Здравейте ,
интересува ме има ли точно изразена позиция на кого принадлежи тъй наречения Гроб N39 в църквата Св.40 Мъченици?Колкото статии съм чела ,толкова са и предположенията.Като се започне от Цар Калоян,Цар Иван II Aсен/който също бил наричан Калоян/и се стигне до болярин живял в края на 13 век.Някой знае ли нещо повече по въпроса?

По археологически данни гробът е от XIV в., така че ако търсим конкретна идентификация на покойника (абстрахирайки се от всички възможни Калояновци живели в България тогава), то той може да е едноименния кастрофилакс на Несебър през 1366 г.

Ще изложа някои археологически факти:
-покойникът е висок 1.88,което за времето си е изключение.Знае се че Асеневци са били много високи.Един хронист пише за Иванко"На бой беше като царя",което само по себе си показва че едва ли ръста му е бил1.65м.
-покойникът е починал на 35-40г.
-покойникът е починал в периода Юли-Септември.
-погребението е забавено от 8 до15 дни,което показва че смърта му е настъпила далеч от Търново,например в Солун.
-погребението е изключително богато,дори най-богатото в некропола,не можещо да се сравни с нито едно от другите,като се има впредвид ,че там е погребана Търновската аристокрация.
-облеклото му е с специфичен военен характер което показва че покойникът е бил погребан като най-висш военноначалник,загинал в водено от него сражение далеч от Търново
-В сравнение с всички намерени пръстени в Търново Калояновият е с най-висока техника на изработка,най-голям размер и най-добро качество на материала.
Противниците на становището че гроб 39 принадлежи на цар Калоян изтъкват като аргумент че църквата е построена по време на цар Иван Асен II
и погребенията следва да се отнесът към по късна дата.
Според археологическите иследвания погребения на това място е имало доста преди построяването на църквата.
Не мога да твърдя със сигурност но погребания в гроб 39 има много съвпадения с цар Калоян.

Кой извор твърди, че Асеневци са били високи? Доколкото съм запознат специално за Иванко се споменава, че приличал на Иван Асен (чиито ръст също е неизвестен) и толкова, но по-скоро тук става дума за темперамент и военни способности, а не за ръст. А от Калоян и Калопетър едва ли може да се направи заключението, че щом са наречени хубави са били кой знае колко високи - откога хубоста взе да се мери на сантиметър? Пък и самия Йоан Асен, за разлика от братята си не е бил наричан Кало - Йоан, или Кало-Асен. Цялата легенда за гигантите Асеневци тръгва още преди един век, когато М. Москов прави разкопки на църквата Св. Димитър в Търново,кой знае защо нарочена за храма построен от Асеневци за въстанието, и там открива два скелета с големи размери, за които приема, че са на Асен и Петър. След това с откриването на Калояновия гроб нещата се нагласяват отново към предварително въпприетата таза за "супермените" Асеневци и всичко "си идва на мястото", но не съвсем. Малко след откриването на гроба, откривателят му В. Вълов пише статията "Калояновият пръстен или надписът на Иван Асен II където изяснява нещата, но кой да чуе. А и затова е преместен от властта далече от Търново, във Видин. Всъщност всички доводи за царски гроб се използват тенденциозно за псевдопатриотични цели: 1. Пръстенът наистина е най-голям (засега), но той е направен от къс самородно злато, така че теглото му е определено от него, а изработката му не е чак толкова качествена и изящна, а в андписа доколкото си спомням, имаща малка грешка. Освен това мисля че досега не е откриван безспорно царски пръстен, за да знаем колко голям той трябва да бъде. 2. Погребаният е бил облечен със скъпи материи (това за военното специално облекло не ми е известно отникъде). Истината е обаче, че до този гроб на никой от останалите гробове при църквата не е бил направен анализ в лабораторни условия, каквито се правят днес и които сега откриват при много от гробовете такива тъкани, останки от какавиди на мухи и т.н. (изглежда, че е имало практика да се изчаква с погребването, докато се съберат, при тогавашните темпове на пътуване, сродниците на починалия). 3. Всичко, което знаем за времето на погребване, го дължим на споменатата какавида, което означава единствено, че то е станало в топлото полугодие, съобразно най-вече конкретните климатични условия през точната година, която и които няма как да знаем. 4. Това, което знаем за царските гробове е, че те са били правени вътре в църквите или в специално построени мавзолеи при тях, а не под подове ан външни галерии и то без каквото и да е обозначаване на повърхността. Нещо повече - в самата църква Четиридесет мъченици са открити зидани, изглежда царски гробове с мраморни, включително скулптирани украси, като се предполага, че самата църква е била използвана за мавзолей на управляващата династия през XIII в. - но пък знаем, че в нея е бил погребан и Св. Сава - т.е. чуждия светец вътре в църквата, а чичото на пуравляващия владетел вън, защо? И най-накрая, галерията, чиято настилка покрива гроба, ичиято настилка е била хлътнала над него (т.е. настилката е била положена преди слягането на гроба) е от XIV в., което опровергава тезаат за цар Калоян. -вж. публикациите на сега проучващия екип - К. Тотев, Е. Дермендциев, Ив. Чокоев, например "Църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново според последните археологически разкопки" в сп. Минало, 2, 1997. А самата църква е съществувала при цар Калоян, който полага в нея мощите на Иларион Мъгленски.

Темата е интересна...

Трябва да се изяснят няколко въпроса:

- В надписа на Иван Асен, върху колоната открита в въпросната църква има грешка в превода, която всеки нов изследовател упорито повтаря?

В лето 6739 (от сътворението на Света, а от Христа 1230), 3-ти индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата си година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодора Комнина взех в плен с всичките му боляри. И цялата земя от Одрин до Драч превзех, гръцка и още арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете (крепостите), които се намират около Цариград, и самия този град владееха фризи (франки), но и те се покоряваха под ръката (под скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха дните си (т.е. съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.

Иван Асен казва, че е построил църквата "от начало", а преводът твърди - "от основа".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз не твърдя ,че гробът е на цар Калоян,а изразявам мнение че според археологическите данни има извесни съвпадения с него.Специалистите взели участие в изследването на гроба предполагат че гробът е царски.Това все пак е някаква логично звучаща теза на базата данни които имат.Противниците на това твърдение само отричат без да дават логично обяснение на какъв човек е принадлежал гробът.За мен е несериозно да се твърди че покойникът бил известен Търновски болярин от края на 13 век.Питам освен на тях на кой друг е известен и с какво е известен този болярин Калоян.А според погребението наистина става на въпрос за доста колоритна фигура в нашата история.


Хлътване на настилката има между 2 и 3 стълб ,а там гроб няма.По късното датиране на някой от гробовете е на база намерени византийски монети които били от края на 13 век ,но и до ден днешен това не е доказано.

Погребания е носил скъпа пурпурна туника скамарангий,украсена с златовезани шевици и бисери.на главата си е носил тържествен судариум и диадема от златотъкана материя,позлатен венец и бисерни нанизи.На краката си е носил ЧЕРВЕНИ кожени ботуши златовезани.Имал е тежък златовезан пурпурен плащ,украсен с златосърмени апликации и ивици и подплатен с червена коприна.Пръстенът-печат е бил доста амортизиран,което говори за голяма кореспонденция.Между другото най-тежкия от останалите пръстени в некропола е 20 грамов.Повечето са 10-14 грамови.Има разлика до 61 грамов пръстен,нали? Посочи един който отрича тези резултати от анализите.

Не е вярно че не са изследвани други погребения.Изследвани са общо 12 погребения от същия некропол.Такова богато определено няма.Няма и друго на което вътрешностите на погребания да са извадени.Няма и друго с такова забавяне полагането на трупът.Къде трябва да са живели близките му че да не могат да дойдат за 1-2 седмици.За погребението на някакъв болярин 1-2 седмици да се стичат хора от всички краища на света!!!!,а в историята няма и ред за него!!!Между другото мисля че в България има доказано открити царски гробове.Има ли подобен?
Пак подчертавам, че не твърдя че гробът е на цар Калоян.Просто търся логично обяснение на кого е принадлежал гроб39.Най-лесното е да се каже не е царски....

Малко инфо за "Св.40 Мъченици"
Храмът "Св. 40 мъченици" обединява миналото ни .
Търновската църква е символ на българщината. Тя е основана още в древността, най-вероятно от готите.
Ако има символ на тази си наша българска история, това безусловно е църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
Това далеч не е най-голямата древна българска църква. Тук безусловното лидерството принадлежи на Голямата базилика в Плиска. Търновската църква не е и най-красиво изписаната- изобщо не може да се сравнява с Боянската. Но "Св. 40 мъченици" има това историческо значение, че е съществувала във времената и на трите български държави, разрушавана е и
пак е издигана, превръщана е в езически храм или джамия, но отново се е превръщала в църква- хранител на християнството и българщината.
Дълго време, опирайки се на надписа на една от колоните, изсечен по заповед на цар Иван Асен II, историците смятаха, че църквата е построена след битката при Клокотница в 1230 г.
Така пишеше в надписа - "въздигна се от основи" и т.н., в чест на българската победа.
Всъщност това е формула, често използвана през средновековието от докарващи се пред върховната власт държавни чиновници. Откриването на гроба на цар Калоян в църквата, починал през 1207 г., т.е. 23 години преди "построяването", прокопан през настилката на пода, показа, че църквата е съществувала много преди 1230 г. Археологическите разкопки в
следващите години пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. . Около нея през ХII век се е оформил красив манастир - едно от значимите български духовни средища. Повече от сигурно е, че средства за поддържането на обителта още в годините на
византийската власт над нашите земи, е давала фамилията на Асеневци - боляри от български произход на византийска служба. Иначе просто няма друга причина именно тази църква да бъде избрана за техен фамилен мавзолей.

Блестящият век за "Св. 40 мъченици" започва, когато Асеневци вдигат българите на въстание в 1185 г. и успяват да освободят България. Вдигането на въстанието се свързва с освещаването на друга църква ("Св. Димитър"), но психологическата обработка за разбунване
на населението се е вършила в "Св. 40 мъченици". В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян пише, че в "историческите книги", с които българите разполагали, имало сериозни доказателства за древността на българското царство и връзките на българските царе Петър,
Симеон и Самуил с Ватикана. По това време библиотеките са в манастирите, а преди обявяването си за столица Търново е бил една малка планинска крепост, край която едва ли е имало друг манастир, освен вече съществуващия около "Св. 40 мъченици".


В църквата археолозите откриха под пода десетки погребения на български аристократи
(вероятно всички от Асеновия род), които на ръката си са носели златни пръстени-печати.
Теглото им е от 12 до 24 грама. Само в един гроб (№39) пръстенът тежи около 62 г.
Надписът върху него, нанесен около изображение на неясно по вид животно (може би лъв,
барс, леопард), гласи: "Калоянов пръстен". Разбира се, както винаги се разгоряха спорове.
Едни археолози казаха, че това е гробът на прославения цар Калоян, други - че не е.
Аргументите на противниците на царското достойнство на починалия бяха, че теглото на пръстен
а нямало никакво значение - всеки богат човек можел да си поръча такъв. Може, но днес.
Теглото на пръстена-печат в средновековната епоха показва мястото в йерархията. Ако един
пръстен-печат не дори по-голям, а само доближаващ се по тегло с пръстена на царя, носителят
му се лишава в рамките на две минути, и от пръстена, и от пръста, на който го е поставил, а и от главата си.

Обърнатата колона в църквата е тази с надпис кастрон Редесто. Колкото до психологическата обработка на въстанниците през 1185 г. - това е напълно умозрително виждане - никой извор не споменава, че възстанието е избухнало в Търново.

Интересна тема , чета с големото внимание. Но бих искал да ви попитам :Какви са мотивите на печатните пръстени.Единствният , който видех на снимката има изображението на лъв(или подобна котка), или ясен хералдически символ. Другите подобни ли са ?Има ли ги некъде в нета ?
Благодаря не всеки , който знае нещо.

1. За специалистите - самият откривател В. Вълов счита категорично, че гробът е много по-късен от 1207 г. и затова, тъй като не иска да спекулира с тема за всевдопатриотични цели,е отстранен от обекта и Търново въобще. Настоящият прочуващ екип, който имам удоволствието да познавам също категорично сочи, че гробът е от XIV в. Доказателство затова е не само хлътването на настилката (всъщност откъде знаеш, че под споменатото от теб хлътване няма гроб?), но и стратиграфията на гробовете в некропола, който според сегашните проучватели възниква към средата на XIII в.
2. За облеклото и пръстена -за големината му вече коментирах, а износването му се обяснява с високата чистота на самородното злато, а не толкова от чак толкова голяма употреба. Освен това един цар или въобще толкова влиятелен човек би следвало да има собствена канцелария, а не да подпечатва сам послания по цял ден. За облеклото - първо цветът на ботушите не е запазен, а за дрехите една немалка частот цитираното от тебе са предположения и хипотетични възстановки на костюма, но все пак, дори и да ги приемем, такива дрехи са носили не само царете, но и деспотите и севастократорите (даже като оцветяване и покриване на главата - вж. Г. Атанасов - Инсигниите на българските владетели ... 1993). Според последния погребания е възможно да е бил именно такъв, което разширява кръгът за търсене, нали. Самото име Калоян, според османски документи от XV е било най-разпространеното име в Търново, така че няма нищо чудно един от най-богатите хора в града век преди това, да се е казвал така.
3. За времето на погребване - не виждам нищо ненормално за погребението на един виден болярин и дори севастократор да идва хора от други големи градове - цитираните десет дни означават да кажем два дена за пристигане на известието до тях, 5-6 дена за самото пътуване (150-200 км за тогавашните темпове - евентуално от Преслав-Шумен, Дръстър и Видин), и след това ден-два за самите служби и церемонии около самия покойник, което спокойно може да обясни евентуалните следи от балсамация, които въобще не са толкова сигурни, а в случая са съзнателно търсени (търсени ли са при други погребани, едва ли).
И накрая - няма нищо чудно един български богат и властен човек, живял по времето да кажем на цар Иван Александър да е останал без следа в историята. Всъщност, какво щяхме да знаем за севастократор Калоян, ако Боянската църква не беше запазена - нищо. А за деспот Константин, зета на Иван Александър, ако не беше оцеляло евангелието на този цар също нищо. Зашо трябва да стесняваме сами историята си, като си мислим, че познаваме всички в нея? Но все пак, ако поискаме да пофантазираме, можем да си направим няколко работни хипотези в две направления:
1. Приемаме, че дрехите на погребания са владетелски - цар или например севастократор, живял през XIV в. (хайде да вярваме на археолозите-проучватели на некропола и гроба - тогавашния и сегашните). И тъй като едва ли можем да намерим цар на име Иван (Калоян) от този период, то тогава остава възможността да става дума за неизвестен велик болярин от този век - деспот, севастократор, член на управляващата династия, който (ако си развинтим фантазията), заради някакви свои осъзнати приживе грехове е поискал като наказание да бъде погребан извън църквата-мавлолей на Асеневци, под подана една от галериите, за да бъде тъпкан от преминаващите (в такъв случай остава неясно защо е бил облечен толкова богато).
2. Допускаме, че един богат болярин е можел да носи толкова разкошни дрехи с червен цвят (царският, пурпурен цвят е по-скоро виелетов, но такива дрежи са носили и други висши сановници вж. миниатюрата във Венецианския кодекс на Василий Българоубиец) и толкова скъп пръстен (извинявай, но това с отрязването на пръсти и глави е малко несериозно).. В такъв случай имаме идеален кандидат, кастрофилаксаКалоян от Несебър (1366 г.). Съвпаадта както времето, името, богатството (от сметководната книга на Амедей Савойски знаем, че той е търгувал със зърнени храни и е платил голяма контрибуция на завоевателя). След завладяването на града от Византия той е трябвало разбира се да се върне в България, като едва ли се е настанил в по-беден град от Несебър, а такъв в пределите на България от този период е бил само Търново. Освен това знаем, че погребания е починал сравнително млад, като и тук нещатасъвпадат - просто този Калоян е починал скоро след 1367 г. Ето - ако поискаме някакъв отговор - можем винаги да го получим в жеалната от нас посока, но защо е нужно това - не е ли по-добре да рзширяваме кръгът от въпроси и дискусии, отколкото да замазваме проблемите с тенденциозни тези.