центъра на радианта е около 1/13000.

Статистическата вероятност за заснемане на стационарен метеор в центъра на радианта е около 1/13000.

Tova e edno chislo, koeto ne oznachava nishto, ne idva ot nikyde i sledovatelno e greshno.

Изключително благодаря за отговорите! Чудя се дали със синхронен двигател няма да постихна доббра равномерност и точност на оборотите на обтууратор - при тия двигатели оборотите строго зависят от честоотата на захранващото напрежение, което обае в BG май никога не се знае колко е:)) пада под 50. Другия проблем - тоочното определяне на координатите на мястото на наблюдение... едва ли някои вооенен ще ми го каже с удоволствие!

И още един въпрос - за спектрографски снимки на метеори - с по-голям късмет разбира се, при случай на болиди например. Evil преди ми каза нещо, ама има ли смисъл от такива опити? Попадна ми един обектив с f само 4mm - 150 градуса и нагоре обхват, той със сигурност би регистрирал нещо, само такава голяма призма незнам къде мога да намеря...

Не знам доколко съм прав, но знам, че честотата на напрежението в електическата мрежа, е едно от най-точните неща в НЕК. Ако има дори и съвсем малко "изместване" то тогава въпростното изместване се натрупва с врмето и се стига до пълно дефазиране, с две думи става късо. Всички генератори работят на 50Hz, в противен случай (ако един работи на 49Hz, друг на 50Hz, трети на 51Hz) ще започнат да гърмят един по един, докато остане най-издръжливия :).

"До скъсване и четвърт назад..."

Tochno sega ekiput astrononomi , koito biaha na meteorna expedicia e do men v observatoriara i otchite greshkite v izchilseniata si . Imat snimki za analiz , scanirat gi , oshte ne sa obraboteni .





Alexeev

Gluposti, chestotata v mrejata e kraino netochna, i e sistematicheski po-niska ot 50 Hz

Щом казваш...

"До скъсване и четвърт назад..."

Що бе, Evil Spirit, да не означава нищо? Аз го разбирам така - от 13000 метеора един се случва да е стационарен, и то в центъра на радианта. Би ли пояснил ти какво имаш предвид?

Статистическата вероятност за заснемане на стационарен метеор в центъра на радианта е около 1/13000.

Vsyshtnost komentiram tvyrdenieto a ne chisloto.
1. kakvo ozvnachava "stacionaren", ama kakvo TOCHNO
2. Kakvo oznachava zasnemane, ama TOCHNO
3. Kato si otgovorite na pyrvite 2 vyprosa shte vidite che tova 1/13000 niama nikakyv smisyl