Предлагам ви, ако желаете, тук да споделим как сме били увлечени от астрономията, кога е станало това, как и т.н. Мисля, че това е добър начин да се опознаем, макар и дистанционно.

Аз нямам определен спомен кога за първи път съм проявил някакъв интерес към астрономията, но си пазя първата книжка "Пътуване в астрономията", и по нея се ориентирам. Ами... някъде в началото на 1980-те ще да е било. Не знам и кое ме е привлякло към звездите тогава, но един филм по телевизията е сигурната причина астрономията да ми е любимо занимание и до днес. Това е "Космос" на Карл Сейгън, за първи път го даваха през 1983 или 84-та. Страхотен филм, направен от страхотен човек и популяризатор на науката. Не вярвах на очите си, когато години по-късно видях на една сергия самата книга, джобното издание, продаваха я за няколко лева... Спомням си безценното ми детско съкровище - кутийка, пълна с различни лупи и стъкла от очила. А, то и сега си имам една такава Пак там някъде, по него време, в "Млад техник" продаваха един оптически конструктор, можеш да правиш микроскоп, бинокъл, телескоп, к'во да ви кажа, почти сбъдната мечта. Имаше и един друг, "Астрокабинет" май се казваше, с него пък се правеха различни видове телескопи, е, с пластмасови лупи, но все пак. И досега телескопите са ми слабост, Друго си е да погледнеш през нещо, което си направил със собствените си ръце. Правил съм си и звезден атлас, който днес оценявам като доста приличен, бе, въобще почитател на движението "Направи си сам"

Спомням си как нашите за първи път ме водиха в обсерваторията във Варна, нещо говорихме с директора, но ми е голяма тайна защо тогава не са ме записали на кръжок. За съжаление. Чак някъде през 1990-та се запознах с астрономите там, когато си правех първия истински телескоп (бяха ми попаднали едни огледала) и ми трябваше професионално мнение. Не зная, сигурно и в другите градове е така, но мога да кажа, че варненските любители са истински късметлии да имат помощта и приятелството на тези хора.

Beshe prez 1986 ,kogato bashta mi podari onzi plastmasov Astro Cabinet za 20 leva ... Ocharovan biah ot viziata na Lunata i kraterite i ... V kraia na 1987 zapochnan da nabliodavam systemno nebeto i da vodia zapiski za vsiako nabliodenie , do den dneshen gi pazia !
Prez 1991 obache postepenno zapochnah da izostaviam astronomiata , togava na kraia imah zritelna truba 40x64mm i binokul . Prez 90te biah mnogo dalech ot astronomiata i ne interesuvah . No tova , koeto vidiah na 15 april 1998 posred bial den me zastavi da se vurna kum tezy nabliodenia , samo che tova ne e astronomia a skyewatch - a tova e po-raslichno .
Sega provejdam tri typa nabliodenia -
1 - standartni astronomicheski
2 - skywatch
3 - intrercepting (aircraft) .

Като Бобо и аз почнах от книжката "Пътуване в астрономията" която дори не беше моя и после я върнах на човека. Другия фактор беше баща ми, който четеше дори на глас някои статии от зелените списаниица "Наука и техника" които редовно получавахме.
Спомням си, че като малък веднъж настоявах баща ми да ми покаже къде е Млечният път, и една зимна мнооого студена нощ, той ме изведе навън, но къде ти сред зимните съзвездия ярък Млечен път, около Орион например - аммми! Гледахме, гледахме, и като не можахме да видим нищо по-белезникаво, за което да кажем че е той, баща ми ми изнесе цяла лекция за да замаже положението, като ми каза, че всички тези звезди дето ги видяхме тогава, заедно със нашето Слънце принадлежат на нашата галактика - Млечния път. Това комай ми беше първата по-сериозна "лекция" - бях в 6-ти клас.
Филма Космос обаче ми отвори очите за доста работи - голяма работа беше. През 1984г. го пуснаха за първи път, заедно с филма Шогун /или Шугун - не помня вече/ по първа програма, така че имаше разногласия у дома коя програма да се гледа - стигаше се и до пазене на контакта като мярка против изключване на телевизора от разни ядосани опоненти у дома. Филма после го повториха /мисля че/ през 1988г, и то пак заедно със Шугуна по първа, после и още един път - 1990г може би, когато вече ми се видя леко морално остарял, но за времето си беше нещо велико.
Първите си телескопи направих като бях в 8-ми клас, естествено от лещи за очила с 0.25 dpt, с 4 метра фокус и тогава за първи път видях лунните кратери разбира се с отвратително качество в окуляр от кондензорна оптика на диапроектор "Пионер" май беше, който знаех да разглобявам като играчка. За тубус ползвах една 3.5 метрова тръба от ПВЦ с D=150mm - като за канализация. Имах мерак да си купя конструктора, за който писа по-горе Бобо, но като видях че са обикновени плоско-изпъкнали пластмасови лещи /пък се бях отвратил вече от тези от очилата/ се разколебах, пък после като се навих окончателно вече беше късно. Мой приятел обаче си го купи и тогава видях че не бях загубил много.
После на същия мои приятел му подариха руски бинокъл БПЦ5 8x30, от качеството на който бях направо шашнат! Е, такива са ми били разбиранията тогава. Излизахме няколко пъти с него извън село /с. Драгоево, Шуменско/ за да гледаме разни обекти заедно с няколко мои другари.

Мисля, че едно от нещата, което привлече вниманието ми към небето беше това, че живях на село цели 20 години! Само от село или от извън населено място можеш да видиш истински небето, така както изглежда то. Другото нещо беше, че нямаше много информация тогава и малкото, до което се добирах ми беше прескъпо и ценно! Нямаше интернет или голямо изобилие от книги. Нямаше и кой-знае колко тв. предавания за астрономия /то не че сега ги има много де!/. Аз мисля че голямото изобилие от информация притъпява вниманието и интереса на човека - буквално човек днес е засипан от нея и не знае кое е по-важно и кое - не. Пък и не може да се запомни всичко веднага нали?!.

Който не иска, да не чете всичкото:))

Тъй като ме знаеха че ремонтирам оптика, веднъж ми донесоха един повреден бинокъл Тенто 7x50, който вече за нищо не ставаше - беше изтърваван от 2-ри или от 3-тия етаж. Единият му обектив обаче беше останал здрав и от него си сглобих далекогледна тръба със широкоъгълен окуляр Ерфле с f=14mm, като получих много светлосилна тръба с 12x увеличение и с отношение на обектива около f/3.5. Тогава за първи път огледах с нея млечния път от Персей, през Лебед до Стрелец и останах доста впечатлен. Тъй като в село имаше невероятно добре обзаведена фотолаборатория в читалището с 2 Крокуса, няколко корекс дози, един куп апарати и обективи и още ред други неща за обработване дори на киноленти, с хладилници за химикалите, големи сушилни и какво ли още не... реших да фотографирам някои по-интересни части от небето.
То добре, ама нали пък трябва да има и водене! След като получих първите удължени трекове от звездите на Орион, взех че разглобих един часовник "Киржик" от тия дето превключват тарифите на електромерите. Централното движение на часовника прави 1 оборот за денонощие и закрепих на оста фотоапарат Beirette, защото бяха най-леки - правеха ги вече с нежните пластмасови корпуси, които май тежаха колкото кълъфа. Така от няколко опита получих само една успешна снимка на Орион на позитивен филм Orwo UK 17 DIN мисля че беше, защото знаех, че никои тогава нямаше да си игае да ми вплътнява изображението при копиране - проблем, съществуващ и до сега за мен. Часовника обаче не бе удачен! забелязах че дори при кратки експозиции ми бъркаше воденето и затова веднъж се ядосах и насочих "часовата" ос не към полюса, а към зенита. Така получих зигзаговидни трекове с толкова ъгли /чупки/, колкото зъба от последната предавка на часовника се изреждаха за времето на експозицията - ясно откъде идваше неравномерното движение. Бях вече в 9-ти клас в ЕСПУ гр. В.Преслав.
То добре, ама вече ми писна да снимам с Байретата, пък имах и стар Зенит 2-ра ръка... голям кеф! Огледално-рефлексен визьор! Виждаш това което снимаш през сами обектива тъй както той го предава! Кой ти бе сънувал такова нещо... ами дали пък да не си направя телеобектив! Да ама от какво?
И така обектива на Тенто-бинокъла 7x50 беше свален от тръбата и беше монтиран с разни приспособления към Зенита. Така вече имах ахромат-обектив с f=160mm мисля че беше и f/3.5 - мноооого хубаво. Само дето ахроматите рисуват контрастно само в центъра на зрителното поле - малко в страни от главния фокус и астигматизма става нетърпим. Освен това всичката машинария взе да тежи на часовника и той съвсем взе да бърка воденето, пък и с телеобектив трябва да се води по-прецизно! Ама нямах и гид! Въпреки това успях на сляпо да получа добра снимка на М42 в Орион в по-едър план и чак тогава отворих дума пред учителя си по физика, който водеше и кражока по фотография в Преслав. До тогава не бях му споменавал нищо за астрофото. Пък той.... от тогавва спря да ме изпитва по физика.

След това конструирах една странна система за водене, като на рамото на противотежестта закачах една корда, която се навиваше бавно на барабан, /валяк/ задвижван от часовников механизъм - същия този "Киржик", но монтиран по-далече от статива, на един стълб от лозето. Тъй като рамото на противотежестта бе много по-дълго от радиуса на зъбните колела на часовника, неравномерността в движението не личеше много. Обаче и сега недостатъци колкото щеш: кордата пружинираше /тя беше от снадени струни/ и при най-малък полъх на вятъра или при докосване установката се разлюляваше. Освен това при промяна на ъгълъ на рамото на прот.тежестта спрямо кордата се променяше и ъгловата скорост. За да коригирам воденето, прекарах кордата през един обтегач с ролка, която изтеглях или отпусках с винт със стъпка на резбата 1mm, макар това да се оказа доста грубо. Това обаче внесе още повече смущения в системата, която и без това бе станала доста обемиста - заемаше голяма площ от двора ми на село. Оставях баланса на системата с превес на изток, така че да държи кордата винаги опъната. Статива пък го направих от метални тръби 1.1/4" - от тия, от които правят скеелетата в строителството. Всичко това се сглобяваше привечер и се разглобяваше и прибираше след работа, че да не не се налага да давам дълги обяснения пред гости, комшии и разни др. любопитни.

Ами това беше.
.
Веднъж обаче видях по телевизията, как един любител в Щатите си намерил бракувана камера за наблюдение на спътници, която имаше диаметър на обектива около 500mm! Тогава си казах: "къде съм тръгнал с моите обективчета"...

Daaam , onezi chudni vremena na 80te godini , vsiaka vecher se subirah s moi priatel i sglobiavahme razlichni konfiguracii na Astro-Cabineta - ot 8 do nad 30 puti . Rusivah staratelno uspeshnite shemi na Protokolnite tetradki . Nikoga niama da zabravia shokut mi , kogato popadna v rucete mi dalekogleda na diado mi - 20x50 ! Beshe metalen , mirisheshe na orujie i davasha kristalen obraz a ne kato na Astro-Cabineta razmazan . Gledah kakto Lunata i zvezdite , taka i samoletite prez denia . Spomniash sy daje edin kusen sledobed na 1988 kak fokusirah TU 104 - a uz go biaha spraili ot poleti ...
Prez liatoto na 1991 samo mesec i polovina sled onazi sluchka nad Sofia kupih zritelnata truba 40x64mm - metalna , v kutia i stativ - togava kato vidiah prez neia fazata na Venera subrah celia kvartal da gleda ! Posle biah ocharovan ot prustenite na Saturn , Jupiter se vizdashe kato malco tochpe .
Vremenata na astronomiata biaha za men nai-ocharovatelnie period ot jivota mi !

... като ми попадна един такъв то си беше цяло чудо, къде ти 20х увеличение! После като ми омръзна обаче взех да мисля за дяволъци и разглобих далекогледа, махнах последния дублет от препроектиращата система дето обръща образа прав и отдалечих окуляра на около 15 см назад, като снадих окулярния тубус със една метална тръбичка. Така получих направо телескоп, вярно с никаква светлосила, ама с около 60 - 80 пъти увеличение, при това с добро качество! То беше голям кеф! Видях тогава ясно пръстените на Сатурн и спътниците на Юпитер и ги показвах на мои комшии и съученици.
Подариха ми една зв. карта на Бончо Бонев от Ст. Загора, с подвижна част - планшет. Тя за мен беше безценно богатство. Пазех я като очите си в специален калъф. Дори още я ползвам понякога, доста е добра заради прозрачната въртяща се част от къвкава материя, която можех ако исках да я вдигна и да разглеждам съзвездията под нея.
После и аз чертах звездни карти и то на голям формат - на цял кадастрон, и ги раздавах на мои приятели и съученици - бях в 10-ти клас. Помня че една от тях я бях изпипал завидно добре, само сбърках нещо в съзвездието Цефей.

Аз лично не съм нито маниак, нито даже и любител на астрономията. По скоро имам някакъв много голям интерес към звездите, планетите, космоса и другите звездни тела. Този интерес ми е от доста отдавна, и аз не помня точно от кога... Предполагам съм бил на 8-9 години лапе. Когато вече съм можел да мисля малко по нормално... Спомням си в детската градина за една нова година ми подариха един пъзел... Пионерски разбира се. Имаше луната, космически кораб, луноход и такива други подобни. По това време някъде пак ми бяха подарили една книжка, нещо подобно на 3Д с картинки които се движеха. Там имаше пак така разни ракети, луноходи, астрономи и такива подобни. По цял ден се занимавах да си ги разглеждам и редя... Може би и телевизията ми е повлияла доста. Седморката на Блейк определено е първият филм който си спомням... по цял ден сме си играли по това - някой да бъде Блейк, друг Ейвън, момичетата Джена или другата или Кали... Ган или някой друг... Някой спомена за филма "Космос" - не съм сигурен, но мисля че и аз съм го гледал... А бе беше мания. Малко по късно 9-10 години почнах да питам за звездите, луната и други разни неизвестни за мен неща... Спомням си че баща ми беше донесъл една книга "Ние и Космосът" - не помня автора... Това по принцип не е книга за 8-10 годишно хлапе, но аз тогава си я изчетох и се накефих ужасно много. Имам и една друга подобна "Чудесата на света" (нещо подобно беше) която пак описваше за разни извънземни и други цивилизации, които са живяли преди... В общи линии като по малък съм чел и съм се интересувал много. Даже си имах детска (хаха, какъв ми е ника :Р) мечта, като поратна да стана космонавт и да ходя по звездите и планетите... Много често съм стоял до късно и съмгледал нощното небе и звездите... луната... виждал съм "падащи звезди" (поне това знам какво значи ) и съм си мечтал много... Сега ако съм нервен късно вечер, един от начините да се успокоя е да излезна навън и да гледам звездите... това ми дава успокоение... развихря ми се въобръжението и фантазията... забравям за някои проблеми и се отнасям на парсеки разтояние... замечтавам се общо взето.
Като цяло незнам кой знае колко много за Астрономията, но винаги ми е интересно да гледам разни снимки и да чета статии за звезди, комети, черни дупки, планети и дтуги подобни открития и публикации. Предполагам че това не смущава никого?! А тук стоя и чета каквото си дискутирате защото ми е интересно... гледам снимките които слагате като линкове и се кефя...

П.С. Благодаря на Бобо за идеята за тази тема... страшно ми хареса... Страхотна е... А първата ми мисъл беше... всъщност втората де... Да напиша едно разказче... свързано пряко с темата... Но ще ми трябва малко помощ от някого... Естественно който знае значението на всички инструменти и приспособления и да има малко време за губене за обяснения... Иначе може да се получи малко глупаво... Има ли такъв доброволец? Да прати едно маилче (Има го в профила) и ще му обясня каква ми е идеята...

П.П.С. По настоящем чета много фантастика (и като малък разбира се) и съм запален по това... И има много общо между фантастиката и Астрономията...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Редактирано от KlD на 14.12.01 14:17.

Az napravih sushtoto s moia star Turist 20x50 - vzeh okuliara na polskata truba 40x64 i go slojih na Turista - poluchi se 50-60 kratna sila bez svetlosila , no na dobro kajestvo , po-dobro kajestvo ot suvremennite zoom-trubi .
Sushto kato teb rishuvah suzvezdiata na protokolnite sy tetradki , prez december kato izgree vecher Orion go gledah prez Astro-Cabineta ili Turista na diado mi i posle go risuvah .
Za pruv put se opitah da priloja computers v Astronomiata prez 1988 godina kato smiatah na tiah i se opitav da izgradia oshte togava electronen arhiv . Sega edin computer s Internet vurshi rabota kolkoto ciala comandna zala na NORAD prez 80te ... SLedia v realno vreme sputnicite minavashty nad BG i okolo Zemiata - napravo fantastica !

...Beshe december 1981 ... imashe tupla mladeji...pred pametnica Vasil Levksi ...miliciata edvam gi udarjashe ...edvam vliazohme s nashite ...tova beshe purviat mi film prez jivota oshte niamah 4 godini - Star Wars - Imperiata otrushta na Udara . Kato nastana srajenieto na shejnata planeta mi prilosha i draivah (spomen ot minal jivot???) . Togava me pleni onazi klasicheska muzica , daje dnes predi malco otnovo ia slushah predi da izleza ...
Sedmorkata na Bleik bledneeshe pred Star Wars , obache ia gledah . No ne filmite me privlekoha kum astromiata a po-tochno krasotata na noshnoto nebe i negovite bezkrainy tainy i sekreti . Sam turseh i namirah nauchna literatura za zvezdite , planetite , zapochnah na 10 godini da se interesuvam ot kvantova fizika , obache matematicata ne mi vurvshe .