От личен опит виждам,че един алкохолик е затворен в себе си и собствения си свят човек,никога не съм мислил ,че ще пиша мнения и ще споделям пред събратята си по сбирки.Близостта с друг човек/извън професионалните задължения/ми се е струвала непонятна,дори в интимните си контакти се чувствах сам,никоя жена не ме е разбирала напълно,защото не съм я допускал до себе си.Сега след известна трезвост виждам промяна в това ,чувствам че трябва да изразявам себе си по-често и да се разкривам по-често ,честността не е без значение.Общуването по много теми не е било проблем никога ,когато съм бил в настроение/обикновено доста пиян/,но при сегашната ситуация и в трезво състояние само това не достатъчно,необходимо ми е съпричастност и разбиране.С кой освен с друг като мене бих намерил това,може би с малки изключения никой не може да разбере душевните терзания,чувства и мисли на един алкохолик освен друг такъв.Общуването ми с такива като мен не само по сбирки,но и извън е жизнено важно както за мен така и за тези като мен,то определя бъдещата ми посока в живота,контакта ми с Бог и трезвостта ми.Признаване то на грешките ми ,осъзнаването им/без да изпадам в самосъжаление/ пред висша сила и друг алкохолик е общуване ,което определя новата ми същност.

Пожелавам ти успех...
никоя жена не ме е разбирала напълно,защото не съм я допускал до себе си.
Това ме впечатли, радвам се, че си го разбрал...ако ти не допуснеш никой до себе си, ще се чувстваш сам и неразбран...

И нека утре започне от днес!