Цифровите камери както повечето знаете са инструменти, които преобразуват попадналия светлинен сноп в цифров вид посредством една джаджа наречена CCD (Charge Coupled Device). Това определение звучи малко селско :) ама давам по-най простия начин.
Тъй като наистина тази технология има много голям потенциал, то тя започна да се използва масово и да измества там където може старият метод за получаване на изображения - чрез химически реакции или познатата ни фотографска лента. Както преди доста време стана изместването на плаките от малоформатните фотографски ленти.
Специално в астрономията това беше направо технологичен бум. Чувствителност с пъти по-голяма от тази и на най-чувствителната лента, снимка готова до няколко минути след снимането. Така се получават много повече данни за единица време, което ще рече и по-точни резултати. Всичко хубаво...ама качеството на първите камери беше много лошо. Поради спецификата на самата система, температурата и много други външни фактори оказваха голямо отрицателно влияние върху качеството на снимките. Така започнаха масово да се внедряват пелтие охлажданията (Шмид телескоп), охлаждане с азот (2-м телескоп на Рожен). Като това не са единствените методи. Крайните резултати бяха вече доста по-добри, но далеч не перфектни. С разни шмекерийски процеси като "вадене ток на тъмно" и "делене на плоско поле" се достигна до едно наистина прилично качество.
Но какво ставаше на другият фронт, при конвенционалните фотоапарати за масовият потребител. И там като започнаха да се произвеюдат цифрови апарати на същия принцип. Но тъй като е непригодно да се постави охлаждане на едно апаратче, то не беше и поствено такова. Ще попитате: Ами това как се отрази на качеството? Ами отговорът е прост: ЗЛЕ. Но хората са умни и изнамериха разни процеси на изработка с много финна точност при които пак се получаваха дефекти. Но дефакто те се получаваха след снимане с продължителност 2, 3 и повече секунди. А в реална обстановка през деня (освен астрофотографите почти никой не използва дълги експонации и то през нощта) имайки и предвид голямата чувствителност почти никой не използва ниски скорости. Така и дефектите не се забелязват. Но, за да се подсигурят производителите, те умишлено премахнаха скорост В на този тип фотоапарати, като ограничиха максималната експонация до няколко секунди.
Този бум достигна и до интернет и по-точно on-line комуникирането. Става въпрос за тези малки камерки известни ни като web capture camera. При тях пък въобще не се залагаше на скорост. Единствената цел бе да се достигне жъзможно най-голяма честота на получените кадри. Забравих да ви кажа че от CCD матрицата до монитора сигналът преминава през един аналого-цифров преобразувател, което води до забавяне на получаване на изображението. При астрономическите CCD камери забавянето достига до няколко минути. А за реална видео картина без насичане са необходими поне 24 кадъра в секунда. Вие си представете с каква скорост трябва да се обработват изображенията. Затова и резолюцията на тези камери е от 320х240 до 640х480 като за ненакъсващо видео в момента може да се използва само първата резолюция. При тях дефакто нямаш никакви настройки. Самата камера предтавлява едно мъничко уредче (повечето са с футуристични форми) в пластмосов кожух, което струва около $20. Софтуерно можеш да променяш яркост, контраст, резолюция и др. На споменатият от Евил адрес става въпрос за група ентусиасти, които с няколко тенекиджийски похвата са пригодили камерата към телескоп. После с някакво софтуерче са успели да увеличат експонацията до мисля максимум 4 секунди. На някои от симките се вижда доста ясно изразен '"шум", цветови отклонения, зърненост, нереални цветове и като цяло много мъничко изображение. Определено много далеч от качеството на получените снимки с конвенционален апарат. И при това положение Евил твърди че "...астрофотографията не е такава каквато беше..." и нещо от сорта (сега не си спомням точната фраза) "старите апрати са отживелица, купувайте си цифрови". Отначало си помислих, че става въпрос за много скъпите мегапикселни цифрови апарати и затова му опонирах, че са много скъпи и не са по джоба на нито един бг астрофотограф. Бих бил по-склонен да приема една астро-снимка правена с такъв апарат за добра. Те имат много голяма резолюция, а и са правени с последна дума на техниката. Но уви каква беше изненадата когато Евил ми показа като пример за твърдението си този сайт. Това съвсем подрони и без това малката репутация на Евил - става въпрос респекта ми изпитван към Евил. Ами то това си е досущ като примера ми за Скината. А някои го оприличиха като "...най-голямата глупост, която съм чел...". Вие всички видяхти картиниките (предполагам). Моето лично мнение е: Не ми харесват.
Но ако трябва да съм реалист ще призная, че до няколко години цифровите апрати ще изместят тотално аналоговите. Преполагам, че дотогава и технологията значително ще напредне до такава степен, че да можем да ги използваме в астрофотографията. Но само бъдещето ще покаже.

> При тях пък въобще не се залагаше на скорост.

исках да кажа качество, а не скорост. Простете, но в бързината си съм допуснал грешката.

"Shmekerjiiskite" nomera za koito govorish sa standartna procedura pri ccd izobrajeniata. Ako iskash - karai bez tiah, prosto kachestvoto se namaliava. A plosko pole i "tok na tymno" bi sledvalo da se praviat i pri konvencionalnata fotografia - prosto tam kachestvoto i bez tova e losho ta nikoi ne misli za tia neshta.
Sled kato tvyrdish che kachestvoto na cifrovite snimki e losho - shto ne mi pokajesh niakoi po-dobri fotografski snimki (za predpochitane - tvoi). I bi li mi otgovoril kato sa tolkova nekachestveni tia cifrovi kameri zashto tia tam liubiteli gi polzvat - te da ne sa po-typi ot tebe?
Kakyv ti e problema s 320x240? Pri razreshenie 2'' i diametyr 50'' kolko piksela ti triabvat za da snimash Iupiter, primerno?
"Ama vidiah i shum" - vijdash i shum tam, kydeto s fotoplaka nishto niamashe da vidish. Poneje pri cifrovite aparati chustvitelnostta e pone 10 pyti po-goliama (a moje i 100 pyti da stigne).
Izobshto cialoto ti izkazvane e pyrvo negramotno i vtoro - bez nikakyv smisyl - "dryn dryn, mryn mryn, znam che cifrovite kameri sa bydeshteto, obache fotoplaka rulzzz, a Evil Spirit e glupak"?!?

Mi ti samo pyrviq i posledniq li red chetesh? Ne wizdash li che choveka go e pisal na populqren ezik?
A kyde prochete citiram "fotoplaka rulzzz" ili ot kyde ostana s takova vpechatlenie???
Kyde prochete "Evil Spirit e glupak"???
Mislq che ti samo predizvikvash izlisho naprezenie tuk. Dyrzish se kato paranoik - vseki me mrazi, vsichki sa protiv men. Spoko ve chovek

Evile ami shto ne povtorish smetchicata s Jupiter v sluchaja na edna andromeda napriemr? ili severna amerika? Ili se predpolaga che tozi naprednichav ljubitel shte snima samo Jupiter? kolko dosadno... ah da mozhesh da dopylnish smetkata s neobhodimoto vreme za expozicija. Belkim e po-malko ot 4 sec....

Ged

s tova vreme na ekspozicia. Estestveno che standartnite cifrovi fotoaparati imat fiksirano vreme na ekspozicia, no az veche pisah kak moje (eventualno) da se zaobikoli toia problem i niama da se povtariam. A da ne govorime che s malko poveche tehnicheski poznania chovek sam moje da si sglobi ccd kamera che i ohlajdane da i sloji. Pochti za bez pari, ili pone sravnimo s cenata na edna dobra fotografska kamera.
Kato smiatate parite obache, ne zabraviaite i filma!
Pri 0.05 mm razmer na zyrnoto film 24x36 ima ~700x500 "piksela". Standartnite cifrovi kameri za ok. 40 - 50$ imat 640x480. Za kakvo govorime izobshto.
Filmite "biat" zasega edinstveno pri po-golemite razmeri (e, ima pyk i ko-golemi kameri).

I za da prodylzha spekulacijata shte popitam:
1. Neka dopusnem che sme preodoljali (eventualno) problema s vremeto za expozicija... Kak shte se izvyrshva gidiraneto (koeto vse pak e neobhodimo pri dylgite, makar i nesravnimo po-kratki v sravnenie s film, expozicii), ako kamerata e postavena vyv fokusa na teleskopa? Ne mi e jasno shte mogat li da se izpolzvat standartni obektivi s kamerata, za da mozhe da se gidira prez teleskopa...
2. Neprijatnijat moment za ljubitelite e otnovo finansovo tehnicheski. Pri snimane s film njama problem da se izsnimat 20 filma za 1 sedmica i sled tova da se zanesat za projavjavane... S kamerata se nalaga vseki-dnevno (-chasno?) prehvyrljane na informacijata na PC. Toest Ljubitelja trjabva da si nosi Laptop (mnogo skypo udovolstvie). I za tazi 1 sedmica trjabva da ima dostyp do toci za da prezarezhda i bateriite na laptopa i na kamerata. ami tova e koeto se seshtam v momenta...

Ged

1. Ne vijdam kakva e razlikata s konvencoanalnata fotografia. Dali stavat standartnite obektivi - mi kato ne stavat naparavi si sam astro kamera s standartnen obekrtiv i chip vmesto film.
2. 20filma x $5 vseki (vkl i proiaviavaneto) = $100 sedmichno. Za 1 mesec si kupuvash velokolepen laptop. Da ne govorime che v sluchaia i 386 daje vyrshi rabota (za $50). Taka che ne znam koe e tochno skypoto udovolstvie.

Hehehe, che koj ot astrofotografite sedmichno hodi da proqwqwa po 20 filma??? To ako mozehme vcsichki da otdelqme po $100 sedmichno, to tazi diskusiq edva li shteshe da syshtestvuva :) Edva li nqkoj ot astrofotgrafite tuk bi sprql da snima v prodylzenie na 1-2 godini za da sybere dostatychno pari za Telescope+CCD+Computer.
I molq te stiga s tezi izmishliotini za spekulaciq. Tuk obsyzdame realni neshta ot realniq zivot. Tuk spored men edinstveno ti spekulirash.

Dobre de, kato si takyv entusiaziran propagandirasht astrofotograph, adjeba zashto ne si kupish spomenatite instrumenti i ne napravish snimki? Shtom spored teb e evtino i mozem da si go pozvolim - dejstvaj. Posle da pokazesh snimkite tuk i da gi obsydim. Shtoto i na teb ti e qsno che ne si struva investiraneto na ne malka suma pari v neshto koeto nqma vyzvrashtaemost. Az go razgledah onzi adres i vidqh che pochti vsichki snimki sa sglobeni ot po nad 10 (che dori i ot 50) po-malki. Da ne govorim che nqmat nikakva hudozesvena stojnost.