Някак си, никак, ама никак не ми е полезно осъзнато да не съм честен. Това включва и моето непредприемане на никакво действие, когато желая да помогна на някого. Не предприемам никакво действие не защото ме е страх, а защото вече мога да чакам, а това е част и от моята честност, и от моето търпение. И съм и трезвен, и благодарен, и покоят е в мен. Напъването като част от лицемерието и двойния стандарт води до неприятни резултати първо за околните, а после и за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би ли ми го казал малко по-простичко, защото искам да го разбера по-вярно. Интересно ми е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно,а не го чуствам таКА.
Със спирането на алкохола се отключи една честност и справедливост заради самите тях като понятие..че стой та гледай.
Плаша се напоследък.
Понеже говоренето на истината отблъсна хората около мен.
Незнам,явно още не са дорасли за честността и истината повечето.
Снощи даже имах епизод със жена ми.
Преди дни се зачетох случайно във сайта по фейса на биг брадър.
И омерзен от пошлостта и фалша на пишещите вътре,се запитах..аджиба има ли нещо изобщо да му харесах на това предаване.
И в яда си,който обикновенно е бурен и като стихия,взех че постнах една снимка-Аз мразя Биг брадър на английски.
Няколко пъти я споделих и коментирах.
Обаче жена ми лично се засегна.
Че съм я злепоставял пред хората.
Все едно не издържам от нейното гледане на биг брадър.
Вчера сигурно 50 пъти я убеждавах и и се извинявах че не е лично и нищо не е срещу нея насочено.
Но не..ядоса се ужасно.
И сподели снимка на Левскар с тениска-Аз мразя Цска.
Понеже съм Цскар.
И това за да ми го върне.
Незнам..интересно нещо е когато говориш истината и само истината.
Реакцията на хоратра и очите им са като огромни опулени очи в анимационните филми.
Дори и да говориш по принцип,те го приемат лично.
Незнам,дали не си е в тях проблема.
Дали тази свръхчестност не се роди със сухия алкохолизъм.
Признавам,искам да наваксам за годините на системни лъжи,на криене и шикалкавене.
Сякаш скам ударно да преизпълня плана със безусловната честност пред себе си и към света.
Хубаво нещо е да си честен и откровен със себе си.
Но явно не и със другите и със света като цяло.
Онзи ден попаднах на хубав цитат.
Че болшинството не са узрели за честността и искренноста.
Предпочитат да слушат двуличия и лъжи.
Та и жена ми не ме разбра,излагал съм я пред всички.
А някой да ме накара да харесвам пошлост като Биг брадър,макар и режисирана,е все едно мен върлия метъл,да ме вържат ща не ща да слушам чалга.
Пък дори и за един час на вечер да е.
Просто дори и да не гледам брадъра,ме дразни адски много профанския фон.
Незнам,най-големия проблем е когато започнеш да бъдеш себе си.
Да живееш спрямо убежденията си,за това кое как чустваш в сърцето си за правилно и грешно.
Тогава изглеждаш луд в очите на обществото.
Може и да съм луд,но поне съм 150 процента истинска стока.
На гледане и пипане.
Повечето хора по принцип никога не спират да играят роли и театри.
Аз играя себе си.
И това на доста не им хареса.
Откакто станаха великите ми премеждия със неблагодарните вегетарианци,откакто изтрезнях качественно,откакто зажадувах трескаво за духовно издигане със честността,искренноста и истината не спирам да виждам еднакви числа.
11-11,23-23,3-33,22-22.
Както и по групи-21-12,13-31..само за пример.
Или 11-22 да речем.
Нещо със синхронноста било.
И свързано с послание от акашиевите братя и записи.
За издигане на по-високо стъпало.
Знаците са навсякъде около мен.
Бях си внушил че е на тото.
После че не е на добре.
Сега просто продължавам да го наблюдавам.
Незнам какво е,но посвикнах.
Навръх юбилея от смъртта на баща ми,усетих сякаш присъствието му в къщата на тъста.
Не съм пиян,нито пълк говоря глупости.
При затворени врати чух стъпки и скърцащи врати.
Това във връзка с това което каза тъста по-рано през деня,че е имал няколко пъти контакти с тях след смърта на майка ми и баща ми.
И с двамата.
Плюс други роднини.
Той се занимава цял живот със Йога,Ошо,Кундалини,Чакри,силови полета,аури и пр.
Не вярвам да ме лъже.
Часа в който се чуха стъпките,ясни ,тежки и отчетливи беше в 22-44 вечерта.
Видях часовника.
Точно преди да пътуваме през ноща към летището.
Преди пътувания и полети не мога да спя.
НАПОСЛЕДЪК ИМАМ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪНЯ.
ПРЕКАЛЕНО МНОГО МИСЛИ,ЗАГАДКИ И АНАЛИЗИ.
Сори за капса,неволно стана.
Определено важни и съдбовни неща се случват в живота ми.
Но и аз не поемам явно накъдето трябва.
Към квалификации и учене.
Затова са тези знаци може би.
Зациклил съм в сигурното,признавам го.
Страх ме е да сменя гадната работа,да не взема да се пропия.
Страх ме е от взимане на по-драстични решения.
Сякаш всяко едно по-сериозно нещо може да отприщи пиенето отново в мен.
Не съм се подхлъзнал,не съм се напил за 5 години.
Може би по някой радлер лятото в бг,но след втория,на кола или фанта.
Та незнам,много ми е объркано.
Имали ли сте подобни преживявания?

Ще ти дам един пример за честност, Финтрол:

Главните действащи лица са мъж и жена - семейство с над 20 годишен брак.
В един момент брата на съпругата казва нещо не особено приятно, а и нечестно. И съпругът реагира - бурно
и неспирно
и излива лава върху веднъж наранената си съпруга. (от брат си)
И забравя колко много неговата собствена сестра им е попречила и ги е ощетила - ама наистина МНОГО! С неговото съгласие....

Значи - строго погледнато той е прав, че нейния брат не е бил прав. Но ако го сравним с неговата сестра то е като сравнението между водно пистолетче и калашник...

Обаче той напада нея. Заради брат й. И е прав - в своите очи....

По принцип - най-лесно се виждат чуждите грехове / грешки / несъвършенства (недостатъци).
А нашите - стоят на гърба. Кой може да си види гърба без огледало!?..

*Умът забогатява вземайки, а сърцето давайки.
> https://www.youtube.com/watch?v=JiAlDX4XwOk

Редактирано от ray_of_light_ на 28.08.15 14:26.

"Незнам..интересно нещо е когато говориш истината и само истината."

Аз може и да съм честен, ама това автоматично не означава, че говоря само истини. И ако говоря истина, кой съм аз да занимавам целия свят с моята истина?! Кой съм аз да се завихрям 24 часа в моята истина и да изисквам до лудост да приемат на всяка цена, на живот и смърт - моята истина?! И за какъв грездей ми е да съм толкова истинен и прав, а пък в същото време да се чувствам объркан - побъркан, нещастен - злощастен, прецакан - надцакан?!..

И какво ще стане, ако не бълвам във всяка ситуация моята истина?! Може би, без моята истина ще се наруши хармонията във Вселената?! Ще се наруши хармонията, щото съм двуличен, когато не излита от вълшебните ми и честни уста всяка секунда по една истина, която оправя, поправя, нарежда, подрежда, ощастливява, вдъхновява всичката жива материя, че даже и неживата?! И тя, неживата, в някои моменти даже оживява от моите истини! Какво вълшебство! Аз съм вълшебник?!

На балансът - мярката в казването или неказването на моите истини, аз им "викам" толерантност и търпение. И в повечето случаи това ми носи радост и покой.

Никой от нас няма представа за абсолютната истина, за пълната реалност. Като човешки същества си имаме много ограничения, дори чисто биологично. Кучето души по-добре от нас, птицата вижда по-добре, змията усеща топлината и т.н. Сетивата ни са с ограничени параметри, опитът ни е ограничен, информацията ни в повечето случаи е непълна, емоциите често ни заслепяват. Ние работим с нашите представи за реалността, които далеч не са съвършени. Най-сполучливото сравнение, което съм срещал, е като отношението между карта и територия. Никоя карта не повтаря напълно реалността, след време всяка карта става неактуална.
Ако помня, че никой от нас не владее пълната информация за реалността, няма да се самозабравям и с назидателен тон да обяснявам на всички как стоят нещата. Ако осъзная това, идва смирението и уважението към истината на другия човек, която е различна от моята.

Много хубаво обяснено!
И от двамата. : )

*Умът забогатява вземайки, а сърцето давайки.
> https://www.youtube.com/watch?v=JiAlDX4XwOk

Редактирано от ray_of_light_ на 31.08.15 14:16.

Може би си права.Знам че също правя грешки.
Не съм безгрешен.
Но се старая те да оиграничени до минимум по възможност.
Когато имам уговорки с хорас,винаги ги питам-искате ли,съгласни ли сте,удобно ли е?
Знаеш ли реално колко хора ме питат същото..единици са.
И вече не са около нас.
Колкото търся качественни хора в живота си,толкова намирам посредственност само.
Преди два дни например,за една обикновенна среща с едно бг семейство тук пред блока ни..разбрахме се,към 15,30 отпред.
И разправям ще ви чакаме отпред.
Е..няма начин един българин да дойде навреме,било то в България,било то в чужбина.
Не съм педант на секундата..обаче може ли да дойдеш с близо два часа закъснение,и с една ехидна усмивчица да се извиниш даже и с половин уста че мъничко си бил закъснял.
Не отреагирах изобщо,понеже е за стотен път.
Е как пък за тоя стотен път веднъж поне не се напънаха да са точни.
Не че зависи съдбата на света от това,но е твърде неуважително.
Лично аз мислех с тези хора да им предложа нещо съвместно като бизнес да захванем,да работим за нас си и пр..
Ами ти една среща не може да спазиш да дойдеш,ами ти и като човек и съдружник ще си същия.
Понеже и те все го приказват,пък и ние..че не ни се работи за норвежци вече.
Хубаво де..ами как изобщо да се облегнеш на такива хора.
Сигурен съм че мързеливо са се обтягали на диванчето в събота докато чакат малката да се разсъни от обедния съм,пък на нас майната ни.
Истината е,че за толкова години се броят хората и семействата на пръстите на едната ръка които са били точни и са спазвали уговорки и часове за срещи като цяло.
Какъв е тоя проклет български нрав,нямам си идея..
И изобщо не чустват някаква вина,неудобство и нещо да е нередно.
Баджанака ми разправя,че си имало неписано правило..когато гостите ходили у домакина,умишленно да закъсняват с час-два.
По този начин давали време на домакините да се оправят.
Аз съм такъв човек,че ако ще закъснявам,звъня половин час преди срещата да ги предупредя.
Или още от предния ден ако трябва за уговорки.
Омръзна ми от български вързани тенекии.
Иначе дойдоха ,чак към 5,15..ухилени тия..сякаш не са закъсняли близо два часа..ами все едно е било 15 минути.
С такива хора..колкото и да ми се иска..нищо няма как да се свърши с тях.
Прекалено несериозни и латентни изглеждат,това е.
А първите впечатления винаги са най-правилните.

Наи-добре е да наблюдаваш да,и да ги оставяш да си вярват.

Честен, честен, ама колко пък да съм честен. Много относителна история. Честен спрямо какво, или спрямо кого, или с кой да съм честен, и винаги ли, само понякога или от време на време, или пък само спрямо алкохола, ама това било симптом, значи спрямо алкохолизма, ама не било това болестта, болестта била егоизъм-егоцентризъм, имало я във всички хора, но при такива като мен, алкохолици де, можела ясно да се види, щото си имала симптом – пием яко и безконтролно, симптом като при грипа – дигаш температура и кашляш.

Та, значи, да съм честен спрямо себе си, щото егоизмът егоцентризмът това е мойто Аз.

Да съм честен спрямо мойто Аз. Звучи почти като да преборя алкохолизма с волята си, мойто Аз със мойто Аз. Шантава работа. Аз като дойдох в АА си бях много честен, послъгвах само малко, в интерес на работата и да не наранявам жената, ама иначе – честен та дрънка и добър, грижовен, мъж за пример. Е пиех твърде много и много, ама много исках, да се случи нещо и повече да не пия, ма хич. И да не ми се пие. Честно го исках. Този път не си оставях вратичка. Честно си мислех, че мисля честно.

И като прекрачих прага на АА стана чудо, спря да ми се пие, и аз честно си помислих, че то това е щото съм велик, щото съм избрал най-правилното място, където да отида /нищо, че дъщеря ми даде телефона и ме накара да се обадя/. Аз бях този дето е избрал къде ще му помогнат, веднага, щрак и хоп. Честно така беше, така си мислех. И честно си живеех с тази истина още 5 месеца и вътре в АА не щях да чуя ни за Програма, ни за Бог, ни за спонсор. И честно, от нищото, е така, да видя кво е, помолих един събрат да ми стане спонсор и почнах да „копам” по „тяхната” програма, и честно не виждах смисъл, що да се мора, но продължавах, и честно стана второ чудо и аз от заклет атеист допуснах, че е възможно да има и нещо друго, някакъв друг разум, някакъв предварителен ред, за който моите сетива са слаби да го чуят, видят и усетят.Щото трябвало да го видя, чуя и усетя със сърцето си.

Но като спрях да отричам, честно ми стана по-леко, щото повярвах, че всичката отговорност, с която до тогава се товарех, всичкия контрол, всички предвиждания и планове за бъдещето и всички опити да поправя миналото, мога да ги оставя на тая Висша сила, както тогава и виках и да ми е по-леко. Цяла планина падна от гърба ми.

Дотук с мойта относителна честност. Вече имах на кого и на какво да се доверя, на кого да разчитам във всеки миг от живота и с кого да споделя абсолютно всичко, от кого да получавам сила и енергия непрекъснато, дори когато мисля, че нямам нужда. И честно, това не стана изведнъж, а бавно, понякога постепенно, понякога рязко, но стана само за няколко години с помощта на двама спонсори и 12-стъпковата програма на АА.

И ако някой честно, е стигнал като мен, до безпътица и пустота, страх и самота, самосъжаление и невъзможност да спре да се налива в които аз самия бях, преди да попадна, по милостта на Бог, в Анонимни алкохолици, нека честно и непредубедено, доколкото може, да опита от моето лекарство, от моя път към честността- 12-стъпковата програма на АА.