Българска инвазия в АА... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

В петък бях в Сопот и Карлово. В Кърнаре живее алкохоличка, която е трезва от близо три години. Включва се на скайп сбирките на групата на АА "Само за днес". Има спонсор и практикува програмата на АА. Има желание да направи група на АА или в Сопот, или в Карлово. Имам желание да й помогна за това, мога да й помогна за това, имам качества за това, за което съм благодарен и нищо повече. Всъщност, имам и подаръка за това, а имено - свободно време.

Не можах да разговарям с директорката на читалището, защото е в отпуск. Има и един "Център за социална подкрепа", където евентуално биха могли да се провеждат сбирки на АА. Служителките подкрепят идеята, но шефката им също отсъства и ми дадоха телефонния й номер. Накрая разговарях с госпожата от Общината, която е наясно с отдаването на общински помещения под наем. И какво ми казва тя:"Подкрепям идеята ви. Разбирам, че искате да помагате на хора, страдащи от алкохолизъм, но вие организация с идеална цел ли сте? Защото е нужно да подадете молба, ще я разгледаме и мисля, че ще вземем решение във ваша полза."

Дойдохме си на думата. Ние сме Братството на АА и живеем в Република България, в която има закони, все едно добри или лоши. И вече не съм Sandu с бялата аба и мога да кажа на тази служителка, че имаме сдружение с нестопанска цел "АА България" с решение от 08.07.2015 година на български съд. От десетте учредители няма нито един руски или български тарикат, както казваш ти, уважаеми или уважаема ronisulivan. Решенията, които се вземат на масата, се вземат с мнозинство от представители на групите на АА, които пожелаха след цели 25 години Братството на АА в България да излезе от пещерата, да излезе от анонимност. Защото аз пазя моята лична анонимност, но Братството на АА в целия свят не е анонимно.

Та, дадох всичко необходимо като контакти, информация и документи на тази алкохоличка в Кърнаре, за да продължи да действа в избраната от нея посоката и да бъде полезна за себе си и на други страдащи алкохолици.

А ето какво споделя Бил Уилсън в списание "Грепвайн" от декември 1947 година:
"...В действителност нашето общо благоденствие е защитено с надеждни гаранции. Когато някакво, каквото и да е действие, започне да застрашава нашето общо благоденствие, груповото мнение се мобилизира, за да напомни за опасността и нашето групово съзнание започва да изразява недоволство. И ако този някой продължи своето действие, той рискува дотолкова да загуби своето душевно равновесие, че направо да се напие, и в този случай не алкохолът ще бъде този, който го наказва. Мнението на групата му сочи, че се е отклонил; неговата собствена съвест му говори, че той греши опасно и че ако отиде твърде далеч, ИСТИНСКАТА МУ ПРСЪДА ще бъде произнесена от Джон Ечемиченото Зърно."

Не сме ние с теб, уважаема или уважаеми ronisulivan, които да даваме определения кой е тарикат и кой не е. Защото имаме Традиции, защото имаме Програма... Нашата главна цел е да предаваме посланието на АА, а не да даваме определения за този или онзи и да си стоим на топло и тъмно в пещерата. Нъл, тъй?

И да продължа с Бил Уилсън: "В крайна сметка, НИЕ СИ СЪТРУДНИЧИМ затова, защото наистина го искаме. Ние разбираме, че без ЕДИНСТВО няма да има никакво АА, а без него едва ли някой ще може дълго време да се възстановява. Ние оставяме с радост настрани личните амбицци, ако те могат да причинят вреда на АА. Ние признаваме смирено, че представляваме само "МЪНИЧКА ЧАСТИЦА ОТ ОГРОМНОТО ЦЯЛО".

Ние с теб, уважаеми или уважаема ronisulivan, "мъничка частица от огромното цяло" ли сме или най - големите програмисти на АА в световен мащаб?