Средновековни мюсюлмански паметници в Родопите ? / Наука / Хуманитарни науки / Археология

През Възраждането понятието „отечество”, което до XVIII в. в много случаи е синоним на родно място (село, град), постепенно при добило по-широко значение. В новото разбиране на това понятие на мерило израз преосъзнаването на обитаваната от българите терито рия като едно от условията за съществуване и развитие на нацията. Тя се възприела като отечество на цялата общност от българи, като национална територия. Българската нация се образувала и развивала върху земите, където живеела и се е развивала българската народ ност — т. е. в географските области Мизия, Добруджа, Тракия и Ма кедония. Това е територия, с която била свързана историята на бъл гарския народ, неговият материален и духовен живот, неговият фолк лор, епос и традиции.

Процесът на прерастване на българската народност в нация се основавал и на значителната компактност и численост на българското население по това време. Анализът на етнодемографската ситуация в българските земи през османското владичество показва, че това бил съдбоносен и трагичен период за българския етнос. Той понесъл тежки

42

и жестоки удари. Това се отразило на динамиката на неговата численост и териториално разпределение. Въпреки това през разглеждания период българският етнос успял не само да възстанови демографския си потенциал, но и да стане най-големият на Балканския полуостров, което благоприятствувало процеса на превръщането му в жизнеспособна нация.

Националното възраждане на българския народ намерило силен израз в трите масови общонационални движения — развитието на българското просветно дело, църковнонационалната борба и борбата за независима национална българска държава, които утвърдили българската възрожденска нация, издигнали и укрепили българското национално самосъзнание и самочувствие.

Формирането на българската нация протичало при особено тежки обстоятелства: османското политическо господство и господството на исляма и Цариградската патриаршия в духовния живот. Тези обстоятелства наложили своя отпечатък върху нациообразуващите процеси, обхванали българите през епохата на Възраждането [6]. Една от особеностите на прерастването на българската народност в нация е, че този процес обхванал само българите християни. Националното възраждане не успяло да обедини всички българи независимо от верската им принадлежност, не обхванало тогавашните българи мюсюлмани. Докато българската етническа общност в лицето на преобладаващата й част преминала на нов, по-висок исторически стадий — този на нацията, то подложената на асимилаторски натиск част изостанала, по-точно била откъсната от този процес. Това обективно отслабвало връзките и неизбежно затруднявало осъзнаването на етническото единство на българския народ през Възраждането въпреки съхраняването в историческата памет на спомени за насилственото помюсюлманчване и сред християнското, и сред ислямизираното българско население.