От както съм в АА често слушам за търпение и толерантност,качества необходими в съвременното общество за да бъде живота ни по-лек и спокоен на нас разумните хора.Толерантност и търпение трябва да има ,но не защото някой е казал,че израстваме духовно и не защото са модерни фрази,а като необходимост като за вътрешния мир на човек и като начин на отношение към другите хора.Въпросът е :Къде е границата?До къде се простира търпението и до къде толерантността?Особена на човек зависим в моя случай алкохолик с малка трезвост.Някои ще кажат:"Всичко е строго индивидуално според характера ми,според ситуацията и според настроението ми в момента".По моето виждане трябва да се науча или по-скоро да помоля Бог за това първо на търпение,след което да си поставя някакъв "таван "на толерантност според правилата на християнството и ценностите му/защото България е християнска държава/ за мен това е пътя към приемането на даден човек или ситуация по пътя към трезвост и нормален за мен живот.Това обаче не означава ,че търпението ми трябва да е безгранично или "послушно и овче"търпение ,тук според мен излиза и необходимостта от "лично пространство"и "лично време" за общуване с Бог,за да определя кое би ми помогнало и кое навредило в даден момент.Понеже като алкохолик съм доста наивен и доста склонен да отстъпвам ,когато ме"потупат по рамото"нека хората с голяма трезвост да споделят опита си,защото на думи е лесно но на дела не толкова.

Гледам никой не ти отговаря, а пък точно тези понятия на мен са ми особено близки и важни, и може да се каже, че работя върху тях.
В молитвата ни се казва, че търпението е награда, и се постига в резултат на изпитания, доколкото си спомням, пиша по памет. Бих добавила, ако мога да си го позволя, че за мен търпението е в резултат на работа, работа по Програмата, работа на Бог с теб или с мен. Не мога да дефинирам ясен отговор на въпроса ти, докъде се простира търпението, и докъде толерантността ?
Да, индивидуално е, но не е според характера, ами според духовното ти развитие, от това зависи всичко, и характера ти, и ситуациуята, и начина ти на реакция спрямо ситуацията, и дори и настроението ти в момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual66 на 19.03.15 11:41.

Моят опит сочи, че в полза на твоята трезвост би било да НЕ проявяваш търпение и толерантност към хора, които те натоварват психически по един или друг начин. Нямам предвид да воюваш с тях, а да ги избягваш. Социалната хигиена е важна за вътрешния ти мир и личното ти пространство е свещена територия, която трябва да пазиш чиста. Приятелски кръг от балансирани и позитивни хора е голяма подкрепа, особено за човек, който се опитва да си стъпи на краката.

Аз съм на същото мнение, та дори да си е стъпил здраво на краката.
Мисля, че хора които са минали през дадена зависимост винаги трябва да се обграждат с позитивни хора. Нямам предвид вятърничави.
Също така с хора които няма да им напомнят периода на пиене и съответно да го използват като коз.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Аз мисля, че не винаги е възможен съзнателен избор на хора, обкръжение и други такива.
Как винаги да намирам позитивни хора, приятелски настроени към мен, и да пазя социална хигиена, това означава за мен да търся някакъв измислен свят, все едно аз да го режисирам, и да го подредя, абсурд е това, не е възможно да се получи в реалния живот.
Давам примери веднага !
1. Семейство, роднини, родители, и т.н. , никой не си ги избира, и надали всички са позитивни, балансирани, дружелюбни, душевно чисти, красиви и още други неща. Не мисля, в общия случай те са такива, каквито са, и трябва да ги приема и да ги обичам, дори и да не са съвсем позитивни, дори и някои да са враждебно настроени към мен покрай пиянското минало !
2. Социален кръг от приятели, те може да са дружелюбни, да са позитивни и мили днес, но утре може да не са, и тогава какво, да се откажа от приятелите си, защото те не ми носят това, от което имам нужда ?
3. Професионален кръг - също не може да се избира. Търсим балансирани, позитивни, мили, непиещи хора дори, дружелюбни и така нататък, става ясно веднага, че това не е възможно, нито е реално !
Може да продължа, но мисля, че е безсмислено, примерите стигат.
Не е възможно да се живее в стерилна среда, нито е възможно, нито е реално, нито пък е полезно според мен. Отделен въпрос е, че някои нямат изобщо такава възможност за избор, а се налага всеки ден да "влизат" в реалната действителност, където е пълно с невъзпитани, небалансирани, ядосани, недостатъчно мили хора и т.н., които трябва да се приемат и обичат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual66 на 20.03.15 10:37.

Кой е казал, че винаги е възможно. Говоря за общия фон.
Семейството никой не избира и дистанцията там е колкото полезна толкова и вредна, но все пак някакъв разумен компромис можеш да направиш. При случай, че не можеш, то е желателно да се дистанцираш защото все пак от това зависи живота ти.
Такъв член на семейството имам и определено гледам да избягвам конфликт или по възможност аз да го дърпам нагоре. Не винаги успявам, но поне мога и аз да кажа какво не ми харесва. Враждебно настроени към миналото ми не приемам защото то не се променя и единствено тегли назад. при случай, че този човек не осъзнава какво прави, то е необходимо да му се каже в прав текст - товяа е било и ако мисли, че и за напред ще бъде, то определено ще върви сам в живота си.
2. За приятелите е важно днес. Като дойде утре ще го мислим и съответно спрямо отношението им към "утре".
3. Професионалният кръг можеш да го ограничиш до професионалната свера или непринудени разговори.

Не говоря за стерилна среда, а здравословна и реалният свят ако не може да се избегне, то може да се филтрува поне до голямата си част.
Аз специално не мисля и най- важното нямам сили да се превръщам в помийна яма и отдушник на всичко съществуващо. Извинявай, но съществуват и хубави неща и те въобще не са запазена марка за отбрани.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

С Алоне сме на едно мнение, нямаме предвид "стерилна" среда. Светът е шарен - едни хора са по-мрачни и интровертни, други - по-отворени към позитивното. На теб ще ти влияят по-добре вторите. Ако имам избор между това да седна с някой и да му слушам два часа семейните проблеми или да ида с друг на планински излет, аз ще избера планинаря. Ако пък нямам избор, ще му изслушам драмите на този познат, или колега, или роднина, но след това ще пия кафе с някоя весела приятелка, че да си прочистя главата. Гледай си собствения живот приоритетно, защото след това, което си преживял, не си в позиция да оправяш света. Твоят собствен свят е все още доста крехък.

Да, нямам възможност да оправям света, та дори и за нещата около мен ако не помощ се нуждая от ведър поглед или едно "Ще се оправим, всичко ще си дойде на мястото", а не всички около мен да ревът и да викат " Колко е тежко и още по на зле отива".
"Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея".

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

spiritual66, ще си илюстрирам мисълта така:
Човекът, прекарал инфаркт, избягва солени храни, животински мазнини, физически натоварвания и силно слънце. Което не значи никога да не яде пържола и да не ходи на море; просто си има една наум, че сърцето му е уязвимо. По същия начин човек, прекарал зависимост, е уязвим по линия на психическото натоварване, така че избягва: проблемни хора, пияници, натоварващи отношения, стрес. Което не значи да се затвори в себе си или да работи в къщи. Но ти си избираш в крайна сметка по кой тротоар да вървиш - по сенчестия или по слънчевия. Напълно възможно и напълно реално е.

Аз се доверявам на това:Болестта алкохолизъм включва компонента 1."Зависимост на ума", "обсесовност на ума" - да не мога, да не посегна към първата чаша, ако страстно ме обладае до побъркване в тотално безумие идеята да изпия едно, само едно. Ако болестта алкохолизъм се състоеше единствено и само от този компонент - оооооо, аз просто нямаше да имам проблем, аз алкохоликът Сандю от безнадеждния тип, нямаше да имам никакъв проблем. Само, че при мен от един момент нататък се отключва втория компонент, физическия фактор - след първто изпито количество алкохол да не мога и да не знам кога да спра да пия. И всичко това, при мен, и днес не се случва, защото се възстановявам ден по ден от третия компонент на болестта алкохолизъм - "духовната болест", което държи под ключ/в ремисия/ първите два компонета на болестта.

А това при мен се получава, защото се опитвам да практикувам в живота си 12 - те духовни принципа/стъпки/ на АА. Това е моят личен избор. Това е моят опит. И всеки има свободната воля да направи това, от което се чувства жив, а не това, от което само си измисля, че се чувства жив.

Наздраве с кой, каквото пожелае!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 20.03.15 17:46.