Тъй като явно за някои тази дума е "втрисваща" ще попитам останалите. Какви са мотивите ви да правите любителска астрофотография? Каква е целта ви? Не е ли да уловите на лентата (CCD приемника) нещо което не се вижда често, нещо което ви харесва, захласва? Усещали ли сте тръпката когато видите резултатите си и на тях има нещо качествено? Нещо което изглежда добре и се харесва на останалите. А дори понякога това нещо е феноменално!!! Или просто всички снимаме, за да си убиваме времето и да харчим грешни пари???

За мен е едно много приятно хоби. Преди време когато карах един курс в Старозагорския планетариум ни казваха че това (Л. А.) е нещо което остава на човека за цял живот. Е, тогава се позачудих на тези приказки и толкова. Мина време, пораснах, поумнях (?) посъбрах парички за телескоп и всичко започна отначало. Започнах да си припомням кое къде се намира по небето, оказа се че от дори от София човек може да види доста неща. Следващото по-голямо предизвикателство - да успееш да запечаташ това което виждаш и на снимка, и започваш да се бориш: с подръчни материали (хартия, тиксо, ... и каквото ди дойде наум) започваш да сглобяваш "перфектен" домашн астрограф (с Цайсовите и баба знае;). И какво е удоволствието когато въху снимката се покажат познатите неща. Не винаги всичко върви гладко, веднъж воденето не е у ред (ако изобщо го има) след това трябва да убедиш операторките от фотостудията, че това не е повреден филм а са снимки на звезди (я па тоя!?!?!), и тн.т ... И така един ден се усещаш че си понапълнил албумче - две, и като ги покажеш на някй ама съвсем аматьор, и той се плесне по челото и каже, ама наистина ли има толкова много звезди!!! Е, има го момента, че се чувсваш, като човек видял нещо повече от другите, и не се стряскаш като прочетеш във вестника че планетите за се наредили в една линия и ... да ходим при попа и ... На кратко казано, човек прави нещо интересно, като придобива повече познания, умениа, самочувствие, и всичко тава с много удоволсвие. так че "бройте звездите" и да не ви пука от неразбиращите (те са огромното мнозинство) защо го правим всичко това.

...любителските астрофотографии, дори и с обикновен обектив да са снимани. Иначе удоволствието по време на самото снимане може и да не е чак толкова голямо - дългото кьорене при гидирането, проблемите с ориентирането на полярната ос, разни други неудачи... понякога не е чак толкова хубаво но...
Аз понякога снимам по 2 пъти един обект, че белким поне единия от кадрите оцелее при проявяването на филма - понякога виждам върху кадрите си цялата дактилоскопия на лаборантките, че и отпечатъци от маникюр се е случвало да разглеждам
, но засега мога да кажа че ми харесва. Забелязах и не-малък интерес от страна на мои приятели към разните обекти, които съм снимал до сега. Задавали са ми въпроси като: "...ама това наистина ли го има на небето?" или " ...ама ти ли го снима наистина? толкова ли красиво изглежда в окуляра?" ... ако не друго, това поне може да им отвори любопитството към нощното небе. Случвало се е да остана до телескопа през една цяла лятна нощ, докато снимам или наблюдавам нещо - от вечерта до сутринта, и не бих казал че съм си загубил времето! Понякога часовете летят неусетно в топлата нощ. Не поглеждам часовника, просто от време на време поглеждам на къде се е изместил Млечният път и дори ми се струва, че към сутринта небето някак преждевременно изсветлява и утрото настъпва необичайно бързо...
Всичките красиви обекти, които могат да се видят през любителски телескоп, величествената картина на нощното небе гледано с невъоръжено око, метеорите проблясващи от време на време... всичко това си струва да бъде видяно поне няколко пъти от всеки човек!
Е, разбира се това трудно може да стане от градовете

.... Sorry ... мисля че това е малко по-цивилизован начин ...