|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Доверието
|
|
Автор |
diablo67 (непознат
) |
Публикувано | 19.01.15 18:41 |
|
Искам да засегна една тема, която е проблем за всеки един алкохолик, в началната фаза на своето възстановяване. Става дума за доверието. По принцип на алкохолика с неговите множество болезнени преживявания и изкривено от заболяването съзнание му е изключително трудно да се довери на някого и да сподели какво чувства, какво го притеснява и въобще какво мисли по даден въпрос. Болестта бавно, но неумолимо свива обръча си около нас и ние все повече и повече се изолираме и затваряме в себе си. Не искаме да виждаме никого. Компанията на бутилката остава единствената ни компания. Убедени сме, че света е гаден и никой не ни разбира. Лично на мен ми се струваше невъзможно да споделя проблемите си с някой друг, камо ли пък да се доверя на някого. За Бог въобще и дума не можеше да става. Аз просто някой хубав ден щях да започна нов живот. Разбира се, че имам сили да се справя. Само дето сега имам доста проблеми, но по-нататък ще се оправя, ще спра да пия и ще започна нов живот. И какъв живот само ще бъде! Този хубав слънчев ден го чаках да дойде около 20 години. Цяло чудо е, че успях да се пречупя и да започна да действам. Това обаче стана бавно и постепенно. Отне ми повече от три години да разбера, че аз не съм най-големия тарикат и да се опитвам поне да изслушвам хората и да се опитвам да ги разбирам, вместо да очаквам всички на мен да ми влизат в положението. Желая на всички които участват в този форум успешна и пълноценна година!
Усмихни се! Изход има!
| |
|
Мисля, че това се дължи на две неща.
1. Първо усещането, че става нещо неприемливо за околните и това да го прикриеш и намериш оправдание дори пред себе си. Много по- лесно се възприема всякакъв друг проблем или заболяване отколкото зависимостите които се считат, че човек сам си е виновен. Не само виновен, но причината и последствията от нея са известни на всички.
2. Мнението, а и честото доказателство, че на такива хора трудно се вярва.
3. Такива хора лесно се използват и лесно се манипулират. Въобще хора поставили се в такова положение лесно стават обект на нападки дори и да не са виновни. Козът "алкохол" е много силен както в личният живот така и в социалният.
| |
|
Да така е.
Радвам се че има още борещи се.
Аз оцелях ада преди године.
Вече знам да не се докоснам до алкохол изобщо.
Както и цигари.
Не е лесна адаптацията към новите условия,но хобитата ми много ми помогнаха.
Както и работата.
Иктината е,че вече не са ми интересни партита,събирания с много алкохол.
Много гадно е..да се видиш отстрани в постъпките на други отявлени пияндета.
Никога не се изтървах да се напия..просто веднага ми се свива всичко отвътре когато си спомня какво беше.
И тихомълком се изнизвам от партита и празнувания.
Вече по концертите съм шофьор..за пред бармана..а всъщност съм с рейса:)
И съм решил твърдо..да го доизживея твърдо като непиещ и непушач.
Гледам ги нашите..търсят къде да уредят зала да фирмено парти..къде алкохола бил евтин..яко ще е клуб...боже...не знаят изобщо какъв ад ври в бутилката за някои хора.
Отново няма да ида..за кой ли пореден път.
Ходих само веднъж за времето в което те пия на коледно парти.
Умрях от скука.
След десерта духнах към спирката в 22,30.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT! FIGHT BACK AND NEVEE GIVE UP!!
| |
|
И на мен ми доскучава в компании, които наблягат на алкохола. Иначе - ако хората са весели, но адекватни, мога и до сутринта да остана... Не самият алкохол ми пречи, а ми е неприятно да гледам как се промевя поведението на пиещите и разговорите се обезсмислят.
За мен въпросът, зададен от темата, изглежда малко по-различно. Много по-трудно, според мен, е да си върнеш доверието на околните, отколкото ти самият да се довериш някому.
| |
|
Въпросът за доверието е много важен, основен, бих казала, и темата е много хубава. Аз виждам и усещам така нещата, да се довериш докрай, и така да спечелиш живота си отново, или да не се довериш, да мислиш, да разсъждаваш, да умуваш, да си предпазлив и т.н. и да умираш бавно !
Избор ...
За съжаление или за радост, мога да пиша, тук и сега по тази тема, като се базирам единствено и само на моя опит, на това, което видях и преживях. Преди четиридесет дни почина момиче, което не можа да се довери, не поиска да се довери, или аз не успях да я накарам да се довери, всичко има значение Тя не се довери, запази много неща в себе си, далеч от околните, и така остави болестта да я яде отвътре, докато не я уби. Знам, че не бива да говоря за мъртвите лошо, и спирам дотук.
Болестта обаче убива, ако не се разчупи обвивката, външната маска ако не се свали, и не се довери всичко, болестта убива, и заради живота си струва да напиша това.
Аз се доверих, защото нямах избор, или така съм усетила себе си тогава ... или изливам всичко, което ме притеснява, побърква и унищожава, или умирам от напрежение...
За мен така стоят нещата, много са прости и ясни, но са така трудно приложими понякога.
| |
|
Темата е добра,дълга е за разискване,но Има изход от всичко,стига да го поиска човек.За доверието,аз се доверих най напред на АА, и от там нещата така добре тръгнаха,че нямам думи .Благодарен съм на АА на моя Бог,както си Го разбирам.Всичко е възможно но трябва да повярваш,е аз повярвах и нещата се нареждат по волята на друг,не по моята,тарикатлъците......... не ми помогнаха!Да има изход.Приех Го, повярвах и се доверих!Днес,мога да бъда полезен, не само на себе си,усмивкиии!
| |
|
Да,така е.
Беше ми трудно наистина да възстановя доверието.
Но с времето всичко се постига.
| |
|
Браво,на теб и на вас които се борите.
Ако не бяха АА,както и желанието ми за промяна-нищо нямаше да имам,най-вече тези две същества на профилната ми снимка.
| |
|
Този първият много прилича на теб.
Момченцето ти е много гальовно.
| |
|
Този е тя..
Коткона..кокона.
Графиня порода.
Бяха и дали име в приюта за животни-Фрьокен(госпожица) Тод.
Ама нещо името е много идиотско и ние питахме сина,как да се казва..та той се зачуди и от Кат..котка..та стана Катрин.
Та сега е графиня Катрин.
Със едно жълто и едно синьо око.
Правим си майтап..с очи различни..с лице космато..по онази смешната бг песен.
Много е добра котката,ама е плашлива.
По цял ден яде..наскоро се теглиха със сина на кантара..7 кила я изкара кантара..време е за диети.
Малкия е много гальовен да,взима и акъла на котката,ама и тя си го обича.
Спят заедно в леглото вечер.
Редактирано от Finntroll73 на 27.01.15 11:23.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|