Здравейте.
Искам да попитам как се разпознава гранцата, между "нормалното" ежедневно употребяване на алкохол и състоянието на зависимост?
Всъщност кога свършва нормалното?

Нормалните хора не пият всеки ден.
Те нямат нужда от ежедневно пиене.

Основен признак на зависимостта е нарушеният контрол. Един алкохолик може да не пие въобще, но не може да пие контролирано. Както е казано в поговорката: "Без едно може, с едно не може." Нарушен е контролът върху началото, нивото и края на употребата. Контролът се губи постепенно, т.е. рязка граница няма. Точно това създава илюзията за липса на проблеми, болестта напредва бавно, коварно, неусетно. Напълно загубен е контролът при малка част от зависимите, там деградацията е пълна. Лошото е, че каквото е отнето от болестта, не се връща и възстановяването на пълен контрол върху пиенето вече става невъзможно.

Благодаря за отговорите.
Зададох въпроса, защото се замислям, че не ми е комфортно да седна вечер на масата и да няма нещо за пиене. Старая се да е бира или вино, трябва да има нещо.

А така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се да Ви видя тук, д-р Добринов! : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Трябваше чак в чужбина да осъзная..че нормалните хора не пият сутрин,на работа и всеки ден. "
. . . . . . . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според сега официално ползваната и от българските психиатри МКБ-10 има две различаващи се диагностични категории - "Проблемна употреба на алкохол" (F10.1) и "Синдром на алкохолна зависимост" (F10.2). При първата няма абстиненти симтоми, няма постоянен затруднен контрол върху приема на алкохол (т.е. проблемните пиячи, които не за пристрастени към алкохола могат да пият по малко), няма жертване на други достъпни удоволствия само и само да се напият и пр. и пр. Докато втората е до голяма степен идентична с по-архаичното понятие "алкохолизъм".

Разбира се, границата е условна, но това все пак е някакъв ориентир - дадена е средна категория между нормално пиещ и алкохолик; тази средна категория е проблемен пияч. AA и много от неуките психолози и психиатри бързат да стигматизират проблемните пиячи като алкохолици, което е голяма грешка и води до влошаване по принципа на самосбъдващото се пророчество - като един проблемен пияч си науми, че е завършен алкохолик, в крайна сметка става такъв. Толкова за неуките бг психиатри и психолози, пеещи в хор с АА. Съвременните западни практики отдавна са признали наличието на преходни зони и нуждата от специфични терапии за специфични нужди, а не примитивно полярно черно-бяло мислене.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Това не е вярно. В МКБ-10 няма категория "проблемна употреба", а "вредна употреба" - F 10.1. Тя изобщо не е "средна категория между нормално пиещ и алкохолик", а качествено различно състояние. Много хора са в тази група и никога не стават зависими. Те наистина имат запазен контрол, но при тях се появява увреда на здравето като следствие от пиенето. Никой не може да стане алкохолик, само защото "си науми", че е такъв. Ще прескоча темата за модата на западните практики и пеенето в хор, това са емоционални тенезми на пишещия. Иначе безспорно индивидуалният подход е важен, макар да има и общи принципи и стандарти в терапията.

Докторе (ако действително сте такъв), не искам тук надълго и нашироко да изпадам в диагностични казуистики, които и без това нямат много практическо приложение, но е достатъчно да посоча, че в диагностичните указания към тази рядко употребявана категория - "вредна употреба" (да, прав сте, действително няма "проблемна" в МКБ-10) - изрично е упоменато, че тя не може да се използва за случаи, в които има достатъчно симптоми за "алкохолна зависимост". Тоест, това е категория-недоносче, която съответства на американското (според DSM-V) Mild Alcohol Use Disorder, което също се обозначава с F10.1, докато Moderate и Severe степените са F10.2. Така че "грешката" ми в крайна сметка се оказва вярна.

Част от практическия въпрос, на който се опитах в предния си пост да обърна внимание, е по-друг: да не се препрящат с лека ръка проблемни или леки до умерени пиячи към сектата АА с лекарска или психотерапевтична благословия, защото, видите ли, това било единствената общност за взаимопомощ и били по-добре от нищо. Това е непрофесионално. Много от тях, вместо да се впримчат в синусоудата от абсолютното напиване до абсолютното въздържание и обратно (и пак, и пак...), могат успешно да преминат за дълго на режим умерено/контролирано пиене и виждайки как им се подобрява живота от това, трайно да преходят към по-здравословни пиячески и изобщо житейски навици.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)