Здравейте.
Искам да попитам как се разпознава гранцата, между "нормалното" ежедневно употребяване на алкохол и състоянието на зависимост?
Всъщност кога свършва нормалното?

Нормалните хора не пият всеки ден.
Те нямат нужда от ежедневно пиене.

Основен признак на зависимостта е нарушеният контрол. Един алкохолик може да не пие въобще, но не може да пие контролирано. Както е казано в поговорката: "Без едно може, с едно не може." Нарушен е контролът върху началото, нивото и края на употребата. Контролът се губи постепенно, т.е. рязка граница няма. Точно това създава илюзията за липса на проблеми, болестта напредва бавно, коварно, неусетно. Напълно загубен е контролът при малка част от зависимите, там деградацията е пълна. Лошото е, че каквото е отнето от болестта, не се връща и възстановяването на пълен контрол върху пиенето вече става невъзможно.

Благодаря за отговорите.
Зададох въпроса, защото се замислям, че не ми е комфортно да седна вечер на масата и да няма нещо за пиене. Старая се да е бира или вино, трябва да има нещо.

А така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се да Ви видя тук, д-р Добринов! : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Трябваше чак в чужбина да осъзная..че нормалните хора не пият сутрин,на работа и всеки ден. "
. . . . . . . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според сега официално ползваната и от българските психиатри МКБ-10 има две различаващи се диагностични категории - "Проблемна употреба на алкохол" (F10.1) и "Синдром на алкохолна зависимост" (F10.2). При първата няма абстиненти симтоми, няма постоянен затруднен контрол върху приема на алкохол (т.е. проблемните пиячи, които не за пристрастени към алкохола могат да пият по малко), няма жертване на други достъпни удоволствия само и само да се напият и пр. и пр. Докато втората е до голяма степен идентична с по-архаичното понятие "алкохолизъм".

Разбира се, границата е условна, но това все пак е някакъв ориентир - дадена е средна категория между нормално пиещ и алкохолик; тази средна категория е проблемен пияч. AA и много от неуките психолози и психиатри бързат да стигматизират проблемните пиячи като алкохолици, което е голяма грешка и води до влошаване по принципа на самосбъдващото се пророчество - като един проблемен пияч си науми, че е завършен алкохолик, в крайна сметка става такъв. Толкова за неуките бг психиатри и психолози, пеещи в хор с АА. Съвременните западни практики отдавна са признали наличието на преходни зони и нуждата от специфични терапии за специфични нужди, а не примитивно полярно черно-бяло мислене.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Това не е вярно. В МКБ-10 няма категория "проблемна употреба", а "вредна употреба" - F 10.1. Тя изобщо не е "средна категория между нормално пиещ и алкохолик", а качествено различно състояние. Много хора са в тази група и никога не стават зависими. Те наистина имат запазен контрол, но при тях се появява увреда на здравето като следствие от пиенето. Никой не може да стане алкохолик, само защото "си науми", че е такъв. Ще прескоча темата за модата на западните практики и пеенето в хор, това са емоционални тенезми на пишещия. Иначе безспорно индивидуалният подход е важен, макар да има и общи принципи и стандарти в терапията.

Докторе (ако действително сте такъв), не искам тук надълго и нашироко да изпадам в диагностични казуистики, които и без това нямат много практическо приложение, но е достатъчно да посоча, че в диагностичните указания към тази рядко употребявана категория - "вредна употреба" (да, прав сте, действително няма "проблемна" в МКБ-10) - изрично е упоменато, че тя не може да се използва за случаи, в които има достатъчно симптоми за "алкохолна зависимост". Тоест, това е категория-недоносче, която съответства на американското (според DSM-V) Mild Alcohol Use Disorder, което също се обозначава с F10.1, докато Moderate и Severe степените са F10.2. Така че "грешката" ми в крайна сметка се оказва вярна.

Част от практическия въпрос, на който се опитах в предния си пост да обърна внимание, е по-друг: да не се препрящат с лека ръка проблемни или леки до умерени пиячи към сектата АА с лекарска или психотерапевтична благословия, защото, видите ли, това било единствената общност за взаимопомощ и били по-добре от нищо. Това е непрофесионално. Много от тях, вместо да се впримчат в синусоудата от абсолютното напиване до абсолютното въздържание и обратно (и пак, и пак...), могат успешно да преминат за дълго на режим умерено/контролирано пиене и виждайки как им се подобрява живота от това, трайно да преходят към по-здравословни пиячески и изобщо житейски навици.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Сега вече нещата ми се изясниха. Проблемът е "сектата АА", а другите приказки са гарнитура. Познавам доста хора с вредна употреба, които не са алкохолици. Хора с вредна употреба няма смисъл да се пращат в АА, или да се лекуват за зависимост - това е така. Обаче при много зависими АА дава безспорни резултати. Нищо страшно няма, ако човек с вредна употреба "сгреши" и спре напълно пиенето. Обаче на един зависим да се препоръчва "контролирано пиене" е вече зловредно и опасно, защото болестта прогресира. И без това много зависими отричат проблемите си. Ако човек е "в синусоидата от абсолютното напиване до абсолютно въздържание и обратно", то той е зависим.

Да разбирам ли, че 2-3 чаши вино, или 2-3 бири вечер са "нормална" употреба, или клони към вредната употреба?

Количеството не е критерий за вредната употреба. Търсим проблеми. По отношение зависимост се следи за контрол върху началото, нивото и края на употреба.

Според някои автори рисково пиене по отношение количествата е: пие повече от 4 стандартни питиета наведнъж и повече от 14 питиета седмично (за мъжете) и повече от 3 стандартни питиета наведнъж и 7 питиета седмично (за жените);
Стандартно питие /12 гр. алкохол/:
1 малка бира (330 мл)
1 чаша вино – около 150 мл
1 питие – около 50 мл. концентрат
Това, разбира се е относително: рискът далеч не се определя само от количествата изпит алкохол, има много фактори, свързани с индивида и средата.

Здравейте д-р, искам да ви попитам,
защо има хора с ,,вредна употреба" и системно употребяващи , но не стават алкохолици за разлика от други.
Какво е обяснението на науката.
Генетично заложен ли е този процес?

Проблемът е, че алкохолизмът е по-скоро социална, поведенческа и морална категория, отколкото биологическа. Това, разбира се, важи и за повечето останали психични разстройства, нямащи безспорна органична причина, включени в съвременните класификации. Но тук темата беше съвсем конкретна - къде е границата между нормалното пиене и алкохолизма - и продължаващите мнения доказват, че той няма ясен и еднозначен отговор.

Болестният мит, в който и вие (неъпгрейднатият помощен персонал) и АА вярвате, ви обрича на мисловно причинно-следствено въртене в кръг: защо даден човек пие много и си проваля живота? защото е алкохолик; а защо е алкохолик? защото пие много и си проваля живота ;)

Алхоколизмът е псевдоболест, чието изповядване служи като оправдание на помагащия персонал и на псевдоболните да се отнасят по калъп спрямо всички онези разнолики съдби, които имат помежду си общо само следните две неща: (1) че пият често и много алкохол и (2) че се държат зле със себе си и/или с другите. Ако имаме само точка (2) без (1), то психиатрите трябва да се пънат да измислят други разстройства и причини, но при наличието и на (1) работата им се опростява. Псевдоболните пък си имат удобно оправдание да изчакат периода на лечение (често безкраен) преди да започнат сами да управляват живота си, да поемат напълно отговорност за решенията си и да се справят сами с трудностите като големи хора. AA е само една от институциите (слава Богу с все по-маргинално и намаляващо влияние), която поддържа този болестен мит за алкохолизма.

Съвременните класификации изключват думата "алкохолизъм", като DSM V (от 2013 г.) вече дори не говори за "зависимост" и "злоупотреба", а по-неопределено - за психично разстройство, свръзано с употреба на алкохол ("alcohol use disorder"), с евентуални три степени - леко, средно, тежко. Тоест, тенденцията на съвременните емпирично базирани класификации е постепенно да се изчисти това помощно обобщаващо понятие от неописателните му конотации било на биологическо, било на морално състояние.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Генетиците твърдят, че зависимостта е генетично повлияно, но не генетично детерминирано състояние. Което ще рече, че се унаследяват различни фактори, които повишават /или понижават/ риска. Самата болест не се предава директно по наследство. Генетично детерминирани са например активността на чернодробните ензими, разграждащи алкохола; начинът, по който мозъкът реагира на алкохол, както и фактори, свързани с темперамента, например импулсивността. Болестта се оформя от комбинация фактори от 4 сфери: биологични, социални, психологични и духовни. При вече оформена зависимост се нарушава нормалният процес на контрол на импулсите за пиене в мозъка: претеглянето на мотивите, оценка на риска, вземането на решение, планирането, отлагането във времето и т.н. Получава се нещо като "късо съединение": провокираният от външни фактори импулс за пиене води до директно импулсивно действие: пиенето. Външно изглежда, че това противоречи на здравата логика, а често и самите зависими го определят като "процес извън съзнателния контрол".

„Ъпгрейтът”, който предлагате, е от преди 1951 г., когато световната здравна организация официално включва алкохолната зависимост в Международната класификация на болестите. Естествено, че тази болест има мисловни, поведенчески и духовни аспекти, но точно толкова явно включва и чисто биологични промени в организма. Те са основно в мозъка, но впоследствие се уврежда и целия организъм. Всеки алкохолик с дългогодишен стаж може да бъде живо доказателство за това с огромния списък вторични болести и усложнения. Много от алкохолиците не се държат зле със себе си и с другите, когато не са в запой и се лекуват успешно. Точно обратното: трезви, повечето са изключително чувствителни, отговорни, загрижени. И още нещо: всяка теория се тества основно в практиката. Когато виждам резултати и ефективно възстановяване, вярвам на теорията. Ако няма ефект, теорията не струва.

Да, медикализирането на алкохолната зависимост е в някакъв смисъл крачка напред в сравнение с предхождащото я религиозно и морализаторско третиране. Вместо като грях или морална простъпка, алкохолизмът да се разглежда като (като че ли) болест. Но сега, както показва последната редакция на DSM, е време за следваща крачка или вече се случва следващата крачка напред - да се разглежда неутрално като поведенчески проблем, дължащ се на комплексни био-психо-социални фактори, различни и в различно съотношение за различните индивиди с този проблем. За да не се изкушават помагащите и потърпевшите да маскират сложността на проблема зад едната болестната идентичност.

Да вземем например споделеното от вас:
"Много от алкохолиците не се държат зле със себе си и с другите, когато не са в запой и се лекуват успешно. Точно обратното: трезви, повечето са изключително чувствителни, отговорни, загрижени."
Окей, но това би могло да е удачен повод за онези, които имат навика често да се държат зле, да пият по-често, за да си имат и оправдание. Пак не е ясна причинно-следствената връзка, дали има такава помежду им и каква е посоката й. Алкохоликът е манипулативно дете, умело в жалното премигване и навеждането на глава след голяма пакост. Светлите периоди при временно преодоляно пиянство са чудесен начин той да си възвърне по-добрия образ за пред близките, усещайки, че те са на косъм вече да се откажат напълно от него, и после пак да се хързулне до пиянството, но вече в удобната роля на болник и едва ли не мъченик на болестта си. Той ги мъчи, ама, видите ли, собствената му мъка била по-голяма и по-героична. Ако по време на светъл период си намери трайно занимание или отношение, което конкурира опиянението по награждаващо въздействие, шанса да си остане в светъл период е голям. Иначе пак надига шишето и надява удобната социална роля на изтерзания болен и на недоразбрания мъчител-мъченик.

Не е ясно дали лекарите и помагащият персонал без да искат не съучастват в този театър. Получават си професионалното удовлетворение, виждайки светлите периоди ("Благодаря, докторе, ти ме спаси!"), а липсата на такива отдават да сериозността на това "коварно заболяване".

Ето и любимата мантра на злополучния психиатър-алкохолик-писател, който скоро беше споменат в клуба по повод неотдавнашните си ефирни изцепки: "Алкохолизмът е болест, но не искам да се лекувам."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително начетен си и знаещ. Преди време те бях попитал:"С тези всеобхватни, теоретични знания , защо не опиташ да направиш нещо на практика?" Ами, честно да ти кажа, направо си губиш времето единствено и само да споделяш тук. Ама, моля те направи нещо - клиника, център, научно - изследователски институт, практикувай... Ми то е грехота толкоз много знаене да отива на халос. Загрижен съм за теб, за твоя интелект, за... Не ги погубвай така безотговорно...

Интересно, че повечето от описаните тук факти са верни в качеството си на отделни елементи. Когато обаче сглобяваме конструкцията, се получават различни крайни продукти... Не мисля, че някой тук маскира сложността на проблема, точно обратното. Безспорно в поведението на пиещия алкохолик има много манипулации, които често са по идентичен сценарий. Но усещането за "победа" е виртуално, в крайна сметка унищожени са самият зависим и ценните за него неща. Имаше едно добро описание на тези "игри" от Ерик Бърн. Лекарите и помагащият персонал могат да влязат в тази игра, могат и да не влязат. Ако са добре обучени, компетентни и коректни, те отказват да партнират в пагубния сценарий и така повишават шанса за успешно лечение, т.е. "развалят играта". Мантрата на "злополучния психиатър-алкохолик-писател" изобщо не е пример за ефективна терапевтична стратегия, а по-скоро обратното. Впрочем, има много пациенти с други болести, които играят същата игра: "Какво искате от един болен човек?!". Така се мъчат да избягат от отговорност за усилията, нужни за възстановяване.

когато започнеш да се напиваш сам

Не само това.
И когато почне да ти се пие по всяко време,да криеш и лъжеш заради пиенето,да си криеш бутилки,да ходиш пиян на работа,да пиеш скришом на работа.
И когато шкафчето на работата ти се напълни с дъвки,ментоли,бонбонки,води за уста,чесъни и пр..
Всичко това съм го преминал.
Оказа се,че съм много по-силен от алкохола!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от finntroll73 на 02.06.16 09:49.

Започва ли да ти се пие без причина и започваш ли да увеличаваш количеството алкохол, не можеш ли да си дадеш воля, че днес, утре няма да пиеш, то определено си зависимим.
Чувстваш ли необходимост от прием на алкохол за да се чувстваш по-добре физически и психически и това стане закономерност, ежедневие, то определено си зависим и трябва да вземеш мерки преди появата на негативните последствия от алкохола.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Бат Бойко,
тук е описано подробно и точно, авторът е алкохолик. Аз съм алкохоличка, но тъй като алкохоликът отрича този факт до последно, търсех НЕсъвпаденията в този текст и си казвах - а не, не съм. Спрях за малко, реших че ще се науча контролирано. За три месеца бях на черешата, откъдето бях тръгнала. Трезва съм от 9 години и 4 месеца след 19-годишна всекидневна злоупотреба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за отговорите.
Явно материята е сложна и не може да се даде еднозначен отговор.
Това с неконтролираното пиене ме обнадеждава в известна степен.
слава богу почти не употребявам високоградусови питиета, но пък се "наливам с бира" 1-2 литра на вечер, ежедневно. Ще опитам да не пия всяка вечер, пък ще видим

П.П. 10-на години живях с хора, за които вечер, като се приберат от работа, е напълно нормално и в реда на нещата със салатата, да пият 1-2-3 ракии, после с вечерята 2-3 чаши вино или 1-2 бири. Това ми стана навик и на мен, но понеже от година и половина, се виждаме рядко, забелязах че навика, вечер като седна, да има нещо за пиене - различно от вода - си ми е остана. Успокоявам се с това, че не се напивам, през деня не ми хрумва да пия, не изпитвам необходимост от ракии, мастики, уискита и т.н., но ме притеснява мисълта, че без някакъв алкохол, било то бира, не ми върви вечерята. За това го зададох така въпроса, да се опитам да си отговоря, дали съм тръгнал по пътя на алкохолизма.

Границатя е много тънка и индивидуална.
Но не е добър показател това с редовното пиене.
Понеже може да се отключи болеста.
Аз лично като млад и малък пиех така,покрай бащата едно две,покрай роднини..докато не дойде момента да задобрея яко в занаята.
Лично аз започнах да чуствам че все повече ми се пие.
Няма да забравя ,беше 91 година..точно преди казармата.
Вече по принцип пиех доста повече макар и два до три пъти макс в седмицата,уикенда предимно.
Бях при братчеда на гости в Раковски.
Където днес съм в конфликт с леля ми.
И ме заведе в местната селска дискотека.
Ро Раковски е град,ама са три села събрани в едно.
И е голяма селения по принцип.
:-)
Седнах наточенжс дънки,тениска ,очила..с лъки страйк на масата..и братчеда поръча по едно малко коняче да пием с кола.
Беше на мода коняка тогава.
Беше рано,нямаше 9 часа.
Докато той ближеше неговото коняче,аз поръчах второ малко.
В рамките на няма и 20 минути.
Третия коняк беше голям.
А часа беше около 9 .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Генетично детерминирани са фактори, свързани с темперамента, например импулсивността.
Тцъ. Не мога да съ съглася с това твърдение тъй като имам наблюдения от първа ръка които го опровергават. Импулсивността се формира въз основа на взаимодействието на генетични фактори и фанктори на околната среда т.е. генетично повлияна но не и генетично детерминирана.

ИТ

chronic kvetch

Да съ похвала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пробвай без бирата накрая.
Докато останеш само на вода по принцип.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите