кой има данни точно кои жилищни кооперации в София са проектирани от него (освен тази на "Московска" и "Раковска"). Подозирам, че карето около "Гладстон", "Хр. Белчев" "Ангел Кънчев" и "Вълкович" също има негови сгради, но не мога да открия информация за това?

Можете ли да ми помогнете с някаква информация?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България (в три тома). Първите два преди 10 ноември, третият след тази дата. Има ги в книжарницата на БАН.
Лазар Парашкеванов (1890-1977) от с. Хотница, Великотърновско.
Общински дом и кинотеатър (1925-27) в (днешния) Благоевград,
Коперацията на Раковски и Московска (1927-29),
Училища и читалищни сгради в Баланово, Кочериново, Брежани и Крупник,
Дом-паметник Ал.Стамболийски (1947-1954), имал е проект още от 1921 г.
Мавзолей "Ал.Стамболийски" в с. Славовица.
Първите кооперативни жилища
- на ул. "Гладстон", "Иван Асен", площад "Македония", срещу паметника на В. Левски. Най-известни са "Света София" с площ от 1100 кв. м на етаж, на кръстовището на "Раковска" и "Московска". Правени са през периода 1922-1930 г., като за тях тогавашният печат се произнася, че "някой си млад архитект Парашкеванов запретнал ръкави да насажда болшевизъм".
Парашкеванов е архитект и на ст. "Георги Аспарухов".
Последните сведения от Google.

Редактирано от MyзMaт на 15.09.08 19:13.

Благодаря ти.

Значи правилно съм се ориентирала за ул. "Гладстон". Познавам много добре кооперациите и се възхищавам от начина, по-който ги е укрепил противоземетръсно, както и на изчистените им стилни фасади. Бетонът, който е използвал е с много добри характеристики, мисля, че е по някакъв тогавашен немски стандарт. Има кооперации и с пруски свод и с леене на плочи с използване на всички стени за носещи ...

Не знам обаче може ли някъде да се намери нещо повече за технологиите и материалите, които е използвал. Чувал ли си нещо за това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление ни най-малко не съм специалист в тази област. Може и да се досетя какви източници можеш да използваш, но не давам никаква гаранция. В БАН има Център по архитектурознание. Не мога да разбера защо не се отваря техният сайт. Там има библиотека. Може да се намери нещо. А ето какво още копирах от общото описание в сайта на БАН.

НАУЧНИ СТУКТУРНИ ЗВЕНА
История и опазване на архитектурното наследство
Ръководител: Проф. д-р арх. Николай Тулешков
Тел.: 943 49 60, E-mail: arch_art89@abv.bg
В исторически план се разкриват регионалните особености на българската архитектура, жанровите и стилистични влияния в контекста на Балканите и Европа, трайните тенденции и приемствеността, стиловите и идейни направления, теоретичните основи и методология за опазване на архитектурното наследство и експонирането му за нуждите на културния туризъм

"по-който ги е укрепил противоземетръсно, както и на изчистените им стилни фасади. Бетонът, който е използвал е с много добри характеристики, мисля, че е по някакъв тогавашен немски стандарт. Има кооперации и с пруски свод и с леене на плочи с използване на всички стени за носещи ... "
ако намериш нещо по тези въпроси, би ли го споделила...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма проблем да го пусна тук (ако има електронна версия), ако намеря нещо. Това ,което писах е по мои собствени 'емпирични' наблюдения - особено интересния подход всички стени да имат опция за носещи в допълнение към носещите колони!!!

Всъщност по кои по-точно въпроси - конструктивните решения или материалите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по-скоро конструктивните решения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мани, гледам напоследък как уляга и се пука точно една сграда на Парашкеванов (поради некадърни преустройства през годините) и май скоро ще мога да пратя и коментар със снимки по тези въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите