Re: Отпадат миним.-гарамтираните цени за проектира / Култура и изкуство / Архитектура и вътрешен дизайн

в. КАПИТАЛ
18.06.2005

Край за монополните цени на архитекти и проектанти

Да се готвят адвокати, счетоводители, нотариуси, фармацевти

Теодора ВАСИЛЕВА, Мария РАДМИЛОВА

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи да отпаднат минималните цени за архитектите и инженерите проектанти след проучване на регулацията в сектора. Инициативата на антимонополното ведомство дойде, след като дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия прикани държавите членки да либерализират режимите за упражняване на свободните професии. Като начало еврокомисията насочи поглед към адвокати, нотариуси, счетоводители, архитекти, инженери и фармацевти.

„Идентифицирахме поредица от норми, които създават или биха могли да създадат ограничение на конкуренцията при упражняването на професиите инженер, архитект, нотариус и адвокат. На този етап КЗК не е изследвала наличието на сходни проблеми при счетоводителите и фармацевтите, като е предвидено този процес да продължи“, каза членът на комисията Румяна Карлова. Тя допълни, че причината комисията да се занимае конкретно с дейността на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране бе създаденото напрежение в този бранш, което бе сигнал, че проблемите там налагат бърза реакция от секторния регулатор.

Ограниченията за конкуренцията

Комисията обяви, че е установила съществени проблеми от гледна точка на конкуренцията. Първо, това е законовото право (от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране) на двете камари да определят минималните цени за заплащане на труда. Ако архитект или инженер не спазва минималните цени, губи правото си да практикува за една година. От двете гилдии твърдят, че тарифите са гаранция за професионализъм и качество, но КЗК е отхвърлила този аргумент. „Фиксирането на минимални цени е едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. То позволява на всички участници на пазара да предвидят с голяма сигурност ценовата политика на техните конкуренти, което снижава степента на конкурентност между тях. В същото време фиксирането на минимални цени не гарантира по никакъв начин качеството на услугите. Доколкото всеки проектант или архитект независимо от своите познания, квалификация и опит има гарантирано ниво на заплащане, той не би имал стимул да повишава качеството на работата си“, е становището на комисията. Свободното договаряне на цените е най-сигурният стимул за извършване на висококачествена услуга на по-ниски цени и при по-атрактивни условия за потребителя.

Комисията е приела за необоснована връзката между строителната стойност на проекта и възнаграждението на проектанта, без при това да се отчитат сложност и обем на проекта, срок за изпълнение, квалификация на проектанта и др. При наличието само и единствено на подобна релация е възможно да се стигне до злоупотреба от проектиращия, който, вместо да търси оптималния за инвеститора баланс между качество и строителна стойност, може изкуствено да завиши цената на влаганите материали или да включи по-сложни технически решения, за да получи по-високо възнаграждение. Заради тези нарушаващи конкуренцията правила КЗК предлага минималните цени да отпаднат.

Вторият проблем, видян от комисарите, е в бариерите за навлизане в професията. КЗК смята, че ще е по-полезно, ако има няколко организации, които да се конкурират. „Обвързването на правото за упражняване на професия със задължително членство в съответните камари води до незаконосъобразно ограничаване на права и до създаване на условия за монополизъм в областта на инвестиционното проектиране, без непременно да гарантира качество“, казва КЗК и предлага да отпадне задължителното членство като условие за практикуване на професията архитект и инженер-проектант. „Ако има няколко професионални организации, те ще осигурят по-добри условия за защита на интересите на своите членове, за постоянно повишаване и отстояване на авторитета си сред обществото, за привличане на по-добри специалисти и повече клиенти,“ смятат от регулатора. Комисарите намират и неправилно поставени бариери пред специалистите бакалаври спрямо магистрите. От бакалаврите се изисква минимум четири години стаж, за да станат проектанти.

Антитръстовият орган предлага договорите да не се регистрират задължително в двете камари. Сега задължението създава възможност за нарушаване на търговската тайна, като предоставя на конкурентите на архитекта или инженер-проектанта информация за съдържанието и условията на договора, включително и цената за проектната услуга. Тази информация може да доведе до нелоялна конкуренция.

Отпорът на гилдията

Двете камари дружно скочиха в защита на сегашното статукво. „Не е вникнато във въпроса и има тотално непознаване на материята. Регулираните професии в света са няколко и навсякъде за тях има специално законодателство“, коментира председателят на сдружението на архитектите Петко Йовчев. Според него за отпадане на минималните прагове в България може да се говори едва след 2007 г., и то ако дотогава ценовите нива се доближат до европейските. В противен случай има опасност българските архитекти и проектанти да бъдат обвинени в дъмпингови цени. Според Европейската комисия обаче все повече държави премахват минималните цени и това трябва да се случи и в останалите.
„Смисълът на сегашната регулация е да се гарантира общественото качество. Както има минимална работна заплата и праг, под който не е възможно да се съществува, така и в проектирането има цени, под които не бива да се слиза, защото има опасност да се понижи качеството и безопасността на обектите“, коментира арх. Бойко Кадинов, зам.-председател на управителния съвет на Камарата на архитектите в България. „Интересно е, че тези атаки срещу минималните цени идват от страна на строителните предприемачи, които са най-големите спекуланти на пазара. Защото много от тях влагат евтини строителни продукти и обектите излизат при себестойност от 200-300 евро/кв.м, а в същото време се продават на цени в пъти по-високи“, допълни Кадинов.

По разчетите на архитекти цената за проектиране варира между 3.5% и 5.5% от строителната стойност. Според инвеститори именно след въвеждането на минималните тарифи през септември 2004 г. се е стигнало до оскъпяване на строителството между 4 и 6 процента.

Какво ще се случи

КЗК е категорична, че трябва да има промяна в закона, и е изпратила становището си до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), до две парламентарни комисии и до две дирекции в Министерския съвет.
„Всички те имат непосредствено участие в процеса на приемане на нормативни актове и очакваме, че ще вземат предвид изложените аргументи при бъдеща промяна на законовата уредба“, смята Румяна Карлова.

„Ще изчакаме официалното становище на двете камари, след което ще направим срещи с ръководствата им, за да прецени дали е необходимо да бъдат направени законодателни промени и евентуално какви да бъдат те“, заявиха от МРРБ.
Позицията на КЗК дълго може да остане без последствия - най-ранният споменаван срок за изготвяне и гласуване на поправките от новия парламент е краят на годината.

Кои следват

От препоръките на еврокомисията и изказването на КЗК следва, че на дневен ред идват адвокатите, счетоводителите, нотариусите и фармацевтите. Като потенциални проблеми в тези професии европейското проучване сочи минималните или препоръчителните цени, бариерите пред навлизането (като лицензиране, ограничаване на броя на практикуващите професията и др.) и ограниченията за реклама.

В България по закон фиксирани или минимални цени има при нотариусите и адвокатите. Проблемът при тези тарифи е, че се определят на база материален интерес, а не зависят от свършената работа. Подобна практика за определяне на възнаграждение има при одиторите - при тях от значение са активите и приходите на проверяваното дружество.

Най-трудно се влиза в гилдията на нотариусите - те са с лимитиран брой и имат пожизнено право да практикуват професията. По-лесно се става член на адвокатската колегия. Сравнително лесен е и достъпът до професията счетоводител. Като почти непревземаем връх в счетоводната гилдия се споменава този на одиторите. Там при организираните на изпитите за нови одитори често хвърчат обвинения в корупция. От Института на експерт-счетоводителите казаха, че те не определят нито броя, нито минимални възнаграждения за одиторите. В закона също няма фиксиране на цени. Единствено в едно постановление се определят минимални прагове при проверка на държавните фирми. Представители на малкия и средния бизнес обаче често се оплакват, че одитори говорят за минимални цени, като дори за почти неработила фирма тарифата е от порядъка на хиляда лева.

Най-либерално засега е законодателството при фармацевтите, макар че има опити точно в обратната посока. В момента има три професионални организации на аптекарите и фармацевтите. В последните си работни дни парламентът обаче на първо четене прие закон, според който единствено легитимен ще е Съюзът на фармацевтите и само неговите членове ще могат да практикуват.

При фармацевтичния бранш има и косвена забрана за реклама, защото в България лекарствата с рецепти не могат да бъдат рекламирани. Единственото изключение е за промоция на медикаменти в специализираните издания за лекари, стоматолози и фармацевти.

Макар че в КЗК няма точен график за преглед на регулациите за тези гилдии, е почти сигурно, че под натиска на еврокомисията най-късно до 2007 г. ценовото регулиране и бариерите ще трябва да отпаднат. Отсега например е сигурно, че при влизането на България в Европа няма да има минимални цени за изкупуване на тютюн. Антимонополната комисия просто може да ускори процеса. И колкото по-рано гилдиите свикнат на свободните пазарни правила, толкова по-готови ще са за конкуренцията след присъединяването.