Ох, Алоне, Сандо, милички.... Плаче ми се като ви чета. И двамата сте прави и ми помагате много. Ей сега след малко отивам пак на сбирка. Много ви благодаря и на двамата, както и на Дарт Вейдър, който пръв откликна, и без него въобще нямаше да се появя в АА.
Алоне, право в десятката го улучи това с "вината", която на определен етап чисто и просто не можем да понесем. Само си представи колко ме е срам в момента от факта, че започнах да пия след 6 и повече години, прекарани без капка. Аз доскоро даже забравях да купя вино, като чаках гости. Просто забравях. И сега какво... Купувам го за себе си... И то не защото ми се е случила житейска трагедия някаква, а ей така - и аз не зная защо, може би защото всичко ми беше прекалено наред, за което Сандо ми намекваше през последните няколко години, ама аз не го разбирах какво иска да ми каже. Е, сега го разбрах!
Прегръдки от мен и ми стискайте палци!

По неизвестни причини, в дните, в които съм на сбирка, не ми се пие въобще, както и след самата сбирка. Нямам представа защо....

Знаеш ли, има една книга в която се разказва за живота на алкохолици.
Повечето се връщат към алкохола по съвсем несъществени причини.
Например: един пътувал по сделка и решил да си сипе алкохол в кафето за да се стопли.
Ще се справиш. Най вече ти е за първи път и при човек винаги оставя съмнение, че вероятно не е пил както трябва или, че е имал причина да пие, а сега като няма нещата ще са различни. Не може целия свят да пие и само единици да не могат. Да, ама не.
За много неща точно в това е трагедията.

\\\\\\\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Това, че ще се справя е извън всякакво съмнение! Бях изумена, когато за първи-втори път отидох на сбирка в АА и някои от приятелите там ми споделиха, че още пият. Аз някак си представях, че отиваш там, СЛЕД като си спрял да пиеш, нещо като поддържаща терапия. Не съм помирисала алкохол, откакто за първи път стъпих на сбирка,; някак си ми се струваше, че инак ще дискредитирам идеята. Така че аз в момента пиша тук като напълно трезв човек. Но довечера отново съм на сбирка. Утре пак, вдругиден - отново. В петък пак. Само четвъртъкът засега ми е свободен. Това си го правя по свое собствено желанеие, действа ми добре, приятно ми е, общителен човек съм и т.н.
За онези, които никога не са ходили, само да споделя: идея нямате какви свестни, балансирани и интелигентни хора ще срещнете в АА. Моето резюме има допълнителна ценнност с това, че аз 6 години бях върл противник на този вид терапия не по някаква друга причина, а защото не я познавах. Това, че в този форум на Дир.бг пишат малцина хора, които са лишени от способността да различат една метафора от реалността, не бива да дискредитира идеята на АА, на която аз станах поддръжник. Но станах поддръжник едва след като я видях със собствените си очи. Сега! Не искам да изглеждам нито като заблудената овца, нито като блудния син и прочее библейски персонажи, но за онези, които имат притесненията, че в тези групи ще срещнат някакви извадени от канавките смрадливци, искам да кажа, че аз дори съм леко притеснена от факта, че хората са прекалено интелигентни и образовани, поради което, някой, който действително живее в кашон не би се чувствал добре сред нас, а пък горкият човек ще има нужда от помощ. Та така.... Това са ми впечатленията. От друга страна - може да ме поздравите като новодомец. Днес си наех прекрасна квартира, където да мога да си допиша последната книга и където да се взема в ръце. На съпруга си казах, че ще се върна при него, но ще се върна като осъзнат и здрав човек, а не като объркано същество, което не знае на кой свят се намира. И не съм пила от седмица!

Браво на теб Меми.
Това е правилния път.
И аз останах с впечатлението че тези които срещнах в АА бяха много интелигентни и умни.
Имаше една част леко арогантни в поведението си,със доста голяма доза житейска ирония,но бяха преживели страхотни кризи и падение.
Аз когато отидох в АА,бях със стегнат багаж от жена ми да се изнасям.
Отидох със свит стомах и сърце в АА.
Това не беше първия път в който бях посещавал АА.
Още през 98 в София съм ходил на Стамболийски мисля че беше улицата,на няколко сбирки.
Но така и явно не бях готов за АА тогава.
В големи компании,със все пиячи приятели,с много хора по квартири из София от града ни..беше трудно.
А и една част софиянци идваха там поквартални кръчми..все метъли и разни скинчета..които просто алкохола го пиеха като вода.
Но..като смених средата в Норвегия имах значителен напредък относно пиенето.
Но хората са го казали-рано или късно краставите магарета се надушват.
И тук с разни българи и бг музиканти след свирните вечерно време по пъбовете взехме да се събираме и да осъмваме до сутрините уикендите.
После почнаха проблемите с гадната работа,шефове,колеги..баща ми почина,имоти,гражданства..и стана една лавинообразна история.
Отделно емигрантските неволи на адаптацията в чужда държава.
Докато се усетя ,през 2007,2008 бях стигнал дотам че пиех сутрин от 8,9.
Взех да се крия,да не ходя на работа.
Да пия когато намеря промеждутък.
Съответно се сещай че се обезмирисвах нон стоп със какви ли не лайна и води за зъби.
И сексуалния и интимния ми живот отиде в тоалетната.
Все пазех дистанция от жена си,понеже ако не всеки ден,през ден се връщах сериозно почерпан от работа.
Но жена ми дори и да имаше проблем с мириса и обонянието,вследствие операции на носа и подобни еща..сините ми кръвясали очи нямаше как да скрия.
С лед педи да свърша работа вечер съм седял чакайки да наближи времето за автобуса..та да изчезне кръвясалия ми цвят.
Стигнах дотам че в шкафчето ми имаше бутилки,чесъни,води..какво ли не..
Започнах да ходя пиян и при лекаря.
Зачестих с болнични,имаше дни в които се отпушвах като тапа за шампанско.
И не ми стигаха няколкото бири преди работа.
На работата също не пасяха трева.
Случи се да имам сцени и епизоди в които получих и предупреждение накрая.
Отидох като задник пиян един ден.
Контрола ми убягна нацяло.
И от една тоалетна в шопинг център,пиещ 7та или 8та бира..фъфлейки отидох на работа.
Следобяд като блокирах,зецепи ме глава,повръщах по тоалетни..накрая шефа ме прати в къщи,шефа по кухня.
Но трябваше да стигна докрай явно,до унижението да ида опикан на лекар в друг град,смърдящ на уискйи и бири в 2 на обяд и опикан целия.
И това беше началото на АА.
Понеже си бях изключил тел,не вдигах на никой..а жена ми беше се побъркала да звъни.
Днес всичко е ок.
Успех.Можеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурна съм, че ще се справиш, но наемането ти на квартира малко ме притеснява.
Живяла ли си някога сама?
А съпругът ти?
Ще чакам да излезе книгата ти.
За хората в АА си права. Може би другите се отказват или въобще не стигат до там.
Аз също съм чула, че не е задължително да си отказал алкохола както и, че има провали, но поне желанието е наложително.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Алоне, притесненията ти са основателни, но имам сериозни причини за тези сериозни стъпки. Искам, когато се изправя пред съпруга си и решим дали да продължим заедно, срещу него да стои трезв, балансиран и разумен човек, а не това, което съм в момента - нестабилна, депресирана и несигурна за утре. Решението го взех аз, той е в ужас от това, че се изнасям. Но го правя за доброто на семейството. Самата аз искам първо да си стъпя на краката и чак тогава да градя отношения с някой друг.
Благодаря ви на всички, че ми пишете! Това е голяма подкрепа!

След като считаш, че това ти е необходимо и се чувстваш по-спокойна и стабилна, то определено така трябва да бъде.
Каквото и да стане, знай,че си била права. Надявам се всичко да си дойде на мястото.
Аз поне не съм имала такива отношения за изясняване.
Преди време се разглеждаше кое е по - добре: сам ли да се бориш или с участието на друг.
Аз съм за сам, но все пак решението е доста сложно когато са замесени и други хора.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ще се сборя, сестрице, нямам съмнение в това.... Обаче! Видя ли сега най-големия майтап, случвал се в този форум? Моя милост, която от 2011 г. пише тук и обяснява как човек може да се оправи и без АА, сега всяка вечер е на сбирка. Ама като ти казвам "всяка вечер", имам предвид точно това. Днес моята група не се събира, иначе снощи си бях, така че днес ще ида в групата, която се среща в Католическата катедрала... А най-интересното е, че на мен искрено ми харесва - нови хора, еднакъв проблем, свободата да кажеш, каквото мислиш... Мога само да съжалявам, че не съм го направила досега. Няма да се зомбирам, естествено, разумен човек съм и правя разлика между метафора и информация, между притча и документалистика, но на този етап ми е много приятно да ходя.

Няма майтап. Не винаги човек може да прецени какво му е необходимо.
За мен беше достатъчно да видя на живо хора които са се справили с проблема и да повярвам, че има изход и, че трябва да пробвам.
Ние сме тук от една и съща година.
След като това ти помага, то срещай се с хора.
Съдбите на алкохолиците са доста сложно. Това мен след период от време ми пречи.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн