Съветската инвазия в аа / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Казвам се Радо и съм Алкохолик. Злоупотребявах повече от 32 години с алкохол и се възстановявам в АА с помощта на духовната 12-стъпкова програма изложена в Голямата книга. Безкрайно съм благодарен и на двамата си спонсори, които отделиха от времето си да ми предадат безкористно и безплатно нещо което за мен реално няма цена –Програмата на АА, нещо безценно като живота. Първият ми спонсор ми помогна да спра да отричам и да повярвам в Бог, а вторият превърна вярата ми в упование. Днес съм щастлив и успял човек. Имам възможността и честта да правя най-важното заради което Бог ме е избрал и спасил – да предавам това послание на други алкохолици, бидейки търпелив и смирен, по същият начин по който постъпваха с мен моите спонсори.

Не се интересувам от материалното състояние на моите подспонсорни, по същия начин по които моите спонсори не се интересуваха от моето. Държа да отбележа, че когато дойдох в АА и в последствие, докато се възстановявах, моето материално състояние не бе лошо, да не казвам богато. Нито един от моите спонсори, във нито един момент, нито за секунда, не направи намек или опит да се възползва от това или да ми говори и да ми предложи някакъв платен вариант. В последствие разбрах, че вторият ми спонсор, освен, че е алкохолик е и завършил висше образование психолог, занимаващ се професионално със зависимости. Толкоз.

Нека да приемем, че единият е представител на австралийската АА школа , а другият на руската /дето тука й викат съветска, що съветска, може би щото съветското е лошо и подлежи на още по-голямо отричане и зачеркване/. Дори условно не мога да го приема това наименуване, но нека заради конкретния случай да опитаме.

Понеже съм минал и през двете школи, мога да ви кажа от личен опит, а не говорейки слухове и измислици, че в австралийската има много писане, а в руската няма нищо руско, по скоро влияние на американски спикери и спонсори идвали в годините в Русия, застъпващи идеята на част от Братството на АА, че трябва да се върнем „Назад към основите”, назад към това как се е предавала програмата на АА от първите 100, от основателите писали Голямата книга.

Дори условно това разделение е неприемливо защото и двамата ми спонсори ми дадоха едно – себе си, живота си, примера си за да мога и аз, идентифицирайки се с тях, с помощта на тази Програма да стигна до пряк, непосредствен контакт с Бог.

За да мога и аз да живея щастливо и свободно, без страх и без алкохол.

А за да стигна до този контакт с Бог, трябваше да започна с най-простото, но и най-трудното: да спра да отричам, да спра да твърдя, че знам най-добре, че моята истина е единствена! Другите грешат! Аз, единствено аз съм носител на истината. Всички трябва да чуят мен, ако не – да мрат. Да мрат бе, бях готов дори лично да ги убивам. Не ме интересуват другите, те не са прави, те грешат, до стената и да се разстрелят!

Нашата трета традиция поставя единственото условие за членство:

Единственото условие за да стане един алкохолик член на АА е желанието му да спре да пие.

А какво правим с тия дето нямат това желание – да мрат!
А какво правим с тия, дето непрекъснато се пробиват – да мрат!
А какво правим с тия дето не могат да бъдат честни със себе си - да мрат!
А какво правим с тия, които многократно опитват да работят по програмата и непрекъснато се пробиват – да мрат.
А какво правим с тия които не искат да видят болестта си, не я признават – да мрат! А с тия дето не искат да дойдат в АА – да мрат!
А какво правим с тези които не са стигнали края, не са си стигнали дъното и не могат, не искат, не вярват, че тази програма е за тях, че може да им помогне – да мрат.

Със сигурност има и много други подобни, дето могат да мрат на воля, хора, страдащи, болни, които за разлика от мен, не са стигнали дъното, не са пред пропастта, не виждат все още смъртта, не са осъзнали, че са болни и не са готови на невъзможното – да спрат да отричат, да повярват в нещо в което не вярват/Бог, Висша сила, Разум / и да разберат, че освен тях има още 7 милиарда човешки същества, жадуващи за свобода , щастие и място под слънцето.

И, че Бог е един и всемогъщ за всички. И, че не трябва да съдим, да плюем, да сравняваме и да даваме оценки. Не трябва да съдим!

И , че трябва да се захванем за работа, всички заедно, така както първите са работили и с лекари, и със свещеници, с психиатри, с журналисти и всички които са осъзнавали общия ни проблем !

Не мисля, че на центровете, които помагат дори и на тези,
които не могат да бъдат честни със себе си,
които не желаят да видят болестта,
не желаят да спрат да пият,
не виждат проблема си,
не осъзнават окаяното и безнадеждно състояние в което се намират

трябва да се пречи и оплюва. Те затова са професионалисти – намират начин и способ да стигнат до тези хора. И до семействата им. На времето и ние в АА сме работили със алкохолика и със семейството му и не сме ги делили. И ако наистина искаме да видим защо в началото успеваемостта в АА е била 75% не е лошо да видим какво наистина са правили спонсорите. Може би си струва ужаса да установим, че ние днес не сме в състояние и една десета да направим от това, което са правили първите в АА. Че не сме готови на такава саможертва. Че често, самодоволно, от висините на трезвите си години преценяхме на кого да помогнем, как и доколко. „Он не е узрел” и толкоз. Превръщахме групите си в секти и гордо властвахме кат техен гуру.

Не мисля, че аз, който съм възстановен, само благодарение на духовната 12-стъпкова програма имам право да изказвам мнение и да съдя минесотските програми в които не съм участвал и не познавам, нито пък психиатрите, психолозите и психотерапевтите участващи в тях, не мисля, че мога да подхождам към тях на приципа: една жена каза на опашката, че утре в Красно село ще гръмне ядрена бомба.Бягайте.

Сещам се само, че Бил Уилсън пише в „Така както го вижда Бил”: АА не е панацея Би било голямо заблуждение да се смята, че АА е панацея, дори и за алкохолизма.
В ранните ми години на трезвеността аз бях изпълнен с гордост, смятайки, че АА е единственото лекарство за добър и щастлив живот. Братството има, разбира се, основен принос за моята трезвеност и даже днес, когато са изминали 12 години от моя живот с програмата, аз все още съм много активен на сбирките, спон- сорството и службата за интереса на моите събратя алкохолици.
По време на първите четири години от моето възстановяване, аз имах необходимост да търся професионална помощ, тъй като емоционалното ми здраве беше много разклатено. Тогава видях хора, които бяха намерили своята трезвеност и щастие благодарение на други организации и други методи. АА ме научи, че аз мога да избирам: да опитам всички възможни варианти, за да съхраня моята трезвеност. АА не може да лекува всичко и всички, но за мен Братството е центърът на живота ми в трезвеност.

Сещам се също, че когато прочетох този пасаж от Мисли за всеки ден 24. Април "най-възстановената" сестра от моята група забрани повече да се четат пред групата Мислите за деня, понеже това не било официална литература на АА.

Мога да говоря обаче за хората излезли от тези центрове, в нашата група преди около половин година дойдоха четирима такива събратя и сестри, днес те всички са трезви, веднага си взеха спонсор от АА, преминаха през програмата и преминават в момента, а някои от тях вече спонсорират. Един от тях, месеци наред преди да попадне в такъв център, идваше в нашата група и се проваляше, запиваше и въпреки многократните опити не можеше да започне тази духовна програма.Не знам какво правят в тези центрове, но хората излизат с вяра, пристигат в АА и започват да работят. Това момче направи след престоя си в такъв център програмата само за четири месеца, на един дъх, днес води сбирки и се възстановява. Казано е : По делата им ще ги познаете.

Мога да говоря също за себе си и втория си спонсор в АА, който ми предаде безкористно и с плам духовната програма на АА така, че вярата ми в Бог се превърна в упование, а програмата за мен – във Приказка без край, щастливо приключение, което опитвам да предавам и аз, като него, така безкористно и с толкова търпение и плам на своите подспонсорни.

Предаде ми програмата безкористно и честно, независимо, че в живота си извън АА работи като дипломиран психолог във център по зависимости. И само заради Вожда Оцеола искам да подчертая "безплатно, безплатно ми предаде програмата Вожде, безплатно !"

А и не мисля, че психотерапевтичните центрове са ни виновни за това, че днес в АА, не само в България, но и по света, остават в групите ни под 5 % от новодошлите и започват да се възстановяват.

Ако сте честни и имате поглед върху групите си помислете – през последните две години колко човека дойдоха и колко останаха в групата ви, а колко от тях са днес сред вас? Честно, като гледам моята група процента е по-малък от два / 2%/ ! Звучи страшно. Но това са факти. И за това не са ми виновни минесотските групи, професионалистите, програмите им и психотерапевтичните центрове. За това съм виновен аз, като член на АА.

И ако всеки от нас поеме тази лична отговорност и спре да се крие зад групата, работата си, семейството, здравето и т.н. процента на оставащите ще се увеличи.

Днес групите и сбирките ни са се превърнали в говорилни, в клюкарски и ненаучни психотерапевтични центрове, сбирките ни се превърнаха във всичко друго, но не и в сбирки на АА, където се говори, споделя и обсъжда 12-стъпковата програма за възстановяване, където се говори за духовната програма, за духовния опит и за духовното пробуждане, където Висшата сила е в концентриран вид и помага на всеки – и най-вече на новодошлите, още като влязат през вратата да не им се иска повече да си тръгнат.

А какво става днес – идват новите и си тръгват още по средата на първата си сбирка.

Аз съм отговорен, всеки от нас е отговорен, това да не се случва и да се върнем към онези 75 % успеваемост, които са имали в първите години в Братството на АА.

Едно знам, че това няма да стане, като се занимавам да плюя по минесотските програми и ме е яд на тяхната успеваемост. Или на това, че взимат пари.

Апропо пари. Навсякъде взимат пари, и за детокс взимат и при психиатър и в защитено жилище, дори да стоиш заключен някъде взимат пари, това е професионалната помощ. Това, че българина е научен, че всичко трябва да му е безплатно е комунистическа народопсихология, това, че у нас минесотските програми са платими от пациентите е грешка на държавата ни, на социалните ни политики и програми.

В Германия клиничната пътека за детокс, рехабилитация в минесотска програма се поема от здравната каса и продължава до 2 години, много често в самия център, където се провежда детокса и психотерапията има и помещение, където местното АА провежда сбирките си. Чисти алкохолици, дошли сами, направо в АА в Германия са под 6 процента. Толкова е естествено, че зависимият човек отива първо в болница на детокс, после в рехабилитация по програма и едва след това в АА, че там не само никой не го подлага на съмнение, но е странно когато някой отиде директно в АА. Подобна е историята в Полша. За Щатите знам единствено, че здравното осигуряване поема детокс и след това 28 дена в минесотски рехабилитационен център, но и там, като навсякъде в тези центрове, не се плюе по АА, а напротив, пациентите, като продължение на провежданата терапия се насочват към групите за взаимопомощ, за да може, когато си е изчистил ума и тялото нашите идеи представени в Голямата книга да намерят благодатна почва, да хванат корен. За да може да има повече трезви и щастливи хора.

А НЕ Е ЛИ ТОВА НАШАТА ЦЕЛ ДА ПОМАГАМЕ НА ВСИЧКИ КОИТО СТРАДАТ. НЕ ДА ПЛЮЕМ И СЪДИМ !

СПЕЦИАЛНО ЗА RONISULIVAN ОЩЕ ВЕДНЪЖ МОЕТО МНЕНИЕ. ДАНО ТОЗИ ПЪТ ГО ПРОЧЕТЕШ ДО КРАЙ

Казвам се Радо и съм Алкохолик. Злоупотребявах повече от 32 години с алкохол и се възстановявам в АА с помощта на духовната 12-стъпкова програма изложена в Голямата книга. Безкрайно съм благодарен и на двамата си спонсори, които отделиха от времето си да ми предадат безкористно и безплатно нещо което за мен реално няма цена –Програмата на АА, нещо безценно като живота. Първият ми спонсор ми помогна да спра да отричам и да повярвам в Бог, а вторият превърна вярата ми в упование. Днес съм щастлив и успял човек. Имам възможността и честта да правя най-важното заради което Бог ме е избрал и спасил – да предавам това послание на други алкохолици, бидейки търпелив и смирен, по същият начин по който постъпваха с мен моите спонсори.

Не се интересувам от материалното състояние на моите подспонсорни, по същия начин по които моите спонсори не се интересуваха от моето. Държа да отбележа, че когато дойдох в АА и в последствие, докато се възстановявах, моето материално състояние не бе лошо, да не казвам богато. Нито един от моите спонсори, във нито един момент, нито за секунда, не направи намек или опит да се възползва от това или да ми говори и да ми предложи някакъв платен вариант. В последствие разбрах, че вторият ми спонсор, освен, че е алкохолик е и завършил висше образование психолог, занимаващ се професионално със зависимости. Толкоз.

Нека да приемем, че единият е представител на австралийската АА школа , а другият на руската /дето тука й викат съветска, що съветска, може би щото съветското е лошо и подлежи на още по-голямо отричане и зачеркване/. Дори условно не мога да го приема това наименуване, но нека заради конкретния случай да опитаме.

Понеже съм минал и през двете школи, мога да ви кажа от личен опит, а не говорейки слухове и измислици, че в австралийската има много писане, а в руската няма нищо руско, по скоро влияние на американски спикери и спонсори идвали в годините в Русия, застъпващи идеята на част от Братството на АА, че трябва да се върнем „Назад към основите”, назад към това как се е предавала програмата на АА от първите 100, от основателите писали Голямата книга.

Дори условно това разделение е неприемливо защото и двамата ми спонсори ми дадоха едно – себе си, живота си, примера си за да мога и аз, идентифицирайки се с тях, с помощта на тази Програма да стигна до пряк, непосредствен контакт с Бог.

За да мога и аз да живея щастливо и свободно, без страх и без алкохол.

А за да стигна до този контакт с Бог, трябваше да започна с най-простото, но и най-трудното: да спра да отричам, да спра да твърдя, че знам най-добре, че моята истина е единствена! Другите грешат! Аз, единствено аз съм носител на истината. Всички трябва да чуят мен, ако не – да мрат. Да мрат бе, бях готов дори лично да ги убивам. Не ме интересуват другите, те не са прави, те грешат, до стената и да се разстрелят!

Нашата трета традиция поставя единственото условие за членство:

Единственото условие за да стане един алкохолик член на АА е желанието му да спре да пие.

А какво правим с тия дето нямат това желание – да мрат!
А какво правим с тия, дето непрекъснато се пробиват – да мрат!
А какво правим с тия дето не могат да бъдат честни със себе си - да мрат!
А какво правим с тия, които многократно опитват да работят по програмата и непрекъснато се пробиват – да мрат.
А какво правим с тия които не искат да видят болестта си, не я признават – да мрат! А с тия дето не искат да дойдат в АА – да мрат!
А какво правим с тези които не са стигнали края, не са си стигнали дъното и не могат, не искат, не вярват, че тази програма е за тях, че може да им помогне – да мрат.

Със сигурност има и много други подобни, дето могат да мрат на воля, хора, страдащи, болни, които за разлика от мен, не са стигнали дъното, не са пред пропастта, не виждат все още смъртта, не са осъзнали, че са болни и не са готови на невъзможното – да спрат да отричат, да повярват в нещо в което не вярват/Бог, Висша сила, Разум / и да разберат, че освен тях има още 7 милиарда човешки същества, жадуващи за свобода , щастие и място под слънцето.

И, че Бог е един и всемогъщ за всички. И, че не трябва да съдим, да плюем, да сравняваме и да даваме оценки. Не трябва да съдим!

И , че трябва да се захванем за работа, всички заедно, така както първите са работили и с лекари, и със свещеници, с психиатри, с журналисти и всички които са осъзнавали общия ни проблем !

Не мисля, че на центровете, които помагат дори и на тези,
които не могат да бъдат честни със себе си,
които не желаят да видят болестта,
не желаят да спрат да пият,
не виждат проблема си,
не осъзнават окаяното и безнадеждно състояние в което се намират

трябва да се пречи и оплюва. Те затова са професионалисти – намират начин и способ да стигнат до тези хора. И до семействата им. На времето и ние в АА сме работили със алкохолика и със семейството му и не сме ги делили. И ако наистина искаме да видим защо в началото успеваемостта в АА е била 75% не е лошо да видим какво наистина са правили спонсорите. Може би си струва ужаса да установим, че ние днес не сме в състояние и една десета да направим от това, което са правили първите в АА. Че не сме готови на такава саможертва. Че често, самодоволно, от висините на трезвите си години преценяхме на кого да помогнем, как и доколко. „Он не е узрел” и толкоз. Превръщахме групите си в секти и гордо властвахме кат техен гуру.

Не мисля, че аз, който съм възстановен, само благодарение на духовната 12-стъпкова програма имам право да изказвам мнение и да съдя минесотските програми в които не съм участвал и не познавам, нито пък психиатрите, психолозите и психотерапевтите участващи в тях, не мисля, че мога да подхождам към тях на приципа: една жена каза на опашката, че утре в Красно село ще гръмне ядрена бомба.Бягайте.

Сещам се само, че Бил Уилсън пише в „Така както го вижда Бил”: АА не е панацея Би било голямо заблуждение да се смята, че АА е панацея, дори и за алкохолизма.
В ранните ми години на трезвеността аз бях изпълнен с гордост, смятайки, че АА е единственото лекарство за добър и щастлив живот. Братството има, разбира се, основен принос за моята трезвеност и даже днес, когато са изминали 12 години от моя живот с програмата, аз все още съм много активен на сбирките, спон- сорството и службата за интереса на моите събратя алкохолици.
По време на първите четири години от моето възстановяване, аз имах необходимост да търся професионална помощ, тъй като емоционалното ми здраве беше много разклатено. Тогава видях хора, които бяха намерили своята трезвеност и щастие благодарение на други организации и други методи. АА ме научи, че аз мога да избирам: да опитам всички възможни варианти, за да съхраня моята трезвеност. АА не може да лекува всичко и всички, но за мен Братството е центърът на живота ми в трезвеност.

Сещам се също, че когато прочетох този пасаж от Мисли за всеки ден 24. Април "най-възстановената" сестра от моята група забрани повече да се четат пред групата Мислите за деня, понеже това не било официална литература на АА.

Мога да говоря обаче за хората излезли от тези центрове, в нашата група преди около половин година дойдоха четирима такива събратя и сестри, днес те всички са трезви, веднага си взеха спонсор от АА, преминаха през програмата и преминават в момента, а някои от тях вече спонсорират. Един от тях, месеци наред преди да попадне в такъв център, идваше в нашата група и се проваляше, запиваше и въпреки многократните опити не можеше да започне тази духовна програма.Не знам какво правят в тези центрове, но хората излизат с вяра, пристигат в АА и започват да работят. Това момче направи след престоя си в такъв център програмата само за четири месеца, на един дъх, днес води сбирки и се възстановява. Казано е : По делата им ще ги познаете.

Мога да говоря също за себе си и втория си спонсор в АА, който ми предаде безкористно и с плам духовната програма на АА така, че вярата ми в Бог се превърна в упование, а програмата за мен – във Приказка без край, щастливо приключение, което опитвам да предавам и аз, като него, така безкористно и с толкова търпение и плам на своите подспонсорни.

Предаде ми програмата безкористно и честно, независимо, че в живота си извън АА работи като дипломиран психолог във център по зависимости. И само заради Вожда Оцеола искам да подчертая "безплатно, безплатно ми предаде програмата Вожде, безплатно !"

А и не мисля, че психотерапевтичните центрове са ни виновни за това, че днес в АА, не само в България, но и по света, остават в групите ни под 5 % от новодошлите и започват да се възстановяват.

Ако сте честни и имате поглед върху групите си помислете – през последните две години колко човека дойдоха и колко останаха в групата ви, а колко от тях са днес сред вас? Честно, като гледам моята група процента е по-малък от два / 2%/ ! Звучи страшно. Но това са факти. И за това не са ми виновни минесотските групи, професионалистите, програмите им и психотерапевтичните центрове. За това съм виновен аз, като член на АА.

И ако всеки от нас поеме тази лична отговорност и спре да се крие зад групата, работата си, семейството, здравето и т.н. процента на оставащите ще се увеличи.

Днес групите и сбирките ни са се превърнали в говорилни, в клюкарски и ненаучни психотерапевтични центрове, сбирките ни се превърнаха във всичко друго, но не и в сбирки на АА, където се говори, споделя и обсъжда 12-стъпковата програма за възстановяване, където се говори за духовната програма, за духовния опит и за духовното пробуждане, където Висшата сила е в концентриран вид и помага на всеки – и най-вече на новодошлите, още като влязат през вратата да не им се иска повече да си тръгнат.

А какво става днес – идват новите и си тръгват още по средата на първата си сбирка.

Аз съм отговорен, всеки от нас е отговорен, това да не се случва и да се върнем към онези 75 % успеваемост, които са имали в първите години в Братството на АА.

Едно знам, че това няма да стане, като се занимавам да плюя по минесотските програми и ме е яд на тяхната успеваемост. Или на това, че взимат пари.

Апропо пари. Навсякъде взимат пари, и за детокс взимат и при психиатър и в защитено жилище, дори да стоиш заключен някъде взимат пари, това е професионалната помощ. Това, че българина е научен, че всичко трябва да му е безплатно е комунистическа народопсихология, това, че у нас минесотските програми са платими от пациентите е грешка на държавата ни, на социалните ни политики и програми.

В Германия клиничната пътека за детокс, рехабилитация в минесотска програма се поема от здравната каса и продължава до 2 години, много често в самия център, където се провежда детокса и психотерапията има и помещение, където местното АА провежда сбирките си. Чисти алкохолици, дошли сами, направо в АА в Германия са под 6 процента. Толкова е естествено, че зависимият човек отива първо в болница на детокс, после в рехабилитация по програма и едва след това в АА, че там не само никой не го подлага на съмнение, но е странно когато някой отиде директно в АА. Подобна е историята в Полша. За Щатите знам единствено, че здравното осигуряване поема детокс и след това 28 дена в минесотски рехабилитационен център, но и там, като навсякъде в тези центрове, не се плюе по АА, а напротив, пациентите, като продължение на провежданата терапия се насочват към групите за взаимопомощ, за да може, когато си е изчистил ума и тялото нашите идеи представени в Голямата книга да намерят благодатна почва, да хванат корен. За да може да има повече трезви и щастливи хора.

А НЕ Е ЛИ ТОВА НАШАТА ЦЕЛ ДА ПОМАГАМЕ НА ВСИЧКИ КОИТО СТРАДАТ. НЕ ДА ПЛЮЕМ И СЪДИМ !