Скоростта на светлината не е константа.
Да започнем с История на "откритието" че е константа.
В края на 19 век, Майкелсън и Морли провели екстеримент, целящ да открие с каква скорост се движи Земята през пространството. Предполагало се е, че планетата ни е потопена в нещо, наречено Етер. То запълвало пространството. Смятало се, че светлината се движи по този етер, подобно на звуковите вълни.
Затова решили, че както звука си има скорост на придвижване, така и светлината си има такава, при това скоростта й би била еднаква във всички посоки, само ако Земята е неподвижна спрямо етера. Ако тя се движи, то скоростта на светлината в една посока ще е различна от тази в друга, като по разликата и посоките, ще може да се определи посоката и скоростта на движението на Земята спрямо Етера, който запълва Вселената.

Провеждането на експеримента довело до неочакван резултат.
Скоростта на светлината в различни посоки се оказала абсолютно еднаква. Все едно че земята стои неподвижно в Етера.
Това се оказало много неочакван резултат, обяснение за който не бил даден в продължение на около двайсет години.
Възможното елементарно обяснение, че светлината всъщност се състои от частици материя, тогава не хрумнало на никого. Иначе сега Физиката щеше да е съвсем друга ...
Защото частиците материя имат тази особеност, че при изстрелване от едно тяло, върху тях действат галилеевите трансформации за събиране на скорости.
С други думи, резултата от експеримента е съвсем естествен, ако светлината се възприема като вид материя, изстрелвана от източника си.
Съвсем естествено е в този случай, скоростта на светлината да е еднаква, независимо в каква посока я изстрелваме. Също като куршум.

За съжаление, по онова време се смятало че електромагнетизма няма нищо общо с материята, и затова не е направена връзка между светлината и материята.
Днес всички знаем, че светлината има двойнствен характер. От една страна се държи като поток от материялни частици, от друга страна проявява електромагнитен характер. Де Бройл, дори отиде по-далеч, като доказа, че всяка елементарна частица проявява този двоинствен характер. С други думи, материята притежава двойствен характер, и по това прилича на светлинните кванти.
В тази връзка става съвсем очевидно, че в опита на Майкелсън-Морли е допусната груба грешка, с допускането че светлината не може да се разглежда като поток от материални частици.
Съответно не е било допуснато предположението, че наблюдаваният ефект е резултат от естествено наслагване на скоростите на светлинния лъч и източника му, при което е естествено да не се открие разлика в скоростта на светлината в различни посоки.


Така или иначе, на сцената излиза идеята на Айнщайн, който вместо да търси обяснение на експеримента, предпочита да измисли нова физика, с твърдението си, че пространството се разтегля по посока на движението, времето се забавя, а масата нараства.
Всичко в името на мисълта, че скоростта на светлината е константа, защото експеримента го "потвърждава".
Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава.

Фотоните са вид материални частици, чиято скорост на отделяне от атома е "с".
Всички елементарни частици, от които е изградена материята, притежават двоийствен характер - те са и частици, и електромагнитни вълни едновременно. Също както и светлината.

Айнщаин предвижда, че светлината се изкривява в гравитационно поле. Причините за това според него са в изкривяването на пространството. Всъщност става дума за гравитационно взаимодействие, но той го нарича "изкривяване на пространството". Следва едно слънчево затъмнение, по време на което се доказва, че светлината се отклонява от гравитацията на слънцето. В миг, Айнщайн става новият идол на Физиката с предвиждането на това явление, и оттук нататък никой не се заглежда в основите на измислената от него теория.
Доказателства за правотата му следват едно след друго. И нищо вече не е в състояние да накара учените да обърнат поглед към фундаменталната грешка ...
Всеки от вас може сам да прецени къде е истината.
Едно трябва да е ясно :
Тълкуването на доказателството е по-важно от самия експеримент. Когато сбъркаме тълкуването, фактите са безсилни да ни покажат истината. Нещата стават още по-лоши, когато се "мъчим" да докажем нещо. И може би става дума за доказателства на едно , а ние си мислим че е нещо друго ...

Well done, Well__ ! Поздравления!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами може ли един тъп въпрос, за който се извинявам предварително:

При експеримент на Майк./Морли от какъв светоизточник се взема светлината - от източник разположен на Земята ли или е светлина от звездите... мисля че беше първото все пак, и тогава резултата е ясен!
Но се замислям, защо собственото движение на звездите/галактиките променя дължината на светлинната вълна (по Доплер/Хъбъл) а не скоростта й (а може и да греша!)?

Well done, Mapkишkи! Поздравления!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Източник, рзположен на земята.

Промяната в скоростта на светлината дава същия резултат, както и ако беше константа - доплеров ефект се наблюдава и в двата случая.

Това е пример за тълкуване по различен начин на експериментални данни. Казвам го във връзка с доказателствата за ТО. Напълно е възможно въпросните доказателства да се тълкуват неправилно.
Във всеки случай, алогичността на ТО е извън съмнение, поне за мен. А от липсата на логика по-сигурно доказателство за несъстоятелност няма.

Дали да помислим... , според Доплер/Хъбъл имаме изместване на ЛИНИИТЕ в спектрите към червения край. Нека първо допуснем, че светлинната скорост е константна. Това означава, че "фронтовете" на вълните ще бъдат раздалечени, ако излъчвателя се отдалечава от нас - както и при звука във въздушна среда например. Имаме Доплеров ефект.
Но ако светлинната скорост се подчиняваше на правилото за сумиране на скорости, то тогава от С трябва да извадим скоростта на отдалечаване на светоизточника, имаме С - V = реалната светлинна скорост за фотоните /вълните/ от него. Ако обаче светоизточника е например зелен, то светлината не би ли трябвало да си остане зелена независимо от отдалечаването на светоизточника? Или май само ако и ние се движим със скоростта на светоизточника V в същата посока, т.е. ако го преследваме/. (моля за извинение, ако вече съм опетлал кълчищата някъде). На практика обаче светлината почервенява, т.е. имаме типичен Доплер-ефект.

Допускам, че може и да се получи някакъв междинен резултат, нещо смесено между сумиране на скорости и Доплер, но до колко това ще промени картината е въпрос на сметки!

Крайно не съм съгласен, че липсата на логика е доказателство за "несъстоятелност";). Може би ти ще ни кажеш каква е логиката в съществуването на жива материя? - нейната поява противоречи на втория закон на термодинамиката. Каква е логиката в съществуването на материя въобще? - нейната поява противоречи на закона за запазване на материя и енергия. Каква е логиката в съществуване на времето? - "ходът" на времето противоречи на всички закони от класическата физиката - спрямо тях светът е еднакво детерминиран както в посока минало, така и в бъдеще и няма закон, който да ти покаже в каква "посока" се движи времето сега.
Самия двойствен характер на ел.частици и цялата наука квантова механика също са породени от необяснимата "алогичност" в поведението на фотона. Не виждам как твоя модел на фотона ще обясни интерференчната картина в експеримента с двата процепа. Фактът, че фотонът предварително "знае" цялата траектория, която ще измине, логичен ли ти се струва? - поведението му се променя в зависимост от това дали сме поставили преграда на пътя му или не. При това разтоянието между източника и преградата няма никакво значение. Други прости експерименти показват как един и същ фотон се намира "едновременно" в две различни точки от пространството, били те и на безкрайно разстояние една от друга. Това също ми звучи по човешки логично ;)
И като сме тръгнали да "принизяваме" квантът енергия до нивото на куршум, каква ще да е кривата на "ускорение" на този куршум? Как така имайки маса, фотонът ще се ускори от източника източника от 0 до "С" за нула време ?

Сега нямам време да чета внимателно, но пътьом само един въпрос :
Ако факт противоречи на "закон", нали се сещаш, че тоя закон е измислен от нас. Фактите винаги имат предимство пред нашите измишльотини.
Вторият закон на термодинамиката е принцип, не закон.

Добре де, съгласен съм че има някои неясното в нещата, но пък явно този който е творил света не е знаел нашата физика:))

Все пак не мисля, че пълното отрицание на всичко е правилният подход! Разглеждайки дифракция/интерференция например, ние говорим не за корпускуляри а за вълни, като така нещата са "по-удобни" за обяснение - и морските вълни дифрактират покрай краищата на вълноломите, макар там да става дума за водни молекули, т.е. за частици далеч по-тежки от фотона! Явно принципа е удобен за обяснение на някои явления, и ако не греша, голяма част от науката се занимава именно с ОПИСАНИЕТО на принципите, т.е. описват се явленията КАК стават, а не толкова ЗАЩО стават...

Аз лично мога само да съжалявам, че отдавна вече не съм сред физици, но ги уважавам най-вече заради тяхния стремеж да обяснят нещата, дори понякога с цената на големи грешки! Мислиш ли, че ако един ден се разбере със сигурност че ТО на Айнщайн е голяма заблуда - нещо, което и сега мнозина твърдят, няма да остане някакъв смисъл от нейното съществуване, което е придизвикало споровете, довели до истината?

Квантовата механика /според както са ме учили/ разглежда вълновия характер на явленията, като по-скоро би трябвало да допълва класическата Нютонова механика отколкото да й противоречи!

Все пак може да се допусне, че цялата днешна физика е поотдалечена "алтернатива" на истината, но как ще обясниш факта, че днес тя доста добре обяснява /че и предвижда/ различни неща от нашето ежедневие? Едно пълно отрицание на всичко все пак не ми харесва - изпада се в нещо като научен нихилизъм може би...!

Така е. Отрицанието е глупост, както и убеждението в непогрешимост.