Правя деление между мъжкия и женския алкохолизъм. Винаги съм го правила, и имам основания за това, имам опит, имам доста години на неприятни и трагични преживявания. Не съм го прочела някъде, нито съм била обучавана чисто професионално.
Понякога получавам нападки, усещам неразбиране в тази връзка, дори стигам до съмнения в собствената си позиция. Но за радост за кратко, Бог ми показва чрез реални житейски съдби и хора как да развивам мисленето си в тази насока.
Преди пет месеца споделих за едно момиче, което почина, като аз съм все още разстроена и ужасена от трагичната и кончина. Много дълго време се познавахме, бяхме близки, и се обвинявах, че нещо не направих както трябва, не обясних както трябва, или не бях такава, каквато трябваше да бъда.
Преди три седмици се появи нова жена на сбирка, дойде с ясен и недвусмислен вик за помощ, беше много отчаяна и сама. Веднага след сбирката жената направи опит за самоубийство, лежа няколко дни в болница за възстановяване от това състояние, след това беше преместена в психиатрия. Направих веднага асоциация, връзка, и се стреснах. Направих всичко по силите си да и помогна, тя ми се обаждаше по телефона, говорихме с часове, аз и се обаждах, в психиатрията човек има много време да мисли. Жената се успокои, мъжът и се прибра от чужбина заради нея. Срещнах се с мъжа и, говорихме. В началото на срещата той беше леко враждебен, недоверчив, и доста нервен. Полека лека се успокои, започна да споделя, и се успокои, довери се. Много се зарадвах. След това получих обратна връзка от жената, която ми сподели, че е променил отношението си към нея, станал е по-внимателен, и е започнал да проявява повече разбиране към нея. Всичко това добре, дори много добре. Тя се прибра от психиатрията миналата седмица, сравнително успокоена. Но както всички тук знаят това не е нищо, това е само начало, или дори само отправна точка. Съзнателно не съм говорила много за това, за да я подкрепя, да не я изплаша изведнъж, и да не я дестабилизирам или плаша допълнително. В понеделник и се обадих да дойде на сбирка, тя била по това време с мъжа си, имали някаква работа, и се смееше, каза ми, че няма да дойде на сбирка. Приех го, добре, като не иска, не иска, няма да и се обаждам повече, така реших.
Преди малко ми се обади, разказа ми, че мъжът и не е съгласен тя да идва на сбирки, също така казал, че не иска да се среща повече с мен. Аз я попитах защо, каква е причината да не иска да се среща повече с мен, исках да разбера дали аз не съм сгрешила нещо. Тогава тя ми разказа, че свекърва и се е разсърдила на нейната братовчедка, която я доведе на сбирка, и дори е станало нещо като конфликт. Братовчедката, много тиха и мила жена, с която се запознах, е повишила тон, което не било присъщо за нея. Изясни ми се ситуацията, свекървата има мнение за АА, за сбирките, изобщо, за всичко, свързано с АА и алкохолизма. Това е глупост на глупостите, или по-скоро невежество, ниско ниво на развитие, културна неграмотност, манталитет... От всичко по малко, но смесено в правилни пропорции, дава резултат, изпадам и аз самата в цинизъм. И така, семейния съвет решил момичето да не идва на сбирки, и да стои в къщи, мъжът и да я следи какво прави, да и дава лекарства, ограничена от средства и други такива битовизми. Тя се крие от мъжа си, изчакала е той да излезе, и тогава ми се обажда. Иска да се срещнем, иска да поговорим, но как, как ???? трябва да измислим някакви хитрости, за да се срещнем, да мислим някакви игри, за да идва на сбирка, за да получи възможност да получи информация, да има възможност да стане нов човек.
Как да се реагира, как да постъпя ?

Така както е най- добре за човека на който помагаш независимо дали съвпада с твоите възгледи.
Защо според теб тя, те задължително трябва да ходят на сбирки? Защо ти трябва да говориш с други хора за проблемите на други и то с близките им?

Защо не можеш да възприемеш, че не всички са като теб и, че твоя път може да е добър за теб и за хиляди и точно за един, два да не се окаже добър.

Защо се опитваш да промениш мнението на обществото, а не мнението и състоянието на този който обществото не приема и при алкохолизмът с пълно право?

Защо не можеш да приемеш, че не всеки има сили да промени нещата когато е станало твърде късно или ако успее не желае да си спомня за миналото?

Защо се опитваш да откъснеш някой от някъде или да направиш АА като част от живота му?

Всъщност ти защо се обвиняваш за горните неща или защо обвиняваш другите? Толкова ли не са приемливи или обясними за теб?

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Правя деление между мъжкия и женския алкохолизъм.
Да има деление на поносимостта и на реакцията към алкохола при мъже и жени.
Има деление и на отношението на обществото.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ако си болен от спин,диабет или рак дали пак има деление на мъже и жени ? Защо делиш алкохолиците? И кой е виновен ,че българите сме малък, но за сметка на това много прост народ ? Кой е виновен,че едно движение което е успяло да привлече милиони хора за 80 години от своето създаване е непознато и неуспешно в България? Моят отговор е много прост, самите ние и нашият български манталитет! 99% от хората предпочитат да пукнат, но не и да си признаят,че имат проблем ! Кой е виновен ? 350 000 човека според Министерството на Здравеопазването са Алкохолици, и поне 1 000 000 са съзависими, следователно всеки 7 човек в България има този проблем . Кой е виновен? Всеки да се опита да си отговори сам !

Ти си направила каквото трябва. Нататък е тя. Изборът е неин. Тежък е, но ти не можеш да избереш вместо нея. Няма как ти да избереш вместо нея да не пие. Няма как ти да избереш вместо нея дали да остане при мъж, който й забранява лечение. Това е нейният диалог със Създателя.
Съвети не мога да давам. Нито пък ти на нея. Само да споделям опит мога.
Моят мъж също не беше ок с решението ми да тръгна на сбирки. Късничко се връщах, кой ще сложи вечерята, кой ще измие чиниите, кой ще приспи детето...Алкохолът не изчезна от къщи нито за ден. За него състоянието ми беше въпрос на глезотия и собствен избор. Не ме спираше, и не ме заключваше, но му беше неприятно. А аз угодничех - чувствах се виновна, че уж не пия, пък не ми е цялото време посветено на изстрадалото ми семейство. И си изпотрошавах краката да бързам обратно след сбирка. Години наред излизах през почивките. В почивен ден като са - готвех и чистех трескаво преди сбирка, за да няма за какво да ми се заядат като се върна...И пак ме гледаха накриво...
Когато става въпрос за живот или смърт, понеже среден вариант както сама знаеш при нашето заболяване няма, няма как да се дават съвети. Един спикер слушах напоследък - той казва - много жени дойдоха в АА, изтрезняха, и спряха да идват, избраха за Висша сила мъжете си.
И аз бях от тези жени доста години...
В ГК, в главата КАК ДА РАБОТИМ С ДРУГИТЕ има много добър опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за споделеното.
Може би трябва да кажа и аз нещо за себе си, ти ме подтикна към това като те прочетох. Истината е, че вероятно и аз бих направила същия избор, както всички жени, да. Това е много интересно, и аз бих стояла при мъжа си примерно, и ако не пия, и се опитвам да бъда трезва и нова жена, също като теб бих се напъвала по всички възможни за мен начини да "изкупя" вината си. Бих се крила също, и ако някой ми бе казал в този случай, че има АА, че има сбирки, че има медицински факти, литература, че става въпрос за заболяване, което изключва автоматически срама, нямаше да му обърна внимание, вероятно и нещо повече, бих се озлобила към него и не бих контактувала повече с него.
При мен нещата обаче се развиха така, че друг направи вместо мен избора, родителите ми избраха да не се погубвам повече с мъжа си, с когото пиехме заедно, като аз пропадах и се сривах значително по-бързо и страшно от него. Изборът за живот, за борба, за търсене на начини за решаване на проблема ми направи всъщност баща ми, той просто не ми позволи да умра от пиене.
Самият той ме е насърчавал да ходя на сбирки, да чета, да слушам, да разговарям, да не спирам, и нито за момент да не се отпускам.
Вярно е, сега ми се виждат странно такова отношение към проблема при повечето жени, напълно неправилно определям отношението им относно отричането на проблема, игнорирането му, заместването му с друга зависимост. Определям като нормално и правилно запознаването с фактите, образоването, развитието, информирането, търсенето, всичко, но това е сега, така е.
Позицията ми е формирана на база моя опит и живот.

Ако човекът, на когото бих могла да помогна, е направил нещо в тази връзка, т.е. е дошъл на прага на АА, седнал е и е помолил за помощ, тогава трябва да му кажа какво трябва да направи, иначе няма защо да стоя и аз самата на сбирката.

Тя или той трябва задължително за ходят на сбирки, защото са стигнали до такова положение, при което са дошли в АА и ясно са помолили за помощ.

Говорила съм за проблемите, които болестта алкохолизъм причинява на съпруг на жена, болна от алкохолизъм, защото тя самата ме помоли горещо за това, след опит за самоубийство от психиатрията. За мен срещата със съпруга беше много изморителна и изтощителна, но я направих, защото и обещах.

Напълно възприемам и приемам, и осъзнавам, че всеки избира сам своя път, всеки прави избор, и това е неговото свещено право, това е правото, дадено му от Бог, правото на свободната воля, която е дадена само на човешките същества.

Да променя мнението на обществото надали ще мога, колкото и усилия да поможа, но ще се опитам със своя си живот да направя така, че да се промени мнението на баща ми за мен.

Не мога да приема, че е твърде късно, нищо не е твърде късно е, твърде късно е, когато човек е умрял.

Аз не се опитвам да откъсна никой от никъде, защото нямам такива сили, Бог ми е дал ограничен ресурс от сили. Никой не може да откъсне някого от нещо или заради нещо, това го прави самият човек.

Аз не се обвинявам за горните неща, аз споделям, и искам съвет, защото ми е трудна ситуацията, и имам нужда от помощ. Не мисля, че обвинявам някого някъде, но ако съм го направила без да подозирам за това, то е защото наистина някои неща са трудно приемливи за мен, и това е моят недостатък, или моята болест, неприемането.

Поведението на жената и на близките й ми е много по- обяснимо, не казвам приемливо, от твоето поведение.
Това означава, че има нещо което дори и правилно не работи.
Опитах се, да кажа кое е според мен, а как ти ще го замениш е твое решение.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Аз моя избор го направих сама и не съм информирала никой.
Просто различни хора и различни животи.
Честно казано не си представям въобще да информирам друг, друг да направи такъв избор вместо мен, да се отчитам на друг, да следвам мнението му, все пак е различен човек, а този въпрос прониква навсякъде.
Кое е първичното не винаги е ясно, но определено при такива ситуации нещата са доста сложни и в повечето случаи не подлежат на контрол.
Не си представям въобще в такава ситуация да вземам възгледи от хора които нямат същия проблем или такива които имат, а нещата са съвсем различни.

На мен много ми помогна историята на една жена / все бъркам книгите/ дори някои житейски ситуации след време случайно се повториха.

Мисля, че книгата в която се разказват съдби на алкохолици е много поучителна, поне за мен.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Интересна е мисълта ти, има нещо, което дори и правилно да е, но не работи ...
Развий я.