Искам да попитам следното:
Има ли някаква долна допустима граница за ширината на процепите на спектрограф, съвсем общо казано, например такъв за демонстрация на слънчев спектър? Поради дифракцията на светлината има ли смисъл да се стремя да ги правя по-тесни от някакъв предел?

И още: допустимо ли е в близост /зад или пред/ процепа да има плоски предпазващи от прашинки стъкла, в чиито повърхности обаче част от светлината може да се отрази многократно и като общо да ми влоши разделителната способност? И ако не е допустимо, как да се отърва от прашинките, които често застават на процепа и хвърлят надлъжни тъмни линии през целия спектър?

Скоро проявих 800ASA филм, на който бях заснел с широко отворен процеп хей-така за проба спектри на Сириус и на Бетелгейзе - че в тях се виждат много по-ясно тъмни фраунхоферови линии, отколкото бях заснел преди в слънчевия спектър!

Mda..
Ima optimalen otvor no po-dobre vij po knijkite za da ne te izlyja neshto. Pod opredelena shirochina niama smisyl da go namaliavash, da kajem lambda, no tova e samo predpolojenie. Ako go otvorish mnogo pochvash da gubish razdelitelna sposobnost 9no pyk pechelish svetlina).
Za sirius ne e stranno che si vidial absorpcionni linii. Klas A zvezda sledva iasno da pokazva vodorodnite linii. Za Betelgeize obache mi se struva po-trudno, veroiatno mogat da se vidiat kalcievite linii H i K.