гроб N 39 в Църквата Св.40 Мъченици

Здравейте ,
интересува ме има ли точно изразена позиция на кого принадлежи тъй наречения Гроб N39 в църквата Св.40 Мъченици?Колкото статии съм чела ,толкова са и предположенията.Като се започне от Цар Калоян,Цар Иван II Aсен/който също бил наричан Калоян/и се стигне до болярин живял в края на 13 век.Някой знае ли нещо повече по въпроса?

По археологически данни гробът е от XIV в., така че ако търсим конкретна идентификация на покойника (абстрахирайки се от всички възможни Калояновци живели в България тогава), то той може да е едноименния кастрофилакс на Несебър през 1366 г.

Ще изложа някои археологически факти:
-покойникът е висок 1.88,което за времето си е изключение.Знае се че Асеневци са били много високи.Един хронист пише за Иванко"На бой беше като царя",което само по себе си показва че едва ли ръста му е бил1.65м.
-покойникът е починал на 35-40г.
-покойникът е починал в периода Юли-Септември.
-погребението е забавено от 8 до15 дни,което показва че смърта му е настъпила далеч от Търново,например в Солун.
-погребението е изключително богато,дори най-богатото в некропола,не можещо да се сравни с нито едно от другите,като се има впредвид ,че там е погребана Търновската аристокрация.
-облеклото му е с специфичен военен характер което показва че покойникът е бил погребан като най-висш военноначалник,загинал в водено от него сражение далеч от Търново
-В сравнение с всички намерени пръстени в Търново Калояновият е с най-висока техника на изработка,най-голям размер и най-добро качество на материала.
Противниците на становището че гроб 39 принадлежи на цар Калоян изтъкват като аргумент че църквата е построена по време на цар Иван Асен II
и погребенията следва да се отнесът към по късна дата.
Според археологическите иследвания погребения на това място е имало доста преди построяването на църквата.
Не мога да твърдя със сигурност но погребания в гроб 39 има много съвпадения с цар Калоян.

Кой извор твърди, че Асеневци са били високи? Доколкото съм запознат специално за Иванко се споменава, че приличал на Иван Асен (чиито ръст също е неизвестен) и толкова, но по-скоро тук става дума за темперамент и военни способности, а не за ръст. А от Калоян и Калопетър едва ли може да се направи заключението, че щом са наречени хубави са били кой знае колко високи - откога хубоста взе да се мери на сантиметър? Пък и самия Йоан Асен, за разлика от братята си не е бил наричан Кало - Йоан, или Кало-Асен. Цялата легенда за гигантите Асеневци тръгва още преди един век, когато М. Москов прави разкопки на църквата Св. Димитър в Търново,кой знае защо нарочена за храма построен от Асеневци за въстанието, и там открива два скелета с големи размери, за които приема, че са на Асен и Петър. След това с откриването на Калояновия гроб нещата се нагласяват отново към предварително въпприетата таза за "супермените" Асеневци и всичко "си идва на мястото", но не съвсем. Малко след откриването на гроба, откривателят му В. Вълов пише статията "Калояновият пръстен или надписът на Иван Асен II където изяснява нещата, но кой да чуе. А и затова е преместен от властта далече от Търново, във Видин. Всъщност всички доводи за царски гроб се използват тенденциозно за псевдопатриотични цели: 1. Пръстенът наистина е най-голям (засега), но той е направен от къс самородно злато, така че теглото му е определено от него, а изработката му не е чак толкова качествена и изящна, а в андписа доколкото си спомням, имаща малка грешка. Освен това мисля че досега не е откриван безспорно царски пръстен, за да знаем колко голям той трябва да бъде. 2. Погребаният е бил облечен със скъпи материи (това за военното специално облекло не ми е известно отникъде). Истината е обаче, че до този гроб на никой от останалите гробове при църквата не е бил направен анализ в лабораторни условия, каквито се правят днес и които сега откриват при много от гробовете такива тъкани, останки от какавиди на мухи и т.н. (изглежда, че е имало практика да се изчаква с погребването, докато се съберат, при тогавашните темпове на пътуване, сродниците на починалия). 3. Всичко, което знаем за времето на погребване, го дължим на споменатата какавида, което означава единствено, че то е станало в топлото полугодие, съобразно най-вече конкретните климатични условия през точната година, която и които няма как да знаем. 4. Това, което знаем за царските гробове е, че те са били правени вътре в църквите или в специално построени мавзолеи при тях, а не под подове ан външни галерии и то без каквото и да е обозначаване на повърхността. Нещо повече - в самата църква Четиридесет мъченици са открити зидани, изглежда царски гробове с мраморни, включително скулптирани украси, като се предполага, че самата църква е била използвана за мавзолей на управляващата династия през XIII в. - но пък знаем, че в нея е бил погребан и Св. Сава - т.е. чуждия светец вътре в църквата, а чичото на пуравляващия владетел вън, защо? И най-накрая, галерията, чиято настилка покрива гроба, ичиято настилка е била хлътнала над него (т.е. настилката е била положена преди слягането на гроба) е от XIV в., което опровергава тезаат за цар Калоян. -вж. публикациите на сега проучващия екип - К. Тотев, Е. Дермендциев, Ив. Чокоев, например "Църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново според последните археологически разкопки" в сп. Минало, 2, 1997. А самата църква е съществувала при цар Калоян, който полага в нея мощите на Иларион Мъгленски.

Темата е интересна...

Трябва да се изяснят няколко въпроса:

- В надписа на Иван Асен, върху колоната открита в въпросната църква има грешка в превода, която всеки нов изследовател упорито повтаря?

В лето 6739 (от сътворението на Света, а от Христа 1230), 3-ти индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата си година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодора Комнина взех в плен с всичките му боляри. И цялата земя от Одрин до Драч превзех, гръцка и още арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете (крепостите), които се намират около Цариград, и самия този град владееха фризи (франки), но и те се покоряваха под ръката (под скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха дните си (т.е. съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.

Иван Асен казва, че е построил църквата "от начало", а преводът твърди - "от основа".



Според мен има разлика между "от начало" и "от основа".
На мен лично "от начало" ми звучи като "наново", сиреч съдържа намек за обновление на нещо старо.

Това се потвърждава и от факта, че в църквата се намира и една колона на Омуртаг с надпис, който е изписан на гръцки.



+ КАН СЮБИГИ ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАН СЮБИГИ. НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ.

Изследвачите твърдят, че Иван Асен е докарал тази колона, защото събирал светини, и затова издирил надписа на Омуртаг от някъде си, и довлякал колоната в църквата. Някои твърдят, че колоната на Омуртаг се е намирала в днешния град Исперих на 150 километра от Търново.

Е да, ама в един пътепис на Иван Вазов авторът твърди, че въпросната колона е обърната "с главата надолу". Ако Иван Асен е докарал една светиня от някъде си, щеше да я постави така, че да може да се чете.

Очевидно става дума за старо българско царско светилище, а защо не и църква. Омуртаг е бил христианин , както всички български владетели още от Кубрат, но е бил яростен противник на византийското юдейохристиянство.
При това положение нищо чудно на това място да се намира гроба на Калоян.

Всъщност тук отново става дума за българофобията. Никак не им се иска на некои люде българите да са открили гроба на Калоян, който пълнел приживе рововете на Варна с византийци и ги заривал живи там. Не случайно гръцка е притчата за неверната царица на Калоян , която легнала с Балдуин, а Калоян от ревност затворил Балдуин в кула и го умъртвил по най-жесток начин. Гръцки измислици !

IN VERE VERITAS

аз не твърдя ,че гробът е на цар Калоян,а изразявам мнение че според археологическите данни има извесни съвпадения с него.Специалистите взели участие в изследването на гроба предполагат че гробът е царски.Това все пак е някаква логично звучаща теза на базата данни които имат.Противниците на това твърдение само отричат без да дават логично обяснение на какъв човек е принадлежал гробът.За мен е несериозно да се твърди че покойникът бил известен Търновски болярин от края на 13 век.Питам освен на тях на кой друг е известен и с какво е известен този болярин Калоян.А според погребението наистина става на въпрос за доста колоритна фигура в нашата история.


Хлътване на настилката има между 2 и 3 стълб ,а там гроб няма.По късното датиране на някой от гробовете е на база намерени византийски монети които били от края на 13 век ,но и до ден днешен това не е доказано.

Погребания е носил скъпа пурпурна туника скамарангий,украсена с златовезани шевици и бисери.на главата си е носил тържествен судариум и диадема от златотъкана материя,позлатен венец и бисерни нанизи.На краката си е носил ЧЕРВЕНИ кожени ботуши златовезани.Имал е тежък златовезан пурпурен плащ,украсен с златосърмени апликации и ивици и подплатен с червена коприна.Пръстенът-печат е бил доста амортизиран,което говори за голяма кореспонденция.Между другото най-тежкия от останалите пръстени в некропола е 20 грамов.Повечето са 10-14 грамови.Има разлика до 61 грамов пръстен,нали? Посочи един който отрича тези резултати от анализите.

Не е вярно че не са изследвани други погребения.Изследвани са общо 12 погребения от същия некропол.Такова богато определено няма.Няма и друго на което вътрешностите на погребания да са извадени.Няма и друго с такова забавяне полагането на трупът.Къде трябва да са живели близките му че да не могат да дойдат за 1-2 седмици.За погребението на някакъв болярин 1-2 седмици да се стичат хора от всички краища на света!!!!,а в историята няма и ред за него!!!Между другото мисля че в България има доказано открити царски гробове.Има ли подобен?
Пак подчертавам, че не твърдя че гробът е на цар Калоян.Просто търся логично обяснение на кого е принадлежал гроб39.Най-лесното е да се каже не е царски....

Малко инфо за "Св.40 Мъченици"
Храмът "Св. 40 мъченици" обединява миналото ни .
Търновската църква е символ на българщината. Тя е основана още в древността, най-вероятно от готите.
Ако има символ на тази си наша българска история, това безусловно е църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
Това далеч не е най-голямата древна българска църква. Тук безусловното лидерството принадлежи на Голямата базилика в Плиска. Търновската църква не е и най-красиво изписаната- изобщо не може да се сравнява с Боянската. Но "Св. 40 мъченици" има това историческо значение, че е съществувала във времената и на трите български държави, разрушавана е и
пак е издигана, превръщана е в езически храм или джамия, но отново се е превръщала в църква- хранител на християнството и българщината.
Дълго време, опирайки се на надписа на една от колоните, изсечен по заповед на цар Иван Асен II, историците смятаха, че църквата е построена след битката при Клокотница в 1230 г.
Така пишеше в надписа - "въздигна се от основи" и т.н., в чест на българската победа.
Всъщност това е формула, често използвана през средновековието от докарващи се пред върховната власт държавни чиновници. Откриването на гроба на цар Калоян в църквата, починал през 1207 г., т.е. 23 години преди "построяването", прокопан през настилката на пода, показа, че църквата е съществувала много преди 1230 г. Археологическите разкопки в
следващите години пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. . Около нея през ХII век се е оформил красив манастир - едно от значимите български духовни средища. Повече от сигурно е, че средства за поддържането на обителта още в годините на
византийската власт над нашите земи, е давала фамилията на Асеневци - боляри от български произход на византийска служба. Иначе просто няма друга причина именно тази църква да бъде избрана за техен фамилен мавзолей.

Блестящият век за "Св. 40 мъченици" започва, когато Асеневци вдигат българите на въстание в 1185 г. и успяват да освободят България. Вдигането на въстанието се свързва с освещаването на друга църква ("Св. Димитър"), но психологическата обработка за разбунване
на населението се е вършила в "Св. 40 мъченици". В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян пише, че в "историческите книги", с които българите разполагали, имало сериозни доказателства за древността на българското царство и връзките на българските царе Петър,
Симеон и Самуил с Ватикана. По това време библиотеките са в манастирите, а преди обявяването си за столица Търново е бил една малка планинска крепост, край която едва ли е имало друг манастир, освен вече съществуващия около "Св. 40 мъченици".


В църквата археолозите откриха под пода десетки погребения на български аристократи
(вероятно всички от Асеновия род), които на ръката си са носели златни пръстени-печати.
Теглото им е от 12 до 24 грама. Само в един гроб (№39) пръстенът тежи около 62 г.
Надписът върху него, нанесен около изображение на неясно по вид животно (може би лъв,
барс, леопард), гласи: "Калоянов пръстен". Разбира се, както винаги се разгоряха спорове.
Едни археолози казаха, че това е гробът на прославения цар Калоян, други - че не е.
Аргументите на противниците на царското достойнство на починалия бяха, че теглото на пръстен
а нямало никакво значение - всеки богат човек можел да си поръча такъв. Може, но днес.
Теглото на пръстена-печат в средновековната епоха показва мястото в йерархията. Ако един
пръстен-печат не дори по-голям, а само доближаващ се по тегло с пръстена на царя, носителят
му се лишава в рамките на две минути, и от пръстена, и от пръста, на който го е поставил, а и от главата си.

Обърнатата колона в църквата е тази с надпис кастрон Редесто. Колкото до психологическата обработка на въстанниците през 1185 г. - това е напълно умозрително виждане - никой извор не споменава, че възстанието е избухнало в Търново.

Интересна тема , чета с големото внимание. Но бих искал да ви попитам :Какви са мотивите на печатните пръстени.Единствният , който видех на снимката има изображението на лъв(или подобна котка), или ясен хералдически символ. Другите подобни ли са ?Има ли ги некъде в нета ?
Благодаря не всеки , който знае нещо.

1. За специалистите - самият откривател В. Вълов счита категорично, че гробът е много по-късен от 1207 г. и затова, тъй като не иска да спекулира с тема за всевдопатриотични цели,е отстранен от обекта и Търново въобще. Настоящият прочуващ екип, който имам удоволствието да познавам също категорично сочи, че гробът е от XIV в. Доказателство затова е не само хлътването на настилката (всъщност откъде знаеш, че под споменатото от теб хлътване няма гроб?), но и стратиграфията на гробовете в некропола, който според сегашните проучватели възниква към средата на XIII в.
2. За облеклото и пръстена -за големината му вече коментирах, а износването му се обяснява с високата чистота на самородното злато, а не толкова от чак толкова голяма употреба. Освен това един цар или въобще толкова влиятелен човек би следвало да има собствена канцелария, а не да подпечатва сам послания по цял ден. За облеклото - първо цветът на ботушите не е запазен, а за дрехите една немалка частот цитираното от тебе са предположения и хипотетични възстановки на костюма, но все пак, дори и да ги приемем, такива дрехи са носили не само царете, но и деспотите и севастократорите (даже като оцветяване и покриване на главата - вж. Г. Атанасов - Инсигниите на българските владетели ... 1993). Според последния погребания е възможно да е бил именно такъв, което разширява кръгът за търсене, нали. Самото име Калоян, според османски документи от XV е било най-разпространеното име в Търново, така че няма нищо чудно един от най-богатите хора в града век преди това, да се е казвал така.
3. За времето на погребване - не виждам нищо ненормално за погребението на един виден болярин и дори севастократор да идва хора от други големи градове - цитираните десет дни означават да кажем два дена за пристигане на известието до тях, 5-6 дена за самото пътуване (150-200 км за тогавашните темпове - евентуално от Преслав-Шумен, Дръстър и Видин), и след това ден-два за самите служби и церемонии около самия покойник, което спокойно може да обясни евентуалните следи от балсамация, които въобще не са толкова сигурни, а в случая са съзнателно търсени (търсени ли са при други погребани, едва ли).
И накрая - няма нищо чудно един български богат и властен човек, живял по времето да кажем на цар Иван Александър да е останал без следа в историята. Всъщност, какво щяхме да знаем за севастократор Калоян, ако Боянската църква не беше запазена - нищо. А за деспот Константин, зета на Иван Александър, ако не беше оцеляло евангелието на този цар също нищо. Зашо трябва да стесняваме сами историята си, като си мислим, че познаваме всички в нея? Но все пак, ако поискаме да пофантазираме, можем да си направим няколко работни хипотези в две направления:
1. Приемаме, че дрехите на погребания са владетелски - цар или например севастократор, живял през XIV в. (хайде да вярваме на археолозите-проучватели на некропола и гроба - тогавашния и сегашните). И тъй като едва ли можем да намерим цар на име Иван (Калоян) от този период, то тогава остава възможността да става дума за неизвестен велик болярин от този век - деспот, севастократор, член на управляващата династия, който (ако си развинтим фантазията), заради някакви свои осъзнати приживе грехове е поискал като наказание да бъде погребан извън църквата-мавлолей на Асеневци, под подана една от галериите, за да бъде тъпкан от преминаващите (в такъв случай остава неясно защо е бил облечен толкова богато).
2. Допускаме, че един богат болярин е можел да носи толкова разкошни дрехи с червен цвят (царският, пурпурен цвят е по-скоро виелетов, но такива дрежи са носили и други висши сановници вж. миниатюрата във Венецианския кодекс на Василий Българоубиец) и толкова скъп пръстен (извинявай, но това с отрязването на пръсти и глави е малко несериозно).. В такъв случай имаме идеален кандидат, кастрофилаксаКалоян от Несебър (1366 г.). Съвпаадта както времето, името, богатството (от сметководната книга на Амедей Савойски знаем, че той е търгувал със зърнени храни и е платил голяма контрибуция на завоевателя). След завладяването на града от Византия той е трябвало разбира се да се върне в България, като едва ли се е настанил в по-беден град от Несебър, а такъв в пределите на България от този период е бил само Търново. Освен това знаем, че погребания е починал сравнително млад, като и тук нещатасъвпадат - просто този Калоян е починал скоро след 1367 г. Ето - ако поискаме някакъв отговор - можем винаги да го получим в жеалната от нас посока, но защо е нужно това - не е ли по-добре да рзширяваме кръгът от въпроси и дискусии, отколкото да замазваме проблемите с тенденциозни тези.

Uvle4en v delata na vyn6nata politika i borbata sre6tu vyn6nite vragove na Bylgariq,car Kaloqn ne obyrnal dostaty4no vnimanie na bolqrskata opoziciq.Plemennikyt na car Kaloqn - Boril,podtikvan ot bylgarskata carica syzdali zagovor za uzurpirane na vlastta.Pri tova polojenie e syvsem qsno za6to e pogreban po tozi na4in Kaloqn.Dori ne6to pove4e,potvryjdava istinnostta na faktite.Noviqt car_uzurpator i caricata ne sa imali osobeni lubovni 4uvstva kym car Kaloqn.Boril tolkova se strahuval ot otmy6tenie,4e podlojil vsi4ki privyrjenici na Kaloqn na goneniq.Sinovete na stariq Asen,Joan i Aleksandyr prinuditelno napusnali Bylgariq i se ustanovili v Gali4eskoto knqjestvo.EDIN OT PLEMENNIcite na Kaloqn,Aleksij Slav,se otcepil kato nezavisim vladetel.Drugiqt plemennik na Kaloqn,sevastokrator Strez,izbqgal v sysedna Syrbiq.Srybskiq zupan Stefan Pyrvoven4ani go priel radu6no i mu obe6tal podkrepa.Strez se obqvil za nezavisim vladetel v Makedoniq.Sredi6te na zemite mu stanala nepristypnata krepost Prosek.
Pri tova polojenie nqma mqsto sa symneniq,4e uzurpatora Boril se e strahuval za stabilnostta na vlastta si i to osnovatelno,a ot druga,4e aristokraciqta ne e jelaela da se primiri s novoto polojenie plus vsi4ko tova i caricata,koqto e stoqla v dynoto na nasilstveniq zagovor.OTTAM i napylno logi4eskiq otgovor za6to e takova otno6enieto kym tqloto na Kaloqn ot uzurpatora Boril i caricata.Prosto e kato galo6.NE mi e qsno za6to nqkoj tyrsi pod vola tele?

Hubavo e,4e ima6 svoe mnenie,no tezata ti e mnogo slaba.Edva li carq 6te dopusne drug da nosi belezite na carskata vlast s koito Kaloqn e pogreban,nito pyk da byde pogreban pri carskata familiq i aristokrati,koito sa bili RODSTVENICI.Osven tova i ranata,koqto car Kaloqn e imal,a red mnogo drufi fakti.

propusnah za zlatoto.da,samorodnoto zlato(ako e takova) e po-meko i pri tyrkaniq s po-tvyrdi ili tvyrdi metalni predmeti se zahabqva,no se iztyrkva pri polojenie,4e se IZPOLZUVA,no NE i kogato e v systoqnie na pokoj, zaroveno nqkyde si.

ЗА АЛЕКСАНДЪР:
В некропола са намерени други 2 пръстена печати:гроб 11 Бесаров пръстен 20,16 гр.-много лоша изработка.
гроб 18 Доброславов пръстен 11,17 гр-също много лоша изработка.И двата са с хералдични знаци .
не зная място в интернет да ги има
За tukidid:
1.Ами ако В.Вълов е отсранен за небрежното отношение към гроба.Аз лично също бих го отстранил.Не може археолог с претенции да се отнесе толкова аматьорски с находката.Така че не виждам нищо чудно в неговите твърдения,че гробът е с с по късна от 1207г. дата.
Аз имам честта да притежавам технико лабораторните изследвания за това погребение,така както и да познавам най- добрия български антрополог Й. Йорданов .Ако изобщо има тежест становището на Йордан Алексиев Йорданов
- Директор на Института по експериментална морфология и антропология при Българската академия на науките което гласи :"след продължилите повече от 25 години изследвания аз съм убеден и никой не може да промени това мое заключение, че това е човека наречен "РОМЕУБИЕЦ".
.Мога да преведа всички доказателва че гробът датира от края на 12 -началото на 13 век ,но преди повторното издигане на църквата-като не твърдя че това е гробът на цар Калоян.
Ти можеш ли да преведеш безспорни доказателства че гробът е от 14 век?
.2.Цветът на кожените ботуши е доказан безспорно.Наситено червен.В останалите изследвани гробове няма ботуши с червен цвят.
3.Би ли коментирал двата белега на черепа,нанесени от бойна брадва които покойникът е получил на около 20 год. възраст?Този човек е воювал.Както казах облеклото му е воинско и то на най-висш главнокомандващ.Очаквам доказателтва за противното.
4.Защо останалите гробове са направо мизерни в сравнение с гроб39?
Как не се намери поне един да се доближава до него?Предполага се че ако всичките са болярски гробове ,съдържанието им трябва да е подобно.
Защо считаш че тезата че това е царски гроб е спекулация,а не обратното твърдение?Очаквам доказателсва че гробът датира от средата на 14 век.
Аз мисля че когато безспорно се отхвърлят всички технико -лабораторни изследвания и заключенията произлизащи от тях ,едва тогава можем да започнем с останалите предположения.

Да не би да очакваш че Борил би му носил дрехите и пръстена?Или пък че ще нареди да го погребат гол.Все пак е бил цар и доколкото знам е имал доста привърженици.Така че е редно Борил да се съобрази поне малко с тези неща.А пък и да не привлече подазренията към себе си...

Misylta mi e absolutno sy6tata kato tvoqta,no moje bi ot na4ina po kojto pisah ne stava syvsem qsno kakvo iskam da kaja.
Slu4vat se i takiva raboti.

извинявай,наистина съм те разбрала погрешно.

Латани, това изказване, че В. Вълов бил лош археолог е изцяло безпочвено и въобще тези приказки не са хубави, особено за покойник, дал много на българската археология. Няма да задълбавам по темата, само ще отбележа, че следващия му обект е не по-малко важен - крепостта Баба Вида.
Конкретно по нашата дискусия. Мисля, че задълбахме доста, така че ще е добре да организираме обсъждането по отделни части: 1. Датировка на гроба като структура съобразно частите на църквата и манастира; 2. Особености на самия гроб с артефактите в него, 3. Скелета на погребания, като след като изясним тези моменти, да потърсим тогава отговор на въпроса кой може да е погребания.
1. Датиране на гроба. Вече май станах банален, но отново повтарям - хлътването на настилката над гроба е безспорен факт, както и връзката му със слягането на гроба. Това, което пише Инкова за слягането между 2 - 3 стълб първо е малко странно - все пак тя не е специалист по археология, а обяснява на проучавателя ситуациятана обекта му. И нищо чудно, че греши - на това място новите проучвания откриха гробове - номера 77, 80, 81, които са частично застъпени от стилоабтите и на двете (по-ранна и по-късна) галерии (вж. Тотев в Археология, 2001, 1-2). Ще бъде добре да обърнеш внимание и на снимката в основната публикация на В. Вълов, където слягането на тухлената настилка личи ясно, като дълбочината му достига 0,30 - 0,50 м. Всъщност, не мо е известно професионален археолог да открича връзката между гроб 39 и слягането, като за такъв специалист един такъв факт не може да бъде отминат без внимание. А според общаъа схема на строителните етапи на църквата, тази настилка (и галерия), са предшествани от по-ранна, а тя от своя страна от портик пред северния вход на църквата. Колкото до датиращите материали - също новите разкопки на църквата (вече с повече от десетгодишно продължение) показахам че на това място през българското средновековие живот се появява в началото на XIII в. -знаем го, зашото керамиката от този век се различава ясно от предходния. И тъй ясно е, че в периода 1200-1207 г. не могат по никакъв начин да се сместят толкова поправки и перустройства, след които, в продължение на повече от четири века (до превръщането и в джамия), църквата да не бъде преустройвана. Наистина, предложенаат от последния екип хронологизация може да бъде доуточнявана, но ясно е, че последнаат галерия следва да се датира далече след 1200 г., според тях към средата и втората половина на следващото столетие.
2. Артефактите от гроба. За пръстена - В. Вълов с основание отбелязва, че големината в случая няма значение и привежда пример с пръстен на сръбския крал Стефан Радослав. тежащ всичко 26 грама, който пък може да бъде сравнен с нашия Витомиров пръстен, тежащ 35 грама. Още повече, че в известната си книга за гробовете на българските владетели (макар и популярна, анализът на проблема там е много добър) Д. Овчаров посочва, че пръстенът не кой знае какво идава пример с известието, как папата изпратил голям пръстен на патриарха с пет топаза, а на браничевския епископ със смарагд, в сравнение със които Калояновия пръстен като изработка си е направо мизерен. А пък 20-30 грама злато в повече или по-малко не е кой знае какво в сравнение с доходите на висшето болярство тогава - това са няколко перпери. За оформянето на гроба - обикновен ковчег (от бук?!), безданни за украси, докато в църквата в близост има мраморни гробници. Тук не трябва да забравяем, че цар Калоян всъщност е ктитор на църквата - и какво, после са го заровили като куче във от нея на две на три? За облеклото - добре е да четем по-внимателно публикациите, особенно така важна, като тази на проф. Инкова, а там срещаме наблюдението, че и вгроб 51 е била открита шапка от червена коприна с диадема от позлатено сребро, и то по масивна от Калояновата (стр. 33). За съжаление този гроб не е бил изследван таак, както 39, но причината за това е много проста - там не е бил открит масивен пръстен с познато име. И по-добре, защото тогава щяхме да имаме още един цар погребан до църквата, само че в южната галерия. А за червените дрехи самата Инкова, а и Д. Овчаров споменават, че през периода такива са били носени и от останалата аристокрация - нещо, което личи ясно от стенописите. За ботушите бих цитирал отново специалиста - "небяха успешни опитите за екстракция и определяне на естеството на използваното за оцветяване багрило,което би дало фактически данни за нейния цвят" (на кожата). Бисерната украсасъщо не е показателна за царско облекло - такава са носили и деспота, севастократора и великия доместик (официално, а неофициално кой знае още кой).
3. За скелета. Инкова пише, че изследването започнало след като погребението било разчистено, а нивото на запазенаат пръст под нивото на костите - така, предположението на проф Йорданов си остава предположение и нищо повече. За осоляването - не трябва да забравяме, че в човешкото тяло има няколко стотин грама сол, които при гниенето на трупа се отлагат и по артефактите в гроба. За мухите - Инкова отбелязва още два случая с останки от насекоми, развивали се обаче по-кратко - може би трябва да предположим, че починалите са умрели на по-малко разстояние от Търново и затова са стояли на открито не 6-12 дни, а 2-4. Отговорът, както вече споменах е много по-прост - телатане са били носени никъде, а просто се е изчаквало събирането на хората, имали връзки с покойника приживе - не само роднини, но и хора с които е имал "бизнес" или политически отношения (за уреждане на делата на мъртвия и завещанието му) - така че естествено е при по-богатия Калоян да идват хора от по-далечни места. Възрастта на погребания - според проф. Йорданов тя е по-скоро 40 (изглежда, че той я смъква надолу малко по-късно на 35). Ако това е Калоян (царят), той е бил роден 1167-1172 г. и през 1185-86 г е бил 13-18 годишен, поради което името му е било умалявано на Йоаница и не е взел пряко участие в тогаваните събития. Но в такъв случай, при завръщането си от заложничеството си през 1190 г. е трябвало да бъде на 18-23 г., т.е. вече е трябвло да започне да взема активно участие в управление. Хубаво, но изворите не дават такава информация, а Хониат споменава, че Петър го взел при себе си "за помошник" - каква може да бъде причината за това, освен, че Калоян е бил все още твърде млад, за да управлява самостоятелно някоя област - т.е. той е роден изглежда след 1172 г. и така веднага излизаме от хронологичните рамки на гроб 39. За месеца на погребване (не по-късно от края на септември) - знаем, че обсадата на Солун през 1207 г. е следствие на гибелта на Бонифаций Монфера в южното подножие на Родопите на 4 септември. Всеки сам може да си направи сметката възможно ли е за осатващите дни до края на месеца новината да достигне до Калоян, да се съберат войски, които да се придвиждат до Солун, да го обкръжат и подготвят щтурма му, а след това дни наред умрелия цар да бъде носен до Търново и всичко това за 26 дни?

Лека му пръст на В.Вълов.Може би наистина е голям археолог.Упреците към него са ,че е допуснал разчисването на пръста под нивото на костите,като по този начин е унищожил доста ценна информация.В последствие се оправдава като ученичка и съдейства като обяснява какво е имало в пръста която той разчистил....Толкова за Вълов.
Колкото за обсадата на Солун ,ти може би добре знаеш,че на цар Калоян изобщо не му се е налагало да събира воиска,тъй като тя изобщо не е била разпускана от 1205 година.Така че е било необходимо само да бъде пренасочена в желаната посока.За пояснения ще ти кажа че Солун е обкръжен от отряда разбил Бонифаций де Монтфера в Родопите,веднага след това.
Ако приемем че гробът датира от средата на 14 век с всичките аргументи твои и на посочените от теб археолози,защо погребания е носил облекла
датиращи 11-12 век?Все пак говорим за заможен човек който щом може да си позволи да носи "царски" пръстен,би трябвало да може да си позволи и актуални за времето си дрехи!
Никъде в технико лабораторните анализи не се твърди че гробът е на цар Калоян.Учените участвали в екипа доказват че погребания и принадлежащите му облекло и накити датират от края на 12 до началото на 13 век.На базата на тези изследвания по късно се стига до заключението че това е гробът на Калоян.

Колкото до прословутите ботуши, ти цитираш само началото .ето какво гласи заключението:
"ПРИ ВИЗУАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ НА МИКРОСКОПИЧЕСКИ ПРЕПАРАТИ ОТ ТЕЗИ КОЖЕНИ ОСТАТЪЦИ<КАКТО И ОТ КОЖЕНИ ФРАГМЕНТИ ОТКРИТИ В ПРОБА ПРЪСТ ВЗЕТА ОТ ОБЛАСТА НА КОСТИТЕ НА СТЪПАЛАТА ОТ ПОГРЕБЕНИЕ 14 ОТ СЪЩИЯ НЕКРОПОЛ ,А ТАКА СЪЩО И НА ПРЕПАРАТИ ОТ ДРУГИ КОЖИ СЕ УСТАНОВЯВАТ СЪЩЕСТВЕНИ ЦВЕТОВИ РАЗЛИЧИЯ >ТЕ СА УКАЗАНИЕ ЧЕ ТАЗИ КОЖА Е БИЛА ОЦВЕТЕНА>ПРИ ПО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПРЕПАРАТИТЕ ЯСНО СИ ЛИЧАТ ЖЪЛТ И ЖЪЛТОКАФЯВ ЦВЯТ>ПРИ ПРЕПАРАТА ОТ ПОГРЕБЕНИЕ 14 НАБЛЮДАВАНИЯ ЦВЯТ Е ЖЪЛТОКАФЯВ С ИЗВЕСТЕН ЗЕЛЕН ОТТЕНЪК>ДОКАТО ПРИ ПРЕПАРАТА ОТ КОЖАТА ОТ ПОГРЕБЕНИЕ 39-ЯРКОЧЕРВЕН ЦВЯТ./ОБРАЗЕЦ 57/
И накрая един простичък въпрос.Защо археологическата и историческата общност не са излезли досега с едно ясно становище че това не е царски гроб.
Правят го отделни индивиди.Ако преди време заключението че това е гробът на Цар Калоян е спуснато от Политбюро ,от 16 г сме демократична държава и ако са се нуждаели корекции те несъмнено щяха да бъдат направени.

За В. Вълов - методите, използвани от него са нормалните за българската археология отпреди 30 години и той няма никаква вина за това, че все още е нямало практика да се изследват толкова подробно богати гробове - този е първия и то само заради калояновия пръстен- ако не беше той и този гроб щеше да остане слабо проучен (но не съвсем, тъй като видимите останки от облекло са добросъвестно описани от разкопвача). Лесно е днес, след толкова години да отправяме обвинения -защо е изкопал пръстта? - ами нали това му е работата, и толкова средства и специалисти са му били отпуснати. Разбери, че всеки археолог, (дори и тогава), би искал да има на обекта си лаборатория сс специалисти и да чегърта пластовете със четчици, но в истинския живот нещата са малко по-сложни. Добре, представи си, че В. Вълов беше отказал да копае тези гробове без осигуряване на лабораторни изследвания (това означава със скъпо и сложно за тогава вдигане на гробовете на цяло и отнасянето им в лабораториите)? Просто щеха да го отстранят, за забавяне на проучванията и щяха да го заменят с някой по-послушен. Това и става 1974 г., като е моля да сравниш нивото на Вълов с това на човека, който го наследява. Всъщност, въпроса ти е основателен - трябва ли да копаем, след като методите ни не са най-добрите и знаем, че след 30 години ще ни критикуват с основание? Можем да се запитаме какво ще бъде нивото на археологията след още 30 години - 100 % ще ни упрекват, че и ние сме унищожили много важна информация. Лично аз нямам отговор на този въпрос.

Обсадата на Солун. Латони, ти май се шегуваш, какви са тезиприказки за българския отряд, обсадил Солун (столица на кралство и втория град на Византия и Латинската империя. В извора (ако си направим труда да му обърнем внимание) се казва ясно - българи от областта (земята), тоест, местни родопчани, а не някакви хипотетични калоянови войски в района ("liBougre de la terre", Вилардуен). Разбира се, това не означава, че те са били прости селяни, а не професионални войници, напротив, от един виз. извор от 1294 г. се споменава за Никола Мито, протосеваст на българите и управител на Мосинопол - факт, показващ, че в края на века там е имало "военна част, съставена от българи, населяващи Мосинопол и околностите, " (Божилов, Българите във Византийската империя, 332). Впрочем, в това няма нищо учудващо, тъй като знаем, че още в началото на XI в. Василий е преселвал българи (включително войници) във Волерон (същата област), като българи-войни от областат са ни известни и в края на същото столетие, коагто помагат на Алексий I в битката при Левунион.
Колкото до войската на Калоян, "неразпускана от 1205 г.", това е напълно безпочвено изказване. Изворите съобщават изрично, че войниците обсадили Солун през 1207 са били не само българи (нито кумани, които не воюват през този сезон, когато няма трева за конете им), а значителна част от тях били наемници. Самот известие гласи "войска, по-голяма от водния пясък, от българи, дромати, татари, хазари, гърци, алани, руси", "от всякакъв род, какъвто храни северната страна" (вж. добрия стар проф. Златарски, стр. 252).
Ясно е, че армията е била голяма, след като се осмелявала да щурмува такъв център, а освен това е била съставена от много народи, който Калоян бил принуден да наеме за внезапния случай, тъй като основните му съюзници -куманите, нямало да дойдат в такъв неподходящ сезон. Естествено, ние не можем да знаем цялата численост на армията, но във всеки случай тя не може да бъде по-малка от 25-30 хиляди души, огромно число за постоянно държана и издържана войска през периода, която надвишавала по-броя си например числеността на населението на столицата Търново. Дори ида си права и Калоян е издържал постоянно такава армия, то, ако беше я държал концетрирана, тя би образувала (със обслужващите я хора), най-голямото селище в българските земи, нещо нещо ненужно, сложно и безмислено. Ако пък приемем, че я разположи в отделни, стратегически важни точки, то пак ще бъде необходимо време за концентрирането и.
За облеклата от гроба - посочи кое изследване даав конкретни данни, че облеклата са от XI-XII в. За ботушите както посочих самата Инкова казва, че няма следи от боя и това което цитираш е просто визуално наблюдение на изгнили парчета кожа без боя - защо цветът им да не се дължи на естествения цвят на вече обезцветената кожа. Самата Инкова не пише дали се е опитала да отдели боя от другите споменати от нея останки от ботуши, защо не го е направила, а само сравнява визуални наблюдения - много просто, защото отговарят на идеята. И най-накрая, дори и ботушите да са червени, това не означава автоматично цар, червени ботуши са носили идруги висши боляри, като например деспота.
На последния ти въпрос, защо в "демокрацията" нещата не са си дошли на мястото, мисля че всеки може сам да си отговори (каква демокрация сме сами си знаем). Мога само да добавя, че веднъж създадени, новите научни митове вече много трудно могат да бъдат опровергани, просто защото на хората им се иска да вярват на хубави приказки и както вярвам си забелязвала, им е най-хубаво, когато биват залъгвани с царе-супермени, златни векове и нови времена.