Ето мое мнение, изкажете ваши :
Част от разговор в друг клуб :

"Това, за което ти говориш, е прогноза за бъдещето. Но прогнозата е едно, а реалността - това, което ще се случи - друго. Тук се вижда една особеност - връзката между нашата прогноза и бъдещето. Когато ние виждаме бъдещето, всъщност виждаме прогноза за него. И при определени обстоятелства, тази прогноза може да се окаже "грешката в сметките ни" за бъдещето. Но то е едно. Никога друго. Няма друго бъдеще, както няма друго минало или настояще. Бъдещето е едно, а прогнозите ни за него - безброй. Бъдещето не се вижда - то се прогнозира. Когато се види, вече е настояще, а когато се осъзнае видяното - минало :) "

Well, ти наистина ли вярваш, че миналото е осъзнато настояще? Защото в този случай разпологаме с безкраен брой интерпретации на миналото - същото каквото са прогнозите за бъдещето.
На един човек му поникнала жаба на челото (Осъзнато настояще ). И отишъл човекът на лекар, но преди да успее да си отвори устата, жабата се оплакала гласно, че и е поникнал човек на дупето .

---------------------------------------------------
God is REAL unless declared INTEGER!

Не, казах, че когато се осъзнае настоящето, то вече е минало. Но миналото не е осъзнато настояще. То просто е минало през такъв момент. Когато се е случвало, ако е било и осъзнавано от някого в този момент, то осъзнаването е станало когато вече е било минало.
Процеса на осъзнаване изисква време, през което настоящето става минало.

Не е ли твърде неуловима границата между минало, настояще и бъдеще? Корените на бъдещето са в миналото и настоящето. Ние правим разделението на три, като неизменно приемаме времето за линейно. А може би не е?


"Най-същественото е невидимо за очите"

Разбирането на бъдещето лежи през разбиране на миналото. Ние сме още много зле в осъзнаване на онова, което вече се е случило и какво остава за онова което предстои.
Мисля си, че ако се опиташ да опишеш света, такъв какъвто го виждаш след 5000 години и такъв какъвто е бил според теб, преди 5000 години, то грешката която ще допуснеш в двата случая е от един и същ порядък. Това е така, защото ние оценяваме миналото с помощта на полуфакти, полуистини и всевъзмижните им интерпретации от всевъзможни камбанарии . Когато се опитваме да предскажем бъдешето ние пак използваме същите полуфакти. Затова и грешката ще е една и съща.

---------------------------------------------------
God is REAL unless declared INTEGER!

Предвиждането на бъдещето никога не би могло да бъде точно т.е 100%
Според принципа на неопределеността всяко 100% -во предсказание ще
доведе до неминуема промяна на бъдещето.
Значи в най добрия случай всяко предсказание е процентова вероятност.

nishto ne e nepoznavaemo

Тук маи трябва да се поразсъждава върху понятието "Време". Що е време? Aми продължителност между два момента (t2 - t1)! А продължителност в какво? Aми пак във времето!!!

грешката при описване на миналото ще е много по-малка от тази за бъдещето. За миналто разполагаме с някакви факти, за бъдещето - само голи фантазии...
Факти за бъдещето няма. Всичко е прогноза и то кратковременна. изучавайки историята, се научаваме да предсказваме бъдещето благодарение на подобието в повечето ситуации. Така избягваме повторните грешки. Това май му викат емпиричен опит.

Редактирано от Well__ на 04.07.01 06:28.

Разделянето на три е магията. Ние имаме минало, бъдеще, и усещане. Усещането е настоящето. Което си е чиста магия. Никой не го разбира. Защо и как усещаме и възприемаме настоящето ? Изключително субективна разбота ... но има и машини. Те действат безотказно и без човешки фактор, така че времето не е наша измишльотина. То си го има. Дори има и настояще - момента, в който полученият сигнал предизвиква реакция на него.

продължителност ли ? в падането ? в тиктакането ? онова, което не ти достига, когато закъсняваш ? когато се опиташ да хванеш падащата чаша твърде късно ?

Времето е много странна клетка. Клетка, която ни дава души. Времето е душата на вселената. Може би времето е Бога.

Маите боготворяха слънцето. Ние боготворим времето - носим си ръчен оракул :)
Времето е един отрязък от вселената. Един лъч светлина, прекаран по нея. Една експлозия. Една промяна.

Как би изглеждата вселената без време ? всичко, което е било и ще бъде, събрано в едно ? Просто нещо. Даже не е усещане. Факт.

Като да отделиш водата от супата. Невъзможна ситуация.

Същество, затворено във времето, не разбира нищо извън своята обител.
Ние сме същества на усещането. Сетивата са света за нас. Сетивата са подвластни на времето. Ако ни изключат сетивата, мозъкът преминава в състояние на дълбок сън, а ние нямаме спомени. На живоните им покриват очите , за да се успокоят.

Как да познаем времето, бидейки затворени в него ? Все едно - мирис в стая, от която не си излизал ?

Ще открием ли отговора, и какво ще се промени от това ? След време ще узнаем .