Виреят ли сексуалните хищници в Анонимни Алкохолици?

Когато изтрезнях на 17, Анонимни Алкохолици ме приеха с отворени обятия. Тогава не знаех, че някои от тях могат да бъдат опасни.
Добрите новини са, че вие може да бъдете всичко, което поискате в АА. Писател, танцьор на Фламенко, банков обирджия. Там срещах дилъри на дрога както и носители на Оскар. Ние сме разнообразни и според мен това е една от най – големите благословии на програмата. Никъде другаде не съм била на място, толкова богато на опит.
Лошите новини са, че може да бъдете и сексуален хищник.
Изтрезнях на 17. За всичкият алкохол и наркотици, които бях употребила до онзи момент, бях все още твърде наивна. Никога не бях имала гадже, бях девствена като се бях целувала най – много с три момчета. Бях все още дете в много отношения, с изключение на факта, че пиех до припадък. Мислех си, че срещите на младите хора, със същите проблеми в АА, могат да ми помогната да се изчистя, но това не се оказа вярно. Без да знам се превърнах в мишена.
Срещите на младите зависими, които посещавах в целия Лос Анджелис се отличаваха с текучество от видове мъже, които аз бих нарекла перверзници. Те не бяха обичайните откачалки с бели бусове без прозорци и дълги шлифери. Те изглеждаха като всеки друг на срещите: татуирани и готини, пушещи цигари.
Тези мъже ме наобиколиха, както правеха и с всеки друг новодошъл, който е прекалено млад и неопитен да различи обичащата ръка на АА и неприятната ръка на хищник. Те ме приветстваха на срещите, даваха ми прекалено дълги прегръдки и ми предлагаха цигари в период, когато бях твърде млада за да си позволя. Чувствах се обгърната от програмата. Никога преди не бях изпитвала толкова голямо внимание от други към мен.
Но това, което си мислех, че е безвреден флирт, а всички флиртове са безвредни, когато си на 17 и вечерният ти час е 10, тези мъже тълкуваха като уязвимост.
Имаше един, който ще нарека Джей, който ме покани в тях за да четем голямата книга. Когато пристигнах и попитах какво точно ще четем, той се засмя и ми показа спалнята си. Позволих му да ме целуне и опипа, защото не знаех, че ми бе разрешено да му кажа „не“. Той беше на 30, а аз на 17. Родителите ми ме бяха учили да уважавам възрастните и точно това си мислех, че правя. Не може да е неморално, ако Джей го прави, си мислех; той имаше безброй спонсори и беше пораснал.
Имаше един, който ще нарека Си, който беше на 36 и бе трезвен над десет години. Имаше дъщеря само с няколко години по – млада от мен. Странно е да се върна назад и да го нарека изнасилване, защото съм била насилвана под много по – съмнителни обстоятелства, но беше точно такова.
Част от причините това да бъде толкова пагубен опит за мен, беше че никой не насочваше пистолет в главата ми. Тогава го усещах като нещата, които обикновено се правят в АА и за които всички говореха – да се забавляваш, да изпускаш парата, и да се радваш на това, че сме надживели „катастрофата“. Нямах достатъчно опит, че да се почувствам ужасена, когато Си ме накара да му викам „татко“.
Според мен, проблемът е системен. АА е направено за възрастни, за хора, които имат години опит зад гърба си, възрастни които пушат, играят хазарт, имат татуировки и правят секс. Да – точно за възрастни! Всички тези истории, тогава ще са интересни.
Но какво се случва с тийнейджърите, които попадат на подобни места? Тийнейджъри, които въпреки своето позьорство и претенции, са все още деца, въпреки порасналите си тела. Ние сме като риби на сухо!
Един от най – ползотворните моменти на моят трезвост се случи, когато бях на 19. Бях на среща на АА – една от най – големите в Лос Анджелис, заедно с най – добрата си приятелка. Спийкерът онази нощ бе привлекателен мъж на около 40. Беше чаровен и забавен – представете си Джордж Клуни с татуси и хероинова зависимост. Пет минути преди да завърши съвсем нормално обяви, че е изнасилвал жени.
С приятелката ми се спогледахме – и двете бяхме сексуално насилвани и само чуването на думичката „изнасилване“ бе достатъчно за да ни настръхнат косите. Онемяхме от факта, че според този човек да насилваш жени да правят секс с теб е част от алкохолната зависимост. За него, изнасилването на жени бе просто част от „духовната болест“.
Но неговото признание не бе единственото притеснително, онази нощ. Реакцията на останалите, тоест тяхното бездействие по отношение на думите му. Никой не го замери с изгнил плод. Дори не мога да си спомня, някой друг да се почувства некомфотно.
Съобщението, което получих беше оглушително: АА ще те приеме, няма значение какво си правил по време на злоупоребата си с алкохол. Дори може и да си признаеш за изнасилване.
Не ме разбирайте погрешно, на мнение съм, че на изнасилвачите трябва да им разрешено да говорят за своето минало, но на срещи със себеподобни или с професионалист. Но буквално да ме карате да ръкопляскам на мъж, който е изнасилвал жени – това отива твърде далеч.
Да, АА трябва да бъде безопасно място за този мъж. Той се нуждае от програма, където да каже цялата истина за себе си, без значение колко тъмна е тя. Но не трябва ли АА да бъде безопасно и за мен? Защо неговото желание да се разтовари трябва да цака моето желание да не се чувствам ужасена и травматизирана?
В програмата се предполага, че не трябва да се вглеждаме в грешките на другите. Пак там се предполага, че трябва да обичаме другите, докато се научим да обичаме себе си като се въздържаме да съдим другите.
Но има времена, когато трябва да съдим другите и да имаме предвид техните грешки. Мъж в тридесетте си, който прави секс със седемнадесет годишна не е „болен човек“, за който трябва да се молим; той е престъпник, поне според законите в Калифорния, който трябва да бъде държан далече от уязвимо 17 годишно момиче, момиче, което е двойно по – незащитено, защото е новодошла.
Тогава не познавах нищо друго освен това да позволя на Джей да ме заведе в къщата си или на Си да ме изкара на среща. Тогава бях все още момиче, но момиче, което е убедено, че е вече жена. Толкова си мечтаех, че не забелязах, че всъщност потъвам. Не бях глупава, просто неопитна.
Бих желала, някой да ми бе казал тогава „Само защото този мъж има дълга трезвеност не означава, че той няма да се възползва от теб“. Просто не знаех. Единствените възрастни мъже, които познавах тогава бяха моите роднини и учители, всички те бяха мили с мен. Нямах пример, по който да сравнявам между мъж, който наистина иска да ми помогне и мъж, който иска да се възползва от мен.
Бих желала АА да не се поддава толкова лесно на културата на „приемането“, където хищниците могат да виреят. Не знам, обаче къде е балансът между това да се толерират такива хора, от една страна, а от друга да се защитят непълнолетните. Това е нещото, за което съм мислила много и до сега не съм намерила правилният отговор.
Не знам дали ще се отърся от срама и гнева, който чувствам всеки път, когато си мисля за Си или Джей и начина по който по – голяма част от АА обществото се преструваше, че нищо не се е случило с мен или с безброй многото момичета, с които изтрезнях. Може би АА ще се промени и ние ще можем да защитим най – уязвимите си членове. Не знам какво е решението, но се надявам да има такова.
Лили Уенщайн е псевдоним на писателка от Западният бряг. Тя също така има статии за това как да не бъдете толкова фанатични в АА.

https://www.thefix.com/content/sexual-predators-in-aa-10070?fbclid=IwAR03qq4E7QLguTgZlc-5VXrOoI9TC5SXt6cBhz8ALUZ7Ka8cI9fRileje4U

Голям фантазьор си ти!
Аз пък за 10 години и отгоре в АА,никъде не видях зверове!

Кой как се държи си е негова карма, как аз-моя отговорност!