Истината за старите български градове / Наука / Хуманитарни науки / Археология

Да питаш Зиези за историческа информация, това е като да питаш Абу Мусаб Ал Заркауи за хуманизма.
Под двореца на Симеон в Преслав няма по-стар от българската епоха градеж с каменни квадри. Г-образната крепост-аул с квадров строеж в Преслав не е под, а около двореца на Симеон, и датира от времето на Омуртаг и крепостта в Плиска. След 893 годиня та е била обградена от нова външна стена с по-различна строителна техника и е започнала да действа като вътрешна крепост на новата столица.
Под двореца на Омуртаг в Плиска е т. нар. "дворец на Крум", за строителния материал на който няма данни, понеже от него е запазена само фундиращата подложка. Всичко друго е било разчистено заради опожаряването на сградата от войските на Никифор Геник.
Категорично невярно е твърдението за еднаквост на тракийската и раннобългарската строителна техника. Невярно е също заявлението, че в римската и ранновизантийската епоха не се е строяло с квадри. Под раннобългарския пласт в Плиска няма тракийско или римско селище.
За амфитеатъра в София. Намира се на ул. "Будапеща", в самия й край, до стълбището към ул. "Московска", може да се види през строителните ограждения.

През месец април тази година строителната компания “Феърплей Интернешънъл” АД започва да строи в София на ул.”Будапеща”, на собствен парцел, апартаментен хотел за продължително пребиваване.По време на изкопните работи строителите попадат на уникална археологическа находка – РИМСКИ АМФИТЕАТЪР от края на III-ти век сл.Хр.
Г-н Жарин Величков от НИПК, който е определен за ръководител на археологическите разкопки, представя находката като изключително ценен паметник.На това място през 1919 г е намерена релефна плоча изобразяваща гладиаторски игри.Сега е разкрита класическа постройка на амфитеатър от епохата на град Сердика.Археолозите са попаднали и на 400 броя монети.
Строителството на хотела е спряно и разкопките продължават.След края им предстои тяхната консервация, частична реставрация и социализация.За да се осъществи експонацията на древноримския амфитетатър в новото строителство, фирма Феърплей се отказва от реализирането на първоначалния си архитектурен проект за хотела и сега, след съгласуване с НИПК, подготвя нов проект с разчет да започне строителство през месец октомври тази година.Паметникът на културата ще се експонира, ограден от стъклени стени, в сутерена на новия хотел.Плочата на кота 0 ще бъде изрязана така, че находката да се вижда от улицата.Планирано е изграждането на отделен вход със стълби, които водят към нея - по този начин е решен свободният достъп на гражданите за посещения.
До този момент строителната компания е инвестирала в разкопките 40 000 лв., като не се говори за претърпените загуби от временното замразяване на обекта, преработването на архитектурен и строителен проект и отлагането на пусковия срок във времето.Това е уникален случай в практиката – инвеститорът финансира дейности на държавата и сам търси начини да опази археологическия паметник.Не е трудно да се досетим – при действащия сега архаичен закон за археологическите находки - какво би трябвало да е логичното поведение на частните инвеститори в такава ситуация.
След изготвянето на проекта за консервация и частична реставрация на паметника, строителната компания ще потърси начини за финансирането му от държавни институции и Европейски фондове, като се опре и на подкрепата на обществото.Факт е, че направеното до този момент не е по силите на всяка частна фирма в България - както и това, че държавата трябва да поеме своите задължения по опазването на националните паметници на културата.