На 11.05.1935 година Бил Уилсън успява да произнесе:"Имам нужда от друг алкохолик, за да остана трезвен."

Абсолютно непознат човек се обажда на Хенриета Сиберлинг. "Аз съм от Оксфордската група - представя се Бил Уилсън. Аз съм алкохолик." Хенриета се опитва да му уговори среща с д - р Боб, но този ден докторът е твърде пиян. Срещата се провежда на другия ден вечерта. "Независимо от отвратителното състояние, в което се намирах - казва доктор Боб - не исках да се покажа напълно невъзпитан и споделих на жена си - добре, да се срещнем. Но изтръгнах обещание от нея, че няма да се застояваме повече от 15 минути. Срещата ни започна в 5 часа следобед, а когато приключихме беше 12 без петнадесет вечерта."

Доктор Боб разказва на Бил историята на своя живот с надеждата, че той ще го разбере и ще може да му помогне да се избави от тежащото му ужасно проклятие. И Бил го разбира, както само един алкохолик може да разбере друг алкохолик. За първи път в своя живот д - р Боб не се чувства самотен в своето заболяване. Очаквайки, че Бил ще започне да му изнася лекции, да му дава непоискани съвети, той се удивява, когато Бил му заявява:"Имах нужда от друг алкохолик и вероятно ти ми беше нужен много повече, отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо ти благодаря, че ме изслуша. Сега знам, че няма да се напия и съм ти благодарен за това." Почти едновременно те разбират, че единственият начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за своята обща беда.

Първият ден на трезвост на д - р Боб е на 10.06.1935 година. Вече има не един, а двама трезви, възстановени алкохолици. Този ден се приема за рождена дата на "Обществото на АА".

ДЕСЕТА ТРАДИЦИЯ НА АА: "Нито една група или отделен член на АА не може по начин, който въвлича АА, да изказва мнения по спорни външни въпроси - особено по такива, които са свързани с политика, алкохолна реформа или религиозни групировки. Групите на АА не се противопоставят на когото и да е. По тези проблеми те не заемат каквито и да е открити позиции."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 10.06.15 05:59.

Аз много се радвам, че съм трезва на тази осемдесет годишнина на АА. Много се радвам, че Бог ме заведе в най-трудните ми дни и часове в АА. Много се радвам, че бях приета в АА, защото усещането ми тогава беше, че съм сама сама на този свят и нямам никого. Много се радвам, че сега мога да напиша това, и че имам възможност да се уча на всичко почти от АА. Много се радвам, че Бог е пожелал да има АА, и ни е дал шанс да открием свободата.
Много се радвам също, защото тази кръгла годишнина съвпада със същата кръгла годишнина от живота на моя баща, който също е роден през далечната 1935 година ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онази сутрин пропуснах нещо много важно за мен като част, неразделна част от раждането на Обществото на АА, а имено - личността, опита, професионализма, хуманизма... на психиатърът, лекарят, човекът - доктор У. Д. Силкуърт. И няма как да не пропусна, защото съм частица от историята на Обществото на АА в България. Каквото и да значи това - последното изречение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 12.06.15 15:07.