Пренебрежително малко / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Напълно те подкрепям, ronisulivan - дайте да се уважаваме повече. Програмата на АА е програма за толерантност и доброжелателност. В Голямата Книга е записано, че "вече сме престанали да се борим с когото и да е, с каквото и да е - дори с алкохола". Но в този форум постовете са преди всичко доказване на собствената правота и колко другите грешат. Аз това цял живот съм го правила, непрекъснато другите ми бяха виновни за нещо и как да не пие човек?! Да си преставим, че аз едвам съм поизтрезняла малко, страдам от ужасни душевни мъки и угризения и съм в блатото на самосъжалението (както и Бил Уилсън е писал), повръщам, имам абстиненция, пак трябва да си търся алкохол отнякъде, защото вече не мога да не пия и от цялото си сърце не желая да живея вече в този ад... Решавам да си помогна някак и да видя има ли някой на Божията земя, дето да е страдал като мене и да се е възстановил някакси. Обаче във форума "Алкохолно зависими" никой не е написал как е пил, как се е възстановил, какво прави всеки ден, за да поддържа трезвостта си, ами има панорама на взаимно враждуващи фракции и течения в българското АА и остри принципни спорове кой е "правилен". Аз лично отидох в АА като на едно от последните места, дето можеха вече да ме пратят, бях опитала всичко и нищо не ми помогна да спра да пия и да не се върна отново към алкохола. Никаква надежда нямах и смятах, че ще продължавам да пия до края на живота си и ще преживявам мъките на изтрезняването до следващия запой. На първата ми сбирка ми дадоха Голямата Книга и аз я изкълвах за една вечер, като особено внимание обръщах на историите там - всички истории са с щастлив край, хората са пиели по-зле и от мене дори, но по някакъв начин са се възстановили с тая Програма, която нищо не ми говореше, не пият и вече нямат желание за това, не им се пие и са си възвърнали положението в обществото. Аз това същото го исках за себе си и така получих надеждата, която съвсем беше изчезнала, аз бях смазана тогава. От личните истории в Голямата Книга и от историите на моите събратя и сестри, споделяни на сбирките. Затова се удивявам на това политиканстване, което цари тук - как помага на нов човек? Новият човек със същия успех може да си пусне телевизия и да гледа кой къде воюва по света. А нали трябва да се споделя опит, сила и надежда. Как доказваме, че ние, които сме в Програмата на АА, сме се възстановили и имаме душевен мир и спокойствие, като от постовете в повечето случаи лъха на съдене и на точно обратното от постигането на душевен мир и спокойствие?

Трезвен и спокоен ден ви пожелавам.