Две на на пръв поглед за мен несъвместими неща,дотолкова че да потърся нещо общо между тях.След като се бях "омазал" почти на всякъде като започна:работа,личен и сексуален живот,никакви пари,унижение заради зависимостта си,пълен неудачник от където и да погледна ,единствено майка ми ме понасяше и беше въпрос на време да вдигне ръце.За какво достойнство може да става въпрос ,когато всички виждаха /аз си мислех,че не/,че живея от запои до запои с постоянни борчове последните години на път да продам всичко ,което става за продаване.Достойнството /според мен/е личното усещане на всеки разумен човек за принадлежност,потребност от неговата особа и самосъзнание за предните две.Какъв разум?Изобщо не бях с акъла си почти постоянно.Каква потребност?На никой не бях потрябвал.Какво самосъзнание?Често бях в безсъзнание.Мислех,че съм стигнал дъното ,че наистина не става нищо от мен и ще умра"като куче без история"някой ден.Това беше до момента ,до който един августовски ден не отидох в аа ,където не щеш ли ден след ден започнах да чета една книга,започнах да слушам истории досущ като моята ,започнах да разбирам че не съм сам,не съм толкова луд и мога да имам достойнство след като съм забъркал толкова много помия.Много просто се оказа след като си призная грешите и не ги повтарям,след като споделям на необходимите хора без да е натрапвам на тях и останалите,след като се моля на Бог без да го намесвам за щяло и нещяло,като покажа на себе си и близките ми, че не съм безнадежден случай без да парадирам.Интересно е в аа ,запазвам си достойнството като различен човек пред тези които знаят и уважението пред тези които не знаят,като се моля Бог да отстрани голямото ми АЗ и едно е сигурно тази работа не е за сам човек.