Ползи и негативи от непиенето:)

Ползи:

1. Ясна и бърза мисъл в работата

2. Адски много енергия за спорт

3. Силна воля - просто можеш да изстискаш максимума от себе си. Като знаеш какво е да пиеш маратонски до кома и после да се опитваш да реанимираш за работа - след това няма какво да те спре, когато си поставиш цел, независимо дали е свързана с физически труд, умствен или задачи в работата...

4. Петък-заведенията изглеждат много различно. Най-интересни са ми сблъсъците - пияни свалячи срещу подпийнали девойки - много жалка гледка.

Негативи:

1.Старите ти познати в началото гледат да те подкопаят... Впоследствие се нормализират нещата, но малко почвате да се отдалечавате.
Аз ги избягвах първия месец. Сега не ми е комфортна компанията с тях, без да казвам, че е неприятна...

2. Жажда - от време на време идва едно желание за пиене на хубаво вино или жива бира... не знам при другите как е - аз си представям "квалитетните" пититета в големи количества. Не една бира, не чаша вино....

3. Антилицемерие - слагам го към негативите. Човек става по-нетолерантен към някои изцепки. След като си бил цар на оправданията и пропаданията се превръщаш в детектор за лъжи и тарикатлъци.

Различаваме се малко ( нормално). По- късно ще пиша.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Напълно съм съгласен с така сподлените впечатления. С едно малко "но" - че става дума за кратък период на въздържание. При следващо по-голямо предизвикателство / криза / след изтичане на романтичния меден месец на вдъхновяващо въздържателство нещата се обръщат. Не само при мен беше така, за съжаление или за радост. То не бяха курсове спортни, танцувални, езикови, срещи със стари приятели, с които съм се скарал отдавна, нови работни предложиения, нови трезви свалки и пр. Но след това нещата спихват и установяваш, че си зомби и не е така лесно да си набавиш ендорфините, които алкохолът ти е доставял на (привидно) сравнително ниска цена. И тогава започва най-трудното.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Хахаха,и какво му е трудното което почва???или по лесно е да си насран треперещ,пропаднал и т.н. че са много,да не ги изброявам екстрите на абнормалното пиене(алкохолизма)

На мен ми бяха изключително трудни първият и втория месец. Особено първия.Ужас!
От тогава минаха 4 години и определено нищо трудно няма.
Този период обаче ще го запомня за цял живот. Кошмар!

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

това, което демонстрираш е отрицание, съотносимо с отрицанието на самодоволния алкохолик, който предизвикателно пита, какво му е толкова хубаво на трезвения скапан живот; работата е там, отказващият се алкохолик да си даде сметка, че отказването само по себе си няма да му реши житейските кахъри и че отначало даже ще бъде по-кофти, отколкото по времето на пиячеството (въпреки първоначалната подвеждаща въздържателска еуфория "йее, сега всичко мога и всичко ще ми се подреди!"), защото ще е двойно смазан от и без това вездесъщите житейски проблемации плюс абстинентните симптоми и неистовата жажда да се върне пак в лепкавата утроба на алкохолната дезангажираност.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Хубавото на "трезвият скапан живот" е, че си жив и имаш сили да го промениш, а не да пиеш да го приемеш и да умираш бавно разлагайки се физически и психически т.е. хубавото е, че можеш поне да живееш скапания си живот. Никак не е малко!

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Absinthe Ducrosfils -човека прави стъпки към възстановяването си,и казва какво чувства и как и що.Това е форум за взаимопомощ ако не ти е ясно.Ти с поста си какво искаш да направиш,да"помогнеш"ли,или ще предложиш някакво друго решение с "умерено" пиене както и си го правил,макар че аз лично по малоумен съвет за лечение на алкохолизъм не бях чувал.

Така е, Алоун, никак не е малко. Но аз по-скоро говорех за подвеждащия момент, когато отказващият се първоначално има прекалено високи очаквания за трезвия живот, което създава база за следващо бягство в алкохолна безпаментност, ако тези очаквания не не се оправдаят, което е по-голямата вероятност. Говоря най-вече за себе си и за няколкото си безуспешни опити, всеки от които започваше със страхотен оптимизъм, еуфория и енергия за коренни и дългосрочни промени. Всичко, което пише отворилият темата е прекрасно, дано изкара още 60 години трезв, продуктивен и удовлетворителен живот, но някак, за моя изпатил слух, това звучи нереалистично прекрасно. Хора разни, разбира се, но лично аз успях да се измъхна от перманентното пиячество едва след като си дадох сметка, че животът без постоянни запои също не е прекрасен, но е сравнително по-добър. Демек, отказах се от "всичко или нищо" мантрата.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Окей, съжалявам ако съм прозвучал демотивиращо, но "човекът" не е дете; напротив - чел съм негови мнения, които издават голям опит, здрялост и интелект и точно като към такъв човек ми беше мнението. Въздържанието не е панацея срещу житейските проблеми и всеки отказващ се алкохолик трябва да си дава сметка за това. Въздържанието не може да е цел на живота. Въздържанието е просто начин да дадеш шанс на други, алтернативни на алкохола, решения на житейските проблеми.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)