Прaв си. / Наука / Природни науки / Астрономия

Бележка от модератора: След като настоящия постинг бе публикуван, Пенчо Маркишки забеляза в него основна грешка. Впоследствие Влади помоли да поправим постинга, като се зачертаят и оцветят с червено погрешните участъци, и редом до тях корекциите се изпишат в зелено.

Здрасти, Джафар...

Ами ви известен смисъл си е така... работата е там, че зависи какво разбираш под "денонощие". След като си избереш какво ще означава денонощие, делиш си го на 24 равни части и едната част от тях ще ти бъде дефиниция за "час". Него пък го делиш на 60 равни части -- един такъв интервал наричаш "минута" и т.н.

Представи си, че се въртиш равномерно на пети в една стая, а отстрани до тебе стои неподвижен твой приятел. Въртелки се около себе си, ти го виждаш през някакъв интервал от време. Нека наречем този интервал от време "Аденонощие".

Сега си представи подобна ситуация, обаче твоят приятел да вземе бавно на обикаля около тебе, докато ти се въртиш около оста си. Сега щи виждаш приятеля си през някакъв друг интервал от време -- нека го наречем "Бденонощие".

Ако приятелят ти те обикаля в същата посока, в която се въртиш самият ти, тогава Бденонощието ще бъде по-дълго от Аденонощието. (Приятелят ти ще бяга от погледа ти.)

Ако приятелят ти те обикаля обратно на посоката, в която се въртиш самият ти, тогава Бденонощието ще бъде по-късо от А-денонощието. (Приятелят ти ще пресреща твоя поглед.)

Ами нещо такова се случва и със Земята и Слънцето. Всички знаем, че Земята обикаля около Слънцето, ама и всички знаем, че от наша гледна точка Слънцето обикаля около Земята, като за една година се изхитря да премине по целия зодиак. Ако Слънцето си седеше мирно и неподвижно на дупето, като всички останали възпитани неподвижни нощни звезди, тогава щяхме да имаме Аденонощие.

Обаче Слънцето е непослушно, не стои неподвижно и обикаля около Земята.
При това Земята (тоест ти) се върти около оста си в същата посока, в която обикаля около Слънцето (приятелят ти).
(Сега един фокус: Следователно Слънцето обикаля Земята обратно на земното околоосно въртене.
Ако не ми вярваш, сложи си пръста на носа и го отдалечи от себе си в посока към телевизора. Повярвай ми, от гледна точка на пръста ти, твоят нос върви в обратна на телевизора посока.
Но да се върнем на първия фокус, според който излезе, че Слънцето(приятелят ти) обикаля Земята(теб) обратно на земното (твоето) околоосно въртене.)

Няма такъв фокус. От това че Земята обикаля около Слънцето ПО посока на земното околоосно въртене, следва, че от гледна точка на Земята, Слънцето я обикаля СЪЩО ПО посока на земното околоосно въртене. Примерът с телевизора, пръста и носа е удачен не е удачен за въртеливо движение и аналогията с него е погрешна. Значи, имаме случай, в който Слънцето(приятелят ти) обикаля Земята(теб) ПО ПОСОКА на земното (твоето) околоосно въртене.

Следователно какво? От твоя(Земна) гледна точка приятелят ти (Слънцето) изгрява малко по-рано, отколкото би изгрявал ако стоеше на едно място, понеже той посреща погледа ти.

Ако Земята се въртеше само около остта си и не обикаляше Слънцето, тогава денонощието щеше да е Аденонощие.
Обаче Земята обикаля около Слънцето. Затова денонощието е всъщност Бденонощие. И както обяснихме, положението е такова, че Бденонощието е по-късо от Аденонощието.

И сега последната стъпка.

Аденонощието се отчита спрямо появата твоя неподвижен приятел, спрямо едно въображемо неподвижно слънце, спрямо неподвижните звезди. Затова се нарича звездно денонощие.

Бденонощието се отчита спрямо твоя немирен приятел, спрямо истинското немирно Слънце. Затова се нарича слънчево денонощие.

Етоя и сакралната фраза:
...И както вече стана ясно, по стечение на обстоятелствата слънчевото денонощие е (по-късо) по-дълго от земното.

Обаче ако знаете до каква какафония води тая работа. Предвид на казаното най- в началото, пръкват се понятията слънчев час, слънчева минута, слънчева секунда, а ъщо и звезден час (колко романтично), звездна минута, звездна секунда...

И всичките слънчеви еди-какво-си са (по-къси) по-дълги от звездните еди-какво-си.

Браво на нас. Дотук разбрахме защо слънчевото денонощие е (по-късо) по-дълго от звездното...

Обаче един зловещ глас пита:
--Абе то хубаво е по-късо... Ама колко (по-късо) по-дълго?

Ами май остана да проумеем още нещичко...
Да се върнем пак на оня момент, в който ти се въртеше усилено около остта си, а твоят приятел обикаляше около теб. Нека в началото приятелят ти е бил между тебе и прозореца. после ти се въртиш, и вртиш, и въртиш, а междувременно приятелят ти те обикаля в (обратна посока) в същата посока, в която се въртиш около оста си.

И да речем за 10 твои завъртания, той е успял да направи пълна обиколка около теб.
Това означава, че Годината (времето, за което той те е обиколил) е равна на 10 твои заъртания, 10 звездни денонощия, ти 10 пъти си видял прозореца, 10 пъти си видял всяка неподвижна звезда....
А колко пъти си видял него???? Колко пъти си видял за това време него, приятелят ти, слънцето да изгрява?????

(Ще ти кажа -- 11. Не ми стига дар слово да обясня защо.

Обаче ако приятелят ти се връщаше при прозореца за 20 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 21 пъти.
Ако приятелят ти се връщаше при прозореца за 30 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 31 пъти.
Стигаме до следната истина:
Ако приятелят ти се връща при прозореца за 364 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 365 пъти.
Извод: 365 слънчеви денонощия (Защото именно толкова трае Годината) са равни на 364 звездни денонощия.
(Наистина, след като слънчевото денонощие е по-късо, се налага на насложим по-голям брой слънчеви денон., за да измерим някакъв интервал, и по-малко звездни.))

Ще ти кажа -- 9. Не ми стига дар слово да обясня защо. Обаче ако приятелят ти се връщаше при прозореца за 20 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 19 пъти. Ако приятелят ти се връщаше при прозореца за 30 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 29 пъти. Стигаме до следната истина:
Ако приятелят ти се връща при прозореца за 366 твои завъртания, тогава ти щеше да си го засякъл да изгрява 365 пъти.
Извод: 365 слънчеви денонощия (Защото именно толкова трае Годината) са равни на 366 звездни денонощия. (Наистина, след като слънчевото денонощие е по-ДЪЛГО, се налага на насложим по-МАЛЪК брой слънчеви денон., за да измерим някакъв интервал, и ПОВЕЧЕ звездни.)

Останалото е просто аритметика:
(365 сл.д == 364 зв.д
Тогава 1 сл.д. == (364/365) зв.д. == 0,99726 зв.д
И значи:
1 зв.д -- 1 сл.д. == 1 зв.д -- 0,99726 зв.д. == 0,00274 зв.д.
А понеже 1 зв.д. == 24 зв.часа == 24 . 60 зв.минути, значи:
1 зв.д -- 1 сл.д. == 0,00274 зв.д. == 0,00274 . 24 . 60 = 3,9 звездни минути.
Едно слънчево денонощие е по-късо от едно звездно денонощие със 3,9 звездни минути.)

365 сл.д == 366 зв.д
Тогава 1 сл.д. == (366/365) зв.д. == 1,00274 зв.д
И значи:
1 сл.д == 1 зв.д. + 0,00274 зв.д.
А понеже 1 зв.д. == 24 зв.часа == 24 . 60 зв.минути, значи:
1 сл.д == 1 зв.д. + 0,00274 . 24 . 60,
или:
1 сл.д == 1 зв.д. + 3,9 зв.минути.
Едно слънчево денонощие е по-дълго от едно звездно денонощие с 3,9 звездни минути.
За сравнение ето цитат от Астрономическия алманах на Натурела:
1 сл.д. = 1 зв.д + 3 зв.мин. + 56,555 зв.сек.

Може и да съм объркал сметките и някои подробности (някои от тях нарочно), но принципа е все този.

И да ви кажа, може би най-важната поука от цялата работа е колко важни са всъщност мерните единици и правилното боравене с тях. Наистина, ако махнете мерните единици от тези равенства, те ще станат безмислени (ще се получат неща от сорта 364==365). Представете си до какви щуротии може да доведе неправилното боравене с мерни единици :-))))

И като финал нещо дето не е много известно.... Знаете ли защо хората са решили да делят пълния кръг на 360 градуса? Ами защото горе-долу за толкова дни Слънцето обикаля целия зодиак (цялат еклиптика). Тоест, един градус приблизително ъгловото разстояние, на което се премества Слънцето за едно денонощие сред звездите... Сега вече знаем и защо правият ъгъл има 90 градуса.