Привет!
Бях алкохолно зависима дълги години и от дълги години не пия изобщо.Досега нямах никакъв проблем, но днес бях на гости и когато предложиха аперитив, нямаше как да откажа, затова позволих да ми налеят. Някакво сухо шери. Опитах с върха на езика, беше ми леко неприятно, миришеше все едно на лекарство. Не показах реакция пред компанията, дойде салатата ( с много чесън) и почти ми се затъпи вкусовото възприятие. Взех едно малко парче хляб, който беше леко корав, сложих го при салатата и го полях с шерито. Той го попи. Сложих още сос от чесновия -накрая почти не усещах миризмата на алкохол. Изядох всичко, не исках да предизвиквам внимание.
Не ми беше проблем след това да откажа виното-бях с кола.
В момента не чувствувам заплахата, но знам че днес не е обикновен ден.
Досега съм яла сладкиши с алкохол - тирамису и торти. Миризмата на ликьор ми е била винаги силна и по-скоро неприятна. Не се е случило подхлъзване.
Сега ме е страх.

това винаги ми е било много интересно -нямаше как да откажа, затова позволих да ми налеят.
Защо не можеш да откажеш ? От какво се страхуваш ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се притеснявай.
Всичко е най-вече в главата.
И на мен ми се случи да пия една малка бира на едно парти..макар и с колата да бях.
Цяла вечер..айде бе..пий поне една бира...
Накрая в 2 през ноща пих ена кутийка 330 мл бира.
Не почуствах нищо.
Просто знаех че нямам право на повече от това.
Не съм докоснал оттогава нищо.
Нито ми се е допило,нито пък изобщо мисля за алкохол.
Мисля че с годините на трезвенност няколко случайни бири няма да ме подхлъзнат.
Но аз така или иначе не си правя експерименти.

Отказвам без изобщо да ми пука какво си мислят другите.
Но в този случай в съседния пост ,просто прецених че една малка бира в 2 през ноща нито ще ме напие,нито пък ще ми вземе книжката.
Макар и в Норвегия..където две бири те лишават от книжка ако те спрат.
Просто се доверих на себе си.
Изчаках близо час,и закарах баджанака който беше порядъчно наквасен да лягаме.
:-)

"Взех едно малко парче хляб, който беше леко корав, сложих го при салатата и го полях с шерито. Той го попи..."
А това защо го направи? Интересно ми е. Не си искала да привличаш внимание, а това си е доста необичайно действие.

"...И все пак той се напи отново. Помолихме го да ни разкаже какво точно се бе случило. Ето неговата история:
“Отидох на работа във вторник сутринта. Помня, че бях раздразнен поради това, че съм продавач във фирма, която по-рано притежавах. Разменихме си няколко реплики с началника - нищо особено. След това реших да замина за провинцията и да видя дали мога да продам една кола. По пътя огладнях и спрях в крайпътно заведение, в което има бар. Нямах намерение да пия. Мислех само да си взема един сандвич. Също така ми мина през ум, че тук мога да намеря клиент за някоя кола, тъй като това място ми бе познато от мнoгoкратните ми посещения в продължение на години. Много пъти съм хапвал там през месеците, в които бях трезвен. Седнах на една маса и поръчах сандвич и чаша мляко.

Изведнъж ми хрумна мисълта, че ако налея 30г. уиски в млякото, то няма да ми навреди на пълен стомах. Поръчах уиски и го изсипах в млякото. Смътно усещах, че не постъпвам много умно, но все пак се чувствах сигурен, защото поемах уискито на пълен стомах. Експериментът премина толкова добре, че си поръчах още уиски и го налях в още мляко. Тъй като и това наглед не ми навреди, опитах още едно.”

Така започна поредното пътуване на Джим до психиатрията."
Цитата е от трета глава "Още за алкохолизма" на книгата "Анонимни Алкохолици"
Може да ти помогне:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече съм го споделял, но отново да напиша - не пия алкохол от близо 4 години и точно от толкова време съм в АА. Аз не съм член на АА. Аз съм в АА. Емоцията в разликата между едното и другото за/според мен не се обяснява. Тази емоция се живее, преживява се. Пак за/според мен.

През всичкото това време съм присъствал поне на десет яки купона. Първият беше, когато не бях пил грам алкохол близо три месеца. Това е единственият път до ден днешен, когато умирах от страх да не би да се заплющя. И преди да вляза се обадих на спонсора си и му казвам:"М., всеки момент ще вляза на рождения ден на Ю." и млъквам. Пауза, която ми се стори цяла вечност и чувам гласа на М. отсреща в телефонната слушалка:"Sandu, ама тебе май, май те е страх..." И се смее. И продължава:"Ако те е страх, просто не влизай." Това на мен ми беше достатъчно да се доверя на това"един алкохолик разговаря с друг". Страхът изчезна. Влязох. Бяхме около 50 човека. И повечето, да не казвам всичките много добре знаеха как пия аз. Никой не ми предложи да пия алкохол. Стоях на купона, танцувах до 3 часа сутринта, след което си тръгнах. През цялото това време никой не ми предложи грам алкохол, никой не ме попита:"Sandu, ти що не пиеш?" Цели 6 часа преживявах, бях в емоцията на това "един алкохолик разговаря с друг". Това беше първият път, когато усетих, почувствах дълбоко в себе си благодарността. Не киселото, користното, преднамереното в думата "благодаря", а разтърсващата, вдъхновяващата, непроумяемата... емоция - благодарност. Но това беше и последният купон, на който си позволих да стоя 6 часа. Защото се събудих в емоцията... Не мога да я обясня. И все пак - в повече са ми тези 6 часа; от един момент нататък всичко залочва да се повтаря... А! Сега го почувствах отново, дето му викат "дежа вю" - пренаситен, натъпкан.., та чак кух, празен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично си имам извинение че шофирам.
Но по принцип изобщо не ме е срам да кажа,че имам проблем.
Имам заболяване на кръвта,вените..а и нв искам пак да пропуша като се напия.
Това са ми дежурните извинения.
Много често са се опитвали всячески да ме тикат към поне една бира,поне една малка ракия.
Винаги съм отстоявал че не искам,с едно две изключения.
Лесно може да си сипеш бира..да се скатаеш с чашата нанякъдв докато бърборят..и да я лиснеш или в мивката,или в тоалетната.
Или пък да се моташ показно с бира..уж че пиеш,а в кутийката да няма нищо.

Ако можеше, щях да откажа, но щях да предизвикам още по-голямо впечатление.
Поливането на хляба стана, когато никой не гледаше към мен, така че не съм предизвикала учудване.

финтрол, благодаря ти, малко ме поуспокои!

На АА срещи нямам нужда да ходя. Аз не пия и нямам желание да пия.
Имах нужда да споделя с други непиещи алкохолици, това е.
Благодаря на отзовалите се!

Това за споделянето е чудесно.
Да кажа и аз за себе си.
Предполагам, че мога да кажа, че съм сух от 2000-година края на Март. Онзи ден с благоверната ги смятахме. Както каза един "колега" по-горе, всичко е в главата. Първите месеци и години ме държеше страхът. Страхът да не се върна отново в блатото и споменът за това какви неща съм правил или са ми разказвали, че съм правил. Никога от никого не съм крил, че не пия щото съм алкохолик. Странното е, че точно тази декларация предизвиква одобрение, разбиране и любопитство в болшинството от околните. Никога не съм усетил и чул да бъда одумван или нещо подобно. Дори усещам в повечето от хората уважение и донякъде възхищение от това, което съм постигнал. Ставали са дълги разговори по темата понеже всеки един може да се "похвали" с близък човек в блатото. Споделял съм горчив и положителен опит. Забавно е, да следиш реакциите на хората при подобни разговори ...Та мислЪлЪт ми е..не се скатавай, не е срамно, дори напротив. С времето ще разбереш, че съм прав.
Започнах изложението си с "предполагам" понеже съм имал няколко "издънки". Пия много безалкохолна бира понеже обичам този студен, горчив и газиран вкус. В една кръчма изпих две безалкохолни бири и усетих, че нещо става. Келемето сервитьор ми сервирал нискоалкохолна бира понеже смятал, че това е всъщност безалкохолната. Отметнах го в графата издънки и го забравих/помниш, всичко е в главата/.
Също така съм имал няколко повода да се чукна със семейството си и не съм ги пропуснал/по глътка уиски, ама наистина една малка глътка/. Преди две седмици, пих глътка вино на погребението на тъста ми. Преди да умре ми обеща, че ще ми пази място на масата на онова, другото място, та нямаше как..просто така го чувствах.
След цялото това писане искам да заявя, че това е просто моят споделен опит. Аз се чувствам свободен и мога да пия , мога и да не пия. Избрал съм да не пия и това не подлежи на никакъв коментар. Както винаги съм казвал...от 16 години не ям маслини и не пия...за мен е просто. В първите няколко години не беше така и съм се пазил много яко, ЧРЕЗ СТРАХ.
И те така, върви си живота
Успех! Реално когато спреш да изпитваш страх пред подобни неща/естествено този страх е съчетан с детския "забранен плод" и любопитство какво ще стане/, точно в този момент ще бъдеш абсолютно свободен/на в живота напред. Това е моето виждане за нещата и не ангажирам никого с това

ПП Всъщност поливането на хляба е най-смущаващото в твоя споделен епизод. Точно това имах предвид със забранения плод и детското любопитство. Повярвай ми, преживял съм ги на три пъти..и всеки следващ път финалът беше още по ужасен.
Правилната позиция в случая е!- наливат ти, топиш устните и забравяш за повече/всичко е в главата/ И без това никой повече няма да се занимава с твоята чаша<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от gogo163 на 30.05.16 20:02.</EM></FONT></P>

Редактирано от gogo163 на 30.05.16 20:02.