Re: КАБ и минималните цени / Култура и изкуство / Архитектура и вътрешен дизайн

За българските архитекти, белгийските им колеги и Германия

Светла Костадинова

Тази седмица се появи информация, че проектанти не регистрират договорите си в Камарата на архитектите, което означава, че са предоставили услугите си на по-ниска от определените минимални тарифи от гилдията. В пресата дори беше цитиран призив на един от представителите на камарата: "Колеги, нека престанем с лекия и евтин начин да храним семействата си, нека обърнем внимание на пълнотата на проектите си, на тяхното качество и така да защитим добрата цена". На събрание на камарата стана известен и първият случай на наказан архитект, който е загубил правото си да упражнява професията си за половин година.

Какво са пропуснали „нашите” архитекти?

В началото на 2004 година европейската комисия публикува доклад за конкуренцията при избрани шест свободни професии (нотариуси, адвокати, фармацевти, инженери, архитекти и счетоводители). Причините да се разгледа подробно практиката при тези професии са няколко:

- Професионалните услуги са важни за обществото – техният дял в от БВП за Европа е над 3% за 2004 година; около 6.4% от общо заетите в Европа упражняват свободни професии;

- Този сектор се характеризира с висока степен на регулация – в различните страни-членки има комбинация от регулиране от страна на държавата, от страна на професионалните организации и според местните негласни практики и обичаи;

- Европейската комисия се стреми да повиши конкурентноспособността на европейската икономика в унисон с Лисабонската стратегия и счита, че премахването на излишните регулации и пречки пред извършването на професионални услуги ще повлияе положително на икономическия растеж и благосъстоянието на гражданите и бизнеса.

Примерът с Белгия

Почти винаги, когато сме коментирали порочността на въведената практика на минимални цени преди повече от 2 години, аргументът “за” прилагането им беше, че така е в Европа. За да покажем какво трябва да очакват българските проектанти след влизането ни в ЕС, ще опишем случая с Белгия.

През юни 2004 година Европейската комисия публикува решението си, с което критикува наложената тарифа с минимални цени от Асоциацията на белгийските архитекти. Тарифата – наречена с термина „насоки за цени” – посочва минимални цени за архитектурните услуги, извършвани от независимите архитекти в Белгия. Според Европейската комисия, първоначалното решение, взето от Асоциацията през 1967 година, за въвеждане на ценоразпис трябва да се разглежда като независимо решение със задължителен характер, за което Асоциацията е напълно отговорна. Комисията заключава също, че намерението на Асоциацията е да координира поведението на членовете си на пазара чрез тази практика и определените цени ограничават конкуренцията. Въпреки че тарифата се описва от Асоциацията като “насоки за цени” и не всички архитекти трябва да се съобразяват с нея, тя се разглежда от Европейската комисия като пречка пред работата на архитектите. Затова Комисията налага глоба от 100 000 евро на Асоциацията. От своя страна, Асоциацията на белгийските архитекти решава да не обжалва решението и в резултат оттегля тарифата, като предприема стъпки публично да разгласи този факт.

Сравнението с Германия

На събранието на Камарата на архитектите също така стана ясно, че се предвижда създаването на единна наредба за цените в инвестиционното проектиране, за да не се работи по два различни ценови правилника (на архитектите и на инженерите). Идеята е бъдещият документ “да се създаде на основата на германския ценови правилник”. Тук ще посочим какво е положението в Германия.

В момента тече процес на премахване на минималните и максимални цени за архитектите и инженерите. Има изготвен проект на закон, който ще премахне тези ограничения.

Таблицата по-долу показва какво е нивото на регулиране на свободните професии в ЕС (0 означава липса на регулация, 12 – най-високо ниво на регулиране). Авторите на изследването приемат, че всяка стойност над 5 означава такава степен на регулация от страна на държавата и професионалните органи, че съществуват значителни пречки пред навлизането, конкуренцията и упражняването на професиите.

====================================
Индекс на регулиране на свободните професии на Института за висши изследвания
Архитекти Инженери
Германия 4.5 7.4
Австрия 5.1 5
Италия 6.2 6.4
Финландия 1.4 1.3
Холандия 0 1.5
Швеция 0 0
Ирландия 0 0
Великобритания 0 0

Източник: Икономически ефекти от регулирането на свободните професии в различни страни-членки на ЕС, 2003, http://www.ihs.ac.at/publications/lib/eb1-executive_summary.pdf
====================================

Както забелязваме, Германия е начело в класацията заедно с Италия като страна с прекомерна степен на регулиране и не трябва да се използва като пример за реформи в България. В Австрия вече има промяна в тарифата за архитектите. През 2003 година промяната е превръщането й от задължителна в препоръчителна. През 2004 година, съдът отсъжда, че така изготвената и прилагана тарифа с “препоръчителни” цени всъщност са задължителни и затова трябва да бъдат премахнати в съответствие с член 81 от договора от Ница [1] .

Вместо това, представителите на камарата на архитектите би трябвало да проучат по-подробно опита на страни като Ирландия, Великобритания и Швеция, където няма минимални и максимални цени, няма допълнителни изисквания за упражняване на професията освен придобитото образование, няма или съществува максимум 1 година изискване за професионален стаж, няма ограничение за участие в дружества със сходна дейност.

Изводите от доклада са важни и почти изцяло може и трябва да служат като план за реформи в България. Постигането на консенсус обаче ще е много трудно защото в България почти всички регулации са създадени, контролирани и прилагани от професионалните органи, в случая Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Същите органи провеждат тази политика с оправдание, че по този начин се „защитава качеството на предоставяните услуги”, „предпазват се потребителите от злоупотреби на недобросъвестни представители на професията” и други подобни. Истината е, че всъщност нито потребителите (бизнесът и домакинствата), нито упражняващите професията печелят.

------------------------------------------------------------------

[1] http://europa.eu.int/comm/competition/legislation/treaties/ec/art81_en.html