12 причини да стоите надалеч от програмата на АА / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Дванадесет причини да стоите надалеч от програмата на АА и свързаните с нея дванадесет стъпки

Автор Стивън Слейт, 03.08.2018г.

https://www.soberforever.net/addictionblog/index.php/12-reasons-to-stay-away-from-12-step-programs/

"Програмите свързани с дванадесетте стъпки са в основата на индустрията за лечение на зависимости в Съединените щати. За съжаление, това лечение не е успешно. Най – малко 65% от алкохолиците се запиват отново през първата година на лечението, а при наркозависимите от опиоиди и други подобни, повторната употреба е над 90%. В дългосрочен план, евентуалните проценти на възстановяване на хората, които се лекуват по тези програми не са по – добри от тези, които никога не са получавали помощ, а в някои случаи са дори и по – зле. За съжаление, повечето провали на системите за лечение могат да бъдат проследени до влиянието на АА и свързаните с тях програми от дванадесет стъпки в тях. На по – долните редове може да прочетете за дванадесетте причини поради които да избягвате програми свързани с АА.

1. Безсилие.

Известната първа стъпка на анонимните алкохолици - „признаването“, че сте безсилни пред наркотиците и алкохола е разрушителна стъпка, която всъщност създава чувство на безсилие. Това не е само слух. Прякото наблюдение и контролираните изследвания показват, че пиенето и употребата на наркотици на хората става по-нестабилно след като се включат в програми изградени на принципите на дванадесетте стъпки.

2. Зависимост.

Тези, които успеят да изтрезнеят докато са в Анонимни Алкохолици или Анонимни Наркозависими, развиват страх от това, че ако пропуснат сбирки или дейности по някоя от дванадесетте стъпки, ще преживеят емоционален срив и ще употребят отново. Това се подсилва от лозунги като „само тези, които посещават сбирки ще останат трезви“ както и от измислици за хора, които са спрели да ходят на срещи и са преживели изключителни запои. Освен това на членовете често се казва да избягват партита, където се сервира алкохол или в противен случай те могат да бъдат подтикнати да използват алкохола или наркотика отново. Това изглежда достатъчно логично, но се прилага и за семейни събития като празнични тържества, сватби и други подобни. Попадналият в някоя от програмите свързани с дванадесетте стъпки е насърчаван да направи другите членове от програмата своя нов социален кръг. Това кара членовете на семейството на зависимия да започнат да се чудят дали възстановяването предписано от АА е по – добро от самата зависимост – при всички положения, зависимият е изгубен за семейството си, защото е ангажиран изцяло с дейностите на АА или АН.

3. Не работи!

Много ще ви кажат, че АА или АН е единственият начин да преодолеете употребата на наркотични вещества или алкохол. Всъщност много повече хора успяват да се справят без програмата от дванадесет стъпки предлагана от АА или АН. Има над двадесет милиона души, които са се справили със зависимостите си като от тази цифра само два милиона са членове на АА или АН. Още повече, че голямата членска маса на АА са попаднали там по задължение от властите или като част от предписаната им от различни специалисти програма за възстановяване. Голяма част от членовете на групите свързани с дванадесетте стъпки изпадат от там още през първата година, защото просто не им харесва, а най – вече поради факта, че това не работи за тях. Изследователят Ланс Доут оценява процентното съотношение на успелите да преодолеят зависимостта си към различни субстанции, членове на групи в АА или АН, между 5 до 8%, което между другото е по – малко от процентите на тези които са се справили без никаква друга помощ. От тези данни може да се направи извода, че програмата на АА не е ефективна. Дори и тези, които се броят към успешните случаи при тези групи, най – вероятно са могли да преодолеят своите зависимости и без да се присъединяват към програми свързани с дванадесетте стъпки. Като се има предвид зависимостта, която създава (както е описано по-горе), това прави участието в АА или АН с повече вреди отколкото ползи.

4. Всъщност не е анонимно!

На участниците по програмите свързани с дванадесетте стъпки се обещава поверителност и тайна на техните проблеми, но това доверие редовно се нарушава. Няма правна защита, която да попречи на останалите членове да клюкарстват за вас и подробностите от живота ви, които споделяте по време на срещи на АА или АН. Много бивши членове са измъчвани от инциденти, в които се сблъскват с хора, с които са се запознали в АА или АН и които си пъхат носа в живота им - в това дали употребяват или не употребяват в настоящето, като изразяват подозрение и ги смущават публично. Това не е кабинет на терапевт - нещата, които казвате на срещи, могат и ще бъдат използвани срещу вас. Вашето минало трябва да остане назад, но то може да стане обществено достояние в резултат на участието ви в групите на АА или АН. Тези, с професионални умения и компетентности, които имат лицензи за съответната професия и са застрашени от отнемането й при злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, рискуват да бъдат уволнени и с взети лицензи поради участието си в подобни мероприятия.

5. Програмата е обидна и нравоучителна

Преди да отидат на срещи по програмата на дванадесетте стъпки, хората си имат представата, че тези групи са съсредоточени върху взаимопомощ за спиране на алкохола и наркотичните вещества. Но това, което ще откриете скоро е, че програмата изисква от вас да споделите всеки един аспект от живота си като извадите наяве грешки и проблеми, които нямат нищо общо с употребата на алкохол и наркотици. Четвъртата стъпка дори ви задължава да пишете за подробности от детството си и други периоди, в които не сте употребявали алкохол или наркотични вещества с цел да разкриете „дефектите на характера си“ и да се извините за неща, които нямат нищо общо със злоупотребата ви с алкохол или наркотици. А петата стъпка стига дори и по – далеч, като изисква от вас да прочетете написаното от четвърта стъпка на друг член на АА/АН. Програмите свързани с дванадесетте стъпки не са единствено за лечение на зависимостите – те се опитват изцяло да променят морално индивида. Това е така, защото АА е продължение на християнската секта наричаща себе си Оксфордска група. „Духовният прелом“, който трябва да се осъществи според дванадесет стъпковата програма, не може да бъде завършен без това неморално минало и членовете, които не говорят за това свое минало, са смятани от останалите в тези групи за лъжци и им е оказван натиск да пренапишат миналото си като се определят като морално пропаднали, така че наистина да могат да се „предадат на Господ“ за да се преродят.

6. Тяхната религиозност е обидна за тези, които не вярват

Програмите свързани с дванадесетте стъпки твърдят, че са по-скоро духовни, отколкото религиозни, но думата „Бог“ се появява в няколко от стъпките и безброй пъти в прочутата Голяма книга на анонимни алкохолици. Членовете атеисти биват притискани да вярват в Бог или да вярват в „сила по – висша от тях“, която според книгата на АА може да бъде всичко, но според стъпките трябва да притежава свръхестествени сили. За да успеете да се справите със своята зависимост , според тази програма, вие трябва да се помолите на висшата сила, да се предадете на нея и да приемете „волята“ на висшата сила като по този начин тя трябва да може по чудо да премахне желанието ви за пиене или наркотици. Звучи много като Бог, нали?

7. Тяхната духовност е обидна за вярващите

Много вярващи в Бог, казват че мненията в дванадесетте стъпки относно Бог или висшата сила влизат в конфликт с техните собствени разбирания за Бог. Все пак те са насилвани да се съобразят с тези виждания или няма да бъдат възприети като „добре работещи по програмата“. Пример за това е, че много хора казват, че Бог им е дал свободната воля да изберат да живеят правилно, но членовете на АА им казват да отрекат собствената си воля и вместо това да се предадат в ръцете на Бог. Има много други такива конфликтни положения, които възникват, но духовността на АА е толкова силно преплетена с програмата, че става несъвместима с разбиранията на повечето, които са дошли за помощ.

8. Програмата насърчава негативните възприятия на членовете за себе си

Традиционно за групите свързани с АА и АН е да се идентифицирате като наркоман или алкохолик. Тези етиките ви следват когато и да говорите на срещи на групите. Ако не ги използвате на вас ще бъде гледано презрително и с подозрение. Някои казват „възстановяващ се алкохолик“, но ако твърдите, че сте преодолели проблема си и се определяте като „възстановен алкохолик“ то ще бъдете погледнати с още по – голямо презрение. Цялото ви минало ще е заличено, а личността ви ще се определя от една единствена борба – тази с алкохолната зависимост – завинаги. Подобни етикети са срам, нямат полза и са психологически ограничения, за тези които ги използват.

9. Програмата ви държи вързан за миналото

Ако чувствате, че сте преодолели зависимостта си и заявите, че се чувствате добре и сте приключили с дванадесетте стъпки, то бързо ще ви кажат „че стоите на розов облак, който ще избухне“. По – старите членове ви напомнят, че ви е дадена единствено „еднодневна отсрочка“ и че не може да знаете какво ще се случи утре. Това е подсилено от слогани като „пробивът е част от възстановяването“ и постоянното повтаряне, че зависимостта е за цял живот „болест, която няма лечение“. Слоганът „предай нататък“ от тези програми ви предупреждава, че трябва да продължите да помагате на други наркомани или алкохолици като ги спонсорирате, следователно трябва да продължите да говорите за миналите си проблеми и да се възприемате ежедневно като алкохолик или наркоман.

10. „Загубата на контрол“

В АА се популяризира идеята, че наркоманите или алкохолиците имат алергия към наркотиците и алкохола, която ги принуждава да продължават да употребяват дори ако са употребили малки количества алкохол или наркотици. Тази теория е тествана от учените, които доказват че тя не е вярна. Но програмите от дванадесет стъпки и цялата лечебна индустрия, която тя поражда, отказват да отхвърлят този опроверган мит от научните доказателства. Това е в основата на техният подход, който се изразява в това да държи наркоманите и алкохолиците чрез даването на всекидневни порции страх. Този мит е създаден с цел да държи хората в страх за да останат трезви, но това има и обратна страна. Доказано е в научните среди, че точно този мит създаден от АА програмите за загубата на контрол води до запои, които са в пъти по – силни и убийствени от това човек никога да не е стъпвал в подобни организации и програми. Това е вид плацебо ефект или предсказание на собствените действия. Но това, което е по – лошото, че на хората, които са употребявали твърди наркотици им е казвано, че ако пият или пушат марихуана отново ще се върнат към твърдите наркотици. Да се разпространява такава дезинформация е направо безразсъдно. Нещо повече, изграждането на вашата трезвост върху този страх е глупаво, дори ако останете трезви. Страхът поставя тялото в режим на битка, което е преходно състояние към увреждане на цялото ви тяло. Не сме създадени за да живеем в постоянен страх и въпреки това, много от старите членове по тези групи продължават да повтарят, че те ходят на сбирки само и само за да останат трезви.

11. Практиките на АА противоречат на доказани психологични изследвания и теории

Непрекъснатото извикване на негативни емоции и чувства както и тяхното преживяване е срещу всякакви правила на научните изследвания в областта на травмата и здравия разум. Концепциите като „безсилие“ и „загуба на контрол“, използвани в АА или АН, пораждат още повече от негативните емоции и чувства без да ги намаляват, каквото уж е предназначението им според дванадесетте стъпки. Изискванията им за въздържание са в голямо противоречие с науката, където многократно се доказва, че поне 50% от хората, диагностицирани като алкохолици, се връщат към успешно умерено пиене. Техният модел на „неизлечимата болест“ противоречи на няколко десетилетия изследвания, които показват, че над 90% от хората трайно преодоляват проблемите си с употребата на вещества. Почти всичко, което учат, е абсолютно погрешно и въпреки това те отказват да актуализират програмата си, защото се смята, че тя се предава от Бог директно на Бил Уилсън, авторът на Голямата книга на анонимните алкохолици. По този начин те имат собствена библия, а не метод, основан на научно доказателства спрямо употребата на забранени вещества и алкохол.

12. Всъщност те нямат метод за спирането на алкохола или наркотиците

Вместо това АА и АН са просто клубове на хора с алкохолни или наркотични проблеми. Единственото, което ви се казва за да спрете да употребявате е да се молите и да очаквате чудото като ежедневно посещавате сбирки. Всичко това е съчетано със солидна порция страх както бе споменато по – горе. Но дванадесетте стъпки имат много малко общо с наркотиците или алкохола в края на деня. Те се фокусират върху морална трансформация и разчитат на вас да не пиете и всичко това е при положение, че според тях „вие нямате свободна воля“. Ето тук се изразява голямата лудост на АА и АН и свързаните с тях дванадесет стъпки!!!
Имайки предвид всичко това, трябва да е ясно, че групите свързани с работа по дванадесетте стъпки, трябва да бъде избягвана. Тъжният факт, обаче е, че ако търсите лечение на вашата зависимост някъде в САЩ ще бъдете изложени на влиянието на идеите от програмата по дванадесетте стъпки и най – вероятно накаран да присъствате на срещи на АА или АН."

Стивън Слейт е научен сътрудник на Изследователския институт на Болдуин (BRI) и съавтор на „Свободния модел за зависимости“. Неговите критични есета за модела на пристрастяване на мозъчните заболявания също се появяват в университетските учебниците по зависимости и патопсихология към Greenhaven Press и McGraw Hill. Като бивш зависим към хероина, Стивън е изпитал системата за лечение на зависимости отвътре, прекарвайки 5 години в стационарни и амбулаторни клиники, клиники за метадон, посещавал е програми свързани с дванадесетте стъпки и АН, психиатрични лечения, насочени към „основните причини за пристрастяването“. Всяко от тези лечения го оставя в по-лошо положение, докато с помощта на една от по-ранните образователни програми на изследователския институт на Болдуин той отхвърля безпомощната роля на наркоман и започва да се вижда като способен да избира различното. След което той посвещава живота си, за да покаже и на другите, че те също могат да контролират себе си и са способни на самоинициативна промяна в навиците си за употреба на вещества, без цял живот да ходят на група за подкрепа.