Човечеството е запазило спомена за творенията на своите талантливи прадеди, чието майсторство и трудови подвизи са вписани в златната летопис на строителното творчество. Нейните страници са посветени на изкуството на строителите на античния свят, въплътило постиженията на научната и техническата мисъл на своето време и подарило на хората знаменитите Седем чудеса на света. Разбира се, шедьоврите на забележителните майстори от предишни векове са повече от седем, но числото е историческо. Предпочитанието към него идва от дълбока древност, когато в основата на календара е стоял лунният месец. Луната мени фазите си (четвърт, половин, пълнолуние, новолуние) след всеки седем дни. И на "седем" било придадено особено свещено значение. Били установени седим дни на седмицата, а седемте най-ярки небесни светила (Слънце, Луна и петте планети - Меркурий, Сатурн, Марс, Юпитер и Венера) били наречени на имената на богове. По същата причина от всички знаменти произведения на древните майстори били отделени седем най-забележителни паметници на архитектурата и на монументалната скулпутура. Ако не е било установено свещеното число "седем", списъкът на чудесата на света би съдържал и други изключителни постижения на строителното изкуство.
Седемте чудеса не са измислица на човека. И макар до наши дни да са се запазили само Египетските пирамиди, известно е, че останалите шест - статуята на Зевс в Олимпия, мавзолеят в Халикарнас, Александрийският фар на остров Фарос, храмът на Артемида в Ефес, Родоският колос и Висящите градини на Вавилон - действително са съществували.
Фарът на остров Фарос(Александрийският фар)
Повече от 2300 години просъществувал на египетска земя градът на легендите - Александрия - станал много скоро след основаването си през 333 г.пр. Хр. столица на Египет и бързо спечелил световна известност с изяществото на сградите и строгостта на планирането. Истинско чудо било построяването на източния бряг на остров Фарос на Александрийския фар, мълвата за чиято уникалност се разпространила по цялата земя.
Фарът, изграден по проект на древногръцкия архитект Сострат от Книдос, представлявал триетажна кула, висока 120 метра, с квадратна основа с дължина на страната 30,50 метра.
Най-долният първи етаж на кулата бил иззидан от огромни варовикови плочи и заобиколен с тераса, украсена по краищата с каменни тритони (морски божества). На терасата били поставени три статуи. Легендата разказва, че първата от тях при изгрева на слънцето се обръщала с лице към него и се въртяла според движението на небесното светило по небосклона, сякаш показвайки му с протегната ръка пътя. Втората, наречена "Часовник", отбелязвала точното време, като свирела различни мелодии. Третата статуя - "Тревога" - давала сигнали за опасност, когато към Александрия се приближавал кораб с вражески флаг.
Вторият етаж на фаровата кула представлявал осмоъгълник, облицован с мроморни плочи, а най-горният, третият - фенерът - имал кръгла форма. Той бил украсен с купол и върху него била стъпила огромната фигура на бога на моретата Посейдон. Статуята му била висока 7 метра.
Всяка нощ в най-горната част на кулата запалвали огън, който горял до разсъмване. Неговата светлина се усилвала от голям рефлектор от полиран до блясък гранитен кръг и се виждала от мореплавателите на разстояние повече от няколко десетки мили.
Фарът на остров Фарос просъществувал почти десет века - от 230 г. преди Христа до 700 г. на нашата ера. Разрушен бил от опустошителни войни и земетресения. На мястото му останала само купчина от развалини, издигаща се над морето до средата на ХIV век. Останките послужили на султан Кейт Бей да построи голям дворец с основа, иззидана от гранитните блокове на знаменития фар.
Преди 40 години в Средиземно море, близо до форта, носещ името на султана - Кейт Бей, един търсач на бисери се гмурнал във водата и изплашен бързо изплувал на повърхността. Изумление било изписано на лицето му. Оказало се, че бил заслепен от някакъв странен предмет върху морското дъно. Трима смели и опитни гмуркачи се спуснали в дълбините и открили лежаща грамадна статуя. Тя била така великолепно полирана, че слънчевите лъчи, проникващи през дебелия слой вода, с бляскави петна играели върху мрамора. Новоизпечените подводни "археолози" открили близо до статуята още една малка статуя, една колона и един свинкс. На следващия ден александрийските вестници оповестили, че на морското дъно са намерени фрагменти от едно от седемте чудеса на света - легендарния Фароски фар. Проучванията, дали съобщенията отговарят на истината, продължават и учените все още не са постигнали единомислие по въпроса.

Храмът на Артемида в Ефес
Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието, строежът му продължил 120 години - започнал го знаменитият в древността строител Херсифрон, продължил синът му Метаген, завършили го талантливите архитекти Пеонит и Деметрий.
След като сто години приемал поклоници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът пострадал от пожар. Запалил го един жител на Ефес - Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксално е, че сметката му излязла вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете."Херостратова слава" - казват за хора, извършли недостойни постъпки.
Възстановяването на Артемидиния дом било възложено на архитекта Хипократ. Той запазил почти същия външен вид като предишния, само разширил площта на храма. Новият бил с площ 5450 квадратни метра и имал стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразявал с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопос (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на древна Елада го украсили със своите монументални произведения.
За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не "доживява" до наши дни. С идването си, готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладели Ефес и разграбили светилището. Големи щети са нанесли и християниските фататици, насочвани от своите свещеници да рушат храма на езическата богиня. С течение на времето наносите на река Каистър скрили останките в тинята на мочурливо блато.
За беломраморния храм - по думи на съвременници - отличаващ се с невероята красота, има отделено място и в творчеството на великите творци на древността. В трагедията "Ифигения в Таврида" най-талантливият поет и драматург на онази епоха Еврипид го нарича "храм на Артемида Брауронска".
Многократно археолози са правили разкопки в района на Браурон, но все без конкретни резултати. Веджъж, когато разглеждали малка византийска черквичка, достигат до извода, че част от стените й са иззидани с плочи, останали от древността и приличащи на стъпала от стълба. А Еврипид пише за широка стълба, водеща към колоните на храма на Афродита. Находката подсетила учените да погледнат по-различно отпреди на работата си. Те се заловили с плановете на местността, започнали да търсят възвишението, на което се е намирал храмът. Преровени били всички склонове и най-сетне извадили изпод пръстта първата мраморна плоча. По-нататък находките следвали една след друга. Появили се на бял свят - ъгълът на основата на голямото съоръжение, останки от колони в дорийски стил и между тях парчета от мозаечен под с позлатен орнамент. Възстановен бил планът на цялата постройка и приблизително наподобен външния вид на знаменития храм на Артемида.

Родоският колос
В началото на III век пр Хр. в чест на бог Хелиос, когото смятали за покровител на града им, Родос, жителите на това главно селище на едноименния остров в Егейско море, решили да издигнат статуя - по-висока от човешки ръст. Създаването на колоса възложили на талантливия скулптор Харес, ученик на знаменития майстор Лизип - придворен скулптор на Александър Македонски.
Строежът на паметника продължил дванадесет години. За основа служели три големи каменни стълбове, свързани с железни шини. Самия колос направили, като на избраното за него място положили постамент, чието подножие заградили с временен насип от пръст до необходимата височина. Отгоре имало дървена настилка и на нея издигнали самата статуя. Монтирането й било извършено на части - отдолу нагоре. За точност в работата Харес използвал специален шаблон - фигура в човешки ръст, за да изчислява конфигурацията и размерите на всеки детайл на паметника. След приключване на градежа, статуята била освободена от насипа. Родосци останали изумени от величествената бронзова фигура, поразяваща с невероятно изящество на линиите и формите. Дори в наши дни - на високоразвита и могъща техника, Родоският колос би учудвал с големината, строителното майсторство, красотата, изразителността.
Изключителната фигура на бог Хелиос останала на гръцка земя - за съжаление - само 56 години. В 222 г. пр. Хр. колосът се срутил при земетресение. Неговите отломки пролежали в града повече от хиляда години. Впоследствие били продадени на търговец - за да ги прибере и и пренесе, той използвал силата на 900 камили. А в паметта на човечеството останали рисунки и думите "колос, колосален", означаващи нещо огромно, грандиозно.

Египетските пирамиди
На левия бряг на река Нил, в околностите на Кайро, някога се е намирала столицата на древния Египет - Мемфис. Близо до нея, в пустинно каменно плато са били издигнати колосални постройки - гробници на фараони. Първата пирамида била построена под ръководството на талантливия архитект Имхотеп. Издигната по времето на един от фараоните от III династия - Джосер, тя предизвикала изключителен възторг сред съвременниците египтяни, а на архитекта фараонът оказал нечувана дотогава чест - позволил името на Имхотеп да бъде записано върху цокъла на статуята в заупокойния храм.
Най-голямата пирамида на египетска земя е гробницата на Хуфу (наричан от гърците Хеопс). Градена е в продължение на почти две десетилетия. Заема площ от около 53,5 хектара. Страната на квадрата на основата е 233 метра. Височината й е 143 метра. В северната страна на пирамидата на височина 14,5 м от земната повърхност има вход, покрит с два реда, опиращи се един на друг камъни. Главният коридор, към вътрешността на помещението, се разклонява в две посоки. Едната води надолу към гробницата на съпругата на фараона, под която има още една гробница. Другата се изкачва нагоре към центъра на пирамидата, където е гробницата на самия фараон. Тя е дълга 10,5 м, широка 5,2 м и висока 5,8 м, покрита е със сложна конструкция от наредени каменни плочи.
В Хеопсовата пирамида са вложени около 2,6 милиона куб. м камъни и 2,2 милиона блокове от шуплест варовик. Те са наредени без хоросан и се крепят благодарение на собственото си тегло. Така плътно са прилегнали един към друг, че между тях е невъзможно да се пъхне и острие на нож.
На египетска земя са били построени 70 пирамиди - повечето са разрушени. Единствено съперничеща по величие на Хеопсовата е гробницата на фараона Харф (Хефрен). Тя е с 8 м по-ниска, но е запазена по-добре.
Близо до знаменитите пирамиди се намира полузасипано с пясък гигантско символично изображение на лежащ лъв с човешка глава - т. нар. Голям сфинкс. Той е изсечен в естествена скала, дълъг е 51 м и висок 20 метра. Между предните крака на сфинкса има малък храм.
Безспорно египетските пирамиди са едно от най-великите творения на човешката мисъл и труд. Милиони туристи идват при тези прекрасни величествени съоръжения, за да послушат приказния им шепот за живота в древните времена, да се поклонят пред гениалните им строители.

Статуята на Зевс в Олимпия
В един от най-големите и богати градове на древна Гърция, Олимпия, прочут с многото храмове, посветени на боговете, и с изключителното почитание и преклонение на гражданите си към върховния гръцки бог - Гръмовержеца Зевс, се е намирала и неговата статуя, включена в седемте чудеса на света.
Възхитителният Зевсов храм бил построен в средата на V век пр. Хр. от архитекта Либон. Сградата се отличавала с величествените си 34 мраморни колони. В храма се намирала прославената в античния свят статуя - Зевс, седнал на златен трон със скъпоценни камъни. Облеклото, венецът и лентата на главата на Гръмовержеца били от злато. Златни били облеклото и победният венец на богинята Нике, която Зевс държал в едната си ръка. Лицето на бога било направено от изкусно подредени една до друга пластинки от слонова кост с жълтеникаворозов цвят, придаващ на скулптурата удивителна жизненост. При краката на фигурата имало надпис, издялан от създателя й: "Атинянинът Фидий, синът на Хармид, ме създаде".
В края на V в. по заповед на византийския император Теодосий II знаменитата статуя била пренесена в Константинопол, в императорския дворец, където била разрушена по време на големия пожар. През 426 г. пак по нареждане на Теодосий II град Олимпия бил разграбен, разрушен и изгорен. Развалини останали да напомнят за храмовете на Зевс и Хера, за дворците, стотиците статуи, огромния стадион, за галерията "Ехо" - построена така изкусно, че в нея седем пъти - колкото били проведените Олимпийски игри - се повтаряла всяка високоизречена дума.

Висящите градини на Вавилон
ВАВИЛОНСКИТЕ ВИСЯЩИ ГРАДИНИ са градени най-късно във времето спрямо останалите седем чудеса. Според историята, те били създадени по заповед на вавилонския владетел Новуходоносор (605 - 562 г. пр. Хр.) за неговата любима съпруга Амитис, Мидийска принцеса. В знойната и пустинна Вавилония красавицата тъгувала за зелените поля и гори на своята далечна родина Мидия. Да я радват и развеселяват, било предназначението на висящите градини. Те се намирали върху тераси на широка четириетажна кула. В тях били доставени и посадени любимите растения на принцесата. Великолепните палми и рядко красивите цветя били разположени стъпаловидно - амфитеатрално, подчертавайки величието на изкуствения оазис.
За да издържат градините на силната горещина във Вавилон, стотици роби ги поливали всеки ден, като пренасяли с кожени кофи вода от река Ефрат. За същата цел имало и специално водоподемно колело. За да не се просмуква водата в долните етажи на кулата, терасите били иззидани от масивни тухлени сводове, покрити със слой от камъни и залети с асфалт. Устойчивостта им била подсилена от двоен ред тухли, наредени върху гипс и покрити с оловни плочи.
През 531 г. пр. Хр. многолюдният град бил превзет от персите. Постепенно жителите му го напуснали и към 200 г. пр. Хр. Вавилон опустял и западнал - обезлюден и разрушен. Свлекли се терасите, рухнали сводовете и колоните на кулата, върху чиито тераси някога зеленеели прочутите висящи градини. Изчезнали, но славата им, както и споменът за майсторството на знаменитите им строители влезли в историята като последното, седмото чудо на света.

"По-добре стори зло, но не мисли дребнаво!"