Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 11:59 22.02.24 
Взаимопомощ
   >> Алкохолно зависими
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови  
Автор Darth_ Vader (непознат )
Публикувано02.06.15 15:23



Преди се борех с всичко и със всички. Днес, благодарение на Анонимни алкохолици и 12-стъпковата програма съм щастлив и свободен и опитвам да приемам всичко и всички и да помагам, доколкото мога.

Не зная защо, братя и сестри, с повече години възстановяване, продължават с Борбата Срещу... например срещу списание Арка. Просто като помисля за това ги виждам, като екзалтирани отчета, които в ужас крещят Анатема... Представям си фашистките клади с неправедна литература.

Аз намерих чудесни неща, статии, мнения и споделяния, които ми помогнаха по-добре да осмисля и разбера болестта, моята болест, неизлечимата, за която днес съм благодарен, всеки ден на Господ, че я имам.

Ето част от такъв разказ:

КАК УМИРА АЛКОХОЛИКЪТ

Защо не мога да гледам равнодушно как тинейджъри вървят по улиците с бутилки бира и пият, където сварят? Защо ми се повръща от рекла¬мата, в която мъжете знаели защо и страстта е на кристали? Защо ми се иска за тези реклами и рекламодатели да има втори Нюрнбергски процес, на който като свидетели да бъдат призовани стотици, стотици хиляди, милиони мъртъвци – тези, които бавно и мъчително са умирали от алкохолизъм? Точно така – бавно и мъчително.
Защо толкова се измъчвам, когато чета постове на алкохолици, които все още страдат, и аз не мога да помогна на всички, а така искам? Защото аз самата съм алкохолик.
И наблюдавайки как загива друг, аз виждам в него себе си – как и аз съм загивала точно по същия начин, когато съм пиела. И най-верните ми хора са били готови да пожертват всичко, дори собствения си живот само да стане чудо и да ме избавят от страшната болест. Чудото стана. Сега съм възстановяващ се алкохолик, който ще се възстановява цял живот. За мен, възстановяващия се алкохолик, болестта ми се оказа щастие. Благодарение на алкохолизма си, с помощта на програмата “12 стъпки”, аз станах нов човек.
Много се страхувах да се разделя с алкохола, не вярвах, че може да се живее без него. Животът без алкохол ми се струваше празен и скучен. Че животът с алкохол е непрекъснато чувство за срам и безкрайни загуби, аз не исках да призная, пък и не се налагаше. Та нали всичките ми приятели, без изключение, също бяха алкохолици. А когато се орезилвах пред чужди хора, просто се опитвах да не ги срещна втори път или предварително заемах агресивен вид, или се превръщах в пухкаво нещастно същество, което е толкова лесно да обидиш за цял живот само с една нетактична дума...
А че алкохолизмът е страшна болест, с мирис на загнили черва, епилепсия, тремор, оток на лицето и прочие прелести, които очакват всички алкохолици, без изключение, аз въобще и не се замислях. Ако само можехме да видим бъдещето си! Ако това младо момиче, което днес се крие от обидите и комплекса си за непълноценност във виното и бирата, можеше да види какво ще се случи с нея след десетина, двайсет години... Ако тя можеше само да разпознае себе си в опърпаното същество, приличащо на жена, въргалящо се по пода на гарата, потънало в собствената си урина, а от вонята й се разбягват дори плъховете...
Ако този младеж, който преди време пиеше само на празник, а сега, понеже не е добре да се цепи от колектива, поне веднъж в седмицата се напива като казак с колегите на нечий рожден ден, ако той знаеше, че след 20-30 години ще виси безжизнен с изплезен език и алкохолна примка на шията си и ще изплаши до смърт изнурената от мъката си майка...
Ако тази неотразима интелектуалка, която не пропуска коктейл след културно събитие, може да получи филм за себе си от бъдещето... Оглупяла до деменция, с огромни бели петна в съзнанието, с треперещи разливащи всичко ръце, с точещата се от устата лига и епилептични пристъпи, получени и развиващи се на почвата на прогресиращия алкохолизъм... При нея никой отдавна не идва, защото му е гадно, от нея се стряскат играещите вън деца. Тя вони и има въшки!...
Тези хора биха побягнали от алкохола като от чума. Като от страшно бедствие, което вече ги застига…
Но такива филми няма!
И човек пие. Отначало “като всички” – един ден на работа, един ден у дома – да се отпусне от стреса, да се напие до забрава с приятели и да се освини в компанията на себеподобни, търсещи утеха и спасение в чашката. И тези “почерпки” се разказват като забавни истории в компанията. “Вчера така се напих, нищо не помня, бил съм повръщал в салатата на масата, такъв смях падна!” Колко подобни истории от собствения си живот можете да разкажете? Ако са повече от две – вие сте алкохолик. Но засега ви е смешно, веселите се. И приятелите ви се забавляват. Нали и те пият като вас. Юнашки. Весело ви е! И това е правилно. Защото сте алкохолик. Даже ако не се напикавате в гащите и не се търкаляте в канавката. Но всичко ви предстои. Защото щом с вас се случват подобни гнусни истории, над които сега се смеете от сърце, то е защото нямате друг изход освен да поднесете тази мерзост като забавен виц. В противен случай ще ви се наложи да видите реално в какво болестта е превърнала живота ви.
Но вие не искате да видите това. Вие упорито не искате да видите, че
сте болен, че вече сте болен и че животът ви бавно, но безвъзвратно се превръща в кошмар. Вие се успокоявате, че всички пият много, че имате още много време, че не сте го закъсали чак толкова, както някои… Панически се страхувате да останете без своите алкохолизирани приятели. Лъжете децата си, че трябва да ви жалят, и те ви съжаляват… Лъжат по телефона, че сте болни, когато се търкаляте в собствената си повръщня. Носят ви бира, за да ви минел махмурлукът – за да не умрете от натравяне, защото така ви тресе, че децата ви се страхуват за живота ви. Често се прибирате пиян – жалко, човекоподобно същество с празно изражение на лицето. Обяснявате на децата си колко е лошо да се пие – лъжете ги, че вие пиете малко. И вашето “малко”, което те наблюдават всеки ден, започват да възприемат като норма… По-късно децата ви ще се научат да ви презират и да се срамуват от вас. Това време неизбежно идва – нито един алкохолик не е избегнал презрението и срама на децата си. А още по-късно децата ви ще се омъжат или оженят за алкохолици като вас, защото вие сте заложили схемата, от която няма измъкване... И в един момент децата ви също ще започнат тихичко да си сучат – бавно и незабележимо, превръщайки живота си в това, в което вие така “успешно” сте превръщали вашия живот – година след година пред очите им.
Но вие винаги ще намерите оправдание. Спокойно затваряте очи пред истината, чуждата болка, даже ако е на собствените ви деца, ако тази болка и тази истина ви пречат да продължавате да пиете.
След известно количество години – при някои по-рано, при други по-късно – ръцете ви ще започнат да треперят. После онзи много характерен оток – викат му алкохолен. Бирен корем. Изтъняващи крака. Кожата започва да излъчва чрез порите си онзи характерен “аромат” на повръщано и вкиснато. Всички тези признаци са неизбежни. И вие безусловно ще ги придобиете. Ще са ваши. Защото алкохолизмът умее да чака. И защото красив алкохолизъм не съществува.
Възможно е горните редове да ви постреснат и даже да спрете да пиете за известно време. Но няма да поискате да промените нищо в себе си. Оставате си предишният човек със същия набор от качества, които са ви довели при алкохолизма. Може и да спрете да пиете, но вътрешно оставате същият. Ето защо след известно време отново ще се върнете към алкохола.
В един прекрасен ден ще чуете за програмата “12 стъпки” и даже може би ще отидете на сбирка и ще се запознаете с възстановяващи се алкохолици, на които програмата помага реално не само да останат трезви, но да бъдат спокойни и даже щастливи. Без всякакъв есперал и кодировки. Ще се заинтересувате от програмата, но в момента, в който ви кажат, че програмата е основана на безпощадна честност към самия себе си, че в името на избавлението от алкохола ще трябва щателно да преразгледате целия си духовен багаж и да започнете да работите над вътрешните си недостатъци – вие ще се усмихнете снизходително и презрително ще се отскубнете от програмата. Защото безпощадната истина за вас самия – това е единственото, което е в състояние да ви накара да бягате от алкохола като от чума. Но точно от това се страхувате. Та нали вие не случайно сте станали алкохолик – вашите вътрешни качества са позволили това да се случи! А пък изведнъж ви предлагат да ги преосмислите... Духовната ви леност ви е направила алкохолик – програмата ви предлага да се избавите от духовната леност! Ще ви обяснят, че нямате друг изход освен безмилостната честност. Че или започвате да се променяте, или ще умрете. И ще умрете не красиво както по филмите, а гнусно, като всички алкохолици.

Но вие няма да повярвате…

Ще минат още няколко годинки. Или даже няколко десетки години. Ще ви застигне задължителното за всеки алкохолик разпадане на нервната система. Да, да, задължително, вие не сте изключение. Не се надявайте, че ще го избегнете някак си. Още никой не е успял да го прескочи, никой...

Ако на някой му е станало интересно ето линк:
http://arka-bg.com/index.php/11-2011/2012-04-14-19-55-06?limitstart=0



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: Darth_ Vader]  
Автор spiritual66 (някоя)
Публикувано03.06.15 12:20



Алкохолизъм е болест на отрицанието, в смисъл отрицание на болестта. Докато пиех, отричах, че имам проблем с алкохола, и си изброявах всички други проблеми, които ме водят до алкохола. Те не бяха изобщо малко, и натрупани и сумирани, те създаваха в съзнанието ми един напълно оправдан карт бланш да си пия, колкото ми се иска, и дори когато ми се иска, защото не можех да намеря сили да изживея и един ден без алкохол.
Това е клопката, оправданието, пия, понеже имам много проблеми, и няма как да не пия, за да се отпусна, и после да мисля отново за проблемите си. Така е било при мен ден след ден, много на брой дни. Кошмарни дни и нощи, по-лоши от най-страшните ми и големи страхове, ад.
Това е отрицанието, нямам болест, имам проблеми, ако нямах проблеми, нямаше да я има тази напаст. Това е най-същественото за мен, най-важното, което трябва да се разбере, или осъзнае, или да се приеме, на мен ми трябваха много години, за да го направя.
Всъщност имаме болест, няма проблеми за решаване с алкохол, има заболяване.
Освен отрицанието обаче, болестта се характеризира и с борба, правилно си усетил, борба, аз бих казала, че това е борба срещу всички и срещу всичко. Докато се пие, тази борба е някак невидима, размита, неосезаема, защото след "борбата" се взима успокоителното, алкохола, и човек си почива толкова, колкото му трябва, за да събере нови сили, отново за борба.
Това се повтаря, и може дори някой близък да го забележи, но остава скрито за очите на алкохолика.
Какво става с борбата обаче след като се спре пиенето. Тогава вече идва ужасът на борбите. Защото те не спират със спирането на алкохола, напротив, засилват се. Защо се засилват, защото освободения от алкохола човек е с нови сили, неподозирани за него, освен това е и с ново, приповдигнато настроение, самочувствие, поради трезвостта си. Борбата се води за мен тогава с удвоени сили, борба с всичко и всички. Аз самата не знаех защо става така, откъде се ражда в мен тази вътрешна непримиримост, неприемане, желание за промяна както на хората, така и на света, имам предвид ситуации, организации, структури, институции, и много други неща.
Сякаш извира нещо отвътре от мен и не стихва този егоцентризъм. При мен продължава още това желание за борба. Най-страшното е, че поради болестта на възприятията ми, аз не винаги мога да разгранича "моята" борба, или борбата на егото ми, от борбата или действията, които трябва да направя по Волята на Бог. Ето това е трудно за мен. Борба в този смисъл, като действие, усилие, последователност, за мен трябва да има, но е важно да се разграничават двете борби: борбата на "своеволието" и борбата за изпълнение на "Божията воля".
Това е възможно с действия по Програмата на Анонимни алкохолици.
Борба срещу списание "Арка" няма, това е някаква такава, измислена борба, една част от борбите на алкохолиците

За мен алкохоликът си ги измисля тези борби, защото така му е по-интересно, а алкохоликът си умира да му е интересно, забавно, някак различно, да не е като другите.
Списанието си има своето място, и това място е точно за списание "Арка", а Анонимни алкохолици си имат друго място, и то е точно мястото на Анонимни алкохолици.
Все едно имаме наредени шишенца лекарства на рафтче, едното е пълно със спирт, другото е с камфор, третото с риванол, четвъртото с вода за очи, петото с капки за нос.
Все едно да кажа "Анатема" на капките за нос, защото сега съм се порязала, и ми трябва спирт. Не, сега ще си сложа спирт на раната, но утре може да настина, да ми се запуши носа, и тогава да ми потрябват капките за нос. И така нататък.
В борбата с тази смъртоносна болест е необходимо да се ползва всичко, но в определен ред, трябва да има дисциплина. Както казваше учителката ми по математика, ето това е необходимо, но недостатъчно условие. Така че списанието може и да е прекрасно, но не е достатъчно А иначе няма никакво противоречие, за мен противоречията се развиват в главата ми



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: spiritual66]  
Автор Sandu62 (член)
Публикувано09.06.15 10:20



Споделеното от теб ме изпълва с благодарност, че съм малка частица от Братството на АА. Любов, търпение, толерантност, служене... в действие. И всичко това за мен е част от процеса - смирение. И благоразумие. А по - точно да преживея благоразумието ми помогна ти и затова те цитирам:"... но е важно да се разграничават двете борби: борбата на "своеволието" и борбата за изпълнение на "Божията воля."

.



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: Sandu62]  
Автор megi_123 (непознат )
Публикувано10.06.15 20:17



Всички зависимости, по тази логика, според мен са болест на отрицанието.
Да вземем тютюнопушенето и при него е така, макар че не води до деградация на личността и не е толкова опасно, при него нещата са същите, от гледна точка на зависимостта.
Пиша, защото съм на тази вълна сега - уж отказване на цигари. Не пуших 3 мес. и после бавно, постепенно, по 1-2, както е с алкохола се бухнах на по кутия. Самозаблуда, че уж само с кафето и взех да пия по 4-5 кафета, за да имам "правото" да пуша. Това не е ли самозаблуда?
Още повече , че при мен алкохол и цигари са свързани. Ако само пуша- ми се припива, ако само пия - ми се припушва. А сега де?
За по няколко дни махам и двете и няма драма.,, но не мога завинаги.
Алкохола сега не ми пречи толкова като преди време, пречи ми всъщност, защото ми отваря голям апетит и се тъпча, като напълнявам от това, но само това.
А цигарите си ми пречат определено - задъхвам се, кашлям, нямам тонус особено сутрин.
Но си се заблуждавам, с цигарите това става и в последствие се включва алкохола.
Така че всяка зависимост си е един вид самозаблуда, не само алкохола.
Малко извън темата беше това...



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: Darth_ Vader]  
Автор Absinthe Ducrosfils (сектант)
Публикувано10.06.15 22:21



В отговор на:

Защо не мога да гледам равнодушно как тинейджъри вървят по улиците с бутилки бира и пият, където сварят? Защо ми се повръща от рекламата, в която мъжете знаели защо и страстта е на кристали?



Защото завиждаш на мнозинството нормални хора, които могат да пият умерено.

Все едно инвалидът или сърдечноболният да изкрещи на тичащите в парка хора: спрете да тичате, потискате ме!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: Darth_ Vader]  
Автор finntroll73 (Pathfinder)
Публикувано14.06.15 21:53



Чърчил като типичен алкохолик е казал-Алкохола е необходимата упойка,за да се изтърпи операцията наречена живот.
Алкохолиците се раждаме лабилни.
Борим се цял живот с дребни стъпки и неща,които за повечето са като детска игра.
За нормалните хора.

Every journey starts with a litlle steps.



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието [re: spiritual66]  
Автор finntroll73 (Pathfinder)
Публикувано14.06.15 21:57



Аз съм точно в този стадий.
На повярвалия в силите си.
Ужасно е.
Във война със света съм,да се доказвам.
Да браня и пазя граници и територии.
Имам чуството че толкова много не мога да контролирам.
Егото ми се увеличи,страхотно чуство за справедливост,реванш,възмездие .
Помогнете ми да надвия бесния аз.
Дайте съвет.

Every journey starts with a litlle steps.



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: Darth_ Vader]  
Автор finntroll73 (Pathfinder)
Публикувано14.06.15 22:01



В момента съм в борби да запазя работя.
Гадни шефове дойдоха.
Несправедливо ме оставиха без колеги.
Правят всичко възможно да ме свалят във процентите,да ме махнат.
Понеже често боледувам.
А те ме разболяват.
Карайки ме да бачкам сам и за двама,трима.
За тях разрешението е..не да ми дадат човек и помощ..а аз сам са съм се намалял в заплатата.
Искам да ги набуча на кол за назидание.
В Норвегия съм.
И фактора чужденец е голям.

Every journey starts with a litlle steps.



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: finntroll73]  
Автор spiritual66 (някоя)
Публикувано16.06.15 08:37



Това, което пишеш, ми е познато, и мисля, че мога да бъда полезна.
Както тялото ни, така е егото някак си се възстановява, увеличават се силите, при спиране на алкохола. Усещането ми е било, че мога да се справя с всичко, няма нещо, с което не бих могла да се справя. И това е причината да се води война, със света и с всичко, точно както си го написал ти.
Измамната, заблуждаващата, разрушителна мисъл е, че това ще продължи безконечно. Че ще имаме сили все така занапред. Това не е истина, и ми се струва, че това е клопката на болестта ни. Силите свършват, защото организма ни се изтощава в един момент, което си е нормално човешко състояние. Ако дълго време съм се напрягала, изморявала, борила, съвсем логично е, че след това трябва да си почина. Тази болест обаче не позволява това, да си починем, напряга до последно, това съм усетила аз, болестта създава измамното усещане, че може да се продължи с напрягането, когато вече лимитът на човешки сили е свършил ... Това е най-опасната, разрушителна измама. Няма такава теория, няма такъв опит, изобщо, няма такива случаи, на хора, които са неизчерпаеми, няма.
Бесния аз НЕ СЕ НАДВИВА. Ти се опитваш да надвиеш себе си, със свои сили отново, бесният аз, който създава проблемите, който те изморява и тормози, той самият, очакваш той да ти създаде схема, или начин, или действия, чрез който да го надвиеш. Това е антилогика, няма да стане. Бесният аз иска ти да бъдеш разрушен, това е целта на бесния аз, и това продължава докато не се постигне тази цел. Болестта алкохолизъм, както и всяка друга болест, накрая взима живота на човека, това прави болестта. Нашата болест е хронична, прогресираща, разрушителна. Разрушителното ти поведение, или борбата ти, е проява, или плод на самата болест, тя няма да формира възстановително поведение, или да създаде противоотрова.

Трябва помощ отвън. Трябва ти друг човек, който е болен от същата болест, поне един, ако са повече, още по-добре, силите и опитът им ще действат срещу болестта ти.
Сам няма да се измъкнеш от това състояние.
Необходими са ти хора в същото положение.

Редактирано от spiritual66 на 16.06.15 08:38.



Тема Re: Алкохолизмът - болест на отрицаниетонови [re: spiritual66]  
Автор finntroll73 (Pathfinder)
Публикувано17.06.15 10:39



Така е,правилно говориш.
Винаги съм се чудел алкохолизма следствие или причина е за болния аз.
Това ми е чудно в момента.
Докато пиех,някак си заглушавах несгодите и терзанията.
Сега от 5 години ми липсва лекарството,или отровата ако искаш я наречи,и просто не мога да се позная.
Все повече искам да се докажа,израсна,наваксам пропиляното.
Да подредя живота си.
По принцип винаги съм билк много честолюбив,за справедливостта,против мизериите,много преживявам лошите епизоди,лошите думи и деяния.
Но в мен се надигна стена от желание за реваншизъм,за възмездие.
Да не остана длъжен никому.
Понеже големи хора,няма как да не осъзнават какво правят.
Относно загубени приятелства говоря,връзки с хора и животни-шефове и гадни колеги.
Искам всеки да си получи заслуженото.
Понеже аз знам че съм един толерантен човек,или поне много доскоро бях.
Но някак си ми падна пердето вече,и не се замислям да връщам всекиму каквото ми е поднесъл.
Има природни и вселенски закони които повечето не зачитат.
Когато дайдеш лайна с извинение,няма как да очакваш рози.
Сега съм в конфликт с шефовете ми.
Поредния конфликт,след одисеи с приятели и приключване на връзки.
Станах като една везна..тегля и премервам отношение.
Знам че давам много,но и искам горе долу същото към мен поне.
Разбирам,може би проблема си е в мен,но не желая некачественни хора в живота си.
Преди алкохола притъпяваше тези мисли,макар пак да бушуваха в мен,макар и с по-малка страст.
Имам много силно развито чуство за чест и справедливост.
Опитвал съм да не забелязвам..но все от мен минава.
Омръзна ми..
Просто имам нужда от пълен завой в живота си.
Относно работа,хора,приятели.
Нямам много приятели,разбираемо е..мислят че съм се променил,пък и не пия..не съм интересен.
Алкохола социализира..но и убива.
Предпочитам,да не влиза в устата ми.
Сам се борих след ходенето ми в АА,някак си си повярвах че всичко си зависи предимно от мен самия.
А може и да не е така..няма как да понеса целия световен товар на гърба си.
Искам свобода,да дишам отново.
Но това скоро ще стане с махането ми от тази работа.
Понеже компромисите за моя сметка,станаха прекалено много.
Отивам, към социална и преквалификации..но и злото на пръв поглед,е за добро.
Трябва да си извървя пътя.
Не ми се пие,но не съм станал по-малко нервен.
Отдавам го на хорските деяния към мен,но може да е и по начина по който ги възприемам.
Но не искам да изплащам чужди грешки и чужди концепции които са в мой ущърб.
Имам право да се предпазя все пак.
И да избягам от нещата задушаващи ме в работен план.
Понеже от хората които ме задушаваха или недооценяваха нетолерирайки ни,вече избягахме с жена ми от такива.
Колкото искаш да имаш хора около себе си,толкова се оказва накрая..че трябва да бягаш от почти всичко.
За всичко е виновно хорското его в цялостен мащаб.
Аз мога да не бъда егоист...но света е.
Знам че материалното не е всичко.
Държа на други неща,които ги няма около мен.
И това страдание и раздвоение в тази студена Норвегия вече стига много надълбоко.
В тази нация на пияндета и арогантни типове.

Every journey starts with a litlle steps.




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.